Зд­рав­ко Йон­чев

Capital - - 20 ВЪП­РО­СА -

Ка­то ка­къв чо­век се оп­ре­де­ля­те?

От­во­рен за пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та, но­во­то, нес­тан­дар­т­но­то. Оп­ти­мист. Чес­то про­во­ки­рам раз­би­ра­ни­я­та на хо­ра­та. Вяр­вам в неп­ре­къс­на­та­та про­мя­на на об­щес­т­во­то.

Не­що­то, в ко­е­то вяр­ва­те аб­со­лют­но?

Зад гра­ни­ци­те, ко­и­то сме си съз­да­ли, съ­щес­т­ву­ва не­о­бя­тен „син оке­ан“от въз­мож­нос­ти и прос­т­ран­с­т­ва. Към вся­ка ве­ли­ка идея или де­ло во­ди точ­но оп­ре­де­лен път, но той е сло­жен, тру­ден и поч­ти ви­на­ги е пред но­са ни. И за да вър­вим по не­го, тряб­ва са­мо да пре­о­до­ле­ем и про­ме­ня­ме сво­и­те пред­с­та­ви и ог­ра­ни­че­ния.

Лю­би­ми­ят ви мо­мент от де­ня?

То­зи, в кой­то раз­би­рам, че де­нят ми е бил пъл­но­це­нен, и то не са­мо за мен. Обик­но­ве­но то­ва е вре­ме­то, ко­га­то ос­та­вам сам в мис­ли­те си мал­ко пре­ди да зас­пя.

Най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во във ва­ша­та ра­бо­та?

Да от­го­во­ря, но и да над­х­вър­ля очак­ва­ни­я­та на хо­ра­та. Всъщ­ност то­ва е най-при­ят­на­та част от ра­бо­та­та ми.

Как бих­те обяс­ни­ли то­ва, ко­е­то пра­ви­те, на ед­но пет­го­диш­но де­те?

Имам ед­на тай­на ку­тия с бу­тон, кой­то ка­то го на­тис­на, хо­ра­та зам­ръз­ват. Оба­че ка­то им по­ка­жа об­ра­за от нея, се ус­мих­ват и се стоп­лят.

Как си по­чи­ва­те?

Труд­но. Оби­чам ак­тив­ни­те по­чив­ки, из­пъл­не­ни с но­ви из­жи­вя­ва­ния. А в ежед­не­ви­е­то по­чи­вам, ка­то раз­хож­дам ку­че­то си. И ако ня­кой се ин­те­ре­су­ва как­ва е по­ро­да­та, то е аме­ри­кан­с­ка степ­на ов­чар­ка – сме­си­ца меж­ду ку­че­то дин­го и ев­ро­пейс­ка ов­чар­ка. То­ва се е слу­чи­ло, ко­га­то ев­ро­пей­ци­те са се за­сел­ва­ли в зе­ми­те на Аме­ри­ка. С ней­на по­мощ са ус­пе­ли да из­би­ят би­зо­ни­те. Се­га тя (ку­че­то е жен­с­ко) е ед­на от пос­лед­ни­те от ви­да си и аз я кас­т­ри­рах. Мно­го хо­ра не зна­ят, че ку­че­то дин­го се сре­ща са­мо в Ав­с­т­ра­лия.

Как­во ви за­реж­да?

Сре­щи­те, ко­му­ни­ка­ци­я­та, сме­хът с хо­ра­та. И ес­тес­т­ве­но, ко­га­то раз­го­во­ри­те са из­пъл­не­ни с ин­те­рес­ни те­ми и глед­ни точ­ки.

Как­во ви раз­с­ми­ва?

Ко­га­то мал­ки­те де­ца ве­че са се на­у­чи­ли да го­во­рят и пра­вят мно­го ин­те­рес­ни сло­во­съ­че­та­ния. Нап­ри­мер един от пле­мен­ни­ци­те ми яде ри­ба и каз­ва: „Уфф, та­зи ри­ба има мно­го ко­ка­ли!“Или прос­то ка­же­те на ня­кое по-мал­ко де­те да пов­то­ри ду­ма­та „кон­к­вис­та­дор“и са­мо слу­шай­те.

Как­во ви на­тъ­жа­ва?

Са­мо­та­та в хо­ра­та. Са­мо­та­та, ко­га­то хо­ра­та пов­та­рят греш­ки си, съз­на­ват ги, но не мо­гат да ги пре­о­до­ле­ят и тър­сят по­мощ за то­ва.

Как­во ви вбе­ся­ва?

Ко­га­то хо­ра­та дър­жат да пов­та­рят греш­ки­те си.

Лич­ност, на ко­я­то се въз­хи­ща­ва­те?

Та­зи, ко­я­то пре­о­до­ля­ва не­дъ­зи­те си, не се во­ди от ма­со­ви­те схва­ща­ния, кри­ти­ку­ва ар­гу­мен­ти­ра­но, има прос­то­ва­ти и его­цен­т­рич­ни раз­би­ра­ния, но дейс­т­ва ко­рен­но раз­лич­но, бла­го­род­но. Об­що взе­то, то­ва е съв­куп­ност от ка­чес­т­ва, ко­и­то все­ки чо­век има мал­ко или по­ве­че и в раз­лич­ни съ­от­но­ше­ния.

То­ест въз­хи­ща­вам се на все­ки чо­век. На все­ки, дръз­нал да се про­я­ви ка­то лич­ност с вяр­ва­ния и убеж­де­ния, ко­и­то мал­ко или мно­го е ус­пял да из­г­ра­ди сам.

Кое свое ка­чес­т­во ха­рес­ва­те най-мно­го?

Че прек­рач­вам гра­ни­ци­те на об­щоп­ри­е­то­то, ко­е­то се про­во­ки­ра от раз­го­во­ри­те с хо­ра­та. И обик­но­ве­но ми по­ма­га да скъ­ся дис­тан­ци­я­та меж­ду нас.

А кое ни­как не ха­рес­ва­те и бих­те ис­ка­ли да про­ме­ни­те?

Ина­та ми. В мно­го слу­чаи ме ог­ра­ни­ча­ва, но в ня­кои пък по­ма­га. Не знам как­во да го пра­вя.

Ка­къв та­лант бих­те ис­ка­ли да при­те­жа­ва­те?

Ко­га­то се ар­гу­мен­ти­рам, да мо­га да от­го­ва­рям с по-мал­ко ду­ми и съ­щев­ре­мен­но от­го­во­рът ми да е свър­зан с въп­ро­са.

Пос­лед­ни­ят по­да­рък, кой­то нап­ра­вих­те?

Сним­ки­те на „Къ­ща­та с яго­ди­те“. Мно­го хо­ра го ха­ре­са­ха. Има­ше из­не­на­да, съл­зи, тъ­га, чув­с­т­ва, плам… ка­то един ис­тин­с­ки по­да­рък! Ско­ро ще има и още.

Три мес­та в ин­тер­нет, ко­и­то по­се­ща­ва­те най-чес­то?

Но­ви­нар­с­ки сай­то­ве, фо­тог­раф­с­ки сай­то­ве и сай­та I fucking love science.

Къ­де бих­те ис­ка­ли да жи­ве­е­те?

По мал­ко в мно­го дър­жа­ви и в ед­на мал­ка дър­жа­ва, Бъл­га­рия – по по­ве­че. Всич­ко ни е кра­си­во тук, осо­бе­но хо­ра­та. Тол­ко­ва сме раз­но­род­ни, раз­лич­ни и по ня­кой път смеш­ни, как­то при де­ца­та.

Лю­би­ми­те ви име­на?

Вик­то­рия, Ека­те­ри­на, Ве­ро­ни­ка – ви­на­ги са ми зву­ча­ли прив­ле­ка­тел­ни и влас­т­но жен­с­т­ве­ни, още със спо­ме­на­ва­не­то им.

Най-ин­те­рес­но­то мяс­то, на ко­е­то сте би­ли?

В един под­зе­мен бун­кер в Бер­лин на кон­церт на бъл­гар­с­ки хор. Бе­ше мно­го мис­тич­но. За мен Бер­лин е ев­ро­пейс­ка­та сто­ли­ца на кул­ту­ра­та поч­ти през ця­ла­та го­ди­на, вся­ка го­ди­на.

Мо­то или ци­тат, бли­зък до фи­ло­со­фи­я­та ви за жи­во­та?

Има два ти­па хо­ра, ед­ни­те гре­шат, а дру­ги­те пов­та­рят греш­ки­те си. |

Пре­ди да се пос­ве­ти из­ця­ло на фо­тог­ра­фи­я­та, Зд­рав­ко Йон­чев се за­ни­ма­ва със спор­тен ме­ни­дж­мънт, из­вес­т­но вре­ме е и тре­ньор по бейз­бол. Ос­но­ва­тел е и на „Ар­тФ­о­то­Ф­онд“– прог­ра­ма за про­фе­си­о­нал­на фо­тог­раф­с­ка под­к­ре­па на ино­ва­тив­ни про­ек­ти в об­щес­т­ве­на пол­за. Име­то му се свър­з­ва със зас­не­ма­не­то на ста­ри­те ми­не­рал­ни ба­ни в Со­фия, но се­га – най-ве­че със сним­ки­те му от „Къ­ща­та с яго­ди­те“на ул. „Сан Сте­фа­но“6. Те бър­зо на­ме­ри­ха по­пу­ляр­ност не са­мо за­що­то той вле­зе на мяс­то, из­ку­ша­ва­ло лю­бо­пит­с­т­во­то на мно­зи­на, но и за­що­то прив­ле­че вни­ма­ни­е­то око­ло пред­с­то­я­що­то спор­но фор­му­ли­ра­но „пре­из­г­раж­да­не“на стро­е­на­та меж­ду 1927 и 1930 г. сгра­да.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.