Как да по­ев­ти­нее зе­ле­ни­ят ток

Вмес­то ек­зо­тич­ни пла­но­ве ка­би­не­тът мо­же да при­ло­жи схе­ма­та от пре­го­во­ри­те с Ей И Ес и „Кон­ту­р­Г­ло­бал“

Capital - - ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА - Илин СТА­НЕВ

Мо­же ли да се на­ма­лят це­ни­те по пре­фе­рен­ци­ал­ни­те до­го­во­ри на зе­ле­ни­те цен­т­ра­ли, та­ка че ин­вес­ти­то­ри­те да са до­вол­ни, НЕК да по­лу­чи глът­ка въз­дух, а фи­нан­со­ви­те ин­с­ти­ту­ции да не пос­т­ра­дат?

В мо­мен­та, ко­га­то по­ред­но­то ре­ше­ние на Ко­ми­си­я­та за енер­гий­но и вод­но ре­гу­ли­ра­не за це­ни­те на елек­т­ро­е­нер­ги­я­та пре­диз­вик­ва ис­те­рия (как­то вся­ка го­ди­на вп­ро­чем от 2012 г. на­сам), са­ми­ят въп­рос из­г­леж­да аб­сур­ден. Но то­ва не е точ­но та­ка. И има по­не два ва­ри­ан­та, пред ко­и­то има мно­го проб­ле­ми, но си зас­лу­жа­ва да се опи­тат, за да се пос­тиг­не то­зи тол­ко­ва же­лан ре­зул­тат.

На­ма­ле­ние сре­щу га­ран­ции

В мо­мен­та НЕК пла­ща око­ло 50% от дъл­жи­ми­те су­ми по фак­ту­ри­те, ко­и­то про­из­во­ди­те­ли­те на елек­т­ро­е­нер­гия му пред­с­та­вят (не са­мо ВЕИ). Та­ка дър­жав­на­та ком­па­ния нат­ру­па 800 млн. лв. за­дъл­же­ния към ТЕЦ Ей И Ес и „Кон­ту­р­Г­ло­бал Ма­ри­ца-из­ток 3“.

За да се ре­ши проб­ле­мът, пра­ви­тел­с­т­во­то пред­ло­жи на два­та аме­ри­кан­с­ки ин­вес­ти­то­ра - Ей И Ес и „Кон­ту­р­Г­ло­бал“, НЕК да га­ран­ти­ра из­ряд­ни пла­ща­ния в бъ­де­ще сре­щу то­ва те да на­ма­лят це­ни­те си. Два­та ин­вес­ти­то­ра се съг­ла­си­ха и за три го­ди­ни те ще по­лу­ча­ват с око­ло 9% по­мал­ко (за це­лия пе­ри­од на дъл­гос­роч­ни­те им до­го­во­ри око­ло 5%), но за­пи­са­ха из­рич­но ус­ло­вие в спо­ра­зу­ме­ни­я­та си с дър­жав­на­та ком­па­ния, че и при ед­на за­къс­ня­ла фак­ту­ра сдел­ка­та от­па­да и всич­ки спес­те­ни су­ми са мо­мен­тал­но дъл­жи­ми. Мно­го от ин­вес­ти­то­ри­те в сек­то­ра на въ­зоб­но­вя­е­ми­те из­точ­ни­ци на енер­гия съ­що би­ха се съг­ла­си­ли на по­доб­на сдел­ка.

Как да ста­не то­ва с ВЕИ-та­та? След ка­то от 2012 г. на­сам дър­жа­ва­та при­ло­жи ня­кол­ко опи­та да на­ма­ли це­ни­те - с так­си и ог­ра­ни­че­ния (по­ве­че­то от ко- ито пос­ле па­да­ха в съ­да), ед­ва ли има ин­вес­ти­тор, кой­то да се съг­ла­си лес­но, още по-мал­ко да се от­ка­же по ка­къв­то и да би­ло на­чин от дъл­гос­роч­ния си до­го­вор и за­щи­та­та, ко­я­то му е да­де­на от За­ко­на за енер­ги­я­та от въ­зоб­но­вя­е­ми из­точ­ни­ци. Ва­ри­ан­тът е то­ва да ста­не с двус­т­ран­ни до­го­во­ре­нос­ти, точ­но как­то бе­ше пос­тиг­на­то спо­ра­зу­ме­ни­е­то меж­ду НЕК, Ей И Ес и „Кон­ту­р­Г­ло­бал“. Към НЕК са при­съ­е­ди­не­ни 30% от фо­то­вол­та­ич­ни­те, 60% от вя­тър­ни­те и 65% от цен­т­ра­ли­те на би­о­ма­са. Имен­но те сре­щат най-се­ри­оз­ни проб­ле­ми, тъй ка­то по­ра­ди де­фи­ци­та на сред­с­т­ва в дър­жав­на­та ком­па­ния тя не мо­же да се раз­п­ла­ща с тях. Вся­ко дру­жес­т­во мо­же да ре­ши са­мо да­ли да склю­чи анекс към до­го­во­ра си, че на­ма­ля­ва це­на­та си с 10% или 15%, сре­щу ко­е­то НЕК по­е­ма ан­га­жи­мент да из­п­ла­ти на-

На­ма­ле­ни­е­то на це­ни­те на ВЕИ мо­же да ста­не с двус­т­ран­ни до­го­во­ре­нос­ти меж­ду тях и НЕК.

тру­па­ни­те за­дъл­же­ния към тях, да се раз­п­ла­ща ре­дов­но и да не ма­ни­пу­ли­ра про­из­вод­с­т­ве­ни­те им гра­фи­ци. И при на­ру­ше­ние на ус­ло­ви­я­та ця­ла­та спес­те­на су­ма ста­ва изис­ку­е­ма. Ако пред­по­ло­жим, че от­с­тъп­ка­та в це­на­та е 15%, то­ва оз­на­ча­ва спес­те­ни за НЕК око­ло 40 млн. лв. го­диш­но. Дос­та по­ве­че от се­га дис­ку­ти­ра­ни­те на по­жар мер­ки.

По­доб­но не­що ве­че е пра­ве­но в Бъл­га­рия. През 2014 г. ЕВН, ко­я­то тряб­ва­ше да връ­ща па­ри на при­съ­е­ди­не­ни­те към ней­на­та мре­жа зе­ле­ни цен­т­ра­ли (за­ра­ди по-ран­но ре­ше­ние на ДКЕВР), се до­го­во­ри с тях за ре­дук­ция от 10% от дъл­жи­ми­те сред­с­т­ва сре­щу не­за­бав­но пла­ща­не.

На­ма­ле­ние сре­щу по-ев­ти­но фи­нан­си­ра­не

Ос­нов­ни­ят раз­ход на въ­зоб­но­вя­е­ми­те енер­гий­ни из­точ­ни­ци е фи­нан­си­ра­не­то - мал­ко над 50% от раз­хо­ди­те (ако съ­от­вет­на­та цен­т­ра­ла е из­г­ра­де­на със 70% дълг). При­чи­на­та за то­ва е, че те имат мно­го нис­ки ек­с­п­ло­а­та­ци­он­ни (слън­це­то и вя­тъ­рът са без­п­лат­ни), но мно­го ви­со­ки ин­с­та­ла­ци­он­ни раз­хо­ди. По съ­ща­та при­чи­на це­на­та на елек­т­ро­е­нер­ги­я­та от но­во­пос­т­ро­е­ни яд­ре­ни цен­т­ра­ли е мно­го ви­со­ка, въп­ре­ки че го­ри­во­то им е с пре­неб­ре­жи­тел­но нис­ка стой­ност. То­ест ако мо­же да се про­ме­ни струк­ту­ра­та на фи­нан­си­ра­не­то, то­ва би поз­во­ли­ло и сва­ля­не на це­ни­те.

В мо­мен­та над 80% от ин­с­та­ли­ра­ни­те фо­то­вол­та­ич­ни мощ­нос­ти в стра­на­та пол­з­ват пре­фе­рен­ци­ал­ни це­ни, ко­и­то бя­ха оп­ре­де­ле­ни през юли 2011 г. То­га­ва ре­гу­ла­то­рът за­ло­жи дос­та щед­ра рам­ка - са­мо за при­мер, в мо­де­ла це­на­та на фи­нан­си­ра­не­то бе­ше оп­ре­де­ле­на на 10.5%. ДКЕВР ба­зи­ра то­ва свое ре­ше­ние на ни­ва­та от пред­ход­на­та го­ди­на, но до­ри и към мо­мен­та на при­е­ма­не­то му лих­ви­те ве­че се дви­же­ха под 10%.

Меж­дув­ре­мен­но це­на­та на фи­нан­си­ра­не­то спад­на драс­тич­но. Нис­ка­та це­на на фи­нан­си­ра­не­то нап­ри­мер бе­ше и един от мо­ти­ви­те на Ей И Ес и „Кон­ту­р­Г­ло­бал“да се съг­ла­сят на пре­до­го­ва­ря­не на га­ран­ти­ра­ни­те си це­ни за из­ку­пу­ва­не на елек­т­ро­е­нер­ги­я­та. Ако се из­пол­з­ва стан­дар­т­ни­ят мо­дел на ре­гу­ла­то­ра от 2011 г. и в не­го прос­то се за­мес­ти лих­ва­та по кре­ди­ти­те от 10.5% на 5.5%, пре­фе­рен­ци­ал­на­та це­на би мог­ла стан­дар­т­но да се на­ма­ли с 11% за фо­то­вол­та­ич­ни­те цен­т­ра­ли, из­г­ра­де­ни в пе­ри­о­да от ед­на го­ди­на до юли 2012 г. При то­ва въз­в­ра­ща­е­мост­та на ин­вес­ти­то­ра e не­по­кът­на­та. На те­о­рия то­ва би спес­ти­ло над 70 млн. лв. го­диш­но пла­ща­ния към фо­то­вол­та­ич­ни­те цен­т­ра­ли. Въп­ро­сът е как та­зи ико­но­мия ще се по­де­ли меж­ду ин­вес­ти­то­ра, но­ва­та фи­нан­си­ра­ща ин­с­ти­ту­ция и НЕК.

За зе­ле­ни­те цен­т­ра­ли, ко­и­то са при­съ­е­ди­не­ни към ЕРП-та­та (и ко­и­то ня­мат проб­ле­ми с пла­ща­ни­я­та към тях), на­ми­ра­не­то на ре­фи­нан­си­ра­не е най-смис­ле­ни­ят на­чин, за да мо­же с тях да се во­дят раз­го­во­ри за на­ма- ля­ва­не на пре­фе­рен­ци­ал­ни­те им це­ни.

Нап­ри­мер ве­че ня­кол­ко ме­се­ца те­че на­тиск вър­ху пен­си­он­ни­те фон­до­ве да ин­вес­ти­рат по­ве­че сред­с­т­ва у нас. То­ва бе­ше част от нег­лас­на­та сдел­ка меж­ду тях и пра­ви­тел­с­т­во­то на ГЕРБ, за да не вля­зат в си­ла про­ме­ни­те, ко­и­то прех­вър­ля­ха оси­гу­ре­ни­те в час­т­ни­те пен­си­он­ни фон­до­ве към дър­жав­ния НОИ. Проб­ле­мът оба­че е, че в Бъл­га­рия всъщ­ност лип­с­ват въз­мож­нос­ти за доб­ри ин­вес­ти­ции. Нап­ри­мер ка­би­не­тът пред­ла­га­ше пен­си­он­ни­те фон­до­ве да ин­вес­ти­рат в ма­гис­т­ра­ли, в ко­и­то въз­в­ра­ща­е­мост­та е има­ги­нер­на ве­ли­чи­на. В съ­що­то вре­ме ВЕИ-та­та с тех­ни­те дъл­гос­роч­ни до­го­во­ри за из­ку­пу­ва­не и ясен па­ри­чен по­ток са дос­та доб­ра ал­тер­на­ти­ва, а до­ход­ност­та, ко­я­то би би­ла по­лу­че­на, би би­ла дос­та по-ви­со­ка от по­ве­че­то ал­тер­на­ти­ви.

Проб­ле­мът на фон­до­ве­те оба­че е, че труд­но мо­гат ди­рек­т­но да фи­нан­си­рат от­дел­ни ком­па­нии, ако то­ва не ста­ва чрез пуб­лич­но тър­гу­е­ми ин­с­т­ру­мен­ти. За­то­ва ро­ля­та на пос­ред­ник мо­же да по­е­ме Бъл­гар­с­ка­та бан­ка за раз­ви­тие (или ко­я­то и да е тър­гов­с­ка бан­ка, из­б­ра­на след пуб­лич­на про­це­ду­ра). Тя мо­же ди­рек­т­но да фи­нан­си­ра же­ла­е­щи­те да учас­т­ват в схе­ма­та ВЕИ-та, ка­то ус­ло­ви­е­то е те да се съг­ла­сят на от­с­тъп­ки в та­ри­фи­те си (но пък за­па­зят и мал­ка пе­чал­ба за се­бе си, за да бъ­дат мо­ти­ви­ра­ни). Ця­ла­та опе­ра­ция мо­же да се фи­нан­си­ра от ББР с об­ли­га­ции, ко­и­то съ­от­вет­но да бъ­дат за­ку­пе­ни от пен­си­он­ни­те фон­до­ве. По то­зи на­чин не са­мо ще се по­доб­ри със­то­я­ни­е­то на енер­гий­на­та сис­те­ма, но и пен­си­он­на­та ще на­ме­ри мал­ко све­жи ин­вес­ти­ци­он­ни въз­мож­нос­ти.

Це­ли­ят про­цес ни­как ня­ма да е лек - в Бъл­га­рия има ня­кол­кос­то­тин ин­вес­ти­то­ра и ня­ма как да се пре­го­ва­ря на­куп с тях. Мно­го ня­ма да са до­вол­ни от пред­ло­же­ни­я­та, дру­ги ня­ма да имат ин­те­рес, тре­ти ще не­до­вол­с­т­ват за­що ед­ни пол­з­ват мал­ко по-доб­ри ус­ло­вия от дру­ги. Но въз­мож­ност­та за па­зар­но и смис­ле­но рес­т­рук­ту­ри­ра­не на пре­фе­рен­ци­ал­ни­те та­ри­фи не би­ва да се про­пус­ка. Ако по­доб­на схе­ма бе­ше из­пол­з­ва­на по-ра­но, раз­хо­ди­те на НЕК за зе­ле­на енер­гия ве­че щя­ха да са пад­на­ли до­ри по­ве­че, от­кол­ко­то се­га спес­те­ни­те сред­с­т­ва от спо­ра­зу­ме­ни­е­то с Ей И Ес и „Кон­ту­р­Г­ло­бал“. В мо­мен­та сви­ва­не­то на раз­хо­ди­те ще бъ­де по­мал­ко, но зна­чи­тел­но по­ве­че от не­об­мис­ле­ни­те дейс­т­вия на две пред­ход­ни пра­ви­тел­с­т­ва (ка­то по­ве­че­то мер­ки бя­ха от­ме­не­ни от съ­да). За­ед­но с ве­че на­ло­же­ни­те ог­ра­ни­че­ния - ли­ми­ти на ра­бот­ни ча­со­ве, так­са дос­тъп, раз­хо­ди за ба­лан­си­ра­не, сви­ва­не­то на при­хо­ди­те на ВЕИ ще бъ­де зна­чи­тел­но.

KИз­да­те­ли­те на вес­т­ник „Ка­пи­тал“Иво Про­ко­пи­ев и Те­о­дор За­хов имат ин­вес­ти­ции във фо­то­вол­та­ич­ни цен­т­ра­ли.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.