Защо връщането на казармата руши отбраната

Наборната служба всъщност драматично би намалила бойната готовност на армията

Сапунка, партенка, скатка, бухал, бомбе, кирчо... Ако сте една идея по-млад и не сте имали досег с наборната военна служба, съществува съвсем реален шанс да не знаете специфичното значение на въпросните странни думи от казармения жаргон.

Така наречените патриотични формации в Народното събрание обаче смятат, че е време да ги научите. И то от първа ръка.

Преди седмица Патриотичният фронт съвсем насериозно внесе в парламента законопроект, с който да се възстанови всеобщата задължителна во- енна повинност за мъжкото население на възраст между 18 и 28 години. Засега здравият разум надделява и този четвъртък идеята получи хладен прием в комисията по отбрана, чиито членове в преобладаващата си част се въздържаха да подкрепят нормативния акт. Популисткият дебат за връщането на наборната служба обаче продължава да се вихри с пълна сила на политическо ниво. И това се случва, въпреки че от гледна точка на националната сигурност и модерното военно планиране той е абсолютно неактуален, а в голяма степен дори несъстоятелен и вреден.

Ще метеш от стълбите до... обед!

„ За военното министерство връщането на наборната военна служба не е актуален проблем“, коментира за „Капитал“зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов. Той е генерал от запаса и трудно би могъл да бъде упрекнат в твърде цивилен уклон или пък прекомерен пацифизъм. Според него възстановяването на задължителната казарма за всички има и някои предимства, но по оценка на самото военното ведомство недостатъците като че ли преобладават.

Основният аргумент в полза на кадровата и срещу наборната армия е свързан с обучението, както и с оптималното използване на военнослужещите и техните способности. „При професионалната армия се инвестира в подготовката на личния състав и задържането на хората за срок от 3, 5, 8 или пък 15 години спестява средства за тяхното обучение. В същото време това дава висока степен на готовност за действие“, казва Запрянов. При евентуално връщане на наборната служба на практика ефектът ще е отклоняване на огромни ресурси за масова подготовка.

Всъщност в момента големият проблем на всички държави в НАТО е не числеността на въоръжените сили, а поддържането на висока степен на готовност за използването им. Точно затова, след като установи, че не може да реагира на съвременните заплахи достатъч- „Обикновено професионалните армии имат най-висока степен на готовност. Съставът е обучен, поддържа се натренираност, бойните умения се развиват и се съхранява опитът, придобит в операциите. Вече имаме хиляди военнослужещи, които са минали 2, 3 или 4 операции, и те са безценен капитал. Както са казали големите военни мислители – един воювал се равнява на 10 невоювали“, коментира Запрянов. Така че, ако искаме да поддържаме висока степен на готовност на бойните части и те да са модерно въоръжени, войската трудно би могла пак да бъде наборна. Създаването на масова армия би имало смисъл само при драстична промяна на военнополитическата обстановка и териториална заплаха за страната, която не би могла да бъде неутрализирана посредством коалиционните ангажименти по линия на НАТО. Точно това е причината неутрални държави като Швейцария, Австрия, Финландия или Швеция, които не членуват във военен съюз, все още да поддържат задължителна военна повинност. За България обаче, поне докато е в Северноатлантическия алианс, би трябвало да е приоритет да има максимално мобилни и боеготови сили, а не многочислени формирования от донаборници, неспособни да се отдалечат на повече от няколко десетки километра от базата си.

От военна гледна точка аргумент против наборната служба е и срокът за обучение. Ако младежите служат шест месеца, както предлага Патриотичният фронт, няма как да се получи боеготовност дори чисто технически погледнато. Първоначално е нужно технологично време за общовойскова подготовка, след това наборникът трябва да се профилира като специалист, после да се сглоби екипаж (в зависимост от това с каква техника трябва да оперира), след това идва ред на взводовете, ротите, батальоните и т.н. И това няма как да се случи в рамките на половин годи- на. „Ако войниците се сменят всеки шест месеца, на практика никога няма да имаме попълнено и боеготово формирование“, коментира Запрянов.

Падни за двайсе!

Другият фундаментален военен аргумент срещу наборната армия е съотношението цена/резултат. Проблемът е, че всички мобилизационни формирования не се считат за боеготови, когато се мобилизират. „Парадоксално наборният войник излиза по-скъп от професионалния, защото през шест месеца ще инвестираме отново и отново, и отново в подготовка. Тоест те ще кормуват, ще стрелят и т.н. Поддържането на подготовката е много по-евтино от първоначалното формиране на умения. Затова най-големият проблем на професионалните армии всъщност е задържането на бойците“, разяснява Запрянов. И допълва: „Не искам да кажа, че предложението на вносителите е лишено от смисъл. Тук въпросът е на преценка какво искаме да постигнем.“

Мобилизацията също така е далеч по-сложен процес от привеждането на кадровата армия от мирно във военно положение. Проблем е например, че евентуално подготвените стотици хиляди донаборници след това ще се нуждаят от техника. Тоест, ако имаме 100 хил. запасняци, но нямаме 30 бойни машини, не можем да създадем и един боен батальон. За да имаме мобилизационна армия, трябва да поддържаме на склад огромни количества техника – танкове, артилерия, бронирани машини и т.н. Това е военно оборудване, с което в момента не разполагаме. И което също така би струвало милиарди, но след това ще стои на склад.

Отделно от това стои и чисто практическият въпрос как би трябвало да се действа с всички онези хора, които в момента са между 18 и 28 години, но не са служили. По оценка на военното министерство става дума за около 270 хил. души. Ако законодателят задължи всички в този възрастов диапазон да влязат в казарма, армията шоково ще трябва да обучи огромно количество хора – нещо, което тя дори на теория няма как да направи. За това ще трябват колосални финансови ресурси, условия за настаняване, инфраструктура, тренировъчни формирования, учебна техника и т.н. Допълнителен проблем е фактът, че една част от младите хора учат или живеят в чужбина. „Има шанс да създадем колизия по отношение на правата и задълженията на гражданите“, обобщава зам.-министърът на отбраната. И допълва: „Приоритет за нас сега е модернизацията на армията. Имайки тези професионални войници, с боен опит, върнали се от операции, ако им дадем най-съвременни бойни машини, самолети и кораби, ще получим рязко повишение на боеготовността на въоръжените сили.“

Големият проблем на армиите в НАТО е не числеността, а времето за реакция и мобилността им.