Ни­сък гра­дус

От­го­во­рът на въп­ро­са как­во ви­но ще ни на­ка­ра да се чув­с­т­ва­ме доб­ре в лет­ни­те го­ре­щи­ни не се крие в цве­та

Capital - - НЕЩА - НИ КОДЖ ИВ НОВ

ЗЗа ви­но ве­че се го­во­ри дос­та­тъч­но мно­го, за да сме на­у­чи­ли най-сет­не, че ман­т­ра­та „бя­ло през ля­то­то, чер­ве­но през зи­ма­та“е кли­ше. Же­ла­ни­е­то ни да не сме кли­ше оба­че вли­за в ос­тър сб­лъ­сък с ре­ал­ност­та, в ко­я­то ина­че чу­дес­но­то мер­ло прос­то за­ся­да на гър­ло­то в же­га­та.

Греш­ка­та все пак не е в цве­та на ви­но­то, а в „тег­ло­то“му. Го­ре­що­то вре­ме изис­к­ва соб­с­т­вен жанр ви­на: ле­ки, неп­ри­ну­де­ни и пре­ди всич­ко ос­ве­жа­ва­щи. Пен­ли­ви, бе­ли, ро­зо­ви, чер­ве­ни – всич­ки са доб­ри, сти­га да имат под­хо­дя­що­то лят­но „тег­ло“. А то в го­ля­ма сте­пен за­ви­си от ни­во­то на ал­ко­хо­ла.

Вед­нъж над­ми­не ли 14 про­цен­та, ал­ко­хол­ни­ят гра­дус пра­ви та­ка, че тек­с­ту­ра­та, или т.нар. тя­ло на ви­но­то, да се усе­ща по-теж­ко. Чес­то ос­та­вя и впе­чат­ле­ние за сла­дост, ко­е­то пък вед­на­га алар­ми­ра в мо­зъ­ка ни за по­тен­ци­ал­но стра­да­ние. И до­кол­ко­то през ля­то­то тър­сим ле­ко и све­жо из­ви­ня­ва­не, то доб­ре е да не се до­ве­ря­ва­ме са­мо на цве­та – за­що­то да­леч не всич­ки бе­ли ви­на са све­жи, пив­ки и нис­ко­ал­ко­хол­ни, а да раз­г­леж­да­ме по-вни­ма­тел­но ети­ке­та. Ако ис­ка­ме да ни е ле­ко на ду­ша­та, при пен­ли­ви­те и бе­ли­те ви­на тър­сим ал­ко­хол­ни стой­нос­ти от 10 до 12.5%. Гор­на­та гра­ни­ца за ро­зе­та­та е доб­ре да бъ­де 13%, а при чер­ве­ни­те – око­ло и мал­ко над 13%.

Мо­же би се съм­ня­ва­те, че ня­как­ви си един-два про­цен­та ал­ко­хол по­ве­че или по-мал­ко мо­гат да нап­ра­вят тол­ко­ва съ­щес­т­ве­на раз­ли­ка. Всъщ­ност мо­гат. До­ри ко­га­то го­во­рим за бе­ли ви­на: ед­на го­ля­ма 200-ми­ли­лит­ро­ва ча­ша мощ­но шар­до­не от ра­йон с го­рещ кли­мат (твър­дят ек­с­пер­ти­те) съ­дър­жа тол­ко­ва ал­ко­хол, кол­ко­то и че­ти­ри шо­та вод­ка. До­ка­то ед­на стан­дар­т­на ча­ша от 125 мл риз­линг или друг хлад­но­лю­бив сорт се рав­ня­ва на по-мал­ко от два шо­та вод­ка.

Тряб­ва да се съг­ла­сим, че раз­ли­ка­та е зна­чи­тел­на. Ос­вен че след оп­ре­де­ле­на гра­ни­ца опи­я­ня­ва­не­то в же­га­та мо­же да бъ­де дос­та неп­ри­ят­но ка­то усе­ща­не, не тряб­ва да пре­неб­рег­ва­ме и ефек­ти­те за здра­ве­то.

В пос­лед­ни­те го­ди­ни по-нис­ко­ал­ко­хол­ни­те ви­на, ко­и­то са и по-мал­ко ка­ло­рич­ни, се ока­за­ха на вър­ха на въл­на­та имен­но за­ра­ди ма­ни­я­та към здра­вос­ло­вен на­чин на жи­вот. Та­ка ня­кои ре­ги­о­ни ка­то Се­вер­на Ита­лия, Ав­с­т­рия или Гер­ма­ния се ока­за­ха ес­тес­т­ве­но об­ла­го­де­тел­с­т­ва­ни – прос­ти­ят зе­ме­дел­с­ки прин­цип гла­си, че кол­ко­то по-хла­ден е кли­ма­тът, тол­ко­ва по-мал­ко за­ха­ри нат­руп­ва гроз­де­то. За­то­ва и со­ви­ньон бла­нът от Се­вер­на Ита­лия се от­ли­ча­ва с по-ни­сък гра­дус и с хла­ден ха­рак­тер и сдър­жа­ност, до­ка­то то­зи от Юж­на Ита­лия ще бъ­де пло­дов и пи­щен и бър­зо за­вър­та гла­ва­та.

Но ни­во­то на ал­ко­хол до­ня­къ­де мо­же да бъ­де кон­т­ро­ли­ра­но чрез вре­ме­то за гроз­до­бер и чрез тех­но­ло­гич­ни пох­ва­ти, та­ка че съв­сем не е не­въз­мож­но да се нап­ра­вят по-нис­ко­ал­ко­хол­ни ви­на и в по-топ­ли ре­ги­о­ни, при то­ва без за­дъл­жи­тел­но да гу­бят от сво­и­те уни­кал­ни осо­бе­нос­ти и ха­рак­те­рис­ти­ки, об­ле­че­ни в кра­си­ва­та и неп­ре­во­ди­ма френ­с­ка ду­ма те­ро­ар.

При всич­ки слу­чаи ху­ба­ва­та но­ви­на е, че изос­т­ре­ни­ят ин­те­рес към нис­ко­ка­ло­рич­ни­те ви­на до­ве­де и до по-за­си­ле­но­то им пред­ла­га­не и ве­че не е без­к­рай­но труд­но да ги от­к­ри­ем до­ри на мал­ки па­за­ри ка­то Бъл­га­рия. Ето и за как­во да се ог­леж­да­ме.

Ес­тес­т­ве­но пен­ли­ви­те ви­на

Са­ма­та тех­но­ло­гия на про­из­вод­с­т­во на ес­тес­т­ве­но пен­ли­ви­те ви­на не поз­во­ля­ва ви­со­ки гра­ду­си – обик­но­ве­но са под 12%, и то­ва ги пра­ви пер­фек­т­на­та лят­на на­пит­ка. Ху­ба­во­то пен­ли­во ви­но, раз­би­ра се, ид­ва с це­на­та си – ев­ти­но шам­пан­с­ко ня­ма, но дру­ги­те спо­ме­на­ти мо­же­те да на­ме­ри­те с пре­дос­та­тъч­но доб­ри пред­ло­же­ния и на уме­ре­ни це­ни. И до­ка­то ху­ба­во­то про­се­ко се от­ли­ча­ва с мно­го фи­нес и све­жест, то ка­ва­та е по-соч­на, при­ят­но за­об­ле­на и по-пло­до­ва, а, кол­ко­то и нес­к­ром­но да зву­чи, и в Бъл­га­рия има при­ме­ри на све­тов­но ни­во – ка­то пен­ли­ви­те ви­на на „Едо­ар­до Ми­ро­лио“.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.