В над­зо­ра на цен­т­рал­на­та бан­ка са Нуж­ни струк­тур­ни про­ме­ни

Кан­ди­да­тът за уп­ра­ви­тел на БНБ Би­сер Манолов:

Capital - - ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА -

Поз­на­ва­те ли дру­ги­те кан­ди­да­ти за уп­ра­ви­тел на БНБ и как­ви са ва­ши­те пре­дим­с­т­ва ка­то би­ог­ра­фия и ка­то кон­цеп­ция? Поз­на­вам ги, но не лично. Имам ува­же­ние към все­ки един от тях по­от­дел­но - до­ка­за­ни ек­с­пер­ти в сво­я­та об­ласт. То­ва, ко­е­то ме от­ли­ча­ва, е ком­би­на­ци­я­та от прак­ти­чес­ки и ре­гу­ла­то­рен опит в бъл­гар­с­ка­та и в меж­ду­на­род­на­та фи­нан­со­ва сис­те­ма. Поз­на­вам тър­гов­с­ки­те бан­ки от­вът­ре, как­то по­до­ба­ва по­зи­ци­я­та, ко­я­то съм за­е­мал ка­то гла­вен ди­лър в най-го­ля­ма­та тър­гов­с­ка бан­ка в Бъл­га­рия. Ка­то пред­се­да­тел на Фон­да за га­ран­ти­ра­не на вло­го­ве­те в бан­ки­те ог­ла­вя­вах про­це­ду­ри­те по бан­ко­ва не­със­то­я­тел­ност и лик­ви­да­ция на пет бан­ки. Всич­ки те прик­лю­чи­ха ус­пеш­но, без мно­го шум, ко­е­то оз­на­ча­ва че не­ща­та са би­ли свър­ше­ни ек­с­пер­т­но. През то­зи пе­ри­од бях и член на бор­да на Меж­ду­на­род­на­та асо­ци­а­ция за де­по­зит­но зас­т­ра­хо­ва­не в Ба­зел и съм учас­т­вал в раз­ра­бот­ва­не­то на ев­ро­пейс­ки нор­ми в сфе­ра­та. Кои са мо­и­те пре­дим­с­т­ва? Ця­ла­та ми ка­ри­е­ра е пре­ми­на­ла в бан­ко­ва­та сфе­ра как­то на мес­т­но, та­ка и на меж­ду­на­род­но ни­во. За­поз­нат съм в де­тай­ли с бан­ко­вия сек­тор. Той е доб­ре ре­гу­ли­ран и фун­к­ци­о­ни­ра нор­мал­но. Ситуацията от 2014 г. счи­там за ин­ци­ден­т­на.

Как­ви са пър­ви­те най­важ­ни за­да­чи за новия уп­ра­ви­тел на БНБ? Яс­но е, че над­зо­рът на цен­т­рал­на­та бан­ка тряб­ва да пре­тър­пи из­вес­т­ни струк­тур­ни про­ме­ни. За мен ос­нов­ни­ят проб­лем е, че сис­те­ма­та за ран­но пре­дуп­реж­де­ние не сра­бо­ти. В мо­мен­та та­зи сис­те­ма е в струк­ту­ра­та на над­зо­ра. Счи­там, че тя тряб­ва да бъ­де към Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет. Пре­ко­мер- но мно­го власт е кон­цен­т­ри­ра­на в ръ­це­те на един чо­век - ше­фа на “Бан­ков над­зор”, и то­ва е дру­го­то важ­но не­що, ко­е­то тряб­ва да бъ­де про­ме­не­но. Та­ка се по­лу­чи ед­но раз­ми­на­ва­не с пред­ва­ри­тел­на­та оцен­ка на проб­лем­на­та бан­ка от 2014 г. - тя бе­ше дек­ла­ри­ра­на ка­то ста­бил­на, с из­к­лю­чи­тел­но доб­ри фи­нан­со­ви по­ка­за­те­ли. Но се ока­за, че има­ме проб­лем­на си­ту­а­ция с дейс­т­ви­тел­но­то й фи­нан­со­во със­то­я­ние. За­що тя се по­лу­чи? По прин­цип над­зо­рът на БНБ стъп­ва вър­ху над­зор­ни­те от­че­ти, а те на свой ред - вър­ху фи­нан­со­ви­те от­че­ти, ко­и­то се оди­ти­рат от вън­шен оди­тор. Тряб­ва да се раз­ра­бо­ти ме­ха­ни-

„Да си член на един­ния бан­ков над­зор и на ев­ро­зо­на­та е ка­то да имаш пъл­но кас­ко на бан­ко­ва­та и фи­нан­со­ва­та сис­те­ма.“

зъм, кой­то да га­ран­ти­ра ра­нен дос­тъп до ко­рек­т­на фи­нан­со­ва ин­фор­ма­ция и ка­па­ци­тет за бър­зо и ефек­тив­но ре­а­ги­ра­не. Съ­що та­ка е важ­но да бъ­де въ­ве­ден прин­ци­път, съг­лас­но кой­то фи­нан­со­ва ин­с­ти­ту­ция с по-рис­ко­во по­ве­де­ние ще бъ­де за­дъл­же­на да пла­ща и по­ви­со­ка пре­мий­на внос­ка към Фон­да за га­ран­ти­ра­не на вло­го­ве­те в бан­ки­те, ко­е­то по съ­щес­т­во е ак­тив­на пре­ван­тив­на мяр­ка. Съ­щес­т­ву­ва­ща­та в мо­мен­та урав­ни­лов­ка е пред­пос­тав­ка за съз­да­ва­не на мо­ра­лен ха­зарт.

За то­ва се го­во­ри от мно­го го­ди­ни и до­ри се­га е за­ло­же­но в за­ко­но­ви про­ме­ни... Да, и аз съм учас­т­вал в те­зи дис­ку­сии, ка­то пред­се­да­тел на фон­да, но за съ­жа­ле­ние дис­ку­си­я­та не пре­рас­на в кон­к­рет­ни стъп­ки. И още един съ­щес­т­вен проб­лем - та­ка на­ре­че­ни­те SPV, или спе­ци­ал­ни ин­вес­ти­ци­он­ни дру­жес­т­ва. По прин­цип то­ва е ти­пич­на струк­ту­ра за ин­вес­ти­ци­он­но бан­ки­ра­не, но в Бъл­га­рия ня­ма­ме за- ко­но­ва уред­ба за не­го. Не каз­вам, че то е пог­реш­но или неп­ра­вил­но, но е по­рис­ко­ва схе­ма за ин­вес­ти­ра­не. А в кон­тек­с­та на кризата от 2014 г. ви­дях­ме, че в те­зи SPV-та лип­с­ват ак­ти­ви­те. Пре­ди да бъ­де из­ра­бо­те­на за­ко­но­ва рам­ка за ре­гу­ли­ра­не на ин­вес­ти­ци­он­но­то бан­ки­ра­не, счи­там, че е ред­но при фи­нан­си­ра­не на та­ки­ва ин­вес­ти­ци­он­ни схе­ми БНБ да из­ра­бо­ти пре­ци­зен ме­ха­ни­зъм за оцен­ка и кон­т­рол на обез­пе­че­ни­е­то.

Ка­зах­те, че виж­да­те слу­чая през 2014 г. ка­то ин­ци­ден­тен, но през фев­ру­а­ри в своя док­лад за мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки­те дис­ба­лан­си на Бъл­га­рия Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия из­ле­зе с дос­та су­ро­ва кри­ти­ка към бан­ко­вия над­зор и ана­лиз, по­каз­ващ раз­лич­но от­но­ше­ние и прак­ти­ки в бан­ки­те с мес­т­ни и с чуж­ди соб­с­т­ве­ни­ци. Съг­ла­сен ли сте с те­зи кон­с­та­та­ции и как тряб­ва да се ад­ре­си­рат? Ви­ди­мо е, че в сис­те­ма­та има­ме проб­ле­ми с кон­цен­т­ра­ци­я­та на кре­дит- ни ек­с­по­зи­ции. Ви­ди­мо е и че има­ме из­вес­т­ни проб­ле­ми със свър­за­ни­те ли­ца. Счи­там, че в та­зи по­со­ка тряб­ва да се фо­ку­си­рат уси­ли­я­та на бан­ко­вия над­зор, не­за­ви­си­мо да­ли бан­ки­те са с чуж­ди или с бъл­гар­с­ки ак­ци­о­не­ри. Не­об­хо­ди­мо е БНБ да ак­ти­ви­ра ка­па­ци­те­та си в та­зи на­со­ка или да го раз­вие, ако та­къв от­със­т­ва. Ня­ма как да не при­е­ма кон­с­та­та­ци­и­те на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия - в то­ва нап­рав­ле­ние има мно­го как­во да се свър­ши.

Ед­на го­ля­ма част от те­зи не­ща мо­же би ще ста­нат яс­ни след пред­с­то­я­ща­та про­вер­ка на ка­чес­т­во­то на ак­ти­ви­те и стрес тес­то­ве на бан­ки­те. Про­це­ду­ра­та мо­же ли да се ус­ко­ри, как­то нас­то­я­ва ЕК? По прин­цип вся­ка ус­ко­ре­на про­це­ду­ра, ко­га­то го­во­рим за ана­лиз на бан­ко­вия сек­тор, не е най-доб­ро­то ре­ше­ние. Без зна­че­ние кой ще бъ­де но­ви­ят уп­ра­ви­тел, оцен­ка на ка­чес­т­во­то на ак­ти­ви­те и стрес тест тряб­ва да се нап­ра­вят. От из­к­лю- чи­тел­на важ­ност е как­во след­ва. Лично мо­е­то мне­ние е, че след то­ва тряб­ва да има не­за­бав­но за­яв­ле­ние за член­с­т­во в Един­ния бан­ков над­зор. Има два на­чи­на за член­с­т­во в не­го - след та­ка­ва оцен­ка или в мо­мен­та, в кой­то Бъл­га­рия ста­не член на ев­ро­зо­на­та. В дъл­гос­ро­чен план член­с­т­во­то в ев­ро­зо­на­та е из­к­лю­чи­тел­но важ­но за Бъл­га­рия. В кон­тек­с­та на бан­ко­ва­та кри­за от 2014 г. ин­те­ре­сен би бил про­чи­тът ще­ше ли тя да се слу­чи, ако Бъл­га­рия бе­ше в ев­ро­зо­на­та. По-ско­ро не. Със си­гур­ност оба­че ня­ма­ше да бъ­дат из­пол­з­ва­ни пуб­лич­ни сред­с­т­ва, за­що­то Бъл­га­рия ще­ше да има дос­тъп до сред­с­т­ва­та от Ев­ро­пейс­кия ста­би­ли­за­ци­о­нен ме­ха­ни­зъм.

Те пак са пуб­лич­ни под ня­как­ва фор­ма... Та­ка е, но то­га­ва ня­ма­ше да из­пол­з­ва­ме сред­с­т­ва от на­ци­о­нал­ния бю­джет. То­ва раз­г­ра­ни­че­ние е важ­но. Да си член на един­ния бан­ков над­зор и на ев­ро­зо­на­та е ка­то да имаш пъл­но кас­ко на бан­ко­ва­та и фи­нан­со­ва­та

сис­те­ма. То­ва е най-важ­но­то за хо­ра­та - да зна­ят, че бан­ко­ви­ят и фи­нан­со­ви­ят сек­тор са зас­т­ра­хо­ва­ни на ев­ро­пейс­ко ни­во. Бъл­га­рия пок­ри­ва Ма­ас­т­рих­т­с­ки­те кри­те­рии. За­то­ва по­ли­ти­ка­та по из­чак­ва­не не бе­ше най-удач­на­та. Фор­мал­но ап­ли­ка­ци­я­та за член­с­т­во в ев­ро­зо­на­та ми­на­ва през две стъп­ки - по­ли­ти­чес­ко же­ла­ние и ре­ше­ние, и „ча­кал­ня­та ERM II“.

Виж­да­те ли ус­ло­вия за то­ва? Са­ми­ят пре­зи­дент на ЕЦБ Ма­рио Дра­ги в пос­лед­ни­те си из­каз­ва­ния ди­рек­т­но каз­ва, че раз­ши­ря­ва­не­то на ев­ро­зо­на­та е не­же­ла­но, до­ка­то ня­ма сил­ни га­ран­ции и за­ко­но­ви про­ме­ни, не­поз­во­ля­ва­щи но­ва Гър­ция… Да, та­ка е. Тряб­ва да пре­ми­нем през ча­кал­ня­та - ERM II. Бъл­га­рия е тех­ни­чес­ки го­то­ва, ма­кар че всич­ки зна­ем, че то­ва е по­не дву­го­ди­шен про­цес. Ма­рио Дра­ги ви­зи­ра ситуацията в мо­мен­та, но ние тряб­ва да си под­гот­вим до­маш­но­то. И точ­но то­ва счи­там, че тряб­ва да бъ­де нап­ра­ве­но от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те и БНБ. Те тряб­ва да сфор­ми­рат уп­рав­ля­ващ ко­ми­тет за под­го­тов­ка на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ни. Мо­я­та кон­цеп­ция пред­виж­да към то­зи Ко­ми­тет да бъ­дат фор­ми­ра­ни пет ра­бот­ни под­г­ру­пи. Ед­на­та, на­ре­че­на “Дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция”, тряб­ва да оце­ни дейс­т­ва­ща­та нор­ма­тив­на ба­за и ре­гу­ла­ции и да съб­лю­да­ва дъл­га и ця­ла­та от­чет­ност при въ­веж­да­не на ев­ро­то. В “Па­ри и па­рич­на политика” пос­та­вям са­мо­то въ­веж­да­не на ев­ро­то ка­то раз­п­ла­ща­тел­на еди­ни­ца. Под­г­ру­па­та “Фи­нан­со­ва сис­те­ма” тряб­ва да от­го­ва­ря за па­рич­ния и ка­пи­та­ло­вия па­зар, как­то и за це­лия не­бан­ков фи­нан­сов сек­тор. Под­г­ру­па „Икономика” - за не­фи­нан­со­вия сек­тор и за за­щи­та­та на пот­ре­би­те­ли­те. Пред­виж­дам и спе­ци­а­лен под­ко­ми­тет „Ко­му­ни­ка­ции и пуб­лич­но опо­вес­тя­ва­не“, кой­то да оси­гу­ри проз­рач­ност­та на про­це­са и да ин­фор­ми­ра об­щес­т­ве­ност­та. Бъл­га­рия тряб­ва да се дви­жи в та­зи по­со­ка. Умните за­ко­ни са пре­ван­тив­ни, а не пос­лед­ва­щи. Най-ви­со­ка пуб­лич­на це­на се пла­ща, ко­га­то се пра­вят ре­гу­ла­ции пос­т­фак­тум.

Доб­ре, но не зна­ем ка­къв ще е из­хо­дът от стрес тес­то­ве­те. Спо­ред вас въз­мож­но ли е да се от­к­ри­ят и дру­га­де прак­ти­ки, по­доб­ни на те­зи в КТБ? Как­ва под­го­тов­ка тряб­ва да се нап­ра­ви и как тряб­ва да се ре­а­ги­ра, в слу­чай, че тес­то­ве­те по­ка­жат ка­пи­та­ло­ви дуп­ки в ед­на или ня­кол­ко ин­с­ти­ту­ции? Как ста­на в Ев­ро­па? След ка­то бе­ше нап­ра­ве­на оцен­ка на ка­чес­т­во­то на ак­ти­ви­те и бя­ха иден­ти­фи­ци­ра­ни проб­ле­ми, на вся­ка бан­ка бе­ше да­ден дву­сед­ми­чен срок да пред­ло­жи кон­к­рет­ни мер­ки за за­пъл­ва­не на ка­пи­та­ло­вия недостиг. След ка­то то­зи план бе одоб­рен, на вся­ка проб­лем­на бан­ка бя­ха да­де­ни до де­вет ме­се­ца за на­ба­вя­не на нуж­ния ка­пи­тал. Адап­ти­ран, то­зи мо­дел мо­же и тряб­ва да бъ­де след­ван и в Бъл­га­рия.

А мис­ли­те ли, че в Бъл­га­рия ре­ал­но има­ме те­зи де­вет ме­се­ца. В Бъл­га­рия без кре­ди­тор от пос­лед­на ин­с­тан­ция, ка­то се обя­ви, че ня­коя бан­ка има ка­пи­та­лов проб­лем, па­ни­ка­та на вло­жи­те­ли­те ня­ма ли да скъ­си то­зи срок до дни? Съг­ла­сен съм, че не тряб­ва да бъ­де вкар­ва­но как­во­то и да е нап­ре­же­ние в сис­те­ма­та, тъй ка­то ико­но­ми­чес­ки­ят мо­дел на Бъл­га­рия е сил­но за­ви­сим от бан­ко­во­то кре­ди­ти­ра­не. Тряб­ва да се дейс­т­ва с ба­лан­си­ра­на твър­дост. Ня­кои бан­ки ве­че са ми­на­ли през то­зи ме­ха­ни­зъм, тъй ка­то са пред­с­та­ви­тел­с­т­ва на бан­ки от ев­ро­зо­на­та и в кон­тек­с­та на стрес тес­та на ЕЦБ са би­ли под­ло­же­ни на оцен­ка на ак­ти­ви­те ка­то част от гру­па­та.

Дос­та­тъч­но ли е нап­ра­ве­но бан­ко­ва­та сис­те­ма да е ог­ра­ни­че­на от рис­ко­ве­те и има ли как­во още да се нап­ра­ви, ако се стиг­не до кра­ен сце­на­рий в Гър­ция? На ба­за на офи­ци­ал­на­та ин­фор­ма­ция, мис­ля, че по-ско­ро да. Бъл­гар­с­ки­те бан­ки с гръц­ки ка­пи­тал ня­мат ек­с­по­зи­ции към гръц­ки дър­жав­ни цен­ни кни­жа т.е. ня­ма как та­къв удар да се пре­не­се в ба­лан­си­те им. Без­с­пор­но, евен­ту­а­лен фа­лит на Гър­ция ще има ефек­ти вър­ху ико­но­ми­ка­та - тя е го­лям ин­вес­ти­тор и го­лям па­зар за бъл­гар­с­кия из­нос. Та­ка че, ще има не­га­ти­ви, но счи­там, че ще бъ­дат уп­рав­ля­е­ми.

Каз­ва­те офи­ци­ал­на­та ин­фор­ма­ция и за­то­ва ви пи­там на ни­во ко­му­ни­ка­ция: БНБ за­паз­ва­ше дос­та мъл­ча­ние през го­ди­ни­те по проб­лем­ни­те те­ми. То­ва ли е пра­вил­на­та стра­те­гия или тряб­ва рис­ко­ве­те, как­ви­то ги има - Гър­ция, кре­ди­ти на свър­за­ни ли­ца и дру­ги, да се каз­ват от­к­ри­то, до­кол­ко­то мо­же? БНБ тряб­ва да го­во­ри ви­на­ги ко­рек­т­но и пре­циз­но, но не по­ве­че от не­об­хо­ди­мо­то за за­паз­ва­не на фи­нан­со­ва­та ста­бил­ност в стра­на­та.

Как­ва е оцен­ка­та ви за до­се­гаш­на­та политика на БНБ? Пред­с­та­вя ли се ис­ти­на­та пре­циз­но? Има как­во да се же­лае в та­зи об­ласт.

В об­щес­т­во­то има дос­та нап­ре­же­ние меж­ду кли­ен­ти и бан­ки и об­ви­не­ния и де­ла за не­ло­ял­ни прак­ти­ки, ед­нос­т­ран­ни про­ме­ни и т.н. Мис­ли­те ли, че БНБ тряб­ва да има по­ак­тив­на ро­ля? Цен­т­рал­на­та бан­ка от­го­ва­ря за ста­бил­ност­та на бан­ко­ва­та сис­те­ма. Ко­га­то ста­ва въп­рос за час­т­ни до­го­во­ри, БНБ не мо­же да вли­яе. Раз­би­ра се, тряб­ва да ре­а­ги­ра, ко­га­то има не­ред­нос­ти.

По­не­же има мно­го спе­ку­ла­ции - ако де­пу­та­ти­те из­бе­рат друг за уп­ра­ви­тел и той ви по­ка­ни, има­те ли ин­те­рес към ня­кое от ова­кан­те­ни­те по­дуп­ра­ви­тел­с­ки мес­та? В мо­мен­та съм но­ми­ни­ран от Ре­фор­ма­тор­с­кия блок за уп­ра­ви­тел на цен­т­рал­на­та бан­ка.

Ин­тер­вю­то взе Ни­ко­лай СТО­Я­НОВ

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

„Ви­ди­мо е, че в сис­те­ма­та има­ме проб­ле­ми с кон­цен­т­ра­ци­я­та на кре­дит­ни ек­с­по­зи­ции“, смя­та Би­сер Манолов

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.