Св­ла­чи­ща­та са ни скъ­пи

Как­ви са из­ме­ре­ни­я­та на проб­ле­ма със св­ла­чи­ща­та и как­во мо­же да се нап­ра­ви

Capital - - ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА - Де­сис­ла­ва ЛЕЩАРСКА

Чо­веш­ка­та па­мет е къ­са. По­ня­ко­га - дос­та къ­са. Пос­лед­ни­ят път, ко­га­то в Бъл­га­рия се ак­ти­ви­зи­рат тол­ко­ва мно­го св­ла­чи­ща на­вед­нъж, кол­ко­то та­зи зи­ма и про­лет, е през 1997 г.

След снеж­на зи­ма и про­лив­ни про­лет­ни дъж­до­ве гли­нес­ти­те поч­ви по Чер­но­мо­ри­е­то се св­ля­ко­ха, от­на­сяй­ки ви­ли, ком­п­лек­си и пъ­ти­ща. То­га­ва се ак­ти­ви­зи­ра­ха го­ле­ми­те св­ла­чи­ща на Ка­ба­кум (в бук­ва­лен пре­вод „слаб пя­сък“), на спир­ка “Па­но­ра­ма” в Злат­ни пя­съ­ци, по­чив­на ба­за “Сви­ло­за” и др., а ре­ги­о­нал­но­то ми­нис­тер­с­т­во за­тег­на ог­ра­ни­че­ни­я­та за стро­е­жи по мо­ре­то в св­ла­чищ­ни ра­йо­ни.

Осем­най­сет го­ди­ни по-къс­но се оказ­ва, че въп­ре­ки оче­вид­на­та ко­ри­ги­ра­ща на­ме­са на при­ро­да­та пра­ви­ла­та от­но­во са за­о­би­ка­ля­ни и вър­ху нес­та­бил­ни­те гли­нес­ти хъл­мо­ве на мор­с­кия бряг са се по­я­ви­ли един куп ви­ли и ком­п­лек­си. Ня­кои от тях про­пад­на­ха с 4-5 мет­ра на­до­лу по скло­но­ве­те в на­ча­ло­то на 2015 г. За­ра­ди обил­ния сняг и дъж­до­ве още по-теж­ко пос­т­ра­да­ха юж­ни­те и за­пад­ни­те час­ти на Бъл­га­рия - ра­йо­нът на Кър­джа­ли, Зла­тог­рад, Не­де­ли­но и др.

Ще­ти­те от ак­ти­ви­за­ци­я­та на св­ла­чи­ща­та и раз­ру­ше­на­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра са де­сет­ки ми­ли­о­ни. Спо­ред пос­лед­ни­те ана­ли­зи на ре­ги­о­нал­но­то ми­нис­тер­с­т­во, ге­о­ло­зи и ин­же­не­ри в ук­реп­ва­не­то и мо­ни­тор­ни­га на всич­ки бли­зо 2000 св­ла­чи­ща в стра­на­та на площ 208 000 де­ка­ра тряб­ва да се вло­жат поч­ти един милиард ле­ва до 2020 г. ( виж ин­фог­ра­фи­ка­та). Ед­на де­се­та от св­ла­чи­ща­та са в кри­тич­но със­то­я­ние и имат нуж­да от спеш­но ук­реп­ва­не, за ко­е­то са не­об­хо­ди­ми 500 млн. ле­ва - су­ма, с как­ва­то дър­жа­ва­та не раз­по­ла­га (все още се тър­сят па­ри за ще­ти­те от на­вод­не­ни­я­та през ля­то­то на 2014 г., оце­не­ни на 300 млн. ев­ро).

При­чи­ни­те

При­чи­ни­те за го­ле­мия брой св­ла­чи­ща тряб­ва да се тър­сят на първо мяс­то в ге­о­лож­ка­та струк­ту­ра на ра­йо­ни­те, къ­де­то най-чес­то про­па­дат зем­ни ма­си. Те­зи гра­ви­та­ци­он­ни про­це­си са ха­рак­тер­ни за нак­ло­не­ни те­ре­ни - реч­но­до­лин­ни скло­но­ве, мор­с­ки бре­го­ве, хъл­мо­ве, пе­ри­фе­рии на пла­та, пред­п­ла­нин­с­ки и пла­нин­с­ки въз­ви­ше­ния. Та­ки­ва у нас са ви­со­ки­ят ду­нав­с­ки бряг и дес­ни­те скло­но­ве на при­то­ци­те му, Се­вер­но­то Чер­но- мор­с­ко крайб­ре­жие, Пред­бал­ка­на, про­лом­ни­те учас­тъ­ци на ре­ки­те Ис­кър, Кам­чия, по­ре­чи­я­та на р. Ст­ру­ма, Мес­та, Въ­ча, Ар­да, Че­пе­лар­с­ка, пок­рай­ни­ни­те на кот­ло­ви­ни­те в Юж­на Бъл­га­рия. Го­ля­ма част от на­се­ле­ни­те мес­та, вил­ни­те зо­ни и ку­рор­т­ни­те ком­п­лек­си в сил­но ур­ба­ни­зи­ра­ни­те те­ри­то­рии са раз­по­ло­же­ни вър­ху скло­но­ве в те­зи ра­йо­ни с ак­тив­ни или по­тен­ци­ал­ни св­ла­чи­ща.

“Ос­нов­на­та при­чи­на за по­я­ва­та им е во­да­та. Има ли св­ла­чи­ще - тър­се­те во­да“, каз­ва пред „Ка­пи­тал“проф. Бо­жи­дар Бо­жи­нов, пре­по­да­ва­тел в Мин­но­ге­о­лож­кия уни­вер­си­тет „Св. Иван Рил­с­ки“, ин­же­нер спе­ци­а­лист в об­ласт­та на ге­о­тех­ни­ка­та и ав­тор на На­ред­ба­та за про­ек­ти­ра­не на ге­о­за­щит­ни стро­е­жи, сгра­ди и съ­о­ръ­же­ния в св­ла­чищ­ни ра­йо­ни. „Во­да­та на­ма­ля­ва якост­та на поч­ва­та, а при про­ти­ча­не оказ­ва хид­ро­ди­на­ми­чен на­тиск, кой­то мо­же да е мно­го се­ри­о­зен“, каз­ва проф. Бо­жи­нов.

Во­да­та мо­же да е дош­ла по ес­тес­т­вен път - сне­го­то­пе­не, про­лив­ни дъж­до­ве, кар­с­то­ви из­во­ри и т.н., но мно­го чес­то при­чи­на­та е чо­веш­ка­та дей­ност и ур­ба­ни­за­ци­я­та. Из­г­раж­да­не­то на из­кус­т­ве­ни во­до­е­ми нап­ри­мер съз­да­ва пред­пос­тав­ки за прос­мук­ва­не на во­да в поч­ва­та и об­ра­зу­ва­не на св­ла­чи­ща. Та­къв е слу­ча­ят със св­ла­чи­ще­то при Чер­вен бряг, как­то и с про­па­да­не­то на пъ­тя Пам­п­ро­во - Смо­лян, над кой­то има из­кус­т­вен язо­вир.

„Най-па­губ­на“оба­че се оказ­ва ос­та­ря­ла­та ВиК мре­жа у нас. Не­уп­лът­не­ни, ко­ро­зи­ра­ли или спу­ка­ни тръ­би, ко­и­то ден след ден на­вод­ня­ват поч­ва­та и во­дят до про­па­да­не на пъ­ти­ща (мет­ро­то) или це­ли жи­лищ­ни квар­та­ли. Ми­нис­т­ри­те на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие и на окол­на­та сре­да чес­то го­во­рят за теж­ка­та си­ту­а­ция с ВиК мре­жа­та и за за­гу­ба на во­да от по­ря­дъ­ка на 10% до 50%. „Пред­с­та­ве­те си 50% от во­да­та по тръ­би­те да из­ти­ча в поч­ва­та. Са­мо един ку­бик во­да е дос­та­тъ­чен да пре­на­си­ти три ку­би­ка поч­ва“, каз­ва проф. Бо­жи­нов. За­то­ва най-ефек­тив­на­та пре­ван­тив­на мяр­ка спо­ред не­го ще е под­мя­на на ос­та­ря­ла­та ВиК мре­жа и ка­чес­т­ве­на­та им изо­ла­ция. Ед­но от пред­ло­же­ни­я­та за за­ко­но­ви про­ме­ни на ре­ги­о­нал­но­то ми­нис­тер­с­т­во за пре­дот­в­ра­тя­ва­не на ще­ти­те от св­ла­чи­ща е да се заб­ра­нят из­ця­ло стро­е­жи­те в св­ла­чищ­ни ра­йо­ни, в ко­и­то ня­ма из­г­ра­де­на цен­т­рал­на ка­на­ли- за­ция. Пред­ло­же­ни­я­та от ме­се­ци от­ле­жа­ват в На­род­но­то съб­ра­ние. Сеп­тич­ни­те ями са дру­го „яв­ле­ние“, доп­ри­на­ся­що за пре­ов­лаж­ня­ва­не на поч­ви­те и св­ли­ча­не­то им.

Вто­ра­та при­чи­на за по­я­ва­та на св­ла­чи­ща е из­ме­не­ние на фор­ма­та на те­ре­на, ко­е­то съ­що мо­же да е при­чи­не­но от при­род­но бед­с­т­вие, но и от чо­веш­ка­та дей­ност - при стро­еж на пъ­ти­ща, го­ле­ми из­ко­пи и др. „Вед­нъж на­ру­ши ли се ста­ти­ка­та на те­ре­на, тя труд­но мо­же да бъ­де въз­с­та­но­ве­на“, каз­ва проф. Бо­жи­нов. В по-ред­ки слу­чаи св­ла­чи­ща­та се об­ра­зу­ват от пре­то­вар­ва­не за­ра­ди те­жест­та или го­ле­ми­на­та на из­г­ра­де­ни­те вър­ху тях съ­о­ръ­же­ния.

Как­во пра­вим

Ин­те­рес­но­то при св­ла­чи­ща­та е, че все­ки слу­чай е ин­ди­ви­ду­а­лен и ня­ма уни­вер­сал­на мяр­ка, ко­я­то да се при­ло­жи и да про­ра­бо­ти. На първо мяс­то тряб­ва да се нап­ра­ви ана­лиз на при­чи­на­та за по­я­ва­та на да­де­но св­ла­чи­ще и та­зи при­чи­на да се от­с­т­ра­ни - ако е под­си­ча­не или сла­ба ос­но­ва - да се ук­ре­пи, ако е пре­ов­лаж­ня­ва­не на поч­ви - да се нап­ра­ви дре­наж­на сис­те­ма и да се от­вод­ни, ако е спу­ка­на тръ­ба - да се под­ме­ни и изо­ли­ра.

На­ред­ба­та, пи­са­на от проф. Бо­жи­нов, поз­во­ля­ва при ак­ти­ви­зи­ра­не на св­ла­чищ­ни про­це­си да се дейс­т­ва не­за­бав­но - без да има пъл­на про­ек­т­на го­тов­ност - дос­та­тъч­но е да има кон­цеп­ция как­во тряб­ва да се нап­ра­ви. „Св­ла­чи­ще­то е вой­на - или ре­а­ги­раш вед­на­га, или тър­пиш по­ра­же­ния и гу­биш вой­на­та. В то­зи слу­чай ня­ма вре­ме за бю­рок­ра­ция“, каз­ва ек­с­пер­тът.

Той е пред­паз­лив по от­но­ше­ние на пъл­на заб­ра­на за стро­е­жи в т.нар. св­ла­чищ­ни ра­йо­ни. „На прак­ти­ка все­ки те­рен ста­ва за стро­еж. Мно­го мал­ко са слу­ча­и­те, в ко­и­то прос­то ня­ма как­во да се нап­ра­ви, за да се ов­ла­дее ситуацията“, каз­ва про­фе­со­рът. Ов­ла­дя­ва­не­то в ня­кои слу­чаи оба­че е мно­го, мно­го скъ­по, то­ест нуж­ни са мно­го по-се­ри­оз­ни сред­с­т­ва от то­зи един ми­ли­он ле­ва, кой­то се за­де­ля вся­ка го­ди­на за дей­ност­та на три­те ге­о­за­щит­ни дру­жес­т­ва.

Не­ви­на­ги е удач­но да се тър­си ви­на в ал­чен соб­с­т­ве­ник или под­ку­пен дър­жа­вен слу­жи­тел, ко­га­то ста­ва въп­рос за от­не­се­ни от св­ла­чи­ща до­мо­ве или ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, смя­та още проф. Бо­жи­нов. „По­ня­ко­га про­ек­тан­ти­те, ин­же­не­ри­те или стро­и­те­ли­те ня­мат дос­та­тъч­но поз­на­ния по ге­о­тех­ни­ка - ед­на спе­ци­ал­ност, ко­я­то не е мно­го по­пу­ляр­на у нас“, каз­ва про­фе­со­рът. Дру­ги­ят проб­лем са ге­о­лож­ки­те про­уч­ва­ния, ко­и­то не­ви­на­ги са дос­та­тъч­но из­чер­па­тел­ни. При из­г­раж­да­не­то на ма­гис­т­ра­ла или от­сеч­ка от мет­ро­то зем­ни­те плас­то­ве се сон­ди­рат в раз­лич­ни точ­ки на раз­с­то­я­ние 30-40 мет­ра ед­на от дру­га. Мо­же да се ока­же, че точ­но в то­зи учас­тък има „де­фор­ма­ции“и впос­лед­с­т­вие да се стиг­не до про­па­да­не.

Доб­ре е да се пра­ви раз­г­ра­ни-

Ед­на де­се­та от св­ла­чи­ща­та са в кри­тич­но със­то­я­ние и имат нуж­да от спеш­но ук­реп­ва­не, за ко­е­то са нуж­ни 500 млн. ле­ва.

че­ние меж­ду св­ла­чи­ще и сру­ти­ще. Св­ла­чи­ща­та са дви­же­щи се зем­ни и скал­ни ма­си ка­то пре­мес­т­ва­не­то им е свър­за­но с из­ме­не­ние на ес­тес­т­ве­на­та струк­ту­ра на ма­си­ва. Те ста­ват не­ус­той­чи­ви под вли­я­ние на ком­п­лекс от при­род­ни и тех­но­ген­ни фак­то­ри. Св­ла­чи­ща­та са ба­вен про­цес, про­дъл­жа­ват дъл­го вре­ме и мо­гат да се ко­ри­ги­рат, за­ба­вят или спрат. Сру­ти­ща­та са вне­зап­но от­къс­ва­не, па­да­не и пре­тър­ка­ля­не на го­ле­ми скал- ни къ­со­ве или бло­ко­ве в ос­но­ва­та на скло­но­ве или скал­ни от­ко­си. Те въз­ник­ват под въз­дейс­т­ви­е­то на еро­зи­он­ни и аб­ра­зив­ни про­це­си, под­ко­па­ва­ни от под­зем­ни во­ди, но и при стро­и­тел­на дей­ност. За раз­ли­ка от св­ла­чи­ща­та, сру­ти­ща­та са бърз про­цес, кой­то про­ти­ча миг­но­ве­но, и не под­ле­жат на ко­рек­ция.

Чия е от­го­вор­ност­та

От­го­вор­ност­та за под­дър­жа­не­то на ре­гис­тър на св­ла­чи­ща и мо­ни­то­ринг на със­то­я­ни­е­то им е на ре­ги­о­нал­но­то ми­нис­тер­с­т­во или по-точ­но на не­го­ви­те три ге­о­за­щит­ни дру­жес­т­ва - „Ге­о­за­щи­та - Вар­на“, „Ге­о­за­щи­та - Пле­вен“и „Ге­о­за­щи­та - Пер­ник“, пра­воп­ри­ем­ни­ци на Про­ти­вос­в­ла­чищ­ни­те стан­ции, съз­да­де­ни през 1972 г. Въп­рос­ни­те дру­жес­т­ва за­ве­ря­ват про­ек­ти за стро­е­жи в св­ла­чищ­ни ра­йо­ни, пра­щат еже­год­ни док­ла­ди на ре­ги­о­нал­ния ми­нис­тър, как- то и на Глав­на ди­рек­ция „По­жар­на бе­зо­пас­ност и за­щи­та на на­се­ле­ни­е­то“към МВР. Ана­ли­зи с пре­по­ръ­ки за дейс­т­вие се пре­дос­та­вят още на кме­то­ве­те на об­щи­ни, на об­лас­т­ни­те уп­ра­ви­те­ли, на ми­нис­тер­с­т­ва и на дру­ги ве­дом­с­т­ва, от­го­во­ри­ха от Ми­нис­тер­с­т­во­то на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие на за­пит­ва­не на „Ка­пи­тал“.

Съ­щин­с­ки­те стро­и­тел­ни раз­ре­ше­ния за обек­ти в св­ла­чищ­ни ра­йо­ни (пред­ва­ри­тел­ни­те се из­да­ват от ми­нис­тъ­ра на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие) мо­гат да се из­да­дат или от глав­ния ар­хи­тект на съ­от­вет­на­та об­щи­на - за стро­е­жи, ко­и­то по­па­дат са­мо в ней­на­та те­ри­то­рия, или от об­лас­т­ния уп­ра­ви­тел, в слу­чай че ста­ва ду­ма за тех­ни­чес­ка­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра с об­х­ват по­ве­че от ед­на об­щи­на. В св­ла­чищ­ни ра­йо­ни, за ко­и­то има на­ло­же­на стро­и­тел­на заб­ра­на, са по­со­че­ни кон­к­рет­ни за­дъл­же­ния (вклю­чи­тел­но на об­щин­с­ки съ­ве­ти и на кме­то­ве­те на об­щи­ни), ка­то нап­ри­мер ре­ви­зия на из­г­ра­де­ни съ­о­ръ­же­ния.

За­да­ча­та на кме­то­ве­те е да пре­дот­в­ра­тя­ват не­за­кон­но стро­и­тел­с­т­во в св­ла­чищ­ни ра­йо­ни и да не одоб­ря­ват ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти без ана­лиз за об­ща­та ус­той­чи­вост и при­год­ност­та на те­ри­то­ри­я­та за стро­и­тел­с­т­во. Те тряб­ва съ­що та­ка да под­дър­жат нор­мал­на­та ек­с­п­ло­а­та­ция на из­г­ра­де­ни­те про­ти­вос­в­ла­чищ­ни съ­о­ръ­же­ния, пре­дос­та­ве­ни й за сто­па­нис­ва­не.

Най-го­лям ефект сре­щу не­га­тив­ни­те пос­лед­с­т­вия от св­ла­чи­ща­та ще имат пре­ван­тив­ни­те мер­ки. В одоб­ре­на­та пре­ди ме­сец На­ци­о­нал­на прог­ра­ма за пре­вен­ция и ог­ра­ни­ча­ва­не на св­ла­чи­ща­та на те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия, еро­зи­я­та и аб­ра­зи­я­та по Ду­нав­с­ко­то и Чер­но- мор­с­ко­то крайб­ре­жие 2015 - 2020 г. се пред­ла­гат па­кет от мер­ки, ко­и­то зву­чат мно­го адек­ват­но, но пък не ста­ва яс­но как ще се фи­нан­си­рат и чий е ан­га­жи­мен­тът за при­ло­же­ни­е­то им ( виж ка­ре­то).

Час­тен слу­чай

Бал­чик е до­бър при­мер за греш­ки­те на кон­т­ро­ла. Св­ла­чи­ща­та там са 39, ак­тив­ни са от мно­го го­ди­ни и имат нуж­да от пос­то­ян­но ук­реп­ва­не. През 40-те го­ди­ни до­ри се е об­мис­ля­ло пре­мес­т­ва­не­то по-на­го­ре по скло­на на ця­ло­то се­ли­ще, но в край­на смет­ка е ре­ше­но да се ин­вес­ти­рат то­га­ваш­ни 150 млн. ле­ва в сис­те­ма за дре­наж. В края на ми­на­ла­та и на­ча­ло­то на та­зи ед­но от тях се св­ле­че - то­ва в ра­йо­на на вил­на зо­на “Фиш Фиш”. То от­не­се че­ти­ри къ­щи 4-5 мет­ра на­до­лу по скло­на, за по­ре­ден път про­пад­на и пъ­тят Ал­бе­на - Бал­чик, зак­ре­пен вре­мен­но с 30 хи­ля­ди ле­ва на об­щи­на­та. „Поч­ва­та под хлъ­мо­ве­те е гли­нес­та, и то на мно­го го­ля­ма дъл­бо­чи­на - 30-40 мет­ра. При пре­ов­лаж­ня­ва­не се по­лу­ча­ва прип­лъз­ва­не на плас­то­ве­те и про­па­да­не“, каз­ва кме­тът на Бал­чик Ни­ко­лай Ан­ге­лов. След срут­ва­не­то се за­го­во­ри за из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни в на­ру­ше­ние на пра­ви­ла­та за стро­е­жи в св­ла­чищ­ни ра­йо­ни, а ми­нис­тър Ли­ля­на Пав­ло­ва раз­по­ре­ди про­вер­ка на дру­жес­т­во­то „Ге­о­за­щи­та Вар­на“, ко­е­то ма­со­во е одоб­ря­ва­ло про­ек­ти за ви­ли във въп­рос­ния ра­йон.

“Вил­на зо­на „Фиш-Фиш“е стро­е­на още 70-те го­ди­ни на ми­на­лия век, там ня­ма го­ле­ми сгра­ди, пре­дим­но дву­е­таж­ни ви­ли. Да, въз­мож­но е да е прис­т­ро­я­ва­но, над­с­т­ро­я­ва­но, да са се по­я­ви­ли но­ви, но за­ко­нът го поз­во­ля­ва. Ко­га­то про­ек­тът ти е за­ве­рен и под­пе­ча­тан от “Ге­о­за­щи­та - Вар­на”, глав­ни­ят ар­хи­тект на прак­ти­ка ня­ма ос­но­ва­ние да от­ка­же раз­ре­ше­ние за стро­еж“, каз­ва оп­рав­да­тел­но кме­тът Ан­ге­лов.

Във вил­на­та зо­на ня­ма из­г­ра­де­на ка­на­ли­за­ция и от­пад­ни­те во­ди са ов­лаж­ни­ли до­пъл­ни­тел­но гли­нес­та­та ос­но­ва. „Но за­ко­нът и то­ва поз­во­ля­ва (за­се­га - бел. авт.) - да се строи при лип­с­ва­ща цен­т­рал­на ка­на­ли­за­ция при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия, нап­ри­мер да се из­г­ра­ди неп­ро­пус­к­ли­ва ан­ти­сеп­тич­на яма от бе­тон. Оти­ва ин­вес­ти­то­рът при “Ге­о­за­щи­та”, пред­ла­га ук­ре­пи­тел­ни мер­ки, по­лу­ча­ва одоб­ре­ние и за­поч­ва да строи. Те­зи соб­с­т­ве­ни­ци и ин­вес­ти­то­ри - всич­ки зна­ят, че то­ва е св­ла­чи­щен ра­йон. Тук всич­ко е опи­са­но, кар­то­те­ки­ра­но, то­ва са ста­ри св­ла­чи­ща, не но­во­об­ра­зу­ва­ни“, каз­ва още кме­тът. С дру­ги ду­ми, все­ки по­от­дел­но знае, че има го­лям проб­лем, но се на­дя­ва точ­но не­го­ва­та слам­ка да не счу­пи гър­ба на ка­ми­ла­та.

За об­щи­на ка­то Бал­чик смет­ка­та от то­ва друж­но без­ха­бе­рие е ог­ром­на. Ук­реп­ва­не­то на ед­но та­ко­ва св­ла­чи­ще ка­то при вил­на зо­на “Фиш-Фиш” стру­ва над 5 млн. лв. „Има­ме иде­ен про­ект и пред­ва­ри­тел­ни ко­ли­чес­т­ве­нос­той­нос­т­ни смет­ки. Той пред­виж­да хо­ри­зон­та­лен и вер­ти­ка­лен сон­даж - мре­жа от дре­наж­ни тръ­би, ко­и­то да от­вод­ня­ват те­ре­на“, каз­ва Ан­ге­лов. Той до­пъл­ва, че още през 2010 г. об­щи­на Бал­чик е внес­ла про­ект за ка­на­ли­за­ция на вил­на­та зо­на, но за­ра­ди проб­ле­ми­те с прог­ра­ма “Окол­на сре­да” той още не е ми­нал на одоб­ре­ние. „То­га­ва на власт бе­ше пра­ви­тел­с­т­во­то на Бой­ко Бо­ри­сов, се­га пак. На­дя­вам се то­зи път да ни се по­лу­чи“, ка­за кме­тът на Бал­чик.

СНИМКА: МИ­НИС­ТЕР­С­Т­ВО НА РЕ­ГИ­О­НАЛ­НО­ТО РАЗ­ВИ­ТИЕ

Мно­го чес­то при­чи­на­та за срут­ва­не на зем­ни ма­си са чо­веш­ка­та дей­ност и ур­ба­ни­за­ци­я­та

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.