Фер­ми­те уми­рат са­ми

Ис­то­ри­я­та на об­ре­че­на­та бит­ка меж­ду сто­пан­с­т­во­то на „Ела­та“и ед­на на­ред­ба

Capital - - ПРЕДПРИЕМАЧ - Сил­вия РАДОСЛАВОВА

Та­ко­ва пис­мо по­лу­чи­ха на елек­т­рон­ни­те си по­щи пре­ди око­ло 20 дни кли­ен­ти­те, на ко­и­то се­мей­на­та фер­ма „Ела­та“дос­та­вя­ше мля­ко, млеч­ни про­дук­ти и кол­ба­си.

И ма­кар че зат­ва­ря­не­то на ед­но пред­п­ри­е­ма­чес­ко на­чи­на­ние не е го­ля­мо съ­би­тие за Бъл­га­рия, но­ви­ни­те от „Ела­та” си ос­та­ват ло­ши по ня­кол­ко при­чи­ни.

Първо, ис­то­ри­я­та на фер­ма­та е ти­пи­чен при­мер за то­ва как бю­рок­ра­тич­на­та ма­ши­на в аг­рар­ния и хра­ни­тел­ния сек­тор мо­же да убие един про­из­во­ди­тел, пра­вещ ма­кар и ма­лък, но пе­че­ливш биз­нес.

Вто­ро, със зак­ри­ва­не­то на „Ела­та” ед­на оп­ре­де­ле­на гру­па пот­ре­би­те­ли за­гу­би дос­тав­чик, на кой­то има до­ве­рие за чис­то­та­та и ка­чес­т­во­то на хра­на­та си.

Тре­то, кра­ят на фер­ма­та връ­ща оно­ва усе­ща­не за об­ре­че­ност на ва­ри­ан­та да по­ръ­чаш не­що ди­рек­т­но ка­то кра­ен кли­ент от бу­ти­ков про­из­во­ди­тел. А то­ва за­ся­га всич­ки, ко­и­то дър­жат или ще дър­жат на еко­ло­гич­но чис­ти, фер­мер­с­ки, до­маш­ни или нап­ра­ве­ни по тра­ди­ци­он­ни ре­цеп­ти про­дук­ти. Ис­то­ри­я­та на „Ела­та“е по­ка­за­тел­на, че вмес­то да об­лек­ча­ва пъ­тя на то­зи тип сто­ки до кли­ен­ти­те, дър­жа­ва­та из­мис­ля не­по­сил­ни изис­к­ва­ния и на прак­ти­ка го бло­ки­ра. Та­ка фер­ме­ри­те са из­п­ра­ве­ни пред ул­ти­ма­тив­ния из­бор - да ин­дус­т­ри­а­ли­зи­рат про­из­вод­с­т­ва­та си, да ги под­дър­жат в си­вия сек­тор или да ги зак­ри­ят.

Ве­си Му­таф­чийс­ка и Ро­сен Ми­хай­лов от „Ела­та” из­би­рат пос­лед­но­то.

Биз­нес или не точ­но

Ве­си и Ро­сен са пред­п­ри­е­ма­чи по дух. Се­мейс­т­во­то жи­вее дъл­ги го­ди­ни в Хо­лан­дия, а бър­зо след ка­то се при­би­ра в Бъл­га­рия ку­пу­ва зе­мя­та и фер­ма­та в Пла­на пла­ни­на, на 25 км от Со­фия. По ду­ми­те им - за да сбъд­нат меч­та­та си да се приб­ли­жат към при­род­ния на­чин на жи­вот. Ско­ро ид­ва и ре­ше­ни­е­то да от­г­леж­дат ред­ки бъл­гар­с­ки по­ро­ди жи­вот­ни. През 2010 г. те взе­мат пър­ви­те си кра­ви и аг­не­та, а пет го­ди­ни по-къс-

но ста­до­то им ве­че е с 28 кра­ви с те­ле­та от по­ро­да­та ро­доп­с­ко го­ве­до, 18 ка­ра­ка­чан­с­ки ко­не, 50 ка­ра­ка­чан­с­ки ов­це с аг­не­та и ня­кол­ко ка­ра­ка­чан­с­ки ку­че­та. Ин­вес­ти­ци­я­та, ко­я­то Ве­си и Ро­сен пра­вят, ос­вен в къ­ща­та с 10 де­ка­ра зе­мя (в мо­мен­та се про­да­ва за 320 хил. ев­ро), е срав­ни­тел­но мал­ка. Те ку­пу­ват за 12 хил. лв. кра­ви­те, над 150 хил. лв. оти­ват за прис­т­ро­я­ва­не­то на къ­ща­та, око­ло 10 хил. лв. стру­ва из­г­раж­да­не­то на кра­вар­ни­ка, тол­ко­ва да­ват и за ов­чар­ни­ка. „В ед­на фер­ма ин­вес­ти­ци­и­те са пос­то­ян­ни, са­мо пре­ди ме­сец да­дох­ме още 7 хил. за пас­тьо­ри­за­тор на мля­ко­то и фур­гон за гле­да­ча на ко­не“, обяс­ня­ва Ве­си. Ос­вен па­ри сто­пан­с­т­во­то изис­к­ва и пос­то­ян­ни гри­жи. Чес­то де­нят за­поч­ва по тъм­но и се за­вър­та в ан­га­жи­мен­ти до ве­чер­та. Но соб­с­т­ве­ни­ци­те на „Ела­та“имат же­ла­ние за всич­ко то­ва и точ­но за не­го. И ско­ро за­поч­ват про­из­вод­с­т­во на мал­ки ко­ли­чес­т­ва мля­ко и млеч­ни про­дук­ти по тра­ди­ци­он­ни ре­цеп­ти.

Фер­ма­та пра­ви ди­рек­т­ни дос­тав­ки от 2010 г., а от две го­ди­ни има­ше ре­дов­но при­със­т­вие и на фер­мер­с­ки­те па­за­ри в Со­фия, къ­де­то чес­то пред щан­да й има­ше опаш­ки. Про­дук­ти­те на „Ела­та“са еко­ло­гич­но чис­ти, без да са сер­ти­фи­ци­ра­ни ка­то „био“, и въп­ре­ки двой­но по-ви­со­ки­те им це­ни спря­мо ана­ло­зи­те в ма­га­зи­ни­те тър­се­не­то ви­на­ги е би­ло го­ля­мо. Ве­си са­ма пра­ви зак­вас­ки­те за ки­се­ло­то мля­ко и ре­зул­та­тът е, че то бе­ше с ти­пич­но ки­се­лия вкус и плът­ност, поз­на­ти от ми­на­ло­то, но поч­ти заб­ра­ве­ни днес. Ос­вен мле­ка­та се­мейс­т­во­то про­из­веж­да и дос­та­вя до кра­ен кли­ент мал­ки ко­ли­чес­т­ва каш­ка­вал от ов­че и кра­ве мля­ко, лу­кан­ки и др.

Ком­би­на­ци­я­та от на­рас­т­ва­що тър­се­не на про­дук­ти от про­из­во­ди­тел и ка­чес­т­во­то, ко­е­то „Ела­та“пред­ла­га, са два­та фак­то­ра, вс­лед­с­т­вие на ко­и­то фер­ма­та се прев­ръ­ща в биз­нес. Той ге­не­ри­ра дос­та­тъч­но при­хо­ди, за да се пок­ри­ят из­д­ръж­ка­та и зап­ла­ти­те, ка­то ос­та­не и пе­чал­ба. Проб­ле­ми, раз­би­ра се, има - ка­то ти­пич­ния с на­ми­ра­не­то на ра­бот­ни­ци, ко­и­то да се гри­жат за жи­вот­ни­те. За го­ди­ни­те, в ко­и­то съ­щес­т­ву­ва, „Ела­та“се сдо­би­ва с над 4 хил. при­я­те­ли във Фейс­бук, а за­ра­ди дни­те на от­во­ре­ни вра­ти и бли­зост­та до Со­фия ста­ва и дес­ти­на­ция за по­се­ще­ния през уи­кен­ди­те. Сред гос­ти­те й са ор­га­ни­зи­ра­ни гру­пи де­ца от сто­лич­ни дет­с­ки гра­ди­ни и учи­ли­ща, на ко­и­то Ве­си раз­каз­ва за жи­вот­ни­те и за то­ва от­къ­де ид­ва мля­ко­то. „Има­ли сме по­се­ще­ние от над 100 де­ца в един ден. То­ва бе­ше съв­мес­тен про­ект с чи­та­ли­ще „Гу­де­ви­ца“и се по­лу­чи стра­хот­но“, спом­ня си тя.

До­ка­то по­пу­ляр­ност­та на „Ела­та“рас­те, зад сте­ни­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то и хра­ни­те се пи­шат ре­гу­ла­ци­и­те. Пе­чал­но из­вес­т­на­та на мал­ки­те про­из­во­ди­те­ли На­ред­ба 26, ко­я­то рег­ла­мен­ти­ра спе­ци­фич­ни­те изис­к­ва­ния към се­мей­ни­те фер­ми за ди­рек­т­ни про­даж­би на жи­во­тин­с­ки про­дук­ти, е поч­ти връс­т­ник на „Ела­та“. Още при съз­да­ва­не­то й през 2010 г. на­ред­ба­та е пос­рещ­на­та с не­до­вол­с­т­во за­ра­ди теж­ки­те изис­к­ва­ния към ви­да на по­ме­ще­ни­я­та за об­ра­бот­ка на про­дук­ти­те, обо­руд­ва­не­то и дос­та за­ви­ше­ни­те нор­ми, ко­и­то на­ла­га. Две­те й поп­рав­ки, ко­и­то уж це­лят да об­лек­чат ре­жи­ма, не про­ме­нят не­ща­та. „За мен на­ту­рал­ни­ят про­дукт не е то­зи, кой­то се про­да­ва от ре­гис­т­ри­ра­ни про­из­во­ди­те­ли в плас­т­ма­со­ва опа­ков­ка и срок на год­ност три ме­се­ца. И не ис­кам да се със­те­за­вам с то­ва. Прик­люч­ва­ме имен­но за­ра­ди та­зи ре­гу­ла­тор­на сре­да“, обоб­ща­ва Ве­си.

Те­о­рия и прак­ти­ка на мал­ки­те фер­ми

Соб­с­т­ве­ни­ци­те на „Ела­та“не са един­с­т­ве­ни­те, ко­и­то мис­лят та­ка. Още пре­ди пет го­ди­ни мал­ки­те фер­ми се обе­ди­ни­ха и из­ра­зи­ха мне­ние, че на­ред­ба­та е нап­ра­ве­на да об­с­луж­ва по-го­ле­ми­те ме­со- и мле­коп­ре­ра­бот­ва­те­ли. Днес та­зи те­за се пот­вър­ж­да­ва и на прак­ти­ка от сла­бия ин­те­рес на мал­ки­те сто­пан­с­т­ва да се ре­гис­т­ри­рат. Към мо­мен­та са­мо око­ло 500 от тях, по дан­ни на Бъл­гар­с­ка­та аген­ция за бе­зо­пас­ност на хра­ни­те, са из­б­ра­ли да пре­ми­нат в то­зи ре­жим, а ос­нов­на­та при­чи­на за лип­са­та на мо­ти­ва­ция е, че за да са из­ряд­ни, фер­ми­те тряб­ва да пок­ри­ят изис­к­ва­ния, свър­за­ни с не­мал­ки ин­вес­ти­ции. Ве­си Му­таф­чийс­ка да­ва при­мер - „тряб­ва да има­ме без­кон­так­т­на мив­ка, мъж­ка и жен­с­ка съб­ле­кал­ня и то­а­лет­на, вход и из­ход за мля­ко­то, млеч­на­та фер­ма да бъ­де пър­ва ка­те­го­рия, да има плоч­ки или плас­т­ма­со­ви плос­кос­ти там, къ­де­то се об­ра­бот­ва мля­ко­то“. По ней­ни из­чис­ле­ния ед­но та­ко­ва пре­об­ра­зу­ва­не би стру­ва­ло око­ло 50 хил. лв. „Прак­ти­чес­ки ис­кат да ин­дус­т­ри­а­ли­зи­рат мал­ки­те сто­пан­с­т­ва. Изис­к­ва­ни­я­та по та­зи на­ред­ба, спе­ци-

По­зи­ци­я­та на по­ве­че­то аг­роп­ро­из­во­ди­те­ли е, че на­ред­ба­та за по­ощ­ря­ва­не­то им по-ско­ро ги спъ­ва.

ал­но за млеч­ни­те про­из­вод­с­т­ва, са та­ки­ва, как­ви­то са и за го­ле­ми­те, ня­ма зна­че­ние да­ли про­из­веж­даш 100 лит­ра или 5 то­на мля­ко“, обяс­ня­ва тя.

През го­ди­ни­те Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то и хра­ни­те нап­ра­ви ня­кол­ко поп­рав­ки в на­ред­ба­та, за да от­х­ла­би прим­ка­та око­ло се­мей­ни­те фер­ми. В на­ча­ло­то на 2015 г. нап­ри­мер прие, че раз­лич­ни­те ви­до­ве млеч­ни из­де­лия ве­че ще мо­гат да се пра­вят в ед­но и съ­що по­ме­ще­ние, ко­е­то от­го­ва­ря на не­об­хо­ди­ми­те хи­ги­ен­ни ус­ло­вия, ка­то са­мо се спаз­ва оп­ре­де­лен вре­ме­ви ин­тер­вал меж­ду про­из­вод­с­т­ва­та. Пре­ди та­зи про­мя­на ин­вес­ти­ци­и­те за пре­ус­т­ройс­т­во бя­ха до­ри още по-го­ле­ми, за­що­то тряб­ва­ше да има раз­лич­ни по­ме­ще­ния за вся­ко из­де­лие. Та­зи мал­ка стъп­ка на ли­бе­ра­ли­за­ция да­леч не ре­ши проб­ле­ми­те. За­що­то те не ид­ват са­мо от фак­та, че ре­гу­ла­ци­я­та ин­дус­т­ри­а­ли­зи­ра про­из­вод­с­т­ва­та, а че пос­ред­с­т­вом то­ва чес­то се раз­ва­ля са­ми­ят про­дукт.

„За ки­се­ло­то мля­ко нап­ри­мер си длъ­жен да пол­з­ваш оп­ре­де­ле­ни зак­вас­ки, ко­и­то го от­да­ле­ча­ват от на­ту­рал­ния про­дукт. Ние ни­ко­га не сме сти­га­ли до су­хи­те дрож­ди за ки­се­ло мля­ко. Те се раз­ви­ват са­мо до оп­ре­де­ле­на ки­се­лин­ност, от­къ­де­то ид­ват и нис­ка­та плът­ност и лип­са­та на ки­сел вкус, и ако зак­ва­сиш с тях, не мо­жеш да нап­ра­виш от то­ва мля­ко зак­вас­ка за дру­го. Прос­то тряб­ва да за­поч­неш да пра­виш как­то всич­ки, гу­бей­ки мно­го кли­ен­ти, за да бъ­деш ле­га­лен“, обяс­ня­ва Ве­си.

Дру­га сла­бост на На­ред­ба 26 е ге­ог­раф­с­ко­то ог­ра­ни­че­ние, спо­ред ко­е­то един про­из­во­ди­тел мо­же да про­да­ва про­дук­ти­те си са­мо в об­ласт­та, в ко­я­то е сто­пан­с­т­во­то, и съ­сед­ни­те й. С то­ва изис­к­ва­не дос­та се­мей­ни фер­ми от по-от­да­ле­че­ни кра­и­ща на стра­на­та прак­ти­чес­ки се ли­ша­ват от дос­тъп до го­лям па­зар. И ма­кар то­зи проб­лем да не съ­щес­т­ву­ва пред „Ела­та“за­ра­ди близ­ко­то й раз­по­ло­же­ние до Со­фия, Ве­си приз­на­ва, че във всич­ки те­зи го­ди­ни е ис­ка­ла да се ре­гис­т­ри­ра и е след­ва­ла про­ме­ни­те в на­ред­ба­та и но­ви­те идеи за ре­гу­ла­ция. Се­га ня­ма сми- съл да го пра­ви. Жи­вот­ни­те от фер­ма­та ве­че са на­ме­ри­ли ку­пу­вач, къ­ща­та и зе­мя­та са обя­ве­ни за про­даж­ба, а към тях има ин­те­рес за раз­ви­ва­не на ту­ри­зъм. Ос­та­ва пред­п­ри­е­ма­чес­ки­ят дух на „Ела­та“- соб­с­т­ве­ни­ци­те й ве­че са се на­со­чи­ли към про­из­вод­с­т­во­то на сту­де­ни би­о­ча­йо­ве.

За съ­жа­ле­ние ос­та­ва и прак­ти­ка на хо­ра­та, ко­и­то съз­да­ват нор­ми­те в сек­то­ра, да ги пра­вят та­ка, че не за­щи­та­ват, а въз­п­ре­пят­с­т­ват мал­ки­те про­из­во­ди­те­ли. А ав­то­ма­тич­но­то пре­на­ся­не на ев­ро­пейс­ки­те рег­ла­мен­ти, ко­и­то по прин­цип да­ват из­вес­т­на сво­бо­да на дър­жа­ви­те да ре­ша­ват са­ми за се­бе си, не е в ус­лу­га ни­то на пот­ре­би­те­ли­те, ни­то на про­из­во­ди­те­ли­те. Един­с­т­ве­но зас­т­ра­хо­ва ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та сре­щу соб­с­т­ве­но­то й не­раз­би­ра­не.

„При­вет, по­ръч­ка­та за ут­ре е при­е­та, но.... С го­ля­ма гор­чи­ви­на ис­кам да ви съ­об­щя, че фер­ма­та прик­люч­ва дей­ност... ...Фак­то­ри­те за то­ва ре­ше­ние са ня­кол­ко. От 2010 г. се опит­ва­ме да ле­га­ли­зи­ра­ме не­ща­та по на­ред­ба 26 за ди­рек­т­ни­те про­даж­би за мал­ки фер­ме­ри. За съ­жа­ле­ние в про­дъл­же­ние на 5 го­ди­ни всич­ки при­е­ти про­ме­ни по та­зи на­ред­ба за­поч­ват да се доб­ли­жа­ват до изис­к­ва­ни­я­та за го­ле­ми ман­д­ри, но не и да улес­ня­ват дреб­ни­те про­из­во­ди­те­ли.“

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

За Ве­си и се­мейс­т­во­то й про­из­вод­с­т­во­то на еко­ло­гич­но чис­ти и ка­чес­т­ве­ни про­дук­ти по тра­ди­ци­он­ни ре­цеп­ти бе­ше кол­ко­то биз­нес, тол­ко­ва и ка­у­за

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.