Не тежест, а ре­сурс

Чуж­ди­ят биз­нес в Бъл­га­рия е ак­ти­вен във включ­ва­не­то на ро­ми­те в па­за­ра на тру­да

Capital - - ТЕМА НА БРОЯ - Мар­тин ДИ­МИТ­РОВ

ве тре­ти от ром­с­ки­те мо­ми­че­та в Бъл­га­рия на въз­раст меж­ду 15 и 24 го­ди­ни са в тол­ко­ва дъл­бо­ка изо­ла­ция, че ни­то хо­дят на учи­ли­ще, ни­то ра­бо­тят, ни­то са в ня­как­ва дру­га фор­ма на ква­ли­фи­ка­ция.

А ром­с­ки­те мла­де­жи ка­то ця­ло пред­с­тав­ля­ват 36% от мла­де­жи­те в стра­на­та, ко­и­то не се за­ни­ма­ват с ни­що (т.нар. NEET's). Те са и че­ти­ри пъ­ти по-зас­т­ра­ше­ни от бъл­га­ри­те да из­пад­нат в та­зи си­ту­а­ция. То­ва по­каз­ва ско­рош­но из­с­лед­ва­не на UNICEF, ко­е­то из­чис­ля­ва, че Бъл­га­рия гу­би по око­ло 684 млн. лв. го­диш­но са­мо от не­у­час­ти­е­то на ром­с­ки­те мла­де­жи на па­за­ра на тру­да.

Та­зи мрач­на ста­тис­ти­ка е ед­на от при­чи­ни­те на ро­ми­те да не се гле­да ка­то на въз­мож­ност за ико­но­ми­ка­та ни, а ка­то на со­ци­ал­на тежест. Спо­ред док­лад на Све­тов­на­та бан­ка за ак­ти­ви­ра­не­то на ико­но­ми­чес­кия по­тен­ци­ал на по­доб­ни уяз­ви­ми гру­пи ба­ри­е­ри­те пред ро­ми­те на па­за­ра на тру­да не се из­чер­п­ват са­мо до лип­са­та на об­ра­зо­ва­ниe и уме­ния, но и в не­си­гур­ност­та им да из­ля­зат от ге­то­то, в не­раз­би­ра­не­то на сис­те­ма­та за со­ци­ал­но под­по­ма­га­не, в лип­са­та на кон­так­ти из­вън об­щ­ност­та и т.н.

За­се­га най-ак­тив­ни­те уси­лия за про­мя­на­та на то­ва не са на дър­жа­ва­та, а на биз­не­са. Чуж­дес­т­ран­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи и тър­гов­с­ки ка­ма­ри в Бъл­га­рия са го­то­ви да учас­т­ват с ин­вес­ти­ции в свър­з­ва­не­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то с ре­ал­на­та икономика. Ед­на част от тях ве­че са съз­да­ли соб­с­т­ве­ни еко­сис­те­ми за обу­че­ния, в ко­и­то под­гот­вят но­ви­те по­ко­ле­ния ра­бот­ни­ци - за­да­ча, в ко­я­то бъл­гар­с­ки­те про­фе­си­о­нал­ни учи­ли­ща се про­ва­ли­ха през пос­лед­ни­те 20 го­ди­ни.

Та­ка нап­ри­мер нем­с­ка­та ши­ваш­ка фир­ма „Пи­рин-текс“пред­ла­га три­го­ди­шен курс на обу­че­ние в своя цех за про­фе­си­о­нал­но обу­че­ние. След ка­то по­ло­жат ус­пеш­но из­пит по те­о­рия и прак­ти­ка, уче­ни­ци­те по­лу­ча­ват сер­ти­фи­кат и са на­е­ма­ни на про­бен пе­ри­од във фаб­ри­ка­та. Ни­ко­лай Узу­нов, ръ­ко­во­ди­тел „Про­ек­ти“в „Пи­рин-текс“, каз­ва, че в мо­мен­та при тях ра­бо­тят око­ло 300 ду­ши от ром­с­ки про­из­ход, или 10% от слу­жи­те­ли­те им, ко­и­то се адап­ти­рат не по-зле от ос­та­на­ли­те. “Ко­га­то по­лу­ча­ват срав­ни­тел­но доб­ро зап­ла­ща­не, пре­ми­нат ус­пеш­но през обу­че­ни­е­то и при­до­би­ят важ­ни­те ра­бот­ни на­ви­ци, те ня­мат проб­лем с тру­до­ва­та дис­цип­ли­на”, ко­мен­ти­ра той. И до­ба­вя, че част от обу­ча­ва­щи­те се по прог­ра­ма­та за ду­ал­но обу­че­ние са имен­но ро­ми, ко­и­то са под­гот­вя­ни за бри­га­ди­ри.

В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на Гер­ман­с­ко­бъл­гар­с­ка­та ин­дус­т­ри­ал­но-тър­гов­с­ка ка­ма­ра ос­но­ва клъс­те­ра „Ду­ал­но про­фе­си­о­нал­но обу­че­ние“, кой­то це­ли да раз­п­рос­т­ра­ни тък­мо та­ки­ва прак­ти­ки. По­доб­ни клъс­те­ри дейс­т­ват и в Плов­див­с­ка­та ико­но­ми­чес­ка зо­на, къ­де­то биз­не­сът обе­ди­ня­ва уси­лия с учи­ли­ща и уни­вер­си­те­ти, за да под­гот­вя по-ка­чес­т­ве­ни кад­ри. От­дел­но го­ле­ми ком­па­нии там ка­то „Уи­лям Хюз“и „АББ Бъл­га­рия“ня­мат при­тес­не­ния да обу­ча­ват и на­е­мат ро­ми от мал­ки­те об­щи­ни и имат го­ля­ма зас­лу­га за тях­но­то ус­пеш­но включ­ва­не в об­щес­т­ве­ния жи­вот.

Не та­ка сто­ят не­ща­та в мно­го бъл­гар­с­ки фир­ми оба­че. Юлия Лю­бе­но­ва, пред­се­да­тел на ром­с­ко­то сдру­же­ние “Ама­ла-при­я­те­ли” в Дуп­ни­ца, нап­ри­мер раз­каз­ва, че те са из­пъл­ня­ва­ли ре­ди­ца про­ек­ти за обу­че­ния и ква­ли­фи­ка­ции на уяз­ви­ми гру­пи с пар­т­ньо­ри - фир­ми от ре­ги­о­на, ко­и­то оба­че им оси­гу­ря­ват за­е­тост са­мо до­ка­то те­че про­ек­тът. То­ест, до­ка­то дър­жа­ва­та по­е­ма со­ци­ал­ни­те оси­гу­ров­ки на ра­бот­ни­ка. „Ня­кои фир­ми на­е­мат ро­ми през бю­ро­то по тру­да, пра­вят им обу­че­ния, да­ват им удос­то­ве­ре­ния, но след то­ва не им оси­гу­ря­ват за­е­тост за по­ве­че от три ме­се­ца. Поч­ти ня­ма ра­бо­то­да­тел, кой­то да дър­жи ра­бот­ни­ка си след прик­люч­ва­не­то на ан­га­жи­мен­та по до­го­во­ра”, опис­ва тя. С мно­го упо­ри­тост еки­път на „Ама­ла-при­я­те­ли“ус­пя­ва да убе­ди три фир­ми в гра­да да за­дър­жат по­не 30 от обу­че­ни­те об­що 70 ду­ши по прог­ра­ма за ква­ли­фи­ка­ция на ст­ро­и­те­ли, дър­во­дел­ци и озе­ле­ни­те­ли. Пър­во­на­чал­но­то не­до­ве­рие за­ра­ди наг­ла­са­та „от ро­ми­те ни­що не ста­ва“е труд­но пре­о­до­ли­мо, каз­ва Юлия Лю­бе­но­ва.

СНИМКА: ГЕ­ОР­ГИ КОЖУХАРОВ

Оран­же­ри­я­та в па­зар­джиш­ко­то се­ло Ко­зар­с­ко, ко­я­то про­из­веж­да зе­лен­чу­ци за Billa, оси­гу­ря­ва за­е­тост на око­ло 70 ду­ши от мес­т­но­то на­се­ле­ние

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.