Но­ви схеми за ста­ри­те играчи

Про­ме­не­ни­те пра­ви­ла за пла­ща­не на ди­рек­т­ни­те зе­ме­дел­с­ки суб­си­дии не раз­би­ват кон­цен­т­ра­ци­я­та на сред­с­т­ва при го­ле­ми­те зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли

Capital - - ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА - Сил­вия РАДОСЛАВОВА

Го­ле­ми­те суб­си­дии в зе­ме­де­ли­е­то ве­че се пла­щат по но­ви ев­ро­пейс­ки пра­ви­ла. Цел­та е да бъ­де раз­би­та кон­цен­т­ра­ци­я­та на сред­с­т­ва в ед­ри­те сто­пан­с­т­ва.

В Бъл­га­рия про­ме­ни­те оба­че не са до­ве­ли до съ­щес­т­ве­ни ре­зул­та­ти. Най-мно­го па­ри и та­зи го­ди­на оти­ват при ед­ни и съ­щи компании от зър­ноп­ро­из­вод­с­т­во­то.

Ма­кар кла­са­ци­я­та на най-го­ле­ми­те по­лу­ча­те­ли на суб­си­дии да не се про­ме­ня съ­щес­т­ве­но спря­мо го­ди­на по-ра­но, го­ля­ма­та но­ви­на от нея е изос­та­ва­не­то на ком­па­ни­и­те на биз­нес­ме­на Свет­ло­зар Ди­чев­с­ки, спря­ган за най-круп­ния об­ра­бот­ва­тел на зе­ме­дел­с­ка зе­мя в стра­на­та. Гос­под­с­т­ва­що­то по­ло­же­ние на зър­ноп­ро­из­вод­с­т­во­то над дру­ги­те зе­ме­дел­с­ки сек­то­ри в Бъл­га­рия е факт от го­ди­ни.

Ос­нов­на зас­лу­га за то­ва ес­тес­т­ве­но имат и ев­ро­пейс­ки­те суб­си­дии, ко­и­то не са об­вър­за­ни с про­из­вод­с­т­во, а се по­лу­ча­ват на де­кар об­ра­бот­ва­е­ма зе­мя. Та­къв вид под­по­ма­га­не из­к­ри­ви зна­чи­тел­но струк­ту­ра­та на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во и не по­мог­на за по­ви­ша­ва­не­то ни­то на не­го­ва­та про­из­во­ди­тел­ност, ни­то на до­ба­ве­на­та му стой­ност за ико­но­ми­ка­та. От та­зи го­ди­на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия въ­ве­де про­мя­на в пра­ви­ла­та, за да се спра­ви с проб­ле­ми­те на кон­цен­т­ра­ци­я­та, ко­и­то се виж­дат нав­ся­къ­де в съ­ю­за.

В Бъл­га­рия най- съ­щес­т­ве­на­та част от те­зи про­ме­ни бя­ха въ­веж­да­не­то на та­ван на пла­ща­ни­я­та и об­вър­з­ва­не­то им с оп­ре­де­ле­ни ан­га­жи­мен­ти, ко­и­то про­из­во­ди­те­ли­те са длъж­ни да спаз­ват, за да по­лу­ча­ват до­та­ции за де­кар. На те­о­рия те­зи но­ви пра­ви­ла тряб­ва­ше да до­ве­дат до по-спра­вед­ли­во раз­п­ре­де­ле­ние на сред­с­т­ва­та. На прак­ти­ка оба­че и през 2015 г. найм­но­го па­ри са отиш­ли в съ­щи­те 25 го­ле­ми компании, ко­и­то се за­ни­ма­ват с про­из­вод­с­т­во на зър­не­ни и мас­ло­дай­ни кул­ту­ри и ко­и­то до­ми­ни­ра­ха кла­са­ци­я­та на най-го­ле­ми­те по­лу­ча­те­ли на суб­си­ди­и­те и до­се­га. Раз­лич­но­то е, че има раз­ме­не­ни по­зи­ции.

Про­ме­не­ни пра­ви­ла

През из­ми­на­ла­та го­ди­на суб­си­ди­и­те за зе­ме­де­лие ка­то ця­ло на­рас­т­ват. За­ед­но с то­ва на­рас­т­ват и кан­ди­да­ти­те за та­зи под­к­ре­па, ка­то бро­ят им се е уве­ли­чил до 115.5 хил. Спо­ред дан­ни на Дър­жа­вен фонд „ Зе­ме­де­лие” (ДФЗ) през 2015 г. из­п­ла­те­ни­те суб­си­дии са би­ли бли­зо 2 мл­рд. лв. Те са раз­п­ре­де­ле­ни в 25 схеми, ка­то ня­кои от тях са на­со­че­ни към жи­вот­но­въд­ния сек­тор, пло­до­ве и зе­лен­чу­ци и тю­тюн. Но­во­то е, че око­ло 30% от бю­дже­та за под­по­ма­га­не на фер­ме­ри­те е об­вър­зан с оп­ре­де­ле­ни ан­га­жи­мен­ти от тях­на стра­на към кли­ма­та и окол­на­та сре­да. То­ва са т.нар. зе­ле­ни пла­ща­ния.

В до­бав­ка бя­ха въ­ве­де­ни и та­ва­ни на су­ми­те, ко­и­то про­из­во­ди­те­ли­те мо­гат да по­лу­чат, без зна­че­ние как­ви пло­щи об­ра­бот­ват. То­зи ме­ха­ни­зъм, кой­то от­дав­на се при­ла­га в дру­ги ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви, це­ли по-ба­лан­си­ра­но раз­п­ре­де­ле­ние на сред­с­т­ва­та и ели­ми­ни­ра­не­то на кон­цен­т­ра­ци­я­та им в го­ле­ми­те сто­пан­с­т­ва. От 2015 г. за фер­ме­ри­те, ко­и­то са дек­ла­ри­ра­ли пло­щи за под­по­ма­га­не за су­ми над 150 хил. лв., се при­ла­га ре­дук­ция на пла­ща­не­то в раз­мер на 5%, а те­зи със су­ми над 300 хил. ев­ро не по­лу­ча­ват ни­що от­го­ре. Във всич­ки слу­чаи оба­че им се прис­па­дат нап­ра­ве­ни­те раз­хо­ди­те за зап­ла­ти, оси­гу­ров­ки и да­нъ­ци, ко­и­то са свър­за­ни със зе­ме­дел­с­ка­та дей­ност. Имен­но за­ра­ди то­ва из­к­лю­че­ние и се­га най-го­ле­ми­те зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли са над­ми­на­ли в пъ­ти въ­ве­де­ния та­ван от 300 хил. ев­ро, ко­е­то оз­на­ча­ва, че, ако не дру­го, но­вост­та е спо­мог­на­ла сек­то­рът да за­ра­бо­ти на свет­ло по от­но­ше­ние на ра­бот­на­та ръ­ка.

Що се от­на­ся до дру­ги­те ефек­ти от но­ви­те пра­ви­ла, не може да се ка­же, че са доп­ри­нес­ли осо­бе­но па­ри­те да се раз­п­ре­де­лят по-рав­но­мер­но. Ма­кар и да има ед­ри компании с на­ма­ля­ва­щи суб­си­дии, от пре­дос­та­ве­ни­те на „Ка­пи­тал” дан­ни от ДФЗ се виж­да, че 20-те най-го­ле­ми по­лу­ча­те­ли на до­та­ции- те от­но­во са съ­щи­те играчи, а об­ща­та су­ма, ко­я­то са ус­во­и­ли, е поч­ти ед­нак­ва с та­зи през 2014 г.

Пре­ди - на­куп, се­га - на час­ти

За да се ана­ли­зи­рат но­ви­те дан­ни оба­че, тряб­ва да се нап­ра­ви уточ­не­ни­е­то, че през 2015 г. зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те са по­лу­ча­ва­ли суб­си­ди­и­те си по две ос­нов­ни схеми. Ед­на­та е ба­зо­во­то пла­ща­не за де­кар, ко­я­то нас­ле­ди до­се­гаш­ния ме­ха­ни­зъм за раз­п­ре­де­ля­не на сред­с­т­ва­та, а дру­га­та - зе­ле­но­то пла­ща­не, ко­е­то съ­що е за де­кар, но е об­вър­за­но с ан­га­жи­мен­ти за смя­на на кул­ту­ри­те на ед­на и съ­ща площ, под­дър­жа­не на 5% от об­ра­бот­ва­е­ма­та зе­мя ка­то еко­ло­гич­но на­со­че­ни пло­щи и др. През те­зи две схеми са раз­п­ре­де­ле­ни над 1 мл­рд. лв., а най-го­ле­ми­те 20 про­из­во­ди­те­ли са раз­де­ли­ли 50.8 млн. лв. спря­мо 50.7 млн. лв. по схе­ма­та, при­ла­га­на го­ди­на по-ра­но. Пак през тях - ба­зо­во и зе­ле­но - зе­ме­дел­ци­те са по­лу­чи­ли око­ло 30 лв. на дка, или поч­ти кол­ко­то и през 2014 г. За 2014 г. 94 хил. зе­ме­дел­с­ки про­из­во­ди­те­ли са раз­п­ре­де­ли­ли 950 млн. лв. Са­мо 20 от тях са раз­де­ли­ли бли­зо 6% от та­зи су­ма.

От дру­га стра­на, рас­тат и до­та­ци­и­те им по мяр­ка­та „Аг­ро­е­ко­ло­гия” от ста­ра­та Прог­ра­ма за раз­ви­тие на сел­с­ки­те ра­йо­ни 2007 - 2014 г. Въп­ре­ки че тя е ве­че зат­во­ре­на, по нея вър­вят пла­ща­ния за­ра­ди по­е­ти­те пет­го­диш­ни ан­га­жи­мен­ти за под­дър­жа­не на пло­щи­те. По та­зи мяр­ка го­ле­ми­те зър­не­ни компании в топ 20 са раз­де­ли­ли още 24 млн. лв. спря­мо 17.2 млн. лв. през 2014 г.

Ви­ди­мо суб­си­ди­и­те не са­мо не на­ма­ля­ват, но до­ри има оп­ции за тях­но­то уве­ли­че­ние за­ра-

Чрез ба­зо­во­то и зе­ле­но­то пла­ща­не зе­ме­дел­ци­те са по­лу­чи­ли око­ло 30 лв. на дка, или поч­ти кол­ко­то и през 2014 г.

СНИМКА ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.