Сре­щу фи­нан­со­ва­та нег­ра­мот­ност

Capital - - КАРИЕРИ -

Пос­ле учи­тел­ка­та им Га­ля Ру­са­но­ва им по­каз­ва ко­пие на тру­дов до­го­вор и тру­до­ва книж­ка и им обяс­ня­ва ня­кои от най-важ­ни­те не­ща, ко­и­то тряб­ва да за­пом­нят за тях. „Към 30% от хо­ра­та не зна­ят, че тру­до­ви­ят до­го­вор тряб­ва да е пис­мен. Те си мис­лят, че щом са се до­го­во­ри­ли да за­поч­нат ра­бо­та, ве­че имат тру­дов до­го­вор, но то­ва съв­сем не е та­ка“, обяс­ня­ва Пе­тър Кьо­сев от сай­та pravatami. bg, ка­то се по­зо­ва­ва на про­уч­ва­не на пор­та­ла. А пос­ле под­роб­но раз­каз­ва на уче­ни­ци­те как­ви са пра­ва­та за ра­бо­та на мла­де­жи­те под 18 го­ди­ни, как­то и как­во и къ­де мо­гат да про­че­тат, за да се за­поз­на­ят по-под­роб­но с тях. Нак­рая уп­ра­ви­те­лят на фон­да­ция „Ини­ци­а­ти­ва за фи­нан­со­ва гра­мот­ност“Ро­си­ца Вар­то­ник раз­да­ва на уче­ни­ци­те пли­ко­ве­те с пър­ва­та „зап­ла­та“, ко­я­то ма­кар и да е са­мо су­ма, на­пи­са­на на хар­тия, оп­ре­де­ле­но ги рад­ва. Но мал­ко по-къс­но ус­та­но­вя­ват как­ва е раз­ли­ка­та меж­ду брут­но и нет­но зап­ла­ща­не и оп­ре­де­ле­но не са щас­т­ли­ви от то­ва, че имат уд­ръж­ки за оси­гу­ров­ки и да­нъ­ци. Но пък и сти­гат до из­во­да, че оси­гу­ров­ки­те за пен­сия все пак са им дос­та важ­ни.

„Ко­га­то не­що се пред­с­та­ви по за­ба­вен и ат­рак­ти­вен на­чин, ко­га­то се изиг­рае, де­ца­та учат мно­го по-лес­но и за­пом­нят мно­го по-доб­ре“, каз­ва учи­тел­ка­та им Га­ля Ру­са­но­ва. Фор­ма­тът, в кой­то учи­те­лят прос­то из­ли­за пред тях и си из­пя­ва уро­ка, не ги „ке­фи“, как­то би­ха ка­за­ли са­ми­те те, до­пъл­ва тя. За­то­ва Ру­са­но­ва се опит­ва да тър­си но­ви под­хо­ди, за да нап­ра­ви об­ра­зо­ва­ни­е­то по-съв­ре­мен­но и да ан­га­жи­ра вни­ма­ни­е­то на уче­ни­ци­те си. Раз­каз­ва, че те ве­че са хо­ди­ли на по­се­ще­ния в HP и Сто­лич­на­та об­щи­на, за В мо­мен­та меж­ду­ве­дом­с­т­ве­на ра­бот­на гру­па под ръ­ко­вод­с­т­во­то на ви­цеп­ре­ми­е­ра по ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие Да­ни­е­ла Бо­бе­ва раз­ра­бот­ва стра­те­гия за по­ви­ша­ва­не­то на фи­нан­со­ва­та гра­мот­ност в Бъл­га­рия. Тя е за пе­ри­о­да 2015 - 2019 г., ка­то кръ­гът от це­ле­ви­те гру­пи е дос­та ши­рок и об­х­ва­ща мла­де­жи, въз­рас­т­ни, хо­ра от мал­цин­с­т­ве­ни­те гру­пи, ли­ца с нис­ки до­хо­ди и др. Ед­на от иде­и­те в стра­те­ги­я­та е фи­нан­со­во­то обу­че­ние да вле­зе и в об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма ка­то за­дъл­жи­тел­на дис­цип­ли­на в рам­ки­те на сред­но­то об­ра­зо­ва­ние, ко­мен- ти­рат от ка­би­не­та на ви­цеп­ре­ми­е­ра. В мо­мен­та се об­съж­дат ва­ри­ан­ти да­ли да е от­де­лен пред­мет, или да е в рам­ки­те на ве­че съ­щес­т­ву­ващ. Очак­ва се об­ра­зо­ва­тел­но­то ми­нис­тер­с­т­во да фор­му­ли­ра кон­к­рет­ни­те мер­ки и въз­мож­нос­ти. Прог­но­зи­те са, че обу­че­ни­е­то за по­ви­ша­ва­не на фи­нан­со­ва­та гра­мот­ност на уче­ни­ци­те мо­же да бъ­де зас­тъ­пе­но в учеб­на­та го­ди­на 2016-2017. Ед­но от ос­нов­ни­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва в из­пъл­не­ни­е­то на прог­ра­ма­та се очак­ва да бъ­де свър­за­но с нуж­да­та от доб­ре под­гот­ве­ни и дос­та­тъч­но на брой пре­по­да­ва­те­ли. да се за­поз­на­ят с про­фе­си­о­на­лис­ти от раз­лич­ни сфе­ри и по то­зи на­чин да се за­мис­лят за въз­мож­нос­ти­те пред се­бе си. Ру­са­но­ва се рад­ва за­ед­но с тях на пос­ти­же­ни­я­та им ка­то ак­тьо­ри, как­то и в об­ласт­та на ли­те­ра­ту­ра­та, но и тър­си но­ви на­чи­ни, за да ги пре­диз­вик­ва да се раз­ви­ват. За­то­ва, въп­ре­ки че пре­по­да­ва об­що по 6 пред­ме­та - от ос­но­ви на па­зар­на­та ико­но­ми­ка и за­ко­но­да­тел­с­т­во в ту­риз­ма до фир­ме­но сче­то­вод­с­т­во, и ка­то все­ки учи­тел има не мал­ко ад­ми­нис­т­ра­тив­ни за­дъл­же­ния, ре­ша­ва да се вклю­чи в пи­лот­ния про­ект на прог­ра­ма­та за обу­че­ние по лич­ни фи­нан­си на фон­да­ция „Ини­ци­а­ти­ва за фи­нан­со­ва гра­мот­ност“.

„Те ве­че са се на­со­чи­ли към сфе­ра­та на ту­риз­ма. Но не мо­жеш да ста­неш до­бър ме­ни­джър и да уп­рав­ля­ваш па­ри­те на ед­на фир­ма, ако не мо­жеш да уп­рав­ля­ваш сво­и­те соб­с­т­ве­ни“, каз­ва Ру­са­но­ва. Спо­ред нея фи­нан­со­ва­та кул­ту­ра на го­ля­ма част от бъл­га­ри­те ка­то ця­ло не е мно­го ви­со­ка, за­то­ва и на­деж­да­та й е, че де­ца­та на свой ред ще пов­ли­я­ят по­ло­жи­тел­но и на ро­ди­те­ли­те си. До­ба­вя и че на прак­ти­ка обу­че­ни­е­то по фи­нан­со­ва гра­мот­ност е и част от граж­дан­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние на де­ца­та и част от прев­ръ­ща­не­то им в мис­ле­щи и от­го­вор­ни хо­ра.

„Не мо­же един чо­век, за­вър­шил сред­но об­ра­зо­ва­ние, да не знае как­ва е раз­ли­ка­та меж­ду де­бит­на и кре­дит­на кар­та“, каз­ва и инж. Ал­бе­на Ки­ри­ло­ва, ко­я­то пре­по­да­ва ико­но­ми­ка в Про­фе­си­о­нал­на­та гим­на­зия по елек­т­ро­ни­ка и хи­мич­ни тех­но­ло­гии „Проф. Асен Зла­та­ров“в Пле­вен и съ­що е ра­бо­ти­ла по про­ек­та „Мо­ят жи­вот, мо­и­те фи­нан­си“с уче­ни­ци от 10 и 11 клас. Спо­ред нея та­ко­ва обу­че­ние тряб­ва да се пре­вър­не в част от об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма. Пре­цен­ка­та й е, че та­къв курс е под­хо­дящ за уче­ни­ци, ко­и­то ве­че са в де­се­ти клас. В по­доб­на на­со­ка раз­съж­да­ва и меж­ду­ве­дом­с­т­ве­на­та ра­бот­на гру­па, ко­я­то в мо­мен­та раз­ра­бот­ва на­ци­о­нал­на стра­те­гия за по­ви­ша­ва­не на фи­нан­со­ва­та гра­мот­ност в Бъл- га­рия (виж ка­ре­то).

„Вклю­чих се в прог­ра­ма­та, по­не­же ре­ших, че е ин­те­рес­на и по­лез­на за де­ца­та. Гра­дът ни е с ви­со­ка без­ра­бо­ти­ца, мно­го от ро­ди­те­ли­те на де­ца­та ра­бо­тят в чуж­би­на и на тях чес­то им се на­ла­га са­ми да уп­рав­ля­ват фи­нан­си­те си“, каз­ва Ру­мя­на Смил­ко­ва, ко­я­то пре­по­да­ва ико­но­ми­ка в Про­фе­си­о­нал­на­та гим­на­зия по тран­с­порт и ле­ка про­миш­ле­ност в Омур­таг. Тя ко­мен­ти­ра, че по прин­цип в учеб­на­та прог­ра­ма на уче­ни­ци­те има мно­го не­ща, ко­и­то са им из­лиш­ни, а точ­но то­ва, ко­е­то би им би­ло по­лез­но - фи­нан­со­ва­та гра­мот­ност, не се пре­по­да­ва.

Про­мя­на­та за­поч­ва от учи­ли­ще

„ Все­ки от нас из­пол­з­ва раз­лич­ни фи­нан­со­ви про­дук­ти през жи­во­та си и за­то­ва поз­на­ни­я­та за уп­рав­ле­ние на лич­ни­те фи­нан­си са из­к­лю­чи­тел­но важ­ни“, каз­ва уп­ра­ви­те­лят на фон­да­ция „Ини­ци­а­ти­ва за фи­нан­со­ва гра­мот­ност“Ро­си­ца Вар­то­ник. Но е съ­що тол­ко­ва ка­те­го­рич­на, че фи­нан­со­ва­та кул­ту­ра на го­ля­ма част от бъл­га­ри­те ка­то ця­ло не е мно­го ви­со­ка (виж ка­ре­то). За­то­ва фон­да­ци­я­та прев­ръ­ща иде­я­та да про­ме­ни то­ва в своя ка­у­за. И един от пър­ви­те про­ек­ти е имен­но пи­лот­на­та прог­ра­ма за по­доб­ря­ва­не на фи­нан­со­ва­та гра­мот­ност на уче­ни­ци­те „Мо­ят жи­вот, мо­и­те фи­нан­си“. На прак­ти­ка то­ва е и ед­но от пър­ви­те струк­ту­ри­ра­ни обу­че­ния по те­ма­та в бъл­гар­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма.

Ини­ци­а­ти­ва­та им се ре­а­ли­зи­ра в пар­т­ньор­с­т­во с фон­да­ция „Джу­ни­ър ачийв­мънт“(ко­я­то съ­що ра­бо­ти за по­доб­ря­ва­не на ико­но­ми­чес­ко­то об­ра­зо­ва­ние на мла­де­жи­те) и с ек­с­пер­ти от фи­нан­со­вия пор­тал „Мо­и­те па­ри“. Прог­ра­ма­та, ко­я­то раз­ра­бот­ват, це­ли да за­поз­нае мла­ди­те хо­ра с ос­нов­ни те­зи ка­то фи­нан­со­во пла­ни­ра­не и бю­джет, кре­дит, спес­тя­ва­не и ин­вес­ти­ции, ос­нов­ни фи­нан­со­ви про­дук­ти и ус­лу­ги, тру­до­ви вза­и­мо­от­но­ше­ния и т.н. За цел­та под­гот­вят по­ма­га­ло за учи­те­ли и ра­бот­на тет­рад­ка за уче­ни­ци. Зас­не­мат и шест за­бав­ни об­ра­зо­ва­тел­ни ви-

СНИМ­КА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Под фор­ма­та на иг­ра уче­ни­ци­те на­у­ча­ват как се про­веж­дат ин­тер­вю­та­та за ра­бо­та, как­во пред­с­тав­ля­ва тру­до­ви­ят до­го­вор и как­ва е раз­ли­ка­та меж­ду бруто и не­то зап­ла­та

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.