Най-лесно е да се лъжем

Ако слушате дебатите за цената на тока в последните две седмици, със сигурност ви се е завило свят. Освен многомилиардни дългове в НЕК (вярно) се въртят баснословни заплати в държавните енергийни дружества (по-скоро невярно), фотоволтаични централи, които работят по 24 часа в денонощие (още никой не си е открил), олигарси се подритват по кокалчетата с милиони левове (вярно), бизнесът протестира за това, че остава с ниски цени (по- скоро вярно), а всеки ден някой намира изход от кризата в енергетиката (естествено, че няма такъв).

Проблемите в енергийния сектор са ясни. С годините се трупаха разходи от скъпи проекти (АЕЦ „Белене“, ВЕЦ „Цанков камък“, дългосрочните договори с Ей И Ес и „КонтурГлобал“), приемаха се политики, които още повече увеличаваха цената на тока (зелената енергия и подкрепата на топлофикациите), а няколко поредни правителствата отказваха да кажат неприятната истина, че це- ната на тока трябва да расте. Вместо това цената се сваляше, без да има промяна в обективните фактори за това. В резултат цялата енергетика е затънала в дългове.

Никой обаче не иска да каже каква е реалността, с което само се усложнява положението. Както казва вицепремиерът Калфин: „Ясно е, че трябва да има пълната картина в енергетиката, но ако се повтарят неверни неща и само се говори за злоупотреби, как да обясниш после на хората, че цените неизбежно трябва да се повишат.“