За­що не тряб­ва да се одър­жа­вя­ва здрав­на­та ка­са

Capital - - ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА - Пра­ви­тел­с­т­во­то има все по-мал­ко учас­тие в пла­ща­ни­я­та на ме­ди­цин­с­ки ус­лу­ги за смет­ка на па­ци­ен­ти­те

Са­мо сед­ми­ца след про­ме­ни­те в За­ко­на за здрав­но­то оси­гу­ря­ва­не (ЗЗО) пре­ми­е­рът Бой­ко Бо­ри­сов пра­ви вто­ри опит да одър­жа­ви На­ци­о­нал­на­та здрав­но­о­си­гу­ри­тел­на ка­са (НЗОК). На­чи­нът е да се уве­ли­чи дър­жав­на­та квота в над­зор­ния съ­вет, къ­де­то от 2013 г. на­сам об­щес­т­ве­ни­те ор­га­ни­за­ции - син­ди­ка­ти, ра­бо­то­да­те­ли и па­ци­ен­т­с­ки ор­га­ни­за­ции, имат един глас по­ве­че от дър­жа­ва­та.

По­во­дът: об­щес­т­ве­на­та квота в над­зо­ра на ка­са­та бло­ки­ра еди­но­душ­но на­ма­ля­ва­не­то с 18.7% на це­ни­те на всич­ки кли­нич­ни пъ­те­ки за ле­че­ние в бол­ни­ца.

През пос­лед­ни­те два ме­се­ца чле­но­ве­те на над­зо­ра мно­гок­рат­но об­съж­да­ха с Бъл­гар­с­кия ле­кар­с­ки съ­юз (БЛС) въз­мож­ни­те ре­зер­ви за пре­о­до­ля­ва­не на очер­та­ва­щия се де­фи­цит от 200 млн. лв. в бю­дже­та на ка­са­та. Той се нат­руп­ва по три ос­нов­ни нап­рав­ле­ния: бол­нич­на по­мощ - 125 млн. лв., ле­кар­с­т­ва за он­ко­ло­гич­ни за­бо­ля­ва­ния - 59 млн. лв., и ле­кар­с­т­ва за до­маш­но ле­че­ние - 108 млн. лв.

Над­зор­ни­ят съ­вет пред­ло­жи ня­кол­ко ин­с­т­ру­мен­та за въз­дейс­т­вие вър­ху пла­ща­ни­я­та за бол­нич­на по­мощ: прех­вър­ля­не на кли­нич­ни пъ­те­ки от бол­нич­на­та в до­бол­нич­на­та по­мощ, къ­де­то за те­зи дей­нос­ти се зап­ла­ща по­мал­ко; пре­о­цен­ка на ня­кои сил­но над­це­не­ни кли­нич­ни пъ­те­ки; въз­дейс­т­вие вър­ху бол­ни­ци­те, ко­и­то над­х­вър­лят бю­дже­та си. Ле­ка­ри­те от­х­вър­ли­ха те­зи пред­ло­же­ния с ар­гу­мен­та, че ус­ло­ви­я­та не би­ва да се про­ме­нят в сре­да­та на го­ди­на­та. В от­го­вор дър­жа­ва­та по­ис­ка це­ни­те на всич­ки кли­нич­ни пъ­те­ки да бъ­дат на­ма­ле­ни с 18.7%, но син­ди­ка­ти­те, ра­бо­то­да­те­ли­те и па­ци­ен­ти­те се про­ти­во­пос­та­ви­ха.

За­що об­щес­т­ве­на­та квота гла­су­ва про­тив? На първо мяс­то, сви­ва­не­то на раз­хо­ди­те за бол­нич­но ле­че­ние ще зас­т­ра­ши ка­чес­т­во­то на здрав­ни­те ус­лу­ги.

Вто­ро, мно­го кли­нич­ни пъ­те­ки са сил­но под­це­не­ни, не са ак­ту­а­ли­зи­ра­ни от­дав­на, по­ра­ди ко­е­то па­ци­ен­ти­те доп­ла­щат мно­го. Ед­но на­ма­ля­ва­не с 18% ще уве­ли­чи още по­ве­че фи­нан­со­ва­та тежест вър­ху тях. Све­тов­на­та бан­ка из­чис­ли, че 60% от стой­ност­та на здрав­ни­те ус­лу­ги се пла­щат от джо­ба на бол­ни­те, а са­мо 40% - от об­щес­т­ве­ни­те фон­до­ве (НЗОК, ми­нис­тер­с­т­во­то и бол­ни­ци­те). За 2012 г. по дан­ни на НСИ 18% от раз­хо­ди­те за бол­нич­на по­мощ и 65% от раз­хо­ди­те за ле­кар­с­т­ва са за смет­ка на граж­да­ни­те. Към то­ва се до­ба­вят пла­ща­ни­я­та под ма­са­та, ко­и­то спо­ред неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции са меж­ду 1.5 и 2 мл­рд. лв. го­диш­но. От 2008 до 2014 г. раз­хо­ди­те за хра­на в бю­дже­та на до­ма­кин­с­т­ва­та на­ма­ля­ват до кри­тич­ни­те 26-27%, а раз­хо­ди­те за здра­ве­о­паз­ва­не дос­ти­гат 51.6%. Кол­ко по­ве­че мо­жем да ис­ка­ме от хо­ра­та, ко­и­то ос­вен то­ва си вна­сят и здрав­ни оси­гу­ров­ки?

На тре­то мяс­то, през та­зи го­ди­на бю­дже­ти­те на бол­ни­ци­те ве­че бя­ха ре­ду­ци­ра­ни в срав­не­ние с 2014 г. Но­во на­ма­ле­ние би би­ло па­губ­но за мно- го бол­ни­ци и осо­бе­но за об­щин­с­ки­те, ко­и­то и без то­ва са на ръ­ба на оце­ля­ва­не­то. По то­зи на­чин ог­ром­ни гру­пи от на­се­ле­ни­е­то на прак­ти­ка ще бъ­дат ли­ше­ни от ме­ди­цин­с­ка по­мощ.

Дър­жа­ва­та бя­га от от­го­вор­ност

Ми­нис­тър Мос­ков об­ви­ни над­зор­ния съ­вет на здрав­на­та ка­са за пре­раз­хо­ди­те в бю­дже­та. Ако пред­по­ло­жим, че той е прав за пре­раз­хо­да в бол­ни­ци­те, кой е ви­но­вен за проб­ле­ма при ле­кар­с­т­ва­та, къ­де­то се очак­ва ми­ну­сът да дос­тиг­не 180 млн. лв.? Над­зор­ни­ят съ­вет ня­ма ни­как­ви пра­во­мо­щия по от­но­ше­ние на ме­ди­ка­мен­ти­те, тъй ка­то спи­съ­кът на пла­ща­ни­те от здрав­на­та ка­са ле­кар­с­т­ва не се пра­ви от са­ма­та нея, а спо­ред на­ред­би, ут­вър­де­ни от здрав­но­то ми­нис­тер­с­т­во.

Вп­ро­чем дър­жа­ва­та но­си ог­ром­на от­го­вор­ност за пре­раз­хо­да за бол­нич­на по­мощ. До пос­лед­ни­те дни на 2014 г. здрав­но­то ми­нис­тер­с­т­во раз­ре­ша­ва­ше от­к­ри­ва­не на но­ви и но­ви ле­чеб­ни за­ве­де­ния, без за тях да са пред­ви­де­ни па­ри в бю­дже­та на ка­са­та за 2015 г. Ос­вен то­ва в на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на то одоб­ри про­ме­ни в кли­нич­ни пъ­те­ки, за ко­и­то се очак­ва до­пъл­ни­те­лен раз­ход от об­що 35 млн. лв. Над­зор­ни­ят съ­вет ли е ви­но­вен за то­ва?

Дър­жа­ва­та пла­ща мал­ко

В мо­мен­та кво­ти­те в над­зор­ния съ­вет на НЗОК са раз­п­ре­де­ле­ни спо­ред фи­нан­со­вия при­нос на съ­от­вет­ни­те гру­пи, ко­и­то пред­с­тав­ля­ват. Ра­бо­те­щи­те 2.7 млн. ду­ши (33% от оси­гу­ре­ни­те) и тех­ни­те ра­бо­то­да­те­ли вна­сят 67% от пос­тъп­ле­ни­я­та на ка­са­та. За оси­гу­ря­ва­ни­те от нея 4.3 млн. де­ца, пен­си­о­не­ри и без­ра­бот­ни дър­жа­ва­та вна­ся ед­ва 33% от при­хо­ди­те. Да­ли при то­ва по­ло­же­ние тя има пра­во да пре­тен­ди­ра за мнозинство в уп­рав­ле­ни­е­то на ка­са­та?

Ос­вен то­ва от 2008 г. на­сам дър­жа­ва­та неп­ре­къс­на­то на­ма­ля­ва сво­е­то учас­тие във фи­нан­си­ра­не­то на здрав­на­та сис­те­ма. Меж­ду 2011 и 2014 г. бю­дже­тът на Ми­нис­тер­с­т­во­то на здра­ве­о­паз­ва­не­то (МЗ) се е свил бли­зо два пъ­ти - от 705 млн. лв. на 359 млн. лв. Съ­ща­та тен­ден­ция се за­бе­ляз­ва и при сред­с­т­ва­та, ко­и­то об­щи­ни­те от­де­лят за здра­ве­о­паз­ва­не.

Дър­жа­ва­та не е ко­рек­тен пла­тец

През пе­ри­о­да 2010 - 2013 г. внос­ка­та на дър­жа­ва­та в НЗОК бе­ше ед­на и съ­ща - 941 млн. лв. В съ­що­то вре­ме не­кол­кок­рат­но се уве­ли­чи­ха ба­зо­ви­те па­ра­мет­ри, вър­ху ко­и­то се оп­ре­де­лят оси­гу­ри­тел­ни­те внос­ки - пен­си­и­те, ми­ни­мал­ни­ят оси­гу­ри­те­лен до­ход, обез­ще­те­ни­я­та за без­ра­бо­ти­ца.

Дър­жа­ва­та оси­гу­ря­ва де­ца­та и пен­си­о­не­ри­те - хо­ра­та, ко­и­то са най-мно­го и бо­ле­ду­ват най-чес­то. Спо­ред дан­ни­те на здрав­на­та ка­са око­ло 60% от оси­гу­ре­ни­те кон­су­ми­рат 60% от ней­ния ре­сурс. В съ­що­то вре­ме дър­жа­ва­та вна­ся за тях три пъ­ти по-мал­ко, от­кол­ко­то пла­щат оси­гу­ре­ни­те в час­т­ния сек­тор. Сред­на­та оси­гу­ри­тел­на внос­ка за оси­гу­ре­ни­те от дър­жа­ва­та е не по­ве­че от 19.60 лв. ме­сеч­но при сред­на внос­ка на ра­бо­те­щи­те в час­т­ния сек­тор от око­ло 60 лв.

От 2016 г. дър­жа­ва­та вся­ка го­ди­на ще уве­ли­ча­ва с 5% тран­с­фе­ра си за оси­гу­ре­ни­те от нея ли­ца, за да мо­же през 2026 г. да се пре­вър­не в ре­до­вен пла­тец. До­ри то­га­ва оба­че здрав­на­та внос­ка ня­ма да е ре­ал­на, за­що­то ще про­дъл­жи да се из­чис­ля­ва на ба­за на ми­ни­мал­ния оси­гу­ри­те­лен до­ход за са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца, а не на сред­ния оси­гу­ри­те­лен до­ход, как­то е при всич­ки ос­та­на­ли оси­гу­ре­ни ли­ца. Вп­ро­чем ка­то аб­со­лют­на су­ма по­ви­ше­ни­е­то на внос­ка­та за де­те през след­ва­ща­та го­ди­на ще бъ­де ед­ва око­ло 90 сто­тин­ки ме­сеч­но.

Зд­рав­но­о­си­гу­ри­тел­на­та сис­те­ма е съз­да­де­на да за­щи­та­ва ин­те­ре­си­те на па­ци­ен­ти­те, а не на бю­дже­та.

Дър­жа­ва­та присвоява здрав­ни внос­ки

В на­ру­ше­ние на ЗЗО през 2012 г. 1.4 мл­рд. лв. от здрав­ни внос­ки бя­ха на­ци-

она­ли­зи­ра­ни и прех­вър­ле­ни във фис­кал­ния ре­зерв. От­дел­но от то­ва при пър­во­то уп­рав­ле­ние на ГЕРБ 340 млн. лв. здрав­ни внос­ки не­за­кон­но бя­ха взе­ти от бю­дже­та на здрав­на­та ка­са и да­де­ни на МЗ. В съ­що­то вре­ме он­ко­ло­гия, хе­мо­ди­а­ли­за и дру­ги дей­нос­ти, ко­и­то се фи­нан­си­ра­ха от ми­нис­тер­с­т­во­то, бя­ха прех­вър­ле­ни на здрав­на­та ка­са, без да се оси­гу­рят не­об­хо­ди­ми­те сред­с­т­ва за то­ва. Та­ка здрав­на­та ка­са бе­ше на­то­ва­ре­на с пла­ща­ния - при­о­ри­тет на дър­жа­ва­та, чи­я­то стой­ност дос­тиг­на бли­зо 400 млн. лв. за 2014 г. Се­га все­ки шес­ти лев от бю­дже­та на НЗОК оти­ва за пок­ри­ва­не на те­зи дей­нос­ти.

В ре­зул­тат на из­к­лю­чи­тел­но ак­тив­на­та дей­ност на уп­ра­ви­те­ля на На­ци­о­нал­на­та аген­ция за при­хо­ди­те през ми­на­ли­те две го­ди­ни - 2013 и 2014 г., бя­ха съб­ра­ни 162 млн. лв. над пла­ни­ра­ни­те при­хо­ди от здрав­ни внос­ки. Те­зи сред­с­т­ва бя­ха из­пол­з­ва­ни за пок­ри­ва­не на де­фи­ци­та на здрав­на­та ка­са. По вся­ка ве­ро­ят­ност по­доб­но пре­из­пъл­не­ние е има­ло и през пред­ни­те го­ди­ни. Къ­де са отиш­ли те­зи сред­с­т­ва?

При се­гаш­ния със­тав на над­зор­ния съ­вет на НЗОК об­щес­т­ве­на­та квота ни­ко­га не би до­пус­на­ла по­доб­ни по­роч­ни прак­ти­ки.

Дър­жа­ва­та уп­рав­ля­ва не­е­фек­тив­но

Дър­жа­ва­та уп­рав­ля­ва ло­шо сред­с­т­ва­та от оси­гу­ри­тел­ни внос­ки. В ре­зул­тат на зле ор­га­ни­зи­ра­на и не­нав­ре­мен­на ме­ди­цин­с­ка ек­с­пер­ти­за на ра­бо­тос­по­соб­ност­та в Бъл­га­рия все­ки ме­сец се из­п­ла­щат 1.3 мл­рд. лв. за ин­ва­лид­ни пен­сии. Към то­ва тряб­ва да при­ба­вим лип­са­та на ефек­ти­вен кон­т­рол вър­ху бол­нич­ни­те - през 2014 г. са приз­на­ти 14.5 млн. дни от­пуск по бо­лест, ко­е­то стру­ва на бю­дже­та на НОИ 351 млн. лв. Та­зи су­ма тряб­ва да се уве­ли­чи с раз­хо­ди­те, нап­ра­ве­ни от здрав­на­та ка­са за прег­ле­ди­те, пред­шес­т­ва- щи из­да­ва­не­то на бол­нич­ни­те лис­то­ве, вклю­чи­тел­но на фал­ши­ви­те.

Глав­но по­ра­ди от­със­т­вие на дър­жа­ва - на ре­гу­ли­ра­не, пла­ни­ра­не и ко­ор­ди­на­ция, през пос­лед­ни­те че­ти­ри го­ди­ни бол­нич­на­та мре­жа се раз­ши­ри из­к­лю­чи­тел­но мно­го. Бя­ха от­к­ри­ти над 100 но­ви бол­ни­ци, ко­е­то уве­ли­чи раз­хо­ди­те на НЗОК за бол­нич­на по­мощ и те дос­тиг­на­ха 1.6 мл­рд. за 2014 г. То­ва е ръст от над 16% спря­мо пре­диш­на­та го­ди­на въп­ре­ки на­ма­ля­ва­що­то на­се­ле­ние и на­ма­ля­ва­щия брой ле­ка­ри.

Кон­цен­т­ра­ци­я­та на но­ви бол­ни­ци в оп­ре­де­ле­ни ра­йо­ни на стра­на­та до­ве­де до де­фор­ма­ции. Поч­ти по­ло­ви­на­та (48%) от ре­сур­са на здрав­на­та ка­са за бол­нич­на по­мощ се из­ли­ва в Со­фия и Плов­див. За­ед­но с Вар­на про­цен­тът ста­ва 56%. Има об­лас­т­ни гра­до­ве с ре­кор­ден брой бол­ни­ци - ле­чеб­ни­те за­ве­де­ния в Плов­див нап­ри­мер са ня­кол­ко пъ­ти по­ве­че, от­кол­ко­то във Вар­на.

В Бъл­га­рия има об­що 367 бол­ни­ци. Са­мо две от тях - „Св. Ге­ор­ги“в Плов­див и „Св. Ма­ри­на“във Вар­на, гъл­тат 10% от ре­сур­са на здрав­на­та ка­са за бол­нич­на по­мощ. Ед­на чет­върт от па­ри­те оти­ват в 10 бол­ни­ци. Та­ка ви­со­кос­пе­ци­а­ли­зи­ра­но­то ле­че­ние се кон­цен­т­ри­ра в три-че­ти­ри гра­да, а го­ля­ма част от на­се­ле­ни­е­то изоб­що ня­ма дос­тъп до ква­ли­фи­ци­ра­на по­мощ.

Пред­с­та­ви­те­ли­те на об­щес­т­ве­на­та квота в над­зор­ния съ­вет на НЗОК са там имен­но за да га­ран­ти­рат ин­те­ре­си­те на оси­гу­ре­ни­те. Из­г­леж­да, то­ва не се ха­рес­ва на здрав­ния ми­нис­тър, кой­то сис­те­ма­тич­но пре­неб­рег­ва ръ­ко­вод­с­т­во­то на ка­са­та. През до­се­гаш­ния си ман­дат д-р Пе­тър Мос­ков се е сре­щал са­мо вед­нъж с над­зор­ния съ­вет - ко­га­то тряб­ва­ше да се оси­гу­ри под­пис­ва­не­то на На­ци­о­нал­ния рам­ков до­го­вор с БЛС. За об­ща политика и съг­ла­су­ва­ни дейс­т­вия меж­ду ка­са­та и ми­нис­тер­с­т­во­то пък не мо­же да ста­ва и ду­ма.

В съ­що­то вре­ме въз­мож­нос­ти­те за уве­ли­ча­ва­не на при­хо­ди­те на здрав­на­та ка­са са ог­ра­ни­че­ни до ми­ни­мум. Ръс­тът на БВП е ма­лък. Без­ра­бо­ти­ца­та ос­та­ва ви­со­ка, ръс­тът на сред­ния оси­гу­ри­те­лен до­ход е не по­ве­че от 5%. На­се­ле­ни­е­то на­ма­ля­ва с 40 хил. ду­ши сред­но го­диш­но - на­пус­кат Бъл­га­рия здра­ви­те, а ос­та­ват бол­ни­те. На­се­ле­ни­е­то има нис­ка здрав­на кул­ту­ра и все по-мал­ко па­ри се пла­щат за здра­ве­о­паз­ва­не. Но­ви­те тех­но­ло­гии в ме­ди­ци­на­та уве­ли­ча­ват про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та, а то­ва е свър­за­но с до­пъл­ни­тел­ни раз­хо­ди на здрав­на­та ка­са.

Из­хо­дът от та­зи спи­ра­ла със си­гур­ност не е одър­жа­вя­ва­не­то на здрав­на­та ка­са. Един­с­т­ве­на­та въз­мож­ност е об­щес­т­во­то, син­ди­ка­ти­те, ра­бо­то- да­те­ли­те и дър­жа­ва­та да обе­ди­нят уси­ли­я­та си за то­ва все­ки лев на ка­са­та да се из­пол­з­ва въз­мож­но най-ефек­тив­но, па­ри­те да се из­раз­ход­ват пуб­лич­но и проз­рач­но. Вся­ка го­ди­на ми­нис­тъ­рът на здра­ве­о­паз­ва­не­то тряб­ва да док­лад­ва пред пар­ла­мен­та за про­ме­ни­те в здрав­ния ста­тус на на­се­ле­ни­е­то, пос­тиг­на­ти с бю­дже­та за здра­ве­о­паз­ва­не. Ако ня­ма та­ки­ва, от не­го се очак­ва да обяс­ни при­чи­ни­те и да по­со­чи на­чи­ни­те то­ва да се про­ме­ни. Доц. д-р Гри­гор Ди­мит­ров е гла­вен ди­рек­тор „Оси­гу­ри­тел­ни от­но­ше­ния“в Бъл­гар­с­ка­та сто­пан­с­ка ка­ма­ра, член на над­зор­ния съ­вет на НЗОК и пре­по­да­ва­тел по здрав­но и со­ци­ал­но оси­гу­ря­ва­не във Вис­ше­то учи­ли­ще по зас­т­ра­хо­ва­не и финанси

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

Доц. д-р Гри­гор ДИ­МИТ­РОВ

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.