Не мо­жем без ро­ми­те

Бъл­га­рия е об­ре­че­на на не­ус­пех и ми­зе­рия, ако не вклю­чи ро­ми­те. Но тък­мо се­га об­щес­т­ве­на­та и по­ли­ти­чес­ка­та во­ля за то­ва са най-сла­би

Capital - - ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА - Зор­ни­ца СТОИЛОВА

Ако все­ки път уд­ря­те „mute“с до­са­да, ко­га­то на ек­ра­на из­г­рее „ци­ган­с­ка те­ма“, то е за­що­то ни­кой не го­во­ри за Ка­вар­на. Мал­ки­ят край­мор­с­ки град (се­ща­те се, то­зи с рок фес­ти­ва­ла през ля­то­то), съ­що как­то по­ве­че­то бъл­гар­с­ки гра­до­ве, има ед­на чет­върт ром­с­ко на­се­ле­ние.

Но ня­ма „ци­ган­с­ки проб­лем“. Как се усе­ща раз­ли­ка­та ли? „Ами, вли­заш в квар­та­ла и не зна­еш, че си ми­нал от бъл­гар­с­ка­та в ром­с­ка­та ма­ха­ла“, каз­ва из­с­ле­до­ва­тел­ка, тък­мо вър­на­ла се от­там.

Ка­вар­на, за­бе­ле­же­те, е един­с­т­ве­на­та об­щи­на в Бъл­га­рия, ко­я­то има ус­пе­шен мо­дел за при­об­ща­ва­не на ро­ми­те. Кме­тът й Цон­ко Цо­нев до­ри бе­ше наг­ра­ден от Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия за то­ва. И не, не че е из­вър­шил чу­де­са от храб­рост. За­поч­нал е с прос­та смет­ка - ако ро­ми­те са ед­на чет­върт от на­се­ле­ни­е­то на Ка­вар­на, то ед­на чет­върт от об­щин­с­кия бю­джет ще оти­ва за по­доб­ря­ва­не на тех­ния жи­вот. Съ­от­вет­но - те съ­що са гла­со­по­да­ва­те­ли, ко­и­то си стру­ва да бъ­дат спе­че­ле­ни с ин­вес­ти­ции в сре­да­та, в ко­я­то жи­ве­ят, не с ке­бап­че­та. Ня­как ус­пя­ва да убе­ди об­щин­с­кия съ­вет, но и на­се­ле­ни­е­то, че раз­ви­ти­е­то на ця­ла­та об­щи­на ми­на­ва през то­ва и ро­ми­те да са доб­ре. Те съ­що по­лу­ча­ват въз­мож­ност да ку­пу­ват об­щин­с­ка зе­мя, да уза­ко­нят до­мо­ве­те си, а ев­ро­пейс­ки­те сред­с­т­ва се на­соч­ват в бла­го­ус­т­ройс­т­во­то на квар­та­ла - ули­ци, ка­на­ли­за­ция, во­доп­ро­во­ди. Об­щи­на­та по­ма­га на ра­бо­те­щи­те в чуж­би­на, ко­и­то из­дър­жат се­мейс­т­ва­та си в Бъл­га­рия, да уре­дят ста­ту­та си и да пре­би­ва­ват ле­гал­но. Пра­ви обу­че­ни­е­то в яс­ли и дет­с­ки гра­ди­ни без­п­лат­но за всич­ки в гра­да. Та­ка де­ца­та, за ко­и­то бъл­гар­с­ки­ят език не е май­чин, се спра­вят мно­го по-лес­но в учи­ли­ще пос­ле и не от­па­дат. На­е­ма ро­ми в об­ра­зо­ва­ни­е­то, здра­ве­о­паз­ва­не­то, мес­т­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция и ги ов­лас­тя­ва да се гри- жат за об­щ­ност­та си. И в край­на смет­ка съз­да­ва сре­да, в ко­я­то пра­ви­ла­та се спаз­ват и ува­жа­ват.

За­що раз­каз­ва­ме за Ка­вар­на? Първо, за­що­то раз­би­ва кли­ше­то, че про­ва­лът на ром­с­ка­та ин­тег­ра­ция се дъл­жи на не­же­ла­ни­е­то и не­въз­мож­ност­та на ци­га­ни­те да се ин­тег­ри­рат. След то­ва, за­що­то по­каз­ва, че кол­ко­то и дъл­бо­ки да са изо­ла­ци­я­та и изос­та­ва­не­то им, то­ва е об­ра­тим про­цес. При пра­вил­но на­со­че­ни пуб­лич­ни сред­с­т­ва и по­ли­ти­ки ре­зул­та­ти­те са ви­ди­ми са­мо за де­сет го­ди­ни. И не на пос­лед­но мяс­то и про­тив­но на об­що­то раз­би­ра­не, за­що­то най-го­лям ин­те­рес от то­ва ро­ми­те да жи­ве­ят доб­ре, има тък­мо мно­зин­с­т­во­то.

Спо­ред Све­тов­на­та бан­ка и Ин­с­ти­ту­та за па­зар­на икономика през 2030 г. 40% от хо­ра­та в тру­дос­по­соб­на въз­раст ще са с ром­с­ки про­из­ход. Ако те не мо­гат да че­тат и пи­шат, ня­мат уме­ния и ква­ли­фи­ка­ция, не ра­бо­тят или са ло­шо пла­те­ни, от­къ­де ще ид­ват пен­си­и­те на бъ­де­щи­те пен­си­о­не­ри? Ня­ма ни­ка­къв де­мог­раф­с­ки и ико­но­ми­чес­ки сми­съл да се прес­т­ру­ва­ме, че мо­жем без ро­ми­те. Без тях зас­та­ря­ва­що­то бъл­гар­с­ко об­щес­т­во е об­ре­че­но на не­ус­пех, бед­ност и ми­зе­рия. И не мо­жем да си поз­во­лим да про­та­ка­ме или бло­ки­ра­ме по­доб­ря­ва­не­то на тях­но­то по­ло­же­ние, за­що­то гу­бим па­ри, вре­ме и бъ­де­ще.

Проб­ле­мът с ро­ми­те не е на ро­ми­те

“След 20 го­ди­ни проб­ле­ми­те, ко­и­то има­ме днес, са­мо ще се вло­шат - ве­че ня­ма да се стре­мим да дос­ти­га­ме сред­ния стан­дарт на жи­вот в ЕС“, пот­вър­ж­да­ва и Пе­тър Га­нев, ико­но­мист от Ин­с­ти­ту­та за па­зар­на икономика. „Пен­си­он­на­та ни сис­те­ма, ко­я­то се ба­зи­ра на со­ли­дар­ния мо­дел, при кой­то ра­бо­те­щи­те се гри­жат за хо­ра­та из­вън ра­бот­на въз­раст, ще се сри­не. Ще се уве­ли­чи дра­ма­тич­но ни­во­то на бед­ност­та при хо­ра­та в ра­бо­тос­по­соб­на въз­раст“, про­дъл­жа­ва той.

“Ние сме ста­ро, бол­но об­щес­т­во с мал­ко де­ца“, до­ба­вя и проф. Ило­на То­мо­ва от Ин­с­ти­ту­та за из­с­лед­ва­не на чо­ве­ка и на­се­ле­ни­е­то в БАН. „За ед­на тре­та от тях бъл­гар­с­ки­ят език не е май­чин и ако не сме со­ли­дар­но об­щес­т­во, ста­ва­ме все по-зас­т­ра­ше­ни от лип­са на ус­лу­ги. За­що­то те тряб­ва да ни оси­гу­ря­ват пен­си­и­те, об­ра­зо­ва­тел­на­та и здрав­на­та сис­те­ма, гри­жа­та за ста-

ри­те хо­ра, въз­мож­нос­ти­те за от­дих.“

Всич­ко то­ва пра­ви Бъл­га­рия все по-мал­ко прив­ле­ка­тел­на дес­ти­на­ция за ин­вес­ти­ции. Ра­бо­то­да­те­ли­те в це­ли сек­то­ри се за­дъх­ват да на­ме­рят хо­ра, за­що­то тър­се­щи­те ра­бо­та не от­го­ва­рят на ба­зо­ви изис­к­ва­ния. Чуж­дес­т­ран­ни ин­вес­ти­то­ри в сил­ни ико­но­ми­чес­ки ра­йо­ни ка­то Плов­див са взе­ли обу­че­ни­е­то на кад­ри­те в свои ръ­це и оказ­ват се­ри­о­зен на­тиск на мес­т­ни­те влас­ти за ре­фор­ма на об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма. За­що­то пъ­тят нап­ред е са­мо да вклю­чим се­гаш­ни­те без­ра­бот­ни и бед­ни в па­за­ра на тру­да и да нап­ра­вим об­ра­зо­ва­ни­е­то от­но­во ед­нак­во дос­тъп­но за всич­ки.

Дъл­ги­те го­ди­ни без­дейс­т­вие, ими­та­ция на дей­ност и ци­нич­но от­но­ше­ние ве­че са нап­ра­ви- ли за­да­ча­та дос­та­тъч­но труд­на, а изо­ла­ци­я­та на ро­ми­те - трай­на и дъл­бо­ка. Спо­ред пос­лед­но­то преб­ро­я­ва­не ед­ва 1/5 от тях са за­е­ти, ка­то над по­ло­ви­на­та са ан­га­жи­ра­ни във вре­мен­ни и слу­чай­ни дей­нос­ти. Ка­то се има пред­вид, че ро­ми­те са пър­ви­те, ко­и­то от­па­дат от па­за­ра на тру­да през 90-те с ма­со­во­то зак­ри­ва­не на за­во­ди и рес­ти­ту­и­ра­не на селскостопански зе­ми, то­ва оз­на­ча­ва, че за пос­лед­ни­те 25 го­ди­ни око­ло 80% от ром­с­ка­та об­щ­ност на­пъл­но са из­гу­би­ли ико­но­ми­чес­ка­та си ро­ля в об­щес­т­во­то, опис­ва ма­ща­ба на проб­ле­ма проф. То­мо­ва.

То­ва са­мо по се­бе си ги пра­ви осо­бе­но уяз­ви­ми на дис­к­ри­ми­на­ция и ге­то­и­за­ция. Ако през 80-те го­ди­ни око­ло 48% от ро­ми­те жи­ве­ят в сег­ре­ги­ра­ни квар­та­ли, в края на

90- те то­зи дял ве­че над­ви­ша­ва 80%. Ин­с­ти­ту­ци­и­те от­дав­на са се из­тег­ли­ли от тях, зак­ри­вай­ки здрав­ни цен­т­ро­ве, дет­с­ки гра­ди­ни, со­ци­ал­ни служ­би, чи­та­ли­ща, град­с­ки тран­с­порт и т.н. Ма­ха­ли­те се раз­рас­т­ват без­кон­т­рол­но, а пра­ви­ла­та в тях се оп­ре­де­лят от лих­ва­ри, нар­ко­ди­лъ­ри и тра­фи­кан­ти, ко­и­то ек­с­п­ло­а­ти­рат об­щ­ност­та, и без то­ва по­пад­на­ла в ка­па­на на ма­со­ва­та бед­ност. „ Най- теж­ка­та пос­ле­ди­ца от ге­то­и­за­ци­я­та, от­бе­ляз­ва проф. То­мо­ва, е, че в ге­то­то не ва­жат нор­ми­те на мак­ро­об­щес­т­во­то. То за­поч­ва да во­ди свой жи­вот. До­ри ако хо­ра­та идей­но приз­на­ват ма­со­ви­те пра­ви­ла и цен­нос­ти, те не са в със­то­я­ние да ги спаз­ват, за­що­то кол­ко­то си по-изо­ли­ран, тол­ко­ва по-ма­лък е шан­сът ти да на­ме­риш ра­бо­та, кол­ко­то по­ве­че се стес­ня­ва со­ци-

ал­ни­ят ти и кул­ту­рен ка­пи­тал, тол­ко­ва по-труд­но е да оси­гу­риш об­ра­зо­ва­ние и връз­ки, за да мо­же де­ца­та ти да на­ме­рят ра­бо­та.“

Оряз­ва­не­то на пуб­лич­ни­те раз­хо­ди за об­ра­зо­ва­ние и здра­ве­о­паз­ва­не през 90-те из­ця­ло из­х­вър­ли ром­с­ки­те де­ца от сис­те­ма­та, за­що­то ро­ди­те­ли­те им ве­че не мо­гат да си я поз­во­лят. Са­мо пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни мак­си­му­мът ром­с­ки де­ца, ко­и­то по­се­ща­ват дет­с­ка гра­ди­на, бе­ше 5%. А пре­ду­чи­лищ­на­та сис­те­ма е клю­чо­ва за де­ца­та, ко­и­то не го­во­рят бъл­гар­с­ки вкъ­щи, за да ги за­дър­жи в учи­ли­ще. Пъ­тят им пос­ле ми­на­ва през сег­ре­ги­ра­ни учи­ли­ща, в ко­и­то ка­чес­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то е тол­ко­ва нис­ко, че про­из­веж­да нег­ра­мот­ност. Вмес­то да се зак­ри­ят, те­зи учи­ли­ща пог­лъ­щат дър­жав­ни суб­си­дии, во­дей­ки спи­съ­ци с мър­т­ви ду­ши, от­дав­на от­пад­на­ли от сис­те­ма­та. Та­ка по оцен­ка на проф. То­мо­ва ве­че са из­рас­на­ли две по­ко­ле­ния ро­ми (а се­га за­поч­ва тре­то), ко­и­то са

През 2030г. 40% от хо­ра­та в тру­дос­по­соб­на въз­раст ще са ро­ми. Не мо­жем да си поз­во­лим да про­та­ка­ме ром­с­кия въп­рос, за­що­то гу­бим па­ри, вре­ме и бъ­де­ще.

фун­к­ци­о­нал­но нег­ра­мот­ни или с ог­ра­ни­чен дос­тъп до об­ра­зо­ва­ние.

Мо­жем, но не ис­ка­ме

До та­зи дра­ма­тич­на кар­ти­на се стиг­на за­ра­ди сис­тем­но не­же­ла­ние да се ре­ши проб­ле­мът, по­ли­ти­чес­ко къ­сог­лед­с­т­во и по­пу­ли­зъм, гра­ни­чещ с глу­пост. Ако съ­дим по ка­чес­т­во­то на де­ба­та око­ло пос­лед­ни­те нев­рал­гич­ни точ­ки - Гър­мен и Ор­лан­дов­ци - ня­ма ни­как­ва во­ля то­ва да се про­ме­ни. Ка­то ре­ше­ния за от­пуш­ва­не на об­щес­т­ве­но­то нап­ре­же­ние обик­но­ве­но се раз­мах­ват ев­ти­ни мер­ки тип „ще раз­ру­шим ге­то­то и ще из­го­ним ци­га­ни­те“. По­ли­ти­чес­ки­те пар­тии съз­да­до­ха и свик­на­ха с ци­низ­ма, че ан­га­жи­ра­не­то с проб­ле­ми­те на ро­ми­те не им но­си гла­со­ве. По-лес­но е да ги ку­пят. А съ­що и че в об­щес­т­во ка­то бъл­гар­с­ко­то, в ко­е­то со­ци­ал­ни­те не­ра­вен­с­т­ва са ог­ром­ни и се за­дъл­бо­ча­ват, ан­ти­ци­ган­с­ко­то го­во­ре­не е най-крат­ки­ят път към пар­ла­мен­та. Днес ос­вен „Ата­ка“там има още по­не две фор­ма­ции, ко­и­то по­ли­ти­кан­с­т­ват вър­ху те­ма­та. С ма­со­ва­та под­к­ре­па на ме­ди­и­те са­мо за пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни реч­та на ом­ра­за­та се пре­вър­на в нор­ма, във все­кид­не­вен език. „Той ве­че не се въз­п­ри­е­ма ка­то не­що не­до­пус­ти­мо и опас­но, а ка­то го­во­ре­не на ис­ти­на­та“, каз­ва проф. Ило­на То­мо­ва. За да стиг­нем та­зи сед­ми­ца до то­ва глав­ни­ят про­ку­рор Со­тир Ца­ца­ров да за­щи­ти по­ли­цай­ка, пра­ви­ла ра­сис­т­ки ко­мен­та­ри в со­ци­ал­ни­те мре­жи, и то по вре­ме на служ­ба, вмес­то да й пов­диг­не об­ви­не­ние за раз­пал­ва­не на ом­ра­за. Ко­га­то и ин­с­ти­ту­ци­и­те обя­вят дис­к­ри­ми­на­ци­он­ния език за при­ем­лив, зна­чи сме прек­ра­чи­ли мно­го опас­на гра­ни­ца.

Не прос­то об­щес­т­во­то ста­ва по-ра­сис­т­ко и не­тър­пи­мо към дру­ги­те, а ве­че ня­ма ни­как­ва об­щес­т­ве­на под­к­ре­па за по­ли­ти­ки­те, ко­и­то мо­гат да ни из­ве­дат от то­зи по­ро­чен кръг, как­то го на­ри­ча Пе­тър Га­нев от Ин­с­ти­ту­та за па­зар­на икономика. „По прин­цип има кон­сен­сус, че ро­ми­те тряб­ва да се ин­тег­ри­рат в па­за­ра на тру­да, а бед­ност­та тряб­ва да се из­ко­ре­ни, но ко­га­то за­поч­нем да на­соч­ва­ме по-доб­ре па­ри­те към най-бед­ни­те, ко­и­то обик­но­ве­но са ро­ми, хо­ра­та зас­та­ват „на въп­ре­ки“и от­каз­ват да се на­ли­ват па­ри в “чер­на­та дуп­ка”, да­ва при­мер той.

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Ед­на тре­та са де­ца­та, за ко­и­то бъл­гар­с­ки­ят език не е май­чин. И те бя­ха най-по­тър­пев­ши от оряз­ва­не­то на пуб­лич­ни­те раз­хо­ди за об­ра­зо­ва­ние

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.