Терорът на медиите

Как пресиленото отразяване на трагични събития прави хората тревожни и играе в полето на извършителите на престъпления

Много медии залитат в емоционално отразяване на случаи на насилие и това се видя нагледно при терористичните актове и масови стрелби през последните седмици. Освен че прави хората по-тревожни, това създава риск имитатори да извършат следващи подобни престъпления. Детайлното медийно отразяване е и плюс за терористите, които търсят трибуна за посланията си и всяване на страх. „Българи в Мюнхен: Паника, всеки се спасява както може“„Вместо празник – кошмар в Ница“„Мъж вилнее с мачете в Германия - уби жена, рани други две“„Джихадисти прерязаха гърлото на свещеник в църква във Франция“„ПОМЕТЕНА ОТ ТЪЛПАТА: Българка пострадала в дъжда от куршуми в мола“ дължава д- р Дитрих и обяснява как всъщност хората обичат страха и клонят повече натам да бягат от злото, отколкото да търсят доброто. И тук идва лошата новина - в тази обич към страха техен верен съюзник са медиите.

Горните цитати между другото не са от жълти медии. С тези заглавия отразиха поредицата от случаи на насилие през последните няколко седмици сериозни електронни и интернет издания, сред които двете най-гледани телевизии в България - bTV и Nova. Дори в публикациите и репортажите да няма фактологични грешки, драматизирането чрез силни епитети („ вилнее“, „ пометена“,“кошмар“) и внушенията чрез спекулации ( часове след стрелбата в Мюнхен например, за която впоследствие щеше да стане ясно, че е извършена от 18-годишен германец в състояние на амок, бившият директор на разузнаването ген. Кирчо Киров обясняваше по Nova как при атаката „си личи почеркът на ИДИЛ“) не се вписват в задачите на журналистите. А именно да информират хората с факти и да анализират случилото се с разумни и правдоподобни аргументи. В първите минути и часове на извънредни ситуации на преден план е неутралното отразяване, което не всява паника - правило, записано в етичния кодекс и на българските медии. Фокусът върху извършителите, жертвите, смъртта и хиперболизирането на трагедиите имат няколко вредни последици. Те влияят върху способността на зрителите, слушателите и читателите да мислят рационално и да си съставят вярна картина за случващото се. Освен това научни изследвания са доказали връзка между медийното отразяване на трагични инциденти и вероятността подражатели да извършат подобни. Накрая, с емоционалните си репортажи медиите играят и в полето на терористите, защото им осигуряват широка трибуна за разпространение на послания и всяване на страх. Границата между мисията на журналистите да информират и спазването на етични и морални норми е тънка и често е въпрос на саморегулация. Последиците от прекрачването й обаче са твърде опасни, за да бъдат пренебрегвани.

Какво виждаме и какво всъщност става

След терористичните атаки и публични масови убийства във Франция и Германия този месец много хора може би са добили усещането, че този тип инциденти стават повече и по-страшни. Всъщност просто в момента са по-видими, защото са поблизо. „Начинът, по който се отразяват подобни събития в Европа, е много по-различен от начина, по който се говори за тях, когато са в Близкия изток, Африка или Азия“, обяснява за „Капитал“д-р Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Тя припомня, че само дни след масовото убийство в Ница в Кабул бяха убити 80 души и ранени 200 по

В първите минути и часове на извънредни ситуации на преден план трябва да е неутралното отразяване.

време на протест за достъп до далекопровод, в атентат, за който отговорност пое ИДИЛ. „Случи се нещо много страшно в новините – започнахме да степенуваме смъртта на хора, да преценяваме важността на тази новина спрямо заплахата към собствените ни граници, тела, култура“, коментира д-р Попова. Сякаш терорът в Афганистан е нещо естествено. А във Франция не е.

Степенуваме и по сензационност. Както даде пример културологът проф. Ивайло Дичев във Facebook, „11 жертви на пътя последния уикенд. Но самоубиецът, стрелял по лекаря в Берлин, ни развълнува много повече, да не говорим за терористичния акт в Нормандия.“Преди време случай като убийството с мачете в Ройтлинген нямаше да намери място в централните новини в Германия.

Психологът проф. Волфганг Фриндте от университета „Фридрих Шилер“в Йена изследва връзките между телевизионното съдържание, неговото възприемане от хората и страха от терор. Резултатите показват, че в материалите на частните телевизии по темата тероризъм има по-висока степен на драматизиране в сравнение с тези на обществените. Използват се кадри с жертви и пострадали или пък се ко- ментират възможни последици от осуетени терористични атаки на фона на драматични аудиоефекти. Това очевидно се отразява на публиката - хора, които казват, че гледат повече частни телевизии, и чиято представа за тероризма е повлияна основно от тези канали, чувстват по-силна заплаха за себе си, отколкото такива, които гледат обществените медии, или такива, които въобще не гледат телевизия.

„Вероятността да загинеш в автомобилна катастрофа е по-голяма, отколкото в терористичен акт, но хората не се ориентират по статистиката“, казва пред „Капитал“проф. Фриндте. И обяснява, че страховете и представите за случващото се са винаги много субективни и повлияни от ключови, масово отразени събития. Преподавателят дава конкретно статистическо доказателство - докато броят на терористичните атаки в Западна Европа намалява в периода 2001 - 2011 г., по същото време страхът от такива сред хората рязко се увеличава, като обяснението са атентатите от 11 септември. „Тоест реалната опасност и усещането за опасност не е задължително да съвпадат“, допълва Фриндте.

Когато си пуснем вечер телевизора обаче, рационалните аргументи остават на заден план. Защото страшните новини травматизират. „Това, което се случва, е, че човек регресира, губи капацитета си чрез осмисляне на цялостната ситуация да държи вътрешния си баланс“, обяснява психотерапевтът Рада Наследникова. „Натискът на емоциите го кара да се връща в състояние, в което като едно отчаяно дете търси баща си“, продължава тя. Хората стават по-тревожни, не мислят, търсят начин за бягство от реалността. И ако едно такова краткосрочно бягство може да е светът на покемоните, дългосрочните последици могат да са пофатални. В състояние на регрес хората са склонни към идеология, към ксенофобия, към безкритично следване на някакъв лидер, както се раждат и диктатурите, коментира Рада Наследникова. „Фундаментализмът също е едно много регресирано състояние - в него хора, които са отхвърлени от обществото, които са бедни, които със сигурност не са израснали в добри условия, изграждайки стабилна идентич-