Ис­то­рия без щас­т­лив край

До­ри Гър­ция и кре­ди­то­ри­те й да ус­пе­ят да склю­чат сдел­ка в 12 без 5, тя ня­ма да ре­ши проб­ле­ми­те

Capital - - СВЯТ - Ати­на

Юлия ДАМЯНОВА,

„Ще се срещ­нем още кол­ко­то пъ­ти е нуж­но, до­ка­то се про­ва­лим.“

Ду­ми­те на ис­пан­с­кия фи­нан­сов ми­нис­тър Лу­ис де Гин­дос, про­це­де­ни пред жур­на­лис­ти по вре­ме на из­то­щи­тел­ния ма­ра­тон от сре­щи в Брюк­сел през седмицата, по­каз­ват из­то­ще­ни­е­то, раз­д­раз­не­ни­е­то и от­ча­я­ни­е­то след без­к­рай­ни­те пре­го­во­ри меж­ду Гър­ция и меж­ду­на­род­ни­те й кре­ди­то­ри от ЕС, ЕЦБ и МВФ. В тях всич­ки оп­ре­де­ле­ния за „кра­ен срок“бя­ха раз­тег­ле­ни от­въд въ­об­ра­же­ни­е­то, прех­вър­ча­ха пред­ло­же­ния и кон­т­рап­ред­ло­же­ния за ре­фор­ми в Гър­ция, ул­ти­ма­ту­ми бя­ха пос­та­вя­ни и пре­неб­рег­ва­ни и въп­ре­ки тик­та­ка­не­то на ча­сов­ни­ка, от­б­ро­я­ващ дни­те до над­вис­на­лия фа­лит на най-проб­лем­ния член на ев­ро­зо­на­та, пос­ти­га­не­то на сдел­ка бе­ше от­ло­же­но евен­ту­ал­но за 27 юни.

На то­зи фон ду­ми­те на пре­зи­ден­та на Ев­ро­пейс­кия съ­вет До­налд Туск „имам чув­с­т­во­то, че гръц­ка­та ис­то­рия мо­же да има щас­т­лив край“проз­ву­ча­ха по-ско­ро ка­то без­в­кус­на ше­га. Гръц­ки­ят пре­ми­ер Алек­сис Цип­рас от ра­ди­кал­на­та ля­ва пар­тия „Сириза“съ­що про­дъл­жа­ва­ше до пос­лед­но да де­мон­с­т­ри­ра оп­ти­ми­зъм, че спо­ра­зу­ме­ние ще има и Ати­на ще ус­пее да до­го­во­ри па­кет от ре­фор­ми, сре­щу ко­и­то да по­лу­чи ос­та­ва­щи­те 7.2 мл­рд. ев­ро от пос­лед­на­та фи­нан­со­ва по­мощ, ко­я­то из­ти­ча на 30 юни. Без то­ва Ати­на ня­ма от­къ­де да на­ме­ри 1.6 мл­рд. ев­ро, с ко­и­то да пла­ти дълг към МВФ до съ­ща­та да­та.

На­деж­да­та е про­би­вът да дой­де след по­ред­на­та сре­ща на ев­рог­ру­па­та през уи­кен­да - тре­та­та в рам­ки­те на ед­на сед­ми­ца. „В един мо­мент ще тряб­ва да ре­шим кой ще пла­ща път­ни- те ни раз­хо­ди“, ка­за ав­с­т­рийс­ки­ят фи­нан­сов ми­нис­тър Ханс Йорг Ше­линг в из­б­лик на че­рен ху­мор.

Са­мо че до­ри Ати­на и кре­ди­то­ри­те й най-пос­ле да се раз­бе­рат в 12 без 5, то­ва ня­ма да е кра­ят и ни­кой ня­ма да бъ­де щас­т­лив. Най-мал­ко­то за­що­то ня­ма ни­как­ви га­ран­ции, че Цип­рас ще ус­пее да „про­да­де“евен­ту­ал­на­та сдел­ка на гнев­ни­те край­но­ле­ви в ре­ди­ци­те на „Сириза“и да я про­ка­ра през пар­ла­мен­та. До­ри и то­ва пре­пят­с­т­вие да бъ­де пре­о­до­ля­но, об­лек­че­ни­е­то ще бъ­де крат­ко. Във всич­ки раз­ме­не­ни пред­ло­же­ния за ре­фор­ми про­дъл­жа­ват да лип­с­ват смис­ле­ни мер­ки, ко­и­то имат шанс да из­п­ра­вят на кра­ка съ­си­па­на­та гръц­ка икономика и да й по­мог­нат да се из­п­ра­ви на кра­ка, вмес­то да кре­та от ед­на спа­си­тел­на прог­ра­ма към след­ва­ща­та. И с ця­ла­та нат­ру­па­на от­ро­ва от пос­лед­ни­те мъ­чи­тел­ни ме­се­ци раз­ре­ша­ва­не­то на след­ва­ща­та гръц­ка кри­за ще бъ­де още пот­руд­но.

Сре­ща след сре­ща след сре­ща

В по­не­дел­ник фи­нан­со­ви­те ми­нис­т­ри от ев­ро­зо­на­та до­ле­тя­ха в Брюк­сел нап­раз­но, след ка­то в не­де­ля ве­чер гръц­ко­то пра­ви­тел­с­т­во не­вол­но им из­п­ра­ти греш­на вер­сия на но­ви­те си пред­ло­же­ния за ре­фор­ми. Вер­ни­ят до­ку­мент прис­тиг­на пре­ка­ле­но къс­но на след­ва­щия ден, за да мо­гат чис­ла­та в не­го да бъ­дат ана­ли­зи­ра­ни и про­ве­ре­ни, обяс­ни след мно­го крат­ко за­се­да­ние на Ев­рог­ру­па­та ней­ни­ят пред­се­да­тел, хо­лан­д­с­ки­ят фи­нан­сов ми­нис­тър Йе­рун Дей­сел­б­лум. За­ра­ди то­ва и сви­ка­на­та за съ­ща­та ве­чер сре­ща на ви­со­ко рав­ни­ще на ЕС за Гър­ция в пос­лед­ния мо­мент от из­вън­ред­на и ре­ша­ва­ща се пре­вър­на в „съ­ве­ща­тел­на“, как­то в дви­же­ние обя­ви пред ка­ме­ри­те гер­ман­с­ки­ят кан­ц­лер Ан­ге­ла Мер­кел.

След­ва­щи­те дни съ­що не до­не­со­ха съ­щес­т­вен нап­ре­дък в пре­го­во­ри­те ос­вен кон­т­рап­ред­ло­же­ния на кре­ди­то­ри­те - в дейс­т­ви­тел­ност поп­рав­ки с чер­ве­но, ка­то в ра­бо­та­та на слаб уче­ник, ди­рек­т­но вър­ху до­ку­мен­та на гръц­ко­то пра­ви- тел­с­т­во. Тек­с­тът бър­зо се озо­ва в ръ­це­те на ме­ди­и­те, зле­пос­та­вяй­ки гръц­ки­те му ав­то­ри и пос­та­вяй­ки под въп­рос се­ри­оз­ност­та на же­ла­ни­е­то на дру­га­та стра­на за кон­с­т­рук­ти­вен ди­а­лог. Не­о­доб­ре­ни­е­то на про­ек­то­ре­фор­ми­те ид­ва ос­нов­но от стра­на на МВФ, тъй ка­то в тях пре­ка­ле­но мно­го се наб­ля­га­ло на уве­ли­ча­ва­не на да­нъ­ци­те и не­дос­та­тъч­но на сък­ра­ще­ни­я­та на дър­жав­ни­те раз­хо­ди.

Мно­го шум за ло­ша сдел­ка

Още пре­ди Гър­ция и кре­ди­то­ри­те й да са се раз­б­ра­ли, в Ати­на се на­диг­на въл­на от не­до-

С ця­ла­та нат­ру­па­на от­ро­ва от пос­лед­ни­те мъ­чи­тел­ни ме­се­ци раз­ре­ша­ва­не­то на след­ва­ща­та гръц­ка кри­за ще бъ­де още по-труд­но.

вол­с­т­во сре­щу пред­ло­же­ни­я­та на пре­ми­е­ра Алек­сис Цип­рас. Все ед­ни и съ­щи хо­ра тряб­ва да пла­щат, ядо­са се Па­на­йо­тис Ва­ву­ги­яс, пре­зи­дент на Съ­ю­за на пен­си­о­не­ри­те от дър­жав­ния сек­тор. В пос­лед­ния си па­кет с ре­фор­ми пра­ви­тел­с­т­во­то пред­ло­жи ед­ноп­ро­цен­то­во уве­ли­че­ние на ме­сеч­ни­те внос­ки на пен­си­о­не­ри­те в здрав­на­та ка­са ка­то ед­на от мер­ки­те за за­пъл­ва­не на дър­жав­ния бю­джет. „Има хо­ра, ко­и­то из­не­со­ха па­ри­те си от Гър­ция, за да не пла­щат да­нъ­ци - не­ка тех­ни­те па­ри да взе­мат, а не те­зи на пен­си­о­не­ри­те. Ние ка­то дър­жав­ни слу­жи­те­ли нав­ре­ме­то сме си пла­ща­ли ре­дов­но да­нъ­ци­те“, каз­ва за „Ка­пи­тал“Ва­ву­ги­яс. В сре­да­та на седмицата ор­га­ни­за­ци­я­та му сви­ка про­тес­тен ми­тинг - по­ред­ни­ят в се­ри­я­та проп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни или про­ев­ро­пейс­ки де­мон­с­т­ра­ции, ко­и­то се за­ре­ди­ха ве­чер след ве­чер на цен­т­рал­ния атин­с­ки пло­щад „Син­таг­ма“пред гръц­кия пар­ла­мент.

Пред­п­ри­е­ма­чи­те съ­що на­диг­на­ха глас. „То­ва е мно­го ло­шо спо­ра­зу­ме­ние, ко­е­то ще сло­жи ог­ром­на тежест вър­ху пле­щи­те на час­т­ния биз­нес“, обя­ви ви­цеп­ре­зи­ден­тът на Съ­ю­за на про­да­ва­чи­те на дреб­но (SELPE), Ан­до­нис За­и­рис. „Ос­но­ва­та на то­ва спо­ра­зу­ме­ние, очак­ва­но с та­ко­ва не­тър­пе­ние, из­г­леж­да ка­то ед­на мо­ди­фи­ци­ра­на прог­ра­ма за ре­це­сия, ко­я­то ще удъл­жи пе­ри­о­да на сви­ва­не на ико­но­ми­ка­та и ще от­с­ла­би про­из­во­ди­тел­ния ка­па­ци­тет на стра­на­та“, на­пи­са в свое изяв­ле­ние гръц­ки­ят Съ­юз на дреб­ни­те про­из­во­ди­те­ли (GSEVEE). Пла­тон Ти­ни­ос, про­фе­сор по икономика от Уни­вер­си­те­та в Пи­рея, е съг­ла­сен с кон­с­та­та­ци­и­те на гръц­ки­те биз­нес кръ­го­ве, но не е из­не­на­дан от под­хо­да на ка­би­не­та „Цип­рас“. „Всич­ки гръц­ки пра­ви­тел­с­т­ва, не­за­ви­си­мо от цве­та им, про­я­вя­ват склон­ност към прос­ти­те ре­ше­ния - то­ест не по­ся­гат на ус­та­но­ве­ни струк­ту­ри в дър­жа­ва­та, а прос­то тър­сят па­ри, за да пок­ри­ват съ­щес­т­ву­ва­щи­те раз­хо­ди“, каз­ва той пред „Ка­пи­тал“.

Про­ек­то­ре­фор­ми­те на Ати­на раз­чи­тат ос­нов­но на уве­ли­ча­ва­не на да­нъ­ци­те за пок­ри­ва­не на фис­кал­ни­те нуж­ди на стра­на­та. Сред мер­ки­те, пред­ло­же­ни в до­ку­мен­та, е пре­мах­ва­не на по-нис­ки­те ДДС став­ки на ос­т­ро­ви­те в Егейс­ко мо­ре. Те включ­ват съ­що нов 12-про­цен­тов данък вър­ху фир­ме­ни­те пе­чал­би над 500 000 ев­ро (сед­ми­ца по-ра­но пред­ло­же­ни­ят от Гър­ция ли­мит бе­ше за об­ла­га­не на пе­чал­би­те над 1 млн. ев­ро) и уве­ли­ча­ва­не на кор­по­ра­тив­ния данък с 3% на 29%. Ос­вен то­ва всич­ки час­т­ни ли­ца с го­ди­шен до­ход над 30 000 ев­ро ще тряб­ва за­нап­ред да пла­щат и „данък со­ли­дар­ност“.

В кон­т­рап­ред­ло­же­ни­е­то си кре­ди­то­ри­те са про­тив новия данък вър­ху фир­ме­ни­те пе­чал­би и нас­то­я­ват кор­по­ра­тив­на­та став­ка да бъ­де вдиг­на­та с по­мал­ко до 28%. Те оба­че ис­кат двой­но сък­ра­ща­ва­не на во­ен­ни­те раз­хо­ди - вмес­то пред­ло­же­ни­те от Ати­на 200 млн. ев­ро су­ма­та да се уве­ли­чи на 400 млн. ев­ро. Нап­ра­ви­ха и ня­кои ком­п­ро­ми­си. В соб­с­т­ве­ния ва­ри­ант на про­ек­то­ре­фор­ми те при­е­ха пред­ло­же­ния от гръц­ко­то пра­ви­тел­с­т­во пър­ви­чен бю­дже­тен из­ли­шък от 1% за нас­то­я­ща­та, 2% за след­ва­ща­та и 3% за 2017 г. Ск­ло­ни­ха съ­що Гър­ция да за­па­зи три­те си ди­фе­рен­ци­ра­ни ДДС став­ки - 6% за ме­ди­ка­мен­ти, кни­ги и те­а­тър, 13% за ос­нов­ни хра­ни­тел­ни про­дук­ти, енер­гия и во­да и 23% за всич­ко ос­та­на­ло. Всъщ­ност по от­но­ше­ние на ДДС те до­ри ще поз­во­лят на Цип­рас да сва­ли най-нис­ка­та став­ка с по­ло­вин про­цент от се­гаш­ни­те 6.5%. По от­но­ше­ние на пен­си­и­те пък се съг­ла­си­ха да удъл­жат до края на де­кем­в­ри 2019 г. сро­ка за пре­мах­ва­не на до­пъл­ни­тел­ни­те пла­ща­ния „со­ли­дар­ност“.

Кре­ди­то­ри­те оба­че про­дъл­жа­ват да нас­то­я­ват за мер­ки, ко­и­то пра­ви­тел­с­т­во­то на „Сириза“ка­те­го­рич­но от­каз­ва да из­пъл­ни, ка­то нап­ри­мер от­ва­ря­не­то на „зат­во­ре­ни­те про­фе­сии“, сред ко­и­то са те­зи на ин­же­не­ри­те, но­та­ри­у­си­те и зас­т­ра­хо­ва­те­ли­те, как­то и за ли­бе­ра­ли­за­ция на ту­рис­ти­чес­кия па­зар и фе­ри­бот­ния тран­с­порт.

Спо­ред за­мес­т­ник- го­во­ри­те­ля на гръц­кия пар­ла­мент Алек­сис Мит­ро­пу­лос пра­ви­тел­с­т­во­то на Цип­рас се е про­ва­ли­ло в пре­го­во­ри­те. Де­пу­та­тът от „Сириза“зап­ла­ши, че пар­ти­я­та не би одоб­ри­ла спо­ра­зу­ме­ние, ко­е­то „не е в ду­ха на

ле­ви­те прин­ци­пи“. „Ние всич­ки има­ме сво­и­те иде­о­ло­ги­чес­ки ре­зер­ви, вклю­чи­тел­но пре­ми­е­рът Цип­рас, но ве­че не сме прос­то ня­как­ва пар­тия, а уп­рав­ля­ва­ща пар­тия, и тряб­ва да из­ве­дем Гър­ция от кризата“, каз­ва пред „Ка­пи­тал“Йор­гос Ки­ри­цис, гла­вен ре­дак­тор на ле­вия проп­ра­ви­тел­с­т­вен гръц­ки все­кид­нев­ник „Ав­ги“. Ки­ри­цис е и един от хо­ра­та от тес­ния при­я­тел­с­ки кръг на Цип­рас. „На­ма­ля­ва­не­то на раз­ме­ра на дър­жав­ния дълг е мно­го ва­жен еле­мент за нас и ако той лип­с­ва от край­но­то спо­ра­зу­ме­ние с кре­ди­то­ри­те, то ня­ма да бъ­де при­е­то в Ати­на“, обяс­ня­ва Ки­ри­цис.

Ис­ка­не за но­во на­ма­ля­ва­не на вън­ш­ния дълг на Гър­ция лип­с­ва­ше и в пред­ло­же­ни­е­то на Цип­рас от по­не­дел­ник, и в пос­лед­ва­ли­те до­ку­мен­ти на кре­ди­то­ри­те. До­ка­то от МВФ би­ха при­вет­с­т­ва­ли по­доб­на стъп­ка, то­ва е аб­со­лют­но неп­ри­ем­ли­во за ЕС и осо­бе­но за ня­кои стра­ни член­ки. През из­ми­на­ли­те дни Мер­кел все пак на­мек­на, че по­доб­на кла­у­за би мог­ла да се вклю­чи в до­го­во­ре­нос­ти­те с Ати­на, при по­ло­же­ние че до та­ки­ва изоб­що се стиг­не.

Веч­ни­ят па­ци­ент

Уси­ли­я­та за пос­ти­га­не на съг­ла­сие в Брюк­сел са са­мо ед­на част от пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то. Спо­ред пра­ви­ла­та на ня­кои от стра­ни­те в ЕС пра­ви­тел­с­т­ва­та им ще мо­гат да па­ра­фи­рат до­ку­мен­та ед­ва след ка­то той бъ­де одоб­рен от на­ци­о­нал­ни­те им пар­ла­мен­ти. То­ва ва­жи и за Гър­ция.

Пър­во­на­чал­но ка­би­не­тът на Цип­рас бе пред­ви­дил де­ба­ти по въп­ро­са през уи­кен­да и гла­су­ва­не в по­не­дел­ник, 29 юни, но то­зи гра­фик оче­вид­но не мо­же да бъ­де спа­зен. Ав­с­т­рийс­ки­ят фи­нан­сов ми­нис­тър Ше­линг пре­дуп­ре­ди, че ако пре­го­во­ри­те в Брюк­сел не до­не­сат ре­зул­тат до не­де­ля, въп­рос­ни­те на­ци­о­нал­ни пар­ла­мен­ти ня­ма да ус­пе­ят да под­ло­жат тек­с­та на вот пре­ди из­ли­за­не­то си в лят­на ва­кан­ция през юли.

Тай­мин­гът на гла­су­ва­не­то да­леч не е най-го­ля­мо­то гла­во­бо­лие на гръц­кия пре­ми­ер, кой­то те­пър­ва тряб­ва да убеж­да­ва съ­пар­тий­ци­те си да го под­к­ре­пят в пле­нар­на­та за­ла. Осо­бе­но проб­лем мо­гат да се ока­жат 30-те на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли от „Ля­ва плат­фор­ма“- ра­ди­кал­но­то кри­ло на „Сириза“, пред­вож- да­но от енер­гий­ния ми­нис­тър Па­на­йо­тис Ла­фа­за­нис. Бро­ят на бун­тов­ни­ци­те мо­же да се ока­же до­ри още по-ви­сок. Че­ти­ри­де­сет и де­вет от об­що 149 де­пу­та­ти на пар­ти­я­та по­ис­ка­ха пре­ди сед­ми­ца в пле­нар­на­та за­ла да се об­съ­дят пред­ва­ри­тел­ни­те зак­лю­че­ния на но­ва пар­ла­мен­тар­на ко­ми­сия по вън­ш­ния дълг. Ко­ми­си­я­та про­въз­г­ла­си дъл­га за про­ти­во­за­ко­нен и обя­ви, че за­ра­ди то­ва па­ри­те ня­ма нуж­да да се връ­щат на кре­ди­то­ри­те.

„Ня­кои на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли от „Сириза“ще имат се­ри­оз­ни проб­ле­ми да гла­су­ват за но­во спо­ра­зу­ме­ние с кре­ди­то­ри­те не от не­съг­ла­сие с ня­как­ви кон­к­рет­ни мер­ки в не­го, а за­що­то са про­тив мер­ки­те за ико­но­мии по прин­цип“, обяс­ня­ва пред „Ка­пи­тал“по­ли­то­ло­гът Кос­тас Елеф­те­риу, кой­то се е спе­ци­а­ли­зи­рал в проб­ле­ми­те на ра­ди­кал­на­та ле­ви­ца. Спо­ред не­го оба­че в от­цеп­ни­чес­кия ла­гер в край­на смет­ка мо­гат да се ока­жат най-мно­го пет­най­се­ти­на пар­ла­мен­та­рис­ти. При­чи­на­та е, че по­ве­че­то се стра­ху­ва­ли пар­ти­я­та им да не за­гу­би власт­та, ако пре­го­во­ри­те се про­ва­лят.

В съ­що­то вре­ме са­ми­ят по­вод за за­бър­за­ния опит за сдел­ка в пос­лед­ния мо­мент - юн­с­ко­то пла­ща­не на 1.6 мл­рд ев­ро от дъл­га към МВФ - из­вед­нъж се оказ­ва не тол­ко­ва спе­шен. Ати­на тряб­ва­ше да пре­ве­де су­ма­та в три от­дел­ни тран­ша в те­че­ние на ме­се­ца, но ре­ши да ги съ­бе­ре в ед­на внос­ка в края му. От МВФ обяс­ни­ха, че по­ве­че от­ла­га­ния по тран­зак­ци­я­та не са въз­мож­ни. Гър­ция пък обя­ви, че ще мо­же да пла­ти са­мо ако по­лу­чи­ла пос­лед­ния транш от фи­нан­со­ва­та по­мощ. Про­точ­ва­не­то на пре­го­во­ри­те пос­та­вя под въп­рос да­ли ще е въз­мож­но то­ва да се слу­чи нав­ре­ме за внос­ка­та по за­е­ма на 30 юни. В то­ва оба­че ня­ма­ло ни­що страш­но. „Най-важ­но­то е да се пос­тиг­не спо­ра­зу­ме­ние за съ­дър­жа­ни­е­то на прог­ра­ма­та с ре­фор­ми. То­га­ва ще мо­же да се ре­ши и вре­ме­ви­ят въп­рос око­ло по­га­ся­ва­не­то на за­е­ма или чрез час­тич­но из­п­ла­ща­не на фи­нан­со­ва­та по­мощ, или нап­ри­мер чрез вди­га­не на та­ва­на за гръц­ки дър­жав­ни об­ли­га­ции“, обяс­ни пред „Ка­пи­тал“из­точ­ник от МВФ, кой­то по­же­ла да ос­та­не ано­ни­мен.

Из­вън не­пос­ред­с­т­ве­на­та дра­ма по-го­ле­ми­ят проб­лем е, че от пред­ло­же­ни­я­та за ре­фор­ми как­то на Ати­на, та­ка и на кре­ди­то­ри­те й, про­дъл­жа­ват да лип­с­ват смис­ле­ни мер­ки за съ­жи­вя­ва­не на гръц­ка­та икономика. И две­те стра­ни про­дъл­жа­ват да вп­ря­гат уси­ли­я­та си ос­нов­но око­ло фис­кал­ни це­ли ка­то на­ми­ра­не­то от­ня­къ­де на па­ри за пла­ща­ни­я­та по за­е­ма, зап­ла­ти­те и пен­си­и­те - на­пъл­но в ду­ха на всич­ки до­го­во­ре­нос­ти по­меж­ду им от на­ча­ло­то на кризата в Гър­ция до­се­га.

Се­га как­во­то и да из­мис­лят в близ­ки­те дни, то мо­же да спа­си Гър­ция от над­вис­на­лия фа­лит и евен­ту­ал­но из­ли­за­не от ев­ро­зо­на­та, но не и от за­ви­си­мост­та й от вън­ш­на по­мощ. Скъ­па­та и неп­ри­ят­на ис­ти­на е, че се очер­та­ва Ати­на да се нуж­дае от под­к­ре­па­та на ЕС и МВФ още го­ди­ни нап­ред. Иро­ни­я­та е, че по­доб­на ло­ша сдел­ка две­те стра­ни мо­же­ха да под­пи­шат и още пре­ди пет ме­се­ца - с по-мал­ко път­ни раз­хо­ди, ме­дий­ни вой­ни и изос­т­ре­ни нер­ви.

Пи­ер Мос­ко­ви­си (вля­во) и Янис

СНИМКА: REUTERS

Ва­ру­фа­кис - ще се раз­би­ра­ме ли или ще фа­ли­ра­ме

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.