Ка­та­лог на мъл­ча­ни­е­то Кни­га с ис­то­ри­и­те (и ко­ор­ди­на­ти­те) на 77 по­тъ­на­ли ко­ра­ба по бъл­гар­с­ко­то чер­но­мор­с­ко крайб­ре­жие

Capital - - 20 ВЪПРОСА - ЙО­ВО НИ­КО­ЛОВ

ПП­о­жъл­тял хар­ти­ен плик с кар­та и кни­га. В кни­га­та ка­то в ко­ра­бен днев­ник е опи­са­но ко­га е пус­нат на во­да, кой е соб­с­т­ве­ни­кът и ка­къв е бил то­ва­рът, ко­ор­ди­на­ти­те на кру­ше­ни­е­то, за­ги­на­ли­те и спа­се­ни­те мо­ря­ци, при­чи­на­та за по­тъ­ва­не­то. „По­тъ­на­ли­те ко­ра­би по бъл­гар­с­ко­то крайб­ре­жие - Тай­ни и за­гад­ки - 77 ко­ра­ба“плюс кар­та е не­що мно­го лю­бо­пит­но, един ком­п­лек­сен про­дукт, ка­къв­то не е пред­ла­ган до­се­га. Ав­то­рът Вла­ди­мир Жив­ков е съб­рал на ед­но мяс­то зна­ни­е­то си, как­то и на свои при­я­те­ли - бив­ши и нас­то­я­щи, за по­тъ­на­ли­те ко­ра­би на за­пад­ния бряг на Чер­но мо­ре. Не всич­ки, са­мо 77, за­що­то, ако тряб­ва да се опи­шат всич­ки, е дос­та труд­на ми­сия, как­то е на­пи­сал ав­то­рът: „За­да­ча­та е гран­ди­оз­на, за­що­то и бъл­гар­с­ко­то чер­но­мор­с­ко крайб­ре­жие се ока­за един от го­ле­ми­те „ка­па­ни за ко­ра­би“ка­то Goodwin Sands, Sable Island или Кер­чен­с­кия про­ток, как­то твър­дят ве­ли­ки­те из­с­ле­до­ва­те­ли на мор­с­ки­те ка­тас­т­ро­фи Лев Ск­ря­гин и Clive Cussler.“

Тряб­ва да се знае, че да се кар­то­те­ки­ра и опи­ше до­ри и ед­но ко­ра­бок­ру­ше­ние е труд­на ми­сия. За по­тъ­на­ли­те ко­ра­би се го­во­ри под сур­дин­ка, точ­но­то мяс­то на вся­ко ко­ра­бок­ру­ше­ние се пре­да­ва от ус­та на ус­та и са­мо пос­ве­те­ни в под­вод­ни­те тай­ни ги зна­ят с точ­ност. Мес­т­ни ри­ба­ри, за­ка­чи­ли ня­ко­га мре­жи­те си вър­ху ос­тан­ки, ра­пан­джии, ви­де­ли в сум­ра­ка си­лу­е­та на ня­коя мач­та, или во­до­ла­зи тър­са­чи на ан­ти­ки,

рев­ни­во па­зят в тай­на раз­к­ри­ти­я­та си. Точ­но то­ва та­бу се е опи­тал да раз­бие Вла­ди­мир Жив­ков, ка­то е по­со­чил в сво­я­та кни­га ко­ор­ди­на­ти­те на все­ки по­тъ­нал ко­раб. Но до­ри и той не е ус­то­ял на по­тай­ност­та. Спес­тил е се­кун­ди­те от мес­то­наз­на­че­ни­е­то, ко­е­то да оп­ре­де­ли точ­но­то мяс­то на кру­ше­ни­е­то, къ­де­то се очак­ва да бъ­дат ос­тан­ки­те, как­то и ко­ор­ди­нат­на­та сис­те­ма на ина­че прек­рас­на­та кар­та, ко­я­то вър­ви за­ед­но с кни­га­та в по­жъл­те­лия плик.

Иде­я­та за кар­та­та спо­хож­да Вла­ди­мир Жив­ков, след ка­то си ку­пу­ва по­доб­на в Еги­пет, къ­де­то е хо­дил да се гмур­ка. На­ми­ра та­ка­ва и в Гър­ция и ре­ша­ва да за­поч­не да обоз­на­ча­ва на кар­та­та на бъл­гар­с­ко­то Чер­но­мо­рие все­ки обект, кой­то е от­к­ри­вал или за кой­то е чу­вал от при­я­те­ли и спе­ци­а­лис­ти от му­зе­и­те във Вар­на и Ка­вар­на.

Та­ка от пър­ви­те гмур­ка­ния на ко­раб­но­то ре­жи­ще на Тю­ле­но­во, къ­де­то за пръв път виж­да под во­да­та оръ­дия, му­ни­ции и ос­тан­ки от ко­ра­би, през из­г­раж­да­не­то на ба­за­та си за во­до­ла­зи в скла­до­ве­те на Ка­вар­на, до на­пис­ва­не­то на кни­га­та за Вла­ди­мир Жив­ков ми­на­ват по­ве­че от 19 го­ди­ни. През то­ва вре­ме той съ­би­ра вся­как­ви дан­ни и ста­ра­тел­но ги опис­ва в то­зи ка­та­лог. „На­роч­но ос­та­вих мяс­то с го­то­ви таб­ли­ци, за да мо­же все­ки чи­та­тел да по­пъл­ни праз­ни­те мес­та, ако от­к­рие по­тъ­нал ко­раб“, обяс­ня­ва Вла­ди­мир Жив­ков праз­ни­те стра­ни­ци на края на кни­га­та си, из­да­де­на съв­мес­т­но с „Мор­с­ки свят - Мор­с­ки вес­т­ник“, Вар­на, и „Хид­ро­лок“, Со­фия. Бе­ше мно­го труд­но да се на­пас­нат всич­ки илюс­т­ра­ции, сим­во­ли и зна­ци, обяс­ня­ва проб­ле­ми­те по вре­ме на ра­бо­та­та си и ди­зай­не­рът на кни­га­та Ма­ри­е­та Це­но­ва. То­ва е ед­но об­щес­т­во, ко­е­то го­во­ри на соб­с­т­вен език и все­ки си има своя ин­фор­ма­ци­он­на сис­те­ма. А тряб­ва да се за­че­те мне­ни­е­то на все­ки. Ав­то­рът е пол­з­вал по­ве­че от 30 из­точ­ни­ка и 6 кон­сул­тан­ти, за да нап­ра­ви кни­га­та и кар­та­та, ко­и­то се до­пъл­ват с ин­фор­ма­ция, соб­с­т­ве­ни под­вод­ни сним­ки и ри­сун­ки за ко­ри­ци­те от по­тъ­на­ли­те „Лей­те­нант Пу­щин“, ко­ра­ба KALI TIHI и бъл­гар­с­ка­та

под­вод­ни­ца UB I 8.

По­ве­че­то опи­са­ни ко­ра­би са от ХХ век. Най-ста­ри­ят оба­че е от III в. пре­ди Хрис­та в юж­ния за­лив край Ки­тен. Той е да­ти­ран от ран­ноб­рон­зо­ва­та епо­ха на мяс­то, поз­на­то в древ­ност­та ка­то по­лу­ос­т­ров Ур­до­ви­за. Най-ско­ро по­тъ­на­ли­ят съд е „Ка­рим I“, кой­то се сб­лъс­к­ва с тан­ке­ра „Але­сан­д­ро ДП“на 29 но­ем­в­ри 2010 г. Осо­бе­но дра­ма­тич­ни са по­то­пе­ни­те от съ­вет­с­ки под­вод­ни­ци то­вар­ни ко­ра­би край бре­го­ве­те на Бъл­га­рия по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на. След ка­то вли­за във вой­на­та, Съ­вет­с­ка­та ар­мия из­п­ра­ща под­вод­ни лод­ки, ко­и­то тор­пи­ли­рат всич­ко, що се дви­жи в Чер­но мо­ре, не­за­ви­си­мо да­ли е во­е­нен ко­раб или ци­вил­на цел. Та­ка по­тъ­ва тур­с­ки­ят ко­раб „Са­фак“, кой­то пре­воз­вал фа­янс, те­ра­ко­те­ни плоч­ки и един сан­дък с олов­ни вой­ни­че­та и ба­ле­ри­ни. Съ­вет­с­ка „Щу­ка 205“го за­сяк­ла край Ца­ре­во и ата­ку­ва­ла ко­ра­ба с две тор­пе­да, но не ус­пя­ла да улу­чи. Ка­пи­та­нът се из­мък­нал, хвър­лил пред­вид­ли­во кот­ва в за­лив юж­но от Ца­ре­во и на­пус­нал с еки­па­жа ко­ра­ба. Рус­на­ци­те ата­ку­ва­ли пов­тор­но и по­то­пи­ли „Са­фак“.

Най-тра­гич­на­та ис­то­рия е на по­то­пе­ния от съ­вет­с­ка­та под­вод­ни­ца „Щ 213“мо­то­рен ко­раб „Ст­ру­ма“през 1942 г., ре­гис­т­ри­ран под па­нам­с­ки флаг, кой­то пре­воз­вал ев­рейс­ки бе­жан­ци от Кюс­тен­джа за Ис­тан­бул. Ата­ку­ва­ни­ят от ка­пи­тан-лей­те­нант Де­неж­ко ко­раб по­тъ­ва на 9 ми­ли се­вер­но от Бос­фо­ра. За­ги­ват 767 ду­ши, от ко­и­то 120 де­ца.

Ис­то­ри­и­те на ко­ра­бок­ру­ше­ни­я­та, там, къ­де­то има ин­фор­ма­ция, раз­би­ра се, са опи­са­ни сби­то, но дос­та­тъч­но ин­те­рес­но. „Има дос­та съл­з­ли­ви ис­то­рии, ко­и­то съм спес­тил“, каз­ва Вла­ди­мир Жив­ков и да­ва при­мер с по­тъ­на­лия край нос Ко­ра­кя „Жак Фре­си­не“, кой­то се раз­би­ва в ска­ли­те в един мъг­лив фев­ру­ар­с­ки ден на 1929 г. Ле­ген­да­та, опи­са­на то­га­ва в мор­с­ки­те вес­т­ни­ци, е, че ка­пи­та­нът на ко­ра­ба две го­ди­ни пре­ди ко­ра­бок­ру­ше­ни­е­то из­х­вър­лил в мо­ре­то две мом­че­та, ко­и­то се ка­чи­ли на бор­да тай­но във Вар­на за Ис­тан­бул. Ня­ка­къв ри­бар спа­сил юно­ши­те. По вре­ме на ко­ра­бок­ру­ше­ни­е­то ед­но от мом­че­та­та би­ло гра­ни­чар на виш­ка­та на нос Ко­ра­кя, ви­дял, че ко­ра­бът ще се блъс­не, и на­дул си­ре­на­та. Въп­ре­ки то­ва „Жак Фре­си­не“се хвър­лил вър­ху ска­ли­те, а гра­ни­чар­че­то лично спа­си­ло ка­пи­та­на, кой­то го из­х­вър­лил пре­ди две го­ди­ни в мо­ре­то, ка­то ус­пя­ло да прех­вър­ли въ­же от бре­га до но­са на ка­тас­т­ро­фи­ра­лия ко­раб.

Спес­те­ни са и ис­то­ри­и­те за из­дир­ва­не­то на ко­ра­би, ка­то „Чер­ни­ят принц“нап­ри­мер. Во­до­ла­зи зна­е­ли за тайн­с­т­вен по­тъ­нал ко­раб с три мач­ти се­ве­ро­из­точ­но от нос Ка­ли­ак­ра и дъл­го вре­ме та­е­ли надежда, че то­ва е ан­г­лийс­ка­та фре­га­та „Чер­ни­ят принц“, ко­я­то по­тъ­на­ла по вре­ме на Крим­с­ка­та вой­на през 1854 г., пъл­на със злат­ни ли­ри стер­лин­ги, зап­ла­та на ар­ми­я­та на Ней­но ве­ли­чес­т­во. Ко­га­то най-нак­рая се гмур­на­ли през 2004 г., во­до­ла­зи­те раз­б­ра­ли, че то­ва не е меч­та­на­та фре­га­та, а то­вар­ни­ят ко­раб „Крис­ти­на“с две мач­ти и ви­сок ди­мо­ход, по­тъ­нал век по-къс­но - през 1962 г. Все пак све­тът на въ­об­ра­же­ни­е­то се зах­ран­ва с ис­тин­с­ки ис­то­рии. За по­тъ­на­ли ко­ра­би, раз­пи­ле­ни сред пя­съ­ка бо­гат­с­т­ва в сум­ра­ка на мор­с­ко­то дъ­но, под среб­рис­та­та пла­ще­ни­ца на слън­це­то... И с ко­ор­ди­на­ти за GPS-а. Ин­те­рес­но че­ти­во за лю­бо­пит­ни и не­по­рас­на­ли мом­че­та. |

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.