Непобедените демони на БНБ

БНБ има две основни функции. Едната е да пази валутния борд, което най-общо се постига с финансова стабилност. Другата е да надзирава банките, което, ако се прави постоянно и методично, произвежда финансова стабилност.

На пръв поглед между двете цели няма конфликт. При дълбоката криза през 2008 г. обаче БНБ реши да отпусне повече юздите на банките с цел да не позволи краткосрочни трусове в сектора да разклатят сакралната стабилност. Регулаторът БНБ отстъпи пред централната банка БНБ, вероятно с идеята да е временно, но връщането назад не е толкова лесно, особено когато банкирането се оплете добре с политиката. Резултатът беше бурната еволюция на тогава двуглавото чудовище Пеевски-Василев.

Сега БНБ имаше идеалния шанс да си върне контрола. Мащабната проверка ( виж стр. 8) от независими консул- танти и следена от Брюксел и Франкфурт даваше оправдание и легитимация на БНБ да действа твърдо.

Засега обаче тази възможност изглежда изпусната. Зад добрите резултати общо за сектора бяха позамазани проблемите на няколко банки, за които има достатъчно индикации за добре познатото кредитиране на свързани лица, съпътствано с неадекватни обезпечения и изкуствено поддържани живи за- еми. А при липсата на достатъчно прозрачност БНБ остави около нея да витаят съмнения, че не се е откъснала от зависимостите и страховете си. Дори ако това не е вярно, задачата на БНБ да се докаже, като плавно и методично започне да изчиства системата, дългосрочно ще стане неимоверно по-трудна. А ако е, ще е страшно, защото вече знаем какво бедствие може да произведе плененият от тези демони регулатор.

При липсата на достатъчно прозрачност БНБ остави около нея да витаят съмнения, че не се е откъснала от зависимостите и страховете си.