Де­ца­та в учи­ли­ще не са щас­т­ли­ви

Учи­лищ­ни­ят пси­хо­лог Гер­га­на Крумова:

Capital - - ОБЩЕСТВО - Лю­ба ЙОР­ДА­НО­ВА

“При­ят­но ми е да се за­поз­на­ем, аз съм веж­лив, ве­ли­ко­ду­шен, въл­ну­ващ”, про­тя­га ръ­ка Ва­ле­ри. Съ­у­че­нич­ка­та му Лия я хва­ща и от­го­ва­ря: “Аз съм лъ­че­зар­на, лю­бо­пит­на и люб­ве­о­бил­на.”

Уп­раж­не­ни­е­то, при ко­е­то чо­век се за­поз­на­ва с дру­гия, ка­то из­пол­з­ва три по­ло­жи­тел­ни свои ка­чес­т­ва, за­поч­ва­щи с пър­ва­та бук­ва на име­то му, е пох­ват от по­зи­тив­на­та пси­хо­ло­гия. С не­го си слу­жи и учи­лищ­ни­ят пси­хо­лог на 137 СОУ “Ан­гел Кън­чев” Гер­га­на Крумова, до­ка­то ра­бо­ти с един от шес­ти­те кла­со­ве на учи­ли­ще­то - клас, в кой­то пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца е би­ло не­въз­мож­но да се пре­по­да­ва как­во­то и да би­ло. След ка­то шес­ток­лас­ни­ци­те се окич­ват с ети­ке­та “ло­ша дис­цип­ли­на”, Гер­га­на за­поч­ва ак­тив­но да ги кон­сул­ти­ра - но не все­ки по­от­дел­но, а ка­то гру­па, ко­я­то тряб­ва да ра­бо­ти за­ед­но. Тре­ни­ра лич­нос­т­ни­те и со­ци­ал­ни­те им уме­ния, пра­ви пор­т­фо­лио на все­ки, раз­го­ва­ря с тях по те­ми­те, ко­и­то ги въл­ну­ват, и за то­ва как се чув­с­т­ват в раз­лич­ни си­ту­а­ции. Про­ме­ня под­ред­ба­та на клас­на­та стая та­ка, че де­ца­та да не сто­ят един зад друг, а в кръг, за да усе­щат рав­но­пос­та­ве­ност. Ра­бо­та­та от­не­ма вре­ме, но си стру­ва - в края на учеб­на­та го­ди­на шес­ток­лас­ни­ци­те ве­че мо­гат да раз­ли­ча­ват и из­ра­зя­ват емо­ци­и­те си, из­с­луш­ват се един друг, ра­бо­тят в екип, да­ват си об­рат­на връз­ка, имат си до­ве­рие и най­важ­но­то за Гер­га­на - усе­щат ем­па­тия. Всич­ко то­ва им по­ма­га и в уче­не­то на тра­ди­ци­он­ни­те пред­ме­ти - ста­ват по-лю­бо­пит­ни, дъл­гос­роч­на­та им па­мет се за­сил­ва, за­поч­ват да за­да­ват въп­ро­си на учи­те­ли­те, до­ри да имат идеи как да про­те­че ча­сът.

По-доб­ри­ят ус­пех в учи­ли­ще е са­мо един от по­ло­жи­тел­ни­те ефек­ти от адек­ват­на­та пси­хо­ло­ги­чес­ка гри­жа за уче­ни­ци­те. До­ри не е и най-важ­ни­ят. Мно­го по-клю­чо­ви са на­чи­нът, по кой­то де­ца­та се чув­с­т­ват, уме­ни­я­та им да об­щу­ват с въз­рас­т­ни и с връс­т­ни­ци, спо­соб­ност- та им да спо­де­лят. То­ва са и не­ща­та, ко­и­то да­ват най-го­ля­мо от­ра­же­ние на жи­во­та им след учи­ли­ще - мно­го по­ве­че от шес­ти­ца­та по бъл­гар­с­ки или трой­ка­та по хи­мия.

То­ва, ко­е­то не се учи в ча­со­ве­те

Как да на­ка­ра­ме уче­ни­ци­те да бъ­дат щас­т­ли­ви е въп­ро­сът, кой­то спо­ред Гер­га­на Крумова тряб­ва да бъ­де на първо мяс­то за вся­ко учи­ли­ще. Си­гур­на е, че точ­но то­ва ги пра­ви кре­а­тив­ни, уве­ре­ни в се­бе си и спо­соб­ни. А щас­т­ли­ви ли са се­га всъщ­ност? “Ако тряб­ва да съм аб­со­лют­но от­к­ро­ве­на, мис­ля, че не”, от­го­ва­ря пси­хо­ло­гът. От опи­та си е раз­б­ра­ла, че то­ва, ко­е­то лип­с­ва най-мно­го на съв­ре­мен­ни­те де­ца, е вни­ма­ни­е­то - как­то вкъ­щи, та­ка и в учи­ли­ще. Един от проб­ле­ми­те е не­дос­та­тъч­но вре­ме, ко­е­то учи­те­ли­те имат, за да за­бе­ле­жат и от­вър­нат на нуж­ди­те на все­ки уче­ник. От тях се изис­к­ва да по­пъл­ват ог­ром­ни ко­ли­чес­т­ва до­ку­мен­та­ция, да спаз­ват стрик­т­но ми­нис­тер­с­ки­те пред­пи­са­ния за учеб­на прог­ра­ма и план, да са из­ряд­ни за про­вер­ки­те на ин­с­пек­то­ра­ти­те. Та­ка чо­веш­ки­те от­но­ше­ния меж­ду уче­ни­ци и учи­те­ли от­с­тъп­ват мяс­то на бю­рок­ра­ци­я­та. Раз­би­ра се, уточ­ня­ва Гер­га­на, учи­те­лят тряб­ва да бъ­де и мо­ти­ви­ран да об­ръ­ща вни­ма­ние на вся­ко де­те, да поз­на­ва доб­ре как­то се­бе си, та­ка и уче­ни­ци­те си, и да знае, че ос­вен зна­ния об­ра­зо­ва­ни­е­то тряб­ва да да­ва и уме­ния. И не­що мно­го клю­чо­во - да не сла­га ети­ке­ти от ти­па „мър­зе­лив“, „не­въз­пи­тан“или „про- бле­мен“на уче­ни­ци­те. „Ети­ке­тът е не­що, с ко­е­то де­ца­та за­поч­ват да жи­ве­ят и с ко­е­то за­поч­ват да се са­мо­оп­ре­де­лят“, обяс­ня­ва пси­хо­ло­гът. Те ги де­мо­ти­ви­рат, ка­рат ги да мис­лят, че ня­ма да ус­пе­ят, а вед­нъж сло­же­ни, труд­но се от­ле­пят.

Ако се чу­ди­те как се от­ра­зя­ва та­зи лип­са на вни­ма­ние на уче­ни­ци­те, спом­не­те си за слу­ча­и­те на на­си­лие в учи­ли­ще от пър­ви­те стра­ни­ци на вес­т­ни­ци­те и сут­реш­ни­те бло­ко­ве на те­ле­ви­зи­и­те. В края на март зам.-ми­нис­тъ­рът на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та Ва­ня Кас­т­ре­ва съ­об­щи, че за пос­лед­на­та по­ло­вин го­ди­на са ре­гис­т­ри­ра­ни над 4 хи­ля­ди слу­чая на аг­ре­сив­но по­ве­де­ние с учас­ти­е­то на уче­ни­ци, ко­е­то е драс­тич­но уве­ли­че­ние спря­мо ми­на­ла­та учеб­на го­ди­на. Спо­ред Гер­га­на Крумова ос­нов­на­та при­чи­на за аг­ре­сив­но­то по­ве­де­ние в учи­ли­ще се крие в се­мейс­т­во­то. „Да­леч съм от ми­съл­та, че ня­ма об­г­риж­ва­щи ро­ди­те­ли, та­ки­ва, ко­и­то имат из­г­ра­де­ни до­ве­ри­тел­ни от­но­ше­ния с де­ца­та си, или ко­и­то не ин­вес­ти­рат в де­ца­та си“, уточ­ня­ва пси­хо­ло­гът. Но й пра­ви впе­чат­ле­ние, ко­га­то де­ца­та все по-чес­то спо­де­лят нея проб­ле­ми от вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та вкъ­щи - нап­ри­мер че ро­ди­те­ли­те им не им об­ръ­щат вни­ма­ние, ка­рат им се или ги би­ят. То­ва оз­на­ча­ва, че де­те­то има не­за­до­во­ле­ни ба­зис­ни пот­реб­нос­ти - от лю­бов, обич, при­над­леж­ност към се­мейс­т­во­то си, раз­би­ра­не, до­ве­рие, и се опит­ва да се спра­ви с те­зи лип­си. „Ес­тес­т­ве­но най­нор­мал­но­то не­що за дет­с­ка­та пси­хи­ка, ко­я­то ня­ма со­ци­ал­на

„Уче­ни­ци­те имат нуж­да да спо­де­лят и да чу­ят об­рат­на­та връз­ка.“

опит­ност, е да тър­си на­чин, по кой­то да ос­во­бо­ди то­ва нап­ре­же­ние, да по­тър­си вни­ма­ни­е­то на окол­ни­те. И мно­го чес­то то­ва е в ос­но­ва­та на аг­ре­си­я­та“, ко­мен­ти­ра Гер­га­на Крумова.

Ко­га­то ра­бо­ти с уче­ник с ня­ка­къв проб­лем, тя ви­на­ги за­поч­ва с тър­се­не на по­ло­жи­тел­но­то - не го пи­та “ти за­що пра­виш то­ва”, за­що­то то­ва са­мо го фрус­т­ри­ра и го връ­ща на­зад, а за­да­ва въп­ро­си ка­то “как­во оби­чаш да пра­виш” и “в как­во си най-до­бър”. „Ко­га­то тър­сим не­га­тив­но­то, ня­ма вър­ху как­во да стъ­пим“, обяс­ня­ва пси­хо­ло­гът и до­пъл­ва, че из­важ­да­не­то на пре­ден план на доб­ри­те стра­ни во­ди до мно­го по-ви­дим прог­рес у де­ца­та.

Гер­га­на Крумова спо­де­ля, че те­ра­пи­я­та е мно­го по-ефек­тив­на, ко­га­то в нея се вклю­чат и ро­ди­те­ли­те. И виж­да про­мя­на в от­но­ше­ни­е­то им към ро­ля­та на учи­лищ­ния пси­хо­лог. В на­ча­ло­то те са гле­да­ли скеп­тич­но на нея, но с го­ди­ни­те все по-чес­то оказ­ват съ­дейс­т­вие. По­доб­но раз­ви­тие Гер­га­на наб­лю­да­ва и при ко­ле­ги­те си учи­те­ли, ко­и­то са­ми ве­че я тър­сят за по­мощ и съ­вет.

Кон­сул­та­ция в меж­ду­ча­си­я­та

Ма­кар нуж­да­та от учи­лищ­ни­те пси­хо­ло­зи да се осъз­на­ва все по­ве­че от ро­ди­те­ли, учи­те­ли и от са­ми­те уче­ни­ци, в дър­жав­ни­те по­ли­ти­ки тя про­дъл­жа­ва да е ня­къ­де на дъ­но­то. Гер­га­на нап­ри­мер ня­ма ре­гу­ляр­но пред­ви­де­ни ча­со­ве за кон­сул­та­ции с уче­ни­ци­те и й се на­ла­га да из­пол­з­ва та­ки­ва на от­със­т­ва­щи учи­те­ли или пък по пред­ме­ти ка­то му­зи­ка, фи­зи­чес­ко въз­пи­та­ние и изоб­ра­зи­тел­но из­кус­т­во (с бе­леж­ка­та, че те са съ­що тол­ко­ва важ­ни). Тя е един­с­т­вен пси­хо­лог за учи­ли­ще с над хи­ля­да уче­ни­ци, ко­и­то учат в две сме­ни. Меж­дув­ре­мен­но се за­ни­ма­ва и с ор­га­ни­за­ци­он­ни въп­ро­си ка­то учи­лищ­ни­те праз­ни­ци, бла­гот­во­ри­тел­ни ини­ци­а­ти­ви, об­щи про­ек­ти с неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции.

Гер­га­на Крумова е ка­те­го­рич­на, че в го­ле­ми­те учи­ли­ща тряб­ва да има по­не два­ма пси­хо­ло­зи, за да мо­же и в две­те учеб­ни сме­ни да има чо­век за кон­сул­та­ция или кри­зис­на ин­тер­вен­ция. Убе­де­на е, че по­го­ля­ма­та учи­лищ­на ав­то­но­мия съ­що би по­мог­на­ла за по­доб­ра ор­га­ни­за­ция на вре­ме­то, за­що­то та­ка вся­ко учи­ли­ще ще мо­же да при­о­ри­ти­зи­ра це­ли­те и за­да­чи­те си. Ча­со­ве­те на кла­са би­ха мог­ли да се из­пол­з­ват за кон­сул­та­ции с пси­хо­лог, за раз­го­во­ри по важ­ни за уче­ни­ци­те те­ми, да­ва при­мер Гер­га­на. А раз­ви­ти­е­то на со­ци­ал­ни ком­пе­тен­т­нос­ти ка­то ефек­тив­на ко­му­ни­ка­ция и на­чин на об­щу­ва­не тряб­ва да ста­нат за­дъл­жи­тел­на част от об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес.

Гер­га­на Крумова спо­де­ля, че чес­то се пи­та ка­къв е на­чи­нът да пре­диз­ви­ка дис­ку­сия за проб­ле­ми­те, ко­и­то ка­са­ят ра­бо­та­та на учи­лищ­ни­те пси­хо­ло­зи. За­що­то оби­ча, ко­га­то има въп­ро­си, да ги за­да­де - не­що, за ко­е­то съ­вет­ва и уче­ни­ци­те си.

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Спо­ред Гер­га­на Крумова раз­ви­ти­е­то на со­ци­ал­ни уме­ния тряб­ва да ста­не част от об­ра­зо­ва­ни­е­то

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.