Извън еврозоната

Capital - - СВЯТ -

лед­ва­щи­те мер­ки про­ра­бо­тят, ита­ли­ан­с­ка­та икономика може от­но­во да за­поч­не да рас­те. мен на­тиск. Но ако има­те съ­юз, тряб­ва да по­ка­же­те, че има до­ба­ве­на стой­ност от то­ва да сте в съ­юз и че мо­же­те да оси­гу­ри­те оп­ре­де­ле­ни об­щес­т­ве­ни бла­га са­мо ако ра­бо­ти­те за­ед­но. ЕС е по­каз­вал то­ва в ми­на­ло­то и тряб­ва да го по­ка­же се­га, за да убе­ди скеп­тич­ни­те си граж­да­ни, че има до­ба­ве­на стой­ност. И не е тол­ко­ва труд­но да го нап­ра­ви. Те­зи 50 000 в Гър­ция - не­ле­по е, че не мо­жем да ги раз­п­ре­де­лим. Спо­ра­зу­ме­ния с Еги­пет и Ма­ро­ко съ­що са въз­мож­ни и лес­ни. ЕС тряб­ва ос­вен то­ва да по­ка­же, че те­зи спо­ра­зу­ме­ния ра­бо­тят за граж­да­ни­те. вза­им­на­та за­ви­си­мост меж­ду Фран­ция и Гер­ма­ния ще се уве­ли­чи. Въп­ро­сът е да­ли та­зи за­ви­си­мост ще пре­рас­не в съ­юз, или ре­зул­та­тът ще са нап­рег­на­ти от­но­ше­ния. До­се­га ви­на­ги към тях се при­ба­вя­ше Ве­ли­коб­ри­та­ния и по ня­кои те­ми си сът­руд­ни­че­ха Фран­ция и Ве­ли­коб­ри­та­ния (нап­ри­мер от­б­ра­на), по дру­ги - Гер­ма­ния и Фран­ция, а по тре­ти - Ве­ли­коб­ри­та­ния и Гер­ма­ния (осо­бе­но про­па­зар­ни ре­фор­ми). Имах­ме раз­лич­ни ко­а­ли­ции по раз­лич­ни те­ми, се­га то­ва ще е по-ог­ра­ни­че­но и френ­с­ко-гер­ман­с­ки­ят ду­ет ста­ва по­ва­жен. Как то­ва про­ме­ня не­ща­та за стра­на ка­то Бъл­га­рия - за вас важ­ност­та на ин­с­ти­ту­ци­и­те на ЕС на­рас­т­ва още по­ве­че, за­що­то в свят, в кой­то го­ле­ми­те си­ли иг­ра­ят сво­и­те иг­ри, гла­сът на по-мал­ки­те стра­ни се чу­ва по-сла­бо. В из­вес­тен сми­съл за­ми­съ­лът на ЕС ви­на­ги е бил да съз­да­де рам­ка за сът­руд­ни­чес­т­во, ос­но­ва­на на меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри и пра­ви­ла, ко­я­то за­сил­ва ро­ля­та на мал­ки­те дър­жа­ви. За вас ев­ро­пейс­ки­те ин­с­ти­ту­ции са клю­чо­ви. по­ве­че се дви­жи от страх и гняв. Хо­ра­та, ко­и­то се стра­ху­ват от миг­ран­ти­те, ко­и­то се чув­с­т­ват гу­бе­щи от гло­ба­ли­за­ци­я­та, са те­зи, ко­и­то гла­су­ва­ха за Brexit и ко­и­то под­к­ре­пят ра­ди­кал­ни пар­тии в ця­ла Европа. Как може по­ли­ти­ка­та да се свър­же от­но­во с те­зи хо­ра и как­во може да нап­ра­ви ЕС да ус­по­кои стра­хо­ве­те им? ЕС не тряб­ва да пре­тен­ди­ра, че може да ре­ши всич­ки проб­ле­ми. Не ЕС е то­зи, кой­то уп­рав­ля­ва со­ци­ал­ни­те по­ли­ти­ки. Не ЕС е от­го­во­рен за не­ра­вен­с­т­во­то в дър­жа­ви­те. То­ва до го­ля­ма сте­пен са на­ци­о­нал­ни по­ли­ти­ки. Ако във Ве­ли­коб­ри­та­ния са не­до­вол­ни от На­ци­о­нал­на­та си здрав­на служ­ба (NHS), то­ва ня­ма ни­що об­що с ЕС. Има об­що с фак­та, че пре­диш­ни­ят фи­нан­сов ми­нис­тър Оз­бърн оря­за бю­джет­ни­те сред­с­т­ва за NHS. Изоб­що не ста­ва въп­рос за решение на ЕС, а за на­ци­о­нал­ни по­ли­ти­чес­ки пред­по­чи­та­ния. От ко­му­ни­ка­ци­он­на глед­на точ­ка то­ва е мно­го важ­но. От глед­на точ­ка на то­ва как­во може да нап­ра­ви ЕС - може да лан­си­ра смис­ле­на ин­вес­ти­ци­он­на ини­ци­а­ти­ва, ко­я­то по­ма­га за съз­да­ва­не на рас­теж и ра­бот­ни мес­та, може съ­що да бъ­де по-твърд в тър­гов­с­ки­те спо­ра­зу­ме­ния, за да ог­ра­ни­чи не­га­тив­ни­те им ефек­ти за граж­да­ни­те си. Нап­ри­мер, ко­га­то до­го­ва­ря­ме тър­гов­с­ко спо­ра­зу­ме­ние с Ки­тай, яс­но да за­я­вим, че ако ки­тайс­ки компании, по­лу­ча­ва­щи ма­си­ра­на дър­жав­на по­мощ, ис­кат да вля­зат на ев­ро­пейс­кия пазар, то­ва ня­ма как да се слу­чи. САЩ нап­ри­мер раз­по­ла­гат с да­леч по­ве­че на­ка­за­тел­ни тър­гов­с­ки ин­с­т­ру­мен­ти от ЕС.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.