Че­ти­ри кре­ди­та и ед­но не­до­ра­зу­ме­ние

За раз­ли­ка от дра­ми­те в Гър­ция в Ир­лан­дия, Ис­па­ния, Пор­ту­га­лия и Ки­пър спа­си­тел­ни­те прог­ра­ми прик­лю­чи­ха или вър­вят към фи­нал

Capital - - СВЯТ - Ме­то­ди ГЕРАСИМОВ

„Ако тряб­ва да из­би­рам меж­ду дъл­бо­ко не­фун­к­ци­о­ни­ра­ща­та де­мок­ра­ция в Гър­ция и ев­ро­зо­на­та, без ни­как­во ко­ле­ба­ние ще из­бе­ра де­мок­ра­ци­я­та“, на­пи­са в Twitter жур­на­лис­тът от гръц­кия в. „Ка­ти­ме­ри­ни“Кос­тас Кар­ка­я­нис, до­ка­то от­ра­зя­ва­ше в чет­вър­тък по­ред­ни­те кри­тич­ни за стра­на­та му пре­го­во­ри с ней­ни­те кре­ди­то­ри.

Ма­кар Гър­ция с пра­во да се гор­дее ка­то люл­ка на де­мок­ра­ци­я­та, ре­то­рич­на­та ди­ле­ма на Кар­ка­я­нис не са­мо стра­да от из­ли­шен па­тос, но и е труд­но раз­би­ра­е­ма нап­ри­мер за хо­ра­та в Ир­лан­дия, Ис­па­ния, Ки­пър и Пор­ту­га­лия.

В пос­лед­ни­те го­ди­ни вся­ка от тях стиг­на на крач­ка от фа­лит и со­ци­а­лен вз­рив. И на че­ти­ри­те се на­ло­жи да склю­чат кре­дит­ни спо­ра­зу­ме­ния с ЕС, ЕЦБ и МВФ. Днес Ир­лан­дия и Пор­ту­га­лия са прик­лю­чи­ли сво­и­те прог­ра­ми, Ис­па­ния до­ри не из­пол­з­ва всич­ки за­де­ле­ни за нея сред­с­т­ва, Ки­пър е со­чен ка­то при­мер за оз­д­ра­вя­ва­не на бан­ко­ва­та сис­те­ма, а не­до­ра­зу­ме­ния има са­мо меж­ду Гър­ция и ней­ни­те кре­ди­то­ри. Вся­ка от че­ти­ри­те стра­ни стиг­на по раз­лич­ни пъ­ти­ща и за­ра­ди раз­лич­ни при­чи­ни до си­ту­а­ция, в ко­я­то да тряб­ва да тър­си вън­ш­на по­мощ. И ма­кар гръц­ки­ят пре­ми­ер Алек­сис Цип­рас те­зи дни да се въз­му­ти, че ЕС и МВФ ни­ко­га не са от­х­вър­ля­ли пред­ло­же­ни­я­та за ре­фор­ми на Мад­рид и Ли­са­бон, как­то го пра­вят се­га с не­го­во­то пра­ви­тел­с­т­во, Ати­на има как­во да на­у­чи от ос­та­на­ли­те. Още по­ве­че ако ис­ка да от­с­то­я­ва мне­ни­е­то си пред сво­и­те кре­ди­то­ри с ар­гу­мен­та на пор­ту­гал­с­ка­та фи­нан­со­ва ми­нис­тър­ка „за­що­то сме си зас­лу­жи­ли то­ва пра­во“.

Кон­сен­сус и до­ве­рие

“Пор­ту­га­лия из­во­ю­ва то­ва бла­го­да­ре­ние на кон­сен­су­са първо в об­щес­т­во­то, а от­там и в це­лия по­ли­ти­чес­ки спек­тър, ко­е­то ро­ди до­ве­рие на фи­нан­со­ви­те па­за­ри“, ко­мен­ти­ра пред „Ка- пи­тал“про­фе­со­рът по икономика в Lisbon School of Economics and Management (ISEG) Жо­ао Ду­ке. Пор­ту­гал­с­ки­ят кон­сен­сус се из­ра­зя­ва­ше в то­ва, че спа­си­тел­на­та прог­ра­ма за об­що 79 мл­рд. ев­ро бе под­пи­са­на в на­ча­ло­то на 2011 г. от оти­ва­що­то си со­ци­а­лис­ти­чес­ко пра­ви­тел­с­т­во на Жо­зе Сок­ра­теш, а пос­лед­ва­ли­те ре­фор­ми - на­ло­же­ни от нас­ле­ди­лия го ка­то пре­ми­ер Пед­ро Па­сош Ко­е­лю. Меж­дув­ре­мен­но оба­че ос­нов­ни­те пар­тии склю­чи­ха спо­ра­зу­ме­ние, че при­е­мат ус­ло­ви­я­та на трой­ка­та (кре­ди­то­ри­те от ЕС, ЕЦБ и МВФ) за ре­фор­ми в стра­на­та. Пос­лед­ва­ха го­ди­ни на ре­це­сия, в ко­и­то „все­ки по­не­се со­ли­дар­но сво­я­та част от от­го­вор­ност­та“, каз­ва про­фе­сор Ду­ке.

Ре­зул­та­тът дой­де през 2014 г. Пор­ту­га­лия първо от­ка­за пос­лед­ни­те 2.6 мл­рд. ев­ро от кре­ди­та, а пос­ле обя­ви, че из­ли­за от спа­си­тел­на­та прог­ра­ма, за­що­то е пос­тиг­на­ла трай­но оз­д­ра­вя­ва- не. То­ва за­ед­но с доб­ри­те мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки по­ка­за­те­ли вър­на до­ве­ри­е­то на меж­ду­на­род­ни­те па­за­ри в стра­на­та. В на­ча­ло­то на 2015 г. лих­ви­те по 10-го­диш­ни­те пор­ту­гал­с­ки об­ли­га­ции пад­на­ха до 2%. Ли­са­бон си на­ба­ви ев­тин ре­сурс и вед­на­га обя­ви, че за две го­ди­ни ще вър­не пред­с­роч­но на МВФ дъл­га си от 26 мл­рд. ев­ро. През фев­ру­а­ри вър­на 6.6 мл­рд. ев­ро, пре­ди бро­е­ни дни на­ре­ди но­во пред­с­роч­но пла­ща­не на 1.8 мл­рд. ев­ро, а до края на го­ди­на­та ще вър­не още око­ло 1.5 мл­рд. ев­ро. Ос­та­на­ли­те 16 мл­рд. ще пла­ти през 2016 г.

“Не се за­лъг­вай­те, ние про­дъл­жа­ва­ме да дъл­жим те­зи па­ри, но на дру­ги хо­ра и при дру­ги ус­ло­вия“, каз­ва Ду­ке. Той прес­мя­та, че ако МВФ е кре­ди­ти­рал стра­на­та при 4% лих­ва, а ин­вес­ти­то­ри­те ку­пу­ват пор­ту­гал­с­ки об­ли­га­ции с по-мал­ко от 2%, то­ва спес­тя­ва на Ли­са­бон над по­ло­вин милиард го­диш­но. „А то­ва ве­че е ум­но от стра­на на пра­ви­тел­с­т­во­то.“Но ма­кар Пор­ту­га­лия да е со­че­на за при­мер как­ва би тряб­ва­ло да бъ­де Гър­ция - стра­на, ко­я­то на­пъл­но съ­дейс­т­ва на кре­ди­то­ри­те си, тър­пе­ли­во по­на­ся го­ди­ни на ико­но­мии и ре­фор­ми, ко­и­то пос­те­пен­но да из­ле­ку­ват ико­но­ми­ка­та й, тя все още не е вън от опас­ност. И кол­ко­то и пре­ми­е­рът Ко­е­лю да уве­ря­ва, че „ако се слу­чи не­що се­ри­оз­но в Гър­ция, Пор­ту­га­лия ня­ма да бъ­де след­ва­ща­та, ко­я­то ще пад­не“, стра­на­та про­дъл­жа­ва да бъ­де ед­но от най-уяз­ви­ми­те зве­на в ев­ро­зо­на­та.

С то­ва е на­яс­но и ли­де­рът на опо­зи­ци­я­та Ан­то­нио Ко­ща. Са­мо три ме­се­ца пре­ди пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри в стра­на­та и въп­ре­ки че пор­ту­гал­ци­те про­дъл­жа­ват да стра­дат от сък­ра­ще­ни­я­та на пен­сии, зап­ла­ти и ра­бот­ни мес­та, той ос­та­на ве­рен на кон­сен­су­са и не при­бег­на до поз­на­ти­те от Гър­ция реп­ли­ки сре­щу „дик­та­та на трой­ка­та“. „При по­ло­же­ние че Пор­ту­га­лия бе­ле­жи най-го­ле­мия си ико­но­ми­чес­ки ръст от 10 го­ди­ни, ня­ма ни­как­ва поч­ва за ре­то­ри­ка про­тив стро­ги­те струк­тур­ни ре­фор­ми“, ко­мен­ти­ра Ан­то­нио Рол­дан от кон­сул­тан­т­с­ка­та аген­ция Еurasia Group, ци­ти­ран от Financial Times.

Добавена стой­ност

Ир­лан­дия, дру­га от „спа­се­ни­те“, през 2014 г. от­бе­ля­за най-сил­ния ико­но­ми­чес­ки рас­теж в ев­ро­зо­на­та. И ма­кар ге­не­зи­сът на кризата в стра­на­та да ня­ма поч­ти ни­как­ви па­ра­ле­ли с то­зи в Гър­ция, опи­тът на Дъб­лин съ­що е от­п­рав­на точ­ка за Ати­на. Вън­ш­ни­ят дълг и на две­те на­рас­на дра­ма­тич­но през 2009 г. Го­ди­на по-къс­но Ир­лан­дия до­го­во­ри с трой­ка­та кре­дит­на прог­ра­ма за 68.2 мл­рд. ев­ро сре­щу ре­фор­ми. През 2013 г. пър­ва прик­лю­чи спо­ра­зу­ме­ни­е­то, ка­то из­п­ла­ти пред­с­роч­но за­дъл­же­ни­я­та си към МВФ.

“Стра­на­та ус­пя, за­що­то има­ше шан­са две тре­ти от ико­но­ми­ка­та й пре­ди ре­це­си­я­та да е със­та­ве­на от из­нос, при то­ва към стра­ни ка­то САЩ, Ве­ли­ко-

Вмес­то жал сре­щу „гне­та на трой­ка­та“Пор­ту­га­лия, Ир­лан­дия и Ки­пър за­ло­жи­ха на ре­фор­ми и за­сил­ва­не на из­но­са.

бри­та­ния, Бел­гия и Гер­ма­ния“, ко­мен­ти­ра пред „Ка­пи­тал“ана­ли­за­то­рът Алекс Крис­тен­сен от Global Risk Insights, спе­ци­а­ли­зи­ращ в по­ли­ти­чес­ки риск. „По то­ва вре­ме из­но­сът фор­ми­ра­ше ед­ва ед­на чет­върт от брут­ния вът­ре­шен про­дукт на Гър­ция, ка­то най-го­ле­ми­те й кли­ен­ти бя­ха Тур­ция, Гер­ма­ния, Ита­лия и Бъл­га­рия.“Ос­вен то­ва Ир­лан­дия из­на­ся сто­ки с ви­со­ка добавена стой­ност ка­то фар­ма­цев­тич­ни про­дук­ти и хар­ду­ер. Гър­ция пък из­на­ся су­ро­ви­ни ка­то ра­фи­ни­ра­ни пет­рол­ни про­дук­ти, алу­ми­ний, пряс­на ри­ба и не­об­ра­бо­тен па­мук.

Струк­ту­ра­та на гръц­кия из­нос со­чи, че стра­на­та, ко­я­то не до­би­ва пет­рол, прос­то преп­ро­да­ва из­лиш­ни­те си за­па­си, ко­мен­ти­ра в своя ста­тия за Projet Syndicate Да­ни­ел Грос от брюк­сел­с­кия Center for European Policy Studies. При марж на неф­те­ни­те ра­фи­не­рии от око­ло 5% то­ва не да­ва осо­бе­но го­ля­ма добавена стой­ност на гръц­ка­та икономика, до­пъл­ва Грос. Сле­до­ва­тел­но „ос­нов­ни­ят урок, кой­то Ир­лан­дия мо­же да спо­де­ли с Гър­ция, е за то­ва как­во про­из­вод­с­т­во ис­ка Ати­на да под­к­ре­пя за­нап­ред и къ­де да го пла­си­ра“, каз­ва Крис­тен­сен. Без да про­пус­не да от­бе­ле­жи бла­гоп­ри­ят­ния да­нъ­чен ре­жим на Ир­лан­дия, Крис­тен­сен до­пус­ка, че Гър­ция би мог­ла да про­кар­ва ре­фор­ми за съ­жи­вя­ва­не на биз­не­са, вмес­то „да се жал­ва от теж­ки­те мер­ки, ко­и­то ня­кой я при­нуж­да­ва да пред­п­ри­е­ма“.

Ис­то­ри­я­та на Ки­пър съ­що съ­дър­жа по­у­ки за Гър­ция. Ос­т­ров­на­та икономика, ко­я­то с го­ди­ни бе във въз­ход бла­го­да­ре­ние на дис­п­ро­пор­ци­о­нал­но го­ле­мия бан­ков и стро­и­те­лен сек­тор, ко­ла­би­ра през 2013 г. Ни­ко­зия взе 10 мл­рд. ев­ро кре­дит от трой­ка­та сре­щу драс­тич­ни ре­фор­ми в бан­ко­вия сек­тор. Са­мо пре­ди бро­е­ни дни МВФ одоб­ри по­ре­ден транш от 278 млн. ев­ро от за­е­ма, ка­то пох­ва­ли стра­на­та, че вър­ви към ус­той­чив рас­теж.

“Мо­де­лът за ръст на Ки­пър се прис­по­со­бя­ва към то­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме без­к­ре­дит­но въз­с­та­но­вя­ва­не“, каз­ва в ин­тер­вю за IMF Survey Марк Лу­ис, ръ­ко­во­ди­тел на ми­си­я­та на МВФ в Ки­пър. „Сек­то­ри, ко­и­то за­ви­сят по-мал­ко от кре­ди­ти, ка­то ту­ри­зъм и не­фи­нан­со­ви биз­нес ус­лу­ги, са дви­га­тел за рас­те­жа“, про­дъл­жа­ва той.

Към те­зи три ис­то­рии се при­ба­вя и Ис­па­ния, ко­я­то за­ра­ди сри­ва на имот­ния па­зар и бан­ко­ва­та си сис­те­ма бе­ше при­ну­де­на да при­е­ме час­тич­на спа­си­тел­на прог­ра­ма, а днес ико­но­ми­ка­та й се дви­жи с най-бър­зия си темп от осем го­ди­ни на­сам.

Всъщ­ност клю­чът за раз­ре­ша­ва­не на гръц­ко­то не­до­ра­зу­ме­ние бе да­ден от кон­сул­тан­т­с­ка­та ком­па­ния McKinsey. Го­диш­ни­ят й док­лад за Гър­ция от 2012 г. за­вър­ш­ва с ду­ми­те, че ис­тин­с­ка­та ди­ле­ма пред стра­на­та не е да­ли да пре­вър­не ев­ро­то в драх­ми, а как да нап­ра­ви от мас­ли­ни­те и мля­ко­то си сто­ки с по-ви­со­ка добавена стой­ност ка­то па­ке­ти­ран зех­тин и фе­та.

СНИМКА: REUTERS

Пор­ту­гал­ци­те по­е­ха со­ли­дар­но бре­ме­то на кризата. То­ва се­га им се от­п­ла­ща

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.