10

Capital - - СВЯТ -

на стра­на­та. Там се­мейс­т­ва по­доб­ни на то­ва на Ри­нат Ах­ме­тов до­ми­ни­рат над це­ли сек­то­ри от ико­но­ми­ка­та (ме­та­лур­гия). Ах­ме­тов, кой­то по оцен­ка на сп. Forbes е най-бо­га­ти­ят чо­век в Ук­рай­на с 16 мл­рд. до­ла­ра със­то­я­ние, из­б­ра стра­на­та на Ки­ев в бор­ба­та със се­па­ра­тис­ти­те и ус­пя да ги из­т­лас­ка чрез хи­ля­ди­те си ра­бот­ни­ци в сто­ма­не­ни­те фаб­ри­ки из­вън го­ле­ми­те гра­до­ве. Не е яс­но оба­че как мо­же да бъ­де из­пол­з­ва­но вли­я­ни­е­то му, ако част от при­ви­ле­ги­и­те му бъ­дат от­не­ти за­ра­ди ЕС.

„По съ­щес­т­во ев­ро­ин­тег­ра­ци­я­та пред­с­тав­ля­ва тран­с­фор­ми­ра­не на съ­от­вет­на­та стра­на спря­мо оп­ре­де­ле­ни пра­ви­ла и цен­нос­ти, а имен­но то­ва пред­ла­га спо­ра­зу­ме­ни­е­то за асо­ци­и­ра­не. Въп­ро­сът е, че ук­ра­ин­с­ки­те ели­ти всъщ­ност не ис­кат то­ва да се слу­чи, тъй ка­то соб­с­т­ве­ни­те им ин­те­ре­си и вли­я­ние би­ха би­ли зас­т­ра­ше­ни“, ко­мен­ти­ра пред „Ка­пи­тал“Яна Коб­зо­ва брюк­сел­с­ка­та неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция European Endowment for Democracy.

При­тес­не­ни­я­та на Кре­мъл

Под­пис­ва­не­то на спо­ра­зу­ме­ни­е­то за асо­ци­а­ция с ЕС не оз­на­ча­ва, че Ук­рай­на ще ста­не член на съ­ю­за. Ки­ев до­ри не е по­лу­чил офи­ци­ал­на по­ка­на за за­поч­ва­не на пре­го­во­ри, как­то пре­ди дни се слу­чи с Ал­ба­ния. На­пус­ка­щи­ят пред­се­да­тел на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия Жо­зе-Ма­ну­ел Ба­ро­зу опи­са сдел­ка­та ка­то де­мон­с­т­ра­ция на „тър­жес­т­ве­на ан­га­жи­ра­ност“на ЕС към Ук­рай­на „по пъ­тя към тран­с­фор­ми­ра­не в ста­бил­на и прос­пе­ри­тет­на де­мок­ра­ция“. Зна­ей­ки оба­че и за стра­хо­ве­те на Ру­сия, Ба­ро­зу под­чер­та, че не тър­си ек­с­к­лу­зив­ни от­но­ше­ния.

Ико­но­ми­чес­ки­те при­тес­не­ния на Мос­к­ва, пов­та­ря­ни от­но­во те­зи дни от Вла­ди­мир Пу­тин и под­чи­не­ни­те му чи­нов­ни­ци, са свър­за­ни с член­с­т­во­то на Ук­рай­на в две зо­ни за сво­бод­на тър­го­вия. Та­ка на те­о­рия вне­се­ни­те без ми­та сто­ки от ЕС би­ха мог­ли да се ре­ек­с­пор­ти­рат от­но­во без ми­та в сво­бод­на­та тър­гов­с­ка зо­на на Ор­га­ни­за­ци­я­та на не­за­ви­си­ми­те дър­жа­ви (ОНД), къ­де­то Ру­сия е най-го­ле­ми­ят па­зар.

Май­къл Емер­сън, стар­ши из­с­ле­до­ва­тел в брюк­сел­с­кия Centre for European Policy Studies, оба­че не смя­та те­зи до- во­ди за оп­рав­да­ни. За­ли­ва­не­то на рус­кия па­зар с ев­ти­ни ев­ро­пейс­ки сто­ки лес­но мо­же да бъ­де спря­но чрез ог­ра­ни­ча­ва­не­то им от Мос­к­ва по про­из­ход. Ос­вен то­ва при­веж­да­не­то на ук­ра­ин­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во към ев­ро­пейс­ки­те нор­ми по ни­ка­къв на­чин не пре­чи на съ­щес­т­ву­ва­щи­те връз­ки във во­ен­но­ин­дус­т­ри­ал­на­та сфе­ра меж­ду Ук­рай­на и Ру­сия, за ко­и­то Кре­мъл съ­що се при­тес­ня­ва, от­бе­ляз­ва Емер­сън в ко­мен­тар за FT. Не­що по­ве­че, па­зар за ук­ра­ин­с­ко во­ен­но обо­руд­ва­не в ЕС на прак­ти­ка не съ­щес­т­ву­ва, за­що­то там се из­пол­з­ват стан­дар­ти­те на НАТО.

Страш­ни ис­то­рии

Ру­сия оба­че не се при­тес­ня­ва са­мо за соб­с­т­ве­на­та си ико­но­ми­ка. След ка­то ев­ти­ни­ят газ ве­че не мо­же да бъ­де из­пол­з­ван за раз­мен­на мо­не­та („Газ­п­ром“спря кран­че­то за Ук­рай­на след от­каз на Ки­ев да при­е­ме пред­ло­же­на­та от­с­тъп­ка, но тран­зи­тът за Ев­ро­па вър­ви нор­мал­но - бел. ред.), пе­си­мис­тич­на­та ри­то­ри­ка на рус­ки­те дър­жав­ни мъ­же ек­са­ли­ра ряз­ко.

Фи­нан­со­ви­ят ми­нис­тър на Ру­сия Алек­сей Улю­ка­ев нап­ри­мер за­я­ви, че Ук­рай­на ще се пре­вър­не във вто­рос­те­пен­на дър­жа­ва в Ев­ро­па, но без при­ви­ле­ги­и­те на ев­роч­лен­с­т­во­то. „Под­пис­вай­ки спо­ра­зу­ме­ни­е­то за асо­ци­а­ция, дър­жа­ви­те тряб­ва да рес­т­рук­ту­ри­рат за­ко­ни­те си (…) и да от­во­рят па­за­ри­те. В за­мя­на на то­ва оба­че те ня­мат вли­я­ние вър­ху ев­ро­пейс­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во или по­ли­ти­ка“, пре­дуп­ре­ди Улю­ка­ев пред рус­ки ме­дии.

Още по-ря­зък бе ко­ле­га­та му Сер­гей Гла­зи­ев, кой­то е ико­но­ми­чес­ки съ­вет­ник на Вла­ди­мир Пу­тин. „За Ук­рай­на под­пис­ва­не­то на спо­ра­зу­ме­ни­е­то е ико­но­ми­чес­ко са­мо­у­бийс­т­во“, про­ро­ку­ва наб­ли­жа­ва­щия край Гла­зи­ев. По ду­ми­те му ук­ра­ин­ци­те ще ста­нат сви­де­те­ли на ос­т­ра де­вал­ва­ция на на­ци­о­нал­на­та ва­лу­та, ин­ф­ла­ци­я­та ще на­рас­не мно­го бър­зо и ка­то ця­ло стан­дар­тът на жи­вот ще се вло­ши. Гла­зи­ев, кой­то е един от най-от­к­ро­ве­ни­те опо­нен­ти на сб­ли­жа­ва­не­то меж­ду Ки­ев и Брюк­сел, из­чис­ля­ва за­ли­ва­не­то на ук­ра­ин­с­ка­та ико­но­ми­ка с ев­ро­пейс­ки сто­ки на 4 мл­рд. до­ла­ра за­гу­би за бю­дже­та, или поч­ти 2% от БВП.

Те­зи чис­ла оба­че не са го­ди­ни е пре­ход­ни­ят пе­ри­од за при­рав­ня­ва­не на ук­ра­ин­с­ко­то и ев­ро­пейс­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во и стан­дар­ти.

Ру­сия мо­же да из­пол­з­ва ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки лос­то­ве за вли­я­ние, ако ис­ка да ока­же на­тиск вър­ху Ук­рай­на.

вер­ни, каз­ва пред „Ка­пи­тал“Ми­ха­ел Кьо­лер от глав­на­та ди­рек­ция за раз­ви­тие и сът­руд­ни­чес­т­во в Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия. „В ни­коя от стра­ни­те, ко­и­то в ми­на­ло­то са вли­за­ли в по­доб­ни от­но­ше­ния с ЕС, не се е случ­ва­ло по­доб­но не­що - Пол­ша, Ун­га­рия - ни­къ­де“, по­соч­ва Кьо­лер.

Стра­хо­ве­те на Кре­мъл мо­гат да бъ­дат обяс­не­ни чрез по-го­ля­ма­та ге­о­по­ли­ти­чес­ка кар­ти­на. По ду­ми­те на ана­ли­за­то­ра Кли­фърд Куп­чан от Eurasia Group рус­на­ци­те имат две чер­ве­ни ли­нии. Ед­на­та е яс­на - със си­гур­ност Ру­сия не ис­ка Ук­рай­на да ста­ва член на НАТО. В съ­що­то вре­ме „Мос­к­ва не из­г­леж­да тол­ко­ва про­тив по-близ­ка­та ин­тег­ра­ция с ЕС“, по­соч­ва Куп­чан пред FT. Съ­щес­т­ву­ва оба­че при- тес­ни­те­лен за Ру­сия ис­то­ри­чес­ки пре­це­дент - всич­ки бив­ши дър­жа­ви от Из­точ­ния блок, ко­и­то днес са в ЕС (вклю­чи­тел­но Бъл­га­рия), са член­ки и на НАТО.

За­то­ва и Мос­к­ва си за­паз­ва лос­то­ве­те за вли­я­ние. Ако по­же­лае, Ру­сия мо­же да зат­руд­ни, об­ло­жи с ог­ром­ни ми­та или съв­сем да бло­ки­ра из­но­са на ук­ра­ин­с­ки сто­ки за Ру­сия. То­ва би кос­т­ва­ло на Ки­ев до 16 мл­рд. до­ла­ра го­диш­но, или 25% от об­щия из­нос на стра­на­та по дан­ни на ЕС. Ако бъ­де нап­ра­ве­но вре­мен­но, ще е ясен знак.

На пър­во вре­ме оба­че рез­ки дейс­т­вия най-ве­ро­ят­но ня­ма да има. Пет­ро По­ро­шен­ко на­ре­ди прек­ра­тя­ва­не на ан­ти­те­ро­рис­тич­на­та опе­ра­ция в Из­точ­на Ук­рай­на и за­я­ви го­тов­ност за пре­го­во- ри с „ко­го­то и да би­ло“. В съ­що­то вре­ме Вла­ди­мир Пу­тин му вър­на жес­та, ка­то по­мо­ли Съ­ве­та на фе­де­ра­ци­я­та да от­ме­ни да­де­но­то му през март раз­ре­ше­ние да из­пол­з­ва рус­ка­та ар­мия в Ук­рай­на. Из­г­леж­да, и две­те стра­ни са го­то­ви на ком­п­ро­ми­си, за да де­ес­ка­ли­рат нап­ре­же­ни­е­то. Да­ли то­ва на­ис­ти­на е та­ка, ще ста­не яс­но на 11 юли, ко­га­то Ук­рай­на, Ру­сия и ЕС ще се срещ­нат за­ед­но, за да об­съ­дят как ще про­дъл­жат из­пъл­не­ни­е­то на под­пи­са­но­то спо­ра­зу­ме­ние за сво­бод­на тър­го­вия меж­ду Ки­ев и Брюк­сел. То­ва е до­бър знак за евен­ту­ал­но­то прек­ра­тя­ва­не на на­си­ли­е­то. Но съ­що та­ка оз­на­ча­ва, че Ук­рай­на все още ня­ма да по­е­ме съд­ба­та си в соб­с­т­ве­ни ръ­це.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.