Пър­ви­те се­дем го­ди­ни не по­мог­на­ха

Го­ля­мо­то ус­во­я­ва­не на ев­ро­пейс­ки па­ри в пър­вия прог­ра­мен пе­ри­од не е свър­за­но с по­доб­ря­ва­не на по­ка­за­те­ли­те в об­лас­ти­те

Capital - - ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА - Ге­ор­ги ЖЕЛЯЗКОВ

Има кон­к­рет­на при­чи­на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия да раз­да­ва па­ри.

И тя е осъз­на­та­та нуж­да един кон­ти­нент, кой­то е раз­де­лен сил­но ико­но­ми­чес­ки, да се сб­ли­жи и все­ки ре­ги­он да мо­же да пос­тиг­не по­не сред­но ев­ро­пейс­ко ни­во на раз­ви­тие. За­то­ва и ос­нов­на­та цел на ев­ро­пейс­ки­те па­ри не е да бъ­дат „ус­во­е­ни“, а да вдиг­нат ни­во­то на раз­ви­тие на мес­та­та, къ­де­то те се хар­чат.

В Бъл­га­рия на­ли­чи­е­то на те­зи фон­до­ве поз­во­ля­ва на БВП да рас­те с по­ве­че, от­кол­ко­то без тях, и вли­яе на об­що­то ни­во на без­ра­бо­ти­ца. На на­ци­о­нал­но ни­во то­зи ефект е ви­дим (съв­сем ско­ро се очак­ва но­ва пор­ция дан­ни, ко­и­то да до­ка­жат то­ва). Но ко­га­то сле­зем на ни­во об­щи­ни, проб­ле­ми­те ста­ват мно­го по-яс­ни.

Срав­ня­вай­ки пе­ри­о­да меж­ду 2007 и 2013 г. по ре­ал­но из­п­ла­те­ни ев­рос­ред­с­т­ва на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то с ня­кои ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни по­ка­за­те­ли, мо­жем да нап­ра­вим ка­те­го­рич­но­то зак­лю­че­ние, че за то­зи пе­ри­од ев­ро­па­ри­те не са ус­пе­ли да по­ви­шат бла­го­със­то­я­ни­е­то на об­щи­ни­те, ка­то има са­мо ня­кол­ко из­к­лю­че­ния.

Ста­тис­ти­ка­та по­каз­ва, че по­ка­за­те­лят „из­п­ла­те­ни су­ми на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то“не е ре­ги­о­нал­но за­ви­сим - па­ри се ус­во­я­ват доб­ре или зле в раз­лич­ни час­ти на стра­на­та. Но до­ри „от­лич­ни­ци­те“по по­лу­че­ни па­ри не са ус­пе­ли да вдиг­нат за­е­тост­та, да сти­му­ли­рат ин­вес­ти­ци­и­те или да за­дър­жат хо­ра­та да не тър­сят пре­пи­та­ние в дру­го на­се­ле­но мяс­то или в дру­ги дър­жа­ви. По­доб­на ло­ги­ка се наб­лю­да­ва и при по­ка­за­те­ля БВП на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то. Въп­ре­ки че за то­зи пе­ри­од от 7 го­ди­ни той се е по­ка­чил зна­чи­тел­но в но­ми­нал­но от­но­ше­ние при поч­ти всич­ки об­лас­ти (без Пер­ник), ръс­тът не съ­от­вет­с­т­ва на ус­во­я­емост­та на ев­ро­пейс­ки­те па­ри - т.е. там, къ­де­то па­ри­те са по­ве­че, то­ва не е до­ве­ло до по-бър­зо по­кач­ва­не на БВП.

Об­лас­ти в раз­ви­тие

Ана­лиз на Ин­с­ти­ту­та за па­зар­на икономика (ИПИ) по­каз­ва, че към 31 яну­а­ри 2015 г. бъл­гар­с­ки­те об­щи­ни са по­лу­чи­ли бли- зо 4.1 мл­рд. лв. ка­то бе­не­фи­ци­ен­ти на струк­тур­ни­те и ко­хе­зи­он­ния фон­до­ве на ЕС. То­ва е сред­на ус­во­я­емост на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то за стра­на­та от 564.9 лв./чо­век, или с 49% по­ве­че от от­че­те­ни­те към съ­ща­та да­та на ми­на­ла­та го­ди­на 379.8 лв./чо­век. С дру­ги ду­ми, су­ма­та, ко­я­то об­щи­ни­те са по­лу­чи­ли са­мо за та­зи ед­на го­ди­на, се рав­ня­ва на по­ло­ви­на­та от об­що из­п­ла­те­ни­те им в пе­ри­о­да от при­е­ма­не­то на стра­на­та ни в ЕС до 31 яну­а­ри 2014 г. Та­зи тен­ден­ция на по-бър­зо ус­во­я­ва­не бе­ше на­ли­це и през ми­на­ла­та го­ди­на и от­ра­зя­ва как­то ус­ко­ре­но­то раз­п­ла­ща­не в края на пре­диш­ния прог­ра­мен пе­ри­од, та­ка и по­ви­ша­ва­щия се про­ек­тен ка­па­ци­тет и опит на са­ми­те об­щи­ни, се каз­ва в ана­ли­за.

Об­ласт Габ­ро­во е шам­пи­он по ус­во­я­ва­не на ев­ро­пейс­ки сред­с­т­ва - 1408 лв./чо­век към 31 май 2015 г. След нея се на­реж­даt Бур­гас (11570 лв./чо­век), Шу­мен (1110 лв./чо­век) и Ло­веч (1065 лв./чо­век). То­ва са един­с­т­ве­ни­те 4 об­лас­ти, ко­и­то са пос­тиг­на­ли ус­во­я­ва­не над 1000 лв./чо­век. Гле­дай­ки по­ка­за­те­ли­те за­е­тост и ме­ха­ни­чен при­раст, ко­и­то мо­же би най-точ­но по­каз­ват със­то­я­ни­е­то на на­се­ле­ни­те мес­та, се оказ­ва, че го­ля­мо­то ус­во­я­ва­не не е по­мог­на­ло осо­бе­но. Един­с­т­ве­ни­ят до­бър при­мер в та­зи по­со­ка е Бур­гас, къ­де­то всич­ки по­ка­за-

те­ли се по­ви­ша­ват. За пе­ри­о­да 2010 - 2013 г. БВП на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то в мор­с­кия град е на­рас­нал с 11%, за­е­тост­та - с 4%, а сред­но­го­диш­ни­ят ме­ха­ни­ч­eн при­раст за пе­ри­о­да от 4 го­ди­ни е по­ло­жи­те­лен.

В ос­та­на­ли­те об­лас­ти оба­че ко­ре­ла­ци­я­та меж­ду ус­во­е­ни ев­рос­ред­с­т­ва и раз­ви­ти­е­то на ре­ги­о­ни­те лип­с­ва. Та­ка нап­ри­мер в Ло­веч, Шу­мен и Габ­ро­во ус­во­я­ва­не­то е сред най-го­ле­ми­те на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то, но ни­то за­е­тост­та се е уве­ли­чи­ла, ни­то про­це­сът по на­пус­ка­не на хо­ра е на­ма­лял. Та­ко­ва е по­ло­же­ни­е­то и във Вра­ца, къ­де­то ус­во­я­ва­не­то е бли­зо до гра­ни­ца­та от 900 лв./чо­век, но со­ци­ал­ни­те и ико­но­ми­чес­ки­те по­ка­за­те­ли на об­щи­на­та са тра­гич­ни - сред­но по 900 ду­ши на го­ди­на на­пус­кат, за­е­тост­та се е сри­на­ла с ед­на чет­върт, а ръс­тът на БВП на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то е на сред­но­то за стра­на­та ни­во.

Со­фия-град е на дру­гия по­люс. Об­щи­на­та е на дос­та нис­ко ни­во ка­то ус­во­я­ва­не на сред­с­т­ва на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то - ед­ва 415 лв./чо­век. То­ва оба­че не спи­ра хо­ра­та от всич­ки кра­и­ща на Бъл­га­рия да се сти­чат към сто­ли­ца­та, с ко­е­то по­ло­жи­тел­ни­ят ме­ха­ни­чен при­раст над­х­вър­ля 8000 ду­ши го­диш­но. Към то­ва тряб­ва да се до­ба­ви уве­ли­ча­ва­не­то на за­е­тост­та меж­ду 2010 и 2013 г. с 2% и на БВП на чо­век с 5%. Две­те чис­ла на пръв пог­лед из­г­леж­дат мал­ки, но тряб­ва да се има пред­вид ви­со­ка­та ба­за, от ко­я­то се пра­ви срав­не­ние. Брут­ни­ят вът­ре­шен про­дукт на Сто­лич­на­та об­щи­на е нес­рав­ним с ни­коя дру­га об­ласт и още през 2010 г. той е око­ло 3 мл­рд. лв. За­е­тост­та съ­що ви­на­ги е би­ла на ви­со­ко рав­ни­ще и всъщ­ност ста­тис­ти­ка­та по­каз­ва, че ка­то из­к­лю­чим 2009 г., ко­га­то уда­ри кризата, през ос­та­на­ли­те го­ди­на за­е­тост­та ви­на­ги се е уве­ли­ча­ва­ла.

Ус­во­я­ва­не без пряк ре­зул­тат

Раз­би­ра се, пол­за­та от ев­ро­пейс­ки­те сред­с­т­ва ня­ма как да бъ­де от­ре­че­на. В мо­мент, ко­га­то ин­вес­ти­ци­и­те поч­ти лип­с­ват, то­ва е един­с­т­ве­ни­ят свеж ре­сурс, кой­то пос­тъп­ва. При ог­ра­ни­че­ни соб­с­т­ве­ни сред­с­т­ва ус­во­я­ва­не­то на ев­ро­пейс­ки па­ри из­г­леж­да за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие, за да мо­гат да се осъ­щес­т­вя­ват по­не ня­как­ви про­ек­ти в ре­ги­о­ни­те.

„Има ре­ди­ца об­щи­ни в Бъл­га­рия, къ­де­то не са­мо по­доб­ре­на­та град­с­ка сре­да, но ико­но­ми­чес­ка­та си­ту­а­ция и са­мо­чув­с­т­ви­е­то на хо­ра­та се свър­з­ват пря­ко с ев­ро­па­ри­те. Слу­ча­ят с Юж­на Бъл­га­рия и тра­се­то по „Тра­кия“е ясен при­мер как ев­ро­па­ри­те во­дят до прос­пе­ри­тет, вклю­чи­тел­но де­мог­раф­с­ки. И в съ­що­то вре­ме на мно­го мес­та то­ва не се е слу- чи­ло“, приз­на­ва ви­цеп­ре­ми­е­рът по ев­ро­пейс­ки­те фон­до­ве и ико­но­ми­чес­ка­та политика То­мис­лав Дон­чев. Ка­то ос­нов­ни проб­ле­ми в пър­вия прог­ра­мен пе­ри­од той от­к­ро­я­ва кон­ку­рен­т­ния под­ход меж­ду об­щи­ни­те. „То­ва не да­де ис­ка­ния ефект. По-бър­зи­те и аг­ре­сив­ни об­щи­ни прив­ля­ко­ха по­ве­че сред­с­т­ва, а по-сла­бо под­гот­ве­ни­те изос­та­на­ха. То­ва е Се­ве-

Ка­на­ли­за­ци­и­те, пре­чис­т­ва­тел­ни­те стан­ции и ма­гис­т­ра­ли­те ще да­дат ефект след го­ди­ни.

ро­за­па­дът нап­ри­мер“, обяс­ня­ва ви­цеп­ре­ми­е­рът.

Раз­би­ра се, из­г­раж­да­не­то на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра е клю­чов фак­тор за бъ­де­що­то ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие. В Па­зар­джик, Плов­див и Бур­гас се наб­лю­да­ва ико­но­ми­чес­ко раз­д­виж­ва­не, па­за­рът на тру­да се въз­с­та­но­вя­ва по-бър­зо, а през 2014 г. ве­че сме сви­де­те­ли и на по­ло­жи­те­лен ме­ха­ни­чен при­раст. Но не вся­ка ин­вес­ти­ция е ма­гис­т­ра­ла, а до­ри и пъ­ти­ща­та не са па­на­цея. „Го­ля­ма част от ин­вес­ти­ци­и­те по „Окол­на сре­да“- за во­ди, от­па­дъ­ци, би­о­раз­но­об­ра­зие, къ­де­то бя­ха ин­вес­ти­ра­ни зна­чи­тел­на част от па­ри­те в пър­вия прог­ра­мен пе­ри­од, са стра­те­ги­чес­ки, за 50 го­ди­ни нап­ред“, обяс­ня­ва То­мис­лав Дон­чев. Спо­ред не­го те­зи про­ек­ти са не­об­хо­ди­ми на Бъл­га­рия, за да си из­пъл­ни ан­га­жи­мен­ти­те и имат от­но­ше­ние към дъл­гос­роч­ни­те шан­со­ве на да­де­ния ре­ги­он, но ня­мат пре­ки ефек­ти. „Един пъ­тен въ­зел да­ва ефект вед­на­га, а ка­на­ли­за­ция да­ва ефект след го­ди­ни“, обяс­ня­ва ви­цеп­ре­ми­е­рът. „Висш пи­ло­таж е да се пре­це­ни как­ви ин­вес­ти­ции да нап­ра­виш с ог­ра­ни­че­ни­те па­ри, ко­и­то имаш - в кул­ту­ра, об­ра­зо­ва­ние, ин­ф­рас­т­рук­ту­ра. По­ня­ко­га ди­ле­ма­та е слож­на - меж­ду парк и про­миш­ле­на зо­на нап­ри­мер“, смя­та Дон­чев.

Ико­но­мис­тът от ИПИ Явор Алек­си­ев е съг­ла­сен. „Ев­ро­пейс­ки­те па­ри по­ма­гат по ли­ния на гра­до­ус­т­ройс­т­во­то и стан­дар­та на жи­вот. Най­ве­ро­ят­но са по­мог­на­ли за по­ви­ша­ва­не­то и на ад­ми­нис­т­ра­тив­ния ка­па­ци­тет, но ня­мат пря­ко от­но­ше­ние към со­ци­ал­ния и ико­но­ми­чес­кия ста­тут на хо­ра­та там“, смя­та той. Спо­ред не­го има и друг фак­тор, кой­то пре­чи да се за­бе­ле­жи ре­ал­но раз­д­виж­ва­не на ико­но­ми­ка­та и на па­за­ра на тру­да в ре­ги­о­ни­те. „В ма­со­вия слу­чай про­ек­ти­те не се из­пъл­ня­ват от мес­т­ни фир­ми. Те прос­то ня­мат не­об­хо­ди­мия ка­па­ци­тет. В от­дел­ни слу­чаи сме сви- де­те­ли и на пред­ва­ри­тел­ни уго­вор­ки за взи­ма­не на да­ден про­ект“, смя­та ико­но­мис­тът. Спо­ред не­го не мо­же да се на­ме­ри връз­ка меж­ду ус­во­я­ва­не­то на ев­ро­пейс­ки­те па­ри и ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие.

И нак­рая, мо­же би най-важ­ни­ят фак­тор е не­що, ко­е­то не за­ви­си от ев­ро­пейс­ки­те па­ри. В об­лас­ти­те има дос­та мал­ки на­се­ле­ни мес­та, ко­и­то са мно­го под ни­во­то на го­ле­ми­те гра­до­ве и сва­лят об­щи­те по­ка­за­те­ли. Сел­с­ки­те ра­йо­ни в Бъл­га­рия обед­ня­ват и се обез­лю­дя­ват най-ряз­ко и ни­как­ва су­ма ев­ро­па­ри не мо­же да спре или обър­не то­ва към да­де­ния мо­мент. Вра­ца, Шу­мен, Ло­веч и Габ­ро­во пък са сред­ни гра­до­ве, от­къ­де­то тен­ден­ци­я­та в пос­лед­ни­те го­ди­ни е хо­ра­та да на­пус­кат, за да оти­ват в по-го­ле­ми на­се­ле­ни мес­та ка­то Бур­гас и Со­фия. Из­ти­ча­не­то на ра­бот­на ръ­ка и мла­ди хо­ра е про­цес, кой­то под­сил­ва сам се­бе си - кол­ко­то по­ве­че та­ки­ва хо­ра на­пус­кат, тол­ко­ва по­ве­че на­ма­ля­ва спо­соб­ност­та на гра­да да за­дър­жа по­доб­ни на тях. Ев­ро­па­ри­те мо­гат да под­но­вят пъ­тя към Шу­мен и да нап­ра­вят ка­на­ли­за­ция там, но все още труд­но връ­щат за­гу­бе­но ра­бот­но мяс­то, как­то и не мо­гат да вър­нат за­гу­бе­на со­ци­ал­на мре­жа. То­ва за съ­жа­ле­ние ня­ма да бъ­де за­пу­ше­но с по­ве­че ев­ро­па­ри. Ще тряб­ва да се тър­сят дру­ги ин­с­т­ру­мен­ти.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.