За ро­ми­те праг­ма­тич­но

Capital - - КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ -

Те­ма­та за мал­цин­с­т­ва­та ви­на­ги е на ви­со­ки де­ци­бе­ли, с ис­те­рич­ни нот­ки и мно­го ом­ра­за. Да ре­чем, че из­чис­тим „Бъл­га­рия за един ден“от то­ва ин­фор­ма­ци­он­но за­мър­ся­ва­не и пог­лед­нем към ром­с­кия въп­рос трез­во и праг­ма­тич­но. През де­мог­раф­с­ки­те и ико­но­ми­чес­ки­те дан­ни нап­ри­мер. Те ни каз­ват, че ня­ма урав­не­ние, в ко­е­то ико­но­ми­ка­та ни да се раз­ви­ва и да вър­вим нап­ред ка­то об­щес­т­во, ако ро­ми­те са сис­тем­но из­к­лю­че­ни и от об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма, и от па­за­ра на тру­да. ( виж стр. 8-9)

Поз­во­ля­вай­ки на на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки­те пар­тии да оку­пи­рат все­ки раз­го­вор за по­ли­ти­ки към ро­ми­те, ве-

До пъ­лен бло­каж стиг­нах­ме не за­що­то не мо­жем, а за­що­то не ис­ка­ме да ре­шим проб­ле­ма. И та­зи глу­пост ще ни стру­ва мно­го скъ­по.

че за­гу­бих­ме де­сет го­ди­ни в ими­та­ции и са­мо­за­лъг­ва­не. Изос­та­ва­не­то на ед­на тре­та от бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние се пре­вър­на в струк­ту­рен проб­лем, кой­то зас­т­ра­ша­ва ста­бил­ност­та на пен­си­он­на­та сис­те­ма, гри­жа­та за здра­ве­то, об­ра­зо­ва­ни­е­то, ре­да и си­гур­ност­та и бъ­де­ще­то ни. Уси­лия за на­вак­с­ва­не по­ла­гат са­мо биз­не­сът, кой­то мо­же да си поз­во­ли да ин­вес­ти­ра в обу­че­ния на кад­ри­те си, и неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни­те ор­га­ни­за­ции, ко­и­то ус­пя­ват да прив­ли­чат сред­с­т­ва от­вън, за да за­пуш­ват дуп­ки­те, зей­на­ли от ин­с­ти­ту­ци­о­нал­но без­ха­бе­рие. ( виж стр. 10 - 13)

То­ва са доб­ри прак­ти­ки, ко­и­то оба­че не мо­гат да до­ве­дат до ус­той­чи­вост, ако не се раз­поз­на­ят и по­е­мат от власт­та. Яс­но е, че са­мо си­лен на­тиск от стра­на на мно­зин­с­т­во­то към уп­рав­ля­ва­щи­те да по­е­ме ан­га­жи­мен­ти­те си към хо­ра­та, да спаз­ва за­ко­ни­те и да ин­вес­ти­ра в смис­ле­ни по­ли­ти­ки към ро­ми­те мо­же да ре­ши проб­ле­ма с тях­на­та изо­ла­ция. Ло­шо­то е, че об­щес­т­во­то ве­че е из­гу­би­ло се­тив­ност и же­ла­ние да под­к­ре­пи то­ва. И все по-лес­но се под­да­ва на лес­на­та емо­ция - да се ма­хат! Ко­е­то си е всич­ко дру­го, но не и ре­ше­ние.

До днеш­на­та си­ту­а­ция на пъ­лен бло­каж стиг­нах­ме не за­що­то не мо­жем, а за­що­то не ис­ка­ме да ре­шим проб­ле­ма. И та­зи глу­пост ще ни стру­ва мно­го скъ­по.

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИ­ХА­ИЛ ВЪЛКАНОВ

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.