Вре­ме­то (не)ле­ку­ва

Ни­ко­ла Ми­хов при­пом­ня пос­ле­ди­ци­те от ми­на­ло­го­диш­ни­те на­вод­не­ния във Вар­на

Capital - - POST- IT - СВЕТОСЛ В ТОДОРОВ

ИИз­лож­ба­та „Мо­ре­то в нас“включ­ва два­на­де­сет, каз­ва­щи мно­го с мал­ко сред­с­т­ва, фо­тог­ра­фии и мо­же да се ви­ди в га­ле­ри­я­та на вар­нен­с­кия арт цен­тър Contemporary Space на ул. „Мар­ко Ба­ла­ба­нов“23 до края на та­зи сед­ми­ца. Зву­ко­ва­та сре­да в прос­т­ран­с­т­во­то е ком­по­зи­ра­на от Иван Шопов, из­вес­тен ка­то DJ Cooh и член на про­ек­та Бalkansky. |

Ни­ко­ла Ми­хов е ро­ден през 1982 г. в Со­фия. От­ра­зя­вал е про­тес­ти­те в Ис­тан­бул на пло­щад „Так­сим“, ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та на ки­тайс­кия град Шън­джън, а сред кон­цеп­ту­ал­ни­те му из­лож­би е и се­рия от пор­т­ре­ти на по­се­ти­те­ли­те на хо­тел „Виктория па­лас“в Па­риж. Ав­тор на фо­ток­ни­га­та за пос­т­ро­е­ни­те през со­ци­а­лиз­ма па­мет­ни­ци Forget Your Past.

„Ка­то за­поч­на по­ро­ят, с же­на ми си бях­ме вкъ­щи. Ня­ма­ше как да из­ле­зем, пра­виш ед­на крач­ка – вле­че те, за­ми­на­ваш. Во­да­та вле­зе от­в­ся­къ­де, вра­ти- мра­ти, всич­ко из­х­вър­ча. Ние се­дим вът­ре с же­на­та, стъ­пи­ли сме вър­ху ди­ва­ни­те – ча­ка­ме, а во­да­та до ши­я­та. Аз ви­кам още мал­ко ако се вдиг­не, ве­че ще му тър­ся ко­лая. По ед­но вре­ме поч­на да се из­тег­ля, а ние с ко­фи­те, ко­фа по ко­фа, шест ча­са во­да сме хвър­ля­ли. Ме­бе­ли, те­ле­ви­зо­ри, печ­ки, хла­дил­ни­ци, всич­ко из­х­вър­лих­ме, но аз се рад­вам, че си ос­та­нах жив, още не мо­га да дой­да на се­бе си.“

„Бе­ше над­ве­чер, със си­на сла­гах­ме ке­ре­ми­ди на пок­ри­ва, оба­че за­ва­ля дъжд. Сед­нах­ме да хап­нем с вну­ци­те, по ед­на ра­кий­ка уда­рих­ме… Опа, из­вед­нъж ед­на въл­на вле­зе през про­зо­ре­ца. Ние ста­нах­ме не­нор­мал­ни, по­бър­ках­ме се. Во­да­та уд­ря и от две­те стра­ни, мъ­чим се да от­во­рим вра­та­та – не мо­жем – въл­на­та я блъс­ка. Чу­пя про­зо­ре­ца, ска­чам на­вън­ка, доб­ре, оба­че де­ца­та ос­та­на­ха вът­ре, а во­да­та до та­ва­на. Си­нът ми ги по­да­ва ед­но по ед­но де­ца­та от­вът­ре, аз ги кач­вам на вто­рия етаж, плу­вам на­го­ре, ако не бях се хва­нал за стъ­па­ла­та, ще­ше да ме из­ка­ра на­вън­ка. Мал­ко ка­то утих­на по­то­кът, мет­нах­ме ед­на стъл­ба през ули­ца­та и се прех­вър­лих­ме на пок­ри­ва на дру­га­та къ­ща и гле­да­ме кой как се спа­ся­ва. Ули­ца­та мо­ре ста­на, хо­ра, ко­ли ми­на­ват, за­ми­на­ват, ка­то лод­ки. Плу­ват ко­не, пра­се­та, ко­кош­ки, нак­рая и ед­но ма­га­ре ми­на.“

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.