Кос­ми­чес­ка­та оди­сея на Елън Мъск

Го­ди­на­та ще е клю­чо­ва за SpaceX, ко­я­то тряб­ва да из­с­т­ре­ля де­вет ра­ке­ти

Capital - - ТЕХНОЛОГИИ - Юли­ян АР­НА­У­ДОВ

на Лу­на­та. Па­да­не­то на же­ляз­на­та за­ве­са през 1989 г. про­ме­ни дос­та ас­пек­ти - един от тях е сък­ра­ща­ва­не на дър­жав­ни­те раз­хо­ди за из­с­лед­ва­ния на не­о­бят­ния прос­тор от­въд зем­на­та ат­мос­фе­ра. Въп­ре­ки на­ма­ле­но­то фи­нан­си­ра­не дър­жав­ни­те ин­с­ти­ту­ции ос­та­на­ха мо­но­по­лис­ти в та­зи сфе­ра, не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва въп­рос за САЩ или Ру­сия. Из­с­лед­ва­не­то на Кос­мо­са про­дъл­жа­ва да се свър­з­ва с на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност и то­ва ог­ра­ни­ча­ва дос­тъ­па на час­т­ни ком­па­нии, ка­то ос­нов­ни­те иг­ра­чи са пред­с­та­ви­те­ли­те на во­ен­ноп­ро­миш­ле­ния ком­п­лекс. Но то­зи мо­дел ве­че за­поч­ва да се про­пук­ва, ка­то ве­че има ня­кол­ко час­т­ни ини­ци­а­ти­ви, ко­и­то ра­бо­тят по пре­дос­та­вя­не­то на пъл­на ус­лу­га - из­с­т­рел­ва­не­то в ор­би­та на хо­ра и то­ва­ри, а след вре­ме и към Лу­на­та и Марс.

Ми­ли­ар­де­рът и тех­но­ло­ги­чен

март 2006 г.

де­кем­в­ри 2008 г.

май 2012 г.

ок­том­в­ри 2012 г.

2013 г. Сту­де­на­та вой­на до­не­се със се­бе си и бум на кос­ми­чес­ки­те из­с­лед­ва­ния. Имен­но над­п­ре­ва­ра­та във въ­о­ръ­же­ни­е­то и тех­но­ло­ги­и­те меж­ду две­те су­пер­си­ли - САЩ и СССР - до­ве­де до из­с­т­рел­ва­не­то на пър­ви­те хо­ра в Кос­мо­са и стъп­ва­не­то на чо­веш­ки крак пред­п­ри­е­мач Елън Мъск е ед­но от те­зи из­к­лю­че­ния и не­го­ва­та ком­па­ния SpaceX ве­че пре­дос­та­вя ре­ал­ни ус­лу­ги - на пър­во вре­ме по из­на­ся­не­то на то­ва­ри в Кос­мо­са, а ве­че е на крач­ка и от из­п­ра­ща­не­то на хо­ра със сво­и­те ра­ке­ти и апа­ра­ти. Не­за­ви­си­мо от ус­пе­хи­те на Мъск и до­го­во­ри­те му с НАСА, той се сб­лъс­к­ва и със су­ро­ва­та ре­ал­ност, ко­я­то пос­та­вя во­ен­ни­те кор­по­ра­ции пред опи­ти­те на пред­п­ри­е­ма­чи­те, ко­га­то ста­ва въп­рос за оси­гу­ря­ва­не­то на по-круп­ни дър­жав­ни по­ръч­ки.

Час­т­на ефек­тив­ност

SpaceX е пър­ва­та час­т­на ком­па­ния, ко­я­то ре­ал­но пред­ла­га дейс­т­ва­ща ус­лу­га за из­с­т­рел­ва­не на то­ва­ри в око­ло­зем­на ор­би­та. Тя из­г­раж­да поч­ти всич­ко от ну­ла­та в рам­ки­те на ня­кол­ко го­ди­ни. С цел да оп­ти­ми­зи­ра раз­хо­ди­те Мъск не раз­чи­та на вън­ш­ни дос­тав­чи­ци и раз­ра­бот­ва всич­ко в рам­ки­те на фир­ма­та, вклю­чи­тел­но и най-слож­на­та част в ед­на ра­ке­та - дви­га­те­ли­те. Пър­ва­та ра­ке­та но­си­тел Falcon-1 за­ед­но със си­ло­ви­те ус­та­нов­ки Merlin, Kestrel и Draco са из­ця­ло фи­нан­си­ра­ни с час­т­ни сред­с­т­ва от пред­п­ри­е­ма­ча. Ус­пе­хи­те ид­ват с ше­мет­но тем­по. Пър­во SpaceX под­пис­ва до­го­вор с НАСА за фи­нан­си­ра­не на про­то­тип, кой­то да дос­та­вя то­ва­ри до МКС. То­ва се случ­ва през 2006 г. - след две го­ди­ни ком­па­ни­я­та из­с­т­рел­ва ра­ке­та­та но­си­тел Falcon-1 в ор­би­та. Впос­лед­с­т­вие еки­път на Мъск раз­ра­бот­ва и со­вал­ка - ко­раб, кой­то след ка­то е из­ве­ден в кос­ми­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во, да има въз­мож­ност да се вър­не об­рат­но на Зе­мя­та. Про­то­ти­път Dragon пра­ви то­ва през 2010 г., а две го­ди­ни по-къс­но се скач­ва и с МКС и дос­та­вя про­до­вол­с­т­вия на из­с­ле­до­ва­те­ли­те там. SpaceX сключ­ва до­го­вор за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на 12 по­ле­та до стан­ци­я­та и дос­тав­ка­та на про­ви­зии. През съ­ща­та го­ди­на ком­па­ни­я­та за­поч­ва да из­пол­з­ва ра­ке­та­та но­си­тел Falcon-9, ко­я­то до мо­мен­та ня­ма ни­то един не­ус­пе­шен старт. Об­що SpaceX из­вър­ш­ва 50 ус­пеш­ни из­с­т­рел­ва­ния и под­пис­ва до­го­во­ри за бли­зо 5 мл­рд. до­ла­ра. Ком­па­ни­я­та пред­с­та­ви и вер­сия на Dragon, ко­я­то мо­же да по­бе­ре до се­дем ду­ши еки­паж и се очак­ва пър­ви­ят по­лет с хо­ра на бор­да да бъ­де осъ­щес­т­вен през 2015 г.

Нис­ка це­на

Дру­жес­т­во­то на Мъск се ока­за дос­та прив­ле­ка­тел­но за фир­ми, ко­и­то ис­кат да из­ве­дат са­те­ли­ти в ор­би­та. То­ва се дъл­жи на нис­ка­та це­на, ко­я­то тряб­ва да пла­тят, спря­мо та­зи, ако из­пол­з­ват тра­ди­ци­он­ни­те опе­ра­то­ри. Ус­пеш­на­та дей­ност на SpaceX й от­во­ри вра­ти да пред­ла­га сво­и­те ра­ке­ти имен­но за по­до­бен тип ус­лу­ги. Тя склю­чи ре­ди­ца до­го­во­ри с кор­по­ра­ции, ко­и­то ис­кат да из­ве­дат свои спът­ни­ци в ор­би­та. В ка­лен­да­ра на ком­па­ни­я­та са пла­ни­ра­ни де­вет из­с­т­рел­ва­ния са­мо през нас­то­я­ща­та го­ди­на. Имен­но 2014 г. ще бъ­де клю­чо­ва за раз­ви­ти­е­то на SpaceX, за­що­то ще по­ка­же да­ли на­чи­на­ни­е­то на Мъск мо­же да из­пъл­ни по­ръч­ки­те от час­т­ни кли­ен­ти в срок и с как­ва ефек­тив­ност. Ком­па­ни­я­та склю­чи до­го­вор с Orbcomm за из­веж­да­не­то на 17 са­те­ли­та, раз­де­ле­ни на два пус­ка. От­дел­но има три пла­ни­ра­ни ми­сии до Меж­ду­на­род­на­та кос­ми­чес­ка стан­ция (МКС) през ав­густ, сеп­тем­в­ри и де­кем­в­ри, ко­и­то са част от кон­т­ракт с НАСА за дос­тав­ка на про­ви­зии за стан­ци­я­та. SpaceX има и по­ръч­ка за из­веж­да­не­то на два го­ле­ми са­те­ли­та от хон­кон­г­с­кия опе­ра­тор AsiaSat, ка­то все­ки от тях ще бъ­де из­с­т­ре­лян с по ед­на ра­ке­та но­си­тел. Ази­ат­с­ка­та ком­па­ния се е зас­т­ра­хо­ва­ла и е за­па­зи­ла въз­мож­ност да из­ве­де спът­ни­ци­те чрез кон­ку­рен­та на Мъск - International Launch Services (ILS). AsiaSat обя­ви, че ус­лу­га­та на SpaceX стру­ва 52.2 млн. до­ла­ра, до­ка- то ако го нап­ра­ви през ILS, й из­ли­за двой­но - 107 млн. до­ла­ра. По­ръч­ка­та на Obrcomm е за 43 млн. до­ла­ра. Спо­ред ек­с­пер­ти от ин­дус­т­ри­я­та по­доб­ни це­ни са не­дос­ти­жи­ми за кон­ку­рен­т­ни­те на Мъск ра­ке­ти но­си­те­ли.

Пър­ви­ят старт на Falcon-9 за та­зи го­ди­на оба­че бе­ше пла­ни­ран през май, но бе­ше от­ло­жен по­ра­ди тех­ни­чес­ки при­чи­ни. Той тряб­ва­ше да из­ве­де пър­ва­та пар­ти­да от спът­ни­ци за Obrcomm. Не се знае да­ли SpaceX ще из­пъл­ни и пър­во­то из­с­т­рел­ва­не от по­ръч­ка­та на AsiaSat нав­ре­ме. От­ло­же­ни­те стар­то­ве под­ла­гат под съм­не­ние це­лия ка­лен­дар на ком­па­ни­я­та. Нис­ки­те це­ни, ко­и­то тя пред­ла­га оба­че, за мо­мен­та ком­пен­си­рат за­гу­би­те, ко­и­то тър­пят кли­ен­ти­те й.

Па­ра­лел­ни­ят свят

До­ка­то час­т­ни­те по­ръч­ки ва­лят срав­ни­тел­но без­п­роб­лем­но за мо­мен­та, то си­ту­а­ци­я­та с оси­гу­ря­ва­не­то на дър­жав­ни е ко­рен­но раз­лич­на. През ап­рил во­ен­но­въз­душ­ни­те си­ли на САЩ пус­кат зат­во­ре­на офер­та за 35 из­с­т­рел­ва­ния на ра­ке­ти но­си­те­ли, ко­я­то се пе­че­ли без търг от United Launch Alliance ( ULA) - съв­мес­т­но дру­жес­т­во меж­ду во­ен­ни­те кон­цер­ни Boeing и Lockheed. До­го­во­рът е за 400 млн. до­ла­ра, ка­то спо­ред Мъск то­ва е че­ти­ри пъ­ти стой­ност­та, ко­я­то SpaceX мо­же да пред­ло­жи, и двой­но по-скъ­по, от­кол­ко­то ос­та­на­ли­те дър­жа­ви осъ­щес­т­вя­ват из­с­т­рел­ва­ния на ра­ке­ти. Пред­п­ри­е­ма­чът смя­та, че съз­да­ва­не­то на съв­мес­т­но­то пред­п­ри­я­тие меж­ду во­де­щи­те ави­о­кос­ми­чес­ки ги­ган­ти, как­то и зат­во­ре­на­та про­це­ду­ра ели­ми­ни­ра вся­как­ва кон­ку­рен­ция. Ос­вен то­ва ULA е за­ви­си­ма от рус­ки­те ра­кет­ни дви­га­те­ли, ко­е­то пок­рай кри­за­та в Ук­рай­на и сан­к­ци­и­те от Ва­шин­г­тон към Мос­к­ва пов­ди­га въп­ро­са да­ли ня­ма да бъ­де бло­ки­ран дос­тъ­път до та­зи тех­но­ло­гия. Мъск об­жал­ва в съ­да и на пър­ва ин­с­тан­ция пе­че­ли, с ко­е­то бло­ки­ра сдел­ка­та. При пос­лед­ва­ло­то раз­г­леж­да­не на вто­ра ин­с­тан­ция оба­че ма­гис­т­ра­ти­те я на­ми­рат за ре­дов­на и от­ме­нят ре­ше­ни­е­то. Сдел­ка­та е раз­тър­се­на от скан­да­ли. Оказ­ва се, че чо­ве­кът от ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та (DoD), кой­то е под­пи­сал до­го­во­ра с ULA - Ро­джър Ко­ръл, мал­ко след то­ва се пен­си­о­ни­ра и е при­ет на ви­сок пост в ком­па­ни­я­та Aerojet Rocketdynе, ко­я­то е по­диз­пъл­ни­тел на ULA.

Въп­ре­ки проб­ле­ми­те с оси­гу­ря­ва­не­то на во­ен­ни по­ръч­ки SpaceX и Мъск мо­гат да про­ме­нят па­за­ра за кос­ми­чес­ки по­ле­ти и да го от­во­рят за час­т­ни про­ек­ти. На­си­те­ни­ят ка­лен­дар прев­ръ­ща 2014 г. в клю­чо­ва за ус­пе­ха на SpaceX - ако ком­па­ни­я­та се спра­ви с мно­жес­т­во­то из­с­т­рел­ва­ния без­п­роб­лем­но, тя ще се ут­вър­ди ка­то ва­жен и по­важ­но­то ев­тин иг­рач на кос­ми­чес­кия па­зар. По­тен­ци­а­лен про­вал оба­че мо­же да по­па­ри меч­ти­те на Мъск да осъ­щес­т­ви тър­гов­с­ки по­ле­ти до Марс.

СНИМ­КА: SPACEX

Со­вал­ка­та Dragon е пър­ви­ят час­тен кос­ми­чес­ки ко­раб, кой­то се ска­ча с Меж­ду­на­род­на­та кос­ми­чес­ка стан­ция

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.