Абонирани за гигантите

За втори път операторите показаха колко клиенти на различните си услуги имат.

Разлика с дебюта на публичността отпреди година има - големите в доставката на глас, телевизия и интернет стават поголеми, във втория ешелон е шарено, а малките се свиват още. Ако се съди по приходите на телекомите, които не растат, излиза, че през 2015 г. цените са паднали, за- щото клиентите са се увеличили. Другото обяснение е, че някои оператори плавно разкриват пълния брой на абонатите си. Числата показват и че най-растящият сектор съвсем очаквано е този на мобилния интернет.

Върховете в различна комбинация остават окупирани от добре познатите местни гиганти - БТК, „Булсатком“, „Теленор“и „Мобилтел“, която погълна петия голям в сектора - „Близу“. От четворката могат да си позволят да пакетират услугите си и да предложат ниски цени, а при мобилните услуги входът е труден и скъп, така че конкуренцията е крайна. От години за GSM услуги се подготвят „Макс телеком“и „Булсатком“, но вероятно ще отнеме дълго време да се изкачат в тези класации. Факт е, че във всички сегменти дистанцията с по- малките се задълбочава.

При все че тенденциите са валидни, част от данните повдигат въпроси. От една страна, мобилните оператори с години завишаваха абонатите си, вероятно за да стоят добре пред акционерите си. От друга, разпространителите на телевизия традиционно посмъкват показателите си, за да плащат по-малко за права на съдържанието. В тв сегмента, а и при интернет доставките, със сигурност има и голям сив сектор, не е ясен само точният му размер. За капак и числата, публикувани в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), и пуснатите от същата списъци с абонати на оператори също не са в синхрон.

Концентрирано и нагоре

Всичко расте с едно малко изключение (без да броим фиксираната телефония, която от години се смалява) - броят на GSM абонатите. Причината е, че мобилните оператори започнаха да изтръскват от отчетите си неактивните SIM карти и доближиха броя на декларираните си абонати до по-реални стойности. Това е и обяснението защо за миналата година е отчетен спад с почти 7% по този показател. Тъй като приходите на големите или не спадат, или намалението е с малко, излиза, че по-скоро е имало изчистване, отколкото отказ на абонати. Естествено и това явление се среща - заради конкуренцията все по-рядко операторите „заключват“клиентите си с високи тарифи към другите телекоми, а това обезсмисля притежаването на няколко различни карти. И ако прочистването е валидно за двата по-стари оператора, то при последния навлязъл - БТК, има ръст, което може и да е от привлечени нови клиенти.

В числата има и потвърждение на 4G мантрата, че тъкмо мобилният интернет е това, което изиграва и тепърва ще има ключова роля в бизнес моделите им. Справката с абонатите подкрепя тезата - за 2015 г. броят на клиентите на такава услуга се е увеличил с една пета. Добри новини има и за сегмента на фиксирания интернет, където за поредна година се вижда ръст - сега е малко над 5%. Проникването на интернет свързаността вече е почти 50%.

Не с такива ръстове могат да се похвалят доставчиците на телевизия. Тв разпространението отбелязва спад с 6% на приходите през 2015 г., а абонатите на платена телевизия леко се увеличават с малко над 1%. Според доклада на КРС проникването на платена телевизия в България продължава и достига до почти 60%. Ако последното беше точно така обаче, би означавало, че България е обетованата земя на цифровизацията - факт, който протоворечи на реалността. По-реалистично би било числото 85% - такова е проникването на платена телевизия според последното проучване на „Евробарометър“, правено през есента на 2014 г.

Общото между послед- ните два сегмента е тенденцията на концентрация. И при телевизията, и при фиксирания интернет над три четвърти от абонатите ползват услугите само на три компании.

Колкото до фиксираната телефония, тя отдавна не представлява особен интерес за участниците в сектора, същото се отнася и до статистиката за нея. Не е изненадващо, че предприятията, които предлагат услугата, намаляват, миналата година по същия начин намаляват и приходите.

Зад телевизионния екран

По ред причини именно телевизионното разпространение е най-енигматичният телеком сегмент. На първо място, операторите нямат мотив да вадят на светло всичките си абонати, защото това е фактор при ценообразуването в договорите им с телевизиите. Затова е трудно и да се каже как точно расте сегментът и кой какъв дял държи. Последното се дължи на вечната борба между големите и малките оператори - първите твърдят, че вторите са до голяма степен в сивата икономика и така рушат пазара чисто ценово. И обратното - кварталните и регионалните обвиняват националните, че кроссубсидират тв доставката от останалите си услуги, за да завземат пазара им. Поне според публичните данни трите големи телекома - „Булсатком“, „Мобилтел“(заедно със закупения „Близу“) и БТК държат 83% от всички 1.78 млн. абонати в сегмента.

Според информацията от доклада на КРС за миналата година приходите от платена телевизия в България са 289.7 млн. лв., неравномерно разпределени между 299 компании. Така излиза, че средната месечна сметка на абонат е била 13.6 лв.

Най-много абонати, съответно и оборот, има от сателитна телевизия. Такава се предлага само от трите големи оператора, които са си разделили постъпления от 153 млн. лв. от тази си дейност.

Въпреки че на първо четене сегментът на радио- и тв разпростране- нието пада с 6%, това е всъщност ефект от затихващия потребителски интерес към кабелната телевизия. През 2015 г. е налице ръст на приходите само при две от услугите в сегмента - при IP телевизията на дребно (50%), която продължава да не държи твърде голям дял от общите постъпления, и при спътниковата телевизия (3.9%), сочи докладът на КРС.

Освен по отношение на приходите има и разместване в абонатите на различните типове платена телевизия. За поредна година предпочелите кабелна услуга спадат - този път с цели 15%. За сметка на това се увеличава делът на потребителите на интернет телевизия (IPTV) с една четвърт и на сателитна с 11%. Така в момента над половината платени абонати залагат на спътниковата технология, а 35% - на добрия стар кабел. Отчетена е и все по-голямата готовност за изпробване на нови модели и услуги като Pay-per-View (PPV) и видео по поръчка (VOD).

Тази година в сектора няма големи новини. Разместване в тв разпространението може да дойде през 2017 г. - до януари лидерът „Булсатком“ще е изстрелял собствен сателит. Телекомът планира да пусне и още услуги като споменатите VOD и IPTV, както и повече HD и SD канали. С това компанията не само ще окаже натиск за иновиране в сегмента, но и планира да привлече за клиенти на едро някои от другите големи телекоми, както каза неотдавна в интервю за „Капитал“Максим Заяков, акционер и изпълнителен директор на компанията.

На скорост

Безспорно е, че консумацията на мобилен интернет расте. Докато операторите упорито изпускат числото с броя на клиентите си, ползващи мобилен интернет, в отчетите си, изглежда, малко го поукрасяват пред КРС. Според данните, които четирите оператора са подали на комисията за края на 2015 г., излиза, че клиенти на мобилен интернет в България са почти 5.8 млн. души. Е, поне толкова SIM карти използват или са използвали за някакъв период мобилен пренос на данни. Числата в годишния доклад на КРС, който излезе в средата на юли, по необясними причини са малко по-различни - там абонатите са 4.45 млн.

Спадът в GSM абонатите идва основно от прочистване на неактивни SIM карти.