Служители от следващо поколение
Какъв е профилът на младите българи, на които им предстои да навлязат на пазара на труда, и какво очакват от бъдещите си работодатели
Те са млади и нахъсани. Белезите от тийнейджърското акне едва са избледнели, а светът, поне в техните представи, вече е в краката им. на колко души трябва да минат, само и само за да направят шеметна кариера за нула време. Мотивират ги единствено размерът на заплатата и материалните придобивки и биха дали мило и драго, за да напуснат светкавично тесните граници на България и да се озоват по върховете на големите международни корпорации с централи в Силициевата долина, Китай и Западна Европа...
Ако това е свръхамбициозният и на моменти зловещ образ, който изплува първосигнално в съзна- нието ви при мисълта за подрастващото поколение у нас, може би сте гледали твърде много сериали или сте прекалили с жълтата преса. Всъщност българските студенти и млади професионалисти, които през следващите няколко години ще стъпят на пазара на труда, вярват много повече в смисъла, а не в бързите пари по отношение на работата, която ще вършат някой ден. Разчитат предимно на собствените си качества и умения, за да растат професионално, отколкото на побутване от страна работодателите или държавата. И вместо да са наемни работници някъде навън, предпочитат да се реализират на родна почва, дори и да е в българска фирма, стига да ги развива в желаната посока. И по тези си особености се доближават много повече до връстниците си на Запад, отколкото до съседите си от региона.
Това показват резултатите от глобалното проучване на талантите за 2016 г. на шведската компания за изграждане и развитие на работодателска марка (employer branding) Universum. Данните са базирани на допитване сред около 5500 студенти на средна възраст 22.4 години от 44 университета в цяла България и са предоставени ексклузивно на „Кариери“като основен медиен партньор. Анкетата се провежда ежегодно от 1988 г. в около 60 държави по света сред близо 1.5 милиона студенти, изучаващи бизнес, IT и инженерни науки, а от тази година за пръв път обхваща и България ( виж карето „Повече за изследването“на стр. 44). Ето и основните изводи от проучването.
е от значение, но самият факт, че най-бедната държава в Европейския съюз има и единственият дял от идеалисти в региона, ви прави уникални и променя изцяло възприятието за вас“, коментира Шнойли.
Сигурност по български
С идеалистичната настройка на българските респонденти може да се обясни и друга тяхна отличителна особеност - относителната липса на интерес към сигурната работа. За младите поколения е много по-атрактивен работодателят, който би им предоставил не толкова стабилна работна среда, колкото възможност да усъвършенстват непрекъснато уменията си и да реализират потенциала си чрез фирмени обучения и програми за кариерно развитие ( виж таблиците). Така излиза, че сигурността за тях не идва от подписания трудов договор и гарантираната заплата в края на месеца, а по-скоро от шанса да градят успешна кариера и по този начин постепенно да повишават стойността си на пазара на труда, а оттам и да разширяват опциите си да намерят подобра и в крайна сметка по-добре платена работа.
Всичко това говори и че младите българи предпочитат да създават сигурност сами за себе си, като инвестират в кариерното си развитие, отколкото да очакват от работодателя да го прави за тях. Затова, ако искате да ги привлечете във вашата компания, не им давайте просто работа, а цялостно изживяване и свободата да изградят успеш- на кариера в перспектива, съветва Ив Шнойли. Според Естер Сенеки, маркетинг мениджър на Universum за Швейцария и ЦИЕ, тази характеристика е свързана донякъде и с развитието на българската икономика през последните години, която става все по-отворена и пазарно ориентирана. „По-благоприятните условия за бизнес правят средата по-свободна и карат младите българи да разчитат повече на собствените си качества и умения, а не на външни фактори за постигането на успех“, заключава Сенеки.
Кариера в България - защо не?
Българските студенти не изглеждат и толкова ентусиазирани от идеята да работят в чужбина. Или поне това не е опция номер 1 за професионална реализация, противно на популярните анекдоти за вездесъщата панацея на всички нерешими проблеми - терминал 2. Разбира се, и у нас технологични мастодонти като Google, Apple и Microsoft са посочени като предпочитани работодатели от найголям брой студенти и в трите направления на изследването - бизнес, инженерни науки и ИКТ.
Но специфичното в случая е, че в топ 30 намират място и много локални компании като Bulgaria Air, bTV Media Group, Първа инвестиционна банка, както и държавни структури като Министерството на икономиката и Министерството на образованието и науката ( виж таблиците). Което значително намалява дела на т.нар. интер-
Младите българи предпочитат да създават сигурност сами за себе си, като инвестират в кариерното си развитие, вместо да очакват от работодателя им да го прави за тях.
националисти, т.е. младите хора, чиято основна цел е да имат международна кариера. А това е още една черта, която ни отличава от съседните държави, където картината отново е различна - по един локален шампион като „Газпром“в Русия или „Шкода“в Чехия сред изобилие от големи междуна- родни компании, към които са насочени погледите и амбициите на местните студенти. Според Ив Шнойли обяснението се крие донякъде в специфичната настройка на българските студенти, които преобладаващо не само искат да бъдат „архитекти на своя успех“, но и в някаква степен се чувстват отговорни и имат желание да допринесат за развитието на националната икономика. Освен това според него, макар и да са привлечени от силата на големите брандове и пошироките възможности за кариерно развитие, които предлагат на хартия, са склонни да подхождат по-прагматично и предпочитат да кандидатстват там, където биха имали по-големи шансове да бъдат наети, а именно местните работодатели.
Търси се следващият Джъстин Бийбър
Ако разбием резултатите на изследването по индустрии, бихме се натъкнали и на още една донякъде изненадваща подробност. Въпреки многото местни IT компании и сравнително благоприятната стартъп екосистема у нас излиза, че мнозинството от българските респонденти не мечтаят да работят толкова в технологичните направления, колкото в сферата на медиите и рекламата, както и развлекателния бизнес ( виж таблиците). „Банките губят привлекателност навсякъде и това може да се обясни най-вече с икономическата несигурност след световната финансова криза и все още твърде консервативните политики на управление на служителите в тях“, казва Ив Шнойли.
За сметка на това развлекателната индустрия е атрактивна област за реализация почти във всички държави, обхванати от анкетата. И все пак рядко се срещат толкова силно изразени предпочитания към нея, както в България, коментира Шнойли. За сравнение - в региона на ЦИЕ и особено в Румъния и Унгария например най-предпочитаните сектори са образователните и научните институции, инженерство и производство, както и софтуерните и компютърните науки, които при нас се позиционират по-надолу в класацията.
А причината българите да са привлечени до такава степен от развлекателния бизнес, е, защото до голяма степен в съзнанието си го свързват наймного с работата в дина-