Какво не показа проверката на банките
В началото на проверките на БНБ един банкер прогнозира пред “Капитал”, че това може да се окаже скъпо струващо упражнение, от което няма да научим повече от онова, което вече знаем.
Числата вече са ясни и можем да обявим, че скептицизмът е бил основателен и реално дори научаваме за сектора по-малко, отколкото знаем.
Основният резултат се оказва смекчено поднесена картина с леко PR захаросване, което осигури изпълняването на една от ключовите задачи на БНБ - да пази финансовата стабилност. След оповестяването няма паника, няма тегления, не се използва публичен ресурс за спасяване и всички са щастливи. Но главната цел - да се върне доверието в централната банка като институция, отново остава неизпълнена.
Накратко констатациите са за по-малки проблеми и от най-оптимистичните предвиждания. След прегледа на качеството на активите (AQR) общо за системата се налагат корекции за 665 млн. лв. Това означава, че с толкова се намалява капиталът на банките вследствие на провизии, които се дължат основно на неправилно класифицирани експозиции - кредити, които се водят редовни, а всъщност са необслужвани. В резултат ключовият измерител на капиталова адекватност на системата намалява минимално от близо 20 на 18.9%, но далеч над средните нива в Европа и абсолютния регулаторен минимум - 4.5%.
Най-лесният начин да скриеш нещо обаче е зад средните стойности. Българската банкова система е доминирана от дъщерни банки на европейски групи и там наистина капиталът се запазва много по-висок от нормативно изисквания. Част от местните играчи обаче показват слабост - нещо, установено и от Европейската комисия, която през 2015 г. констатира проблеми в надзора и разделяне на сектора на две според собствеността.
Посоката, а и конкретните институции с проблеми бяха ясни дори и за широката публика и със сигурност БНБ не е узнала нещо, което не е откривала и сама с надзорните си инспекции. И което не е можела да адресира и сама с надзорни мерки. Ефектът е основно концентриран в две банки - Първа инвестиционна банка (420 млн. лв. допълнителни провизии) и Инвестбанк (105 млн. лв.). Те двете достигат и най-близо до законовия минимум от 4.5% на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) към рисковопретеглените активи, а при негативния сценарий на стрес теста достигат отрицателни стойности.
Резултатите от стрес тестовете пък бяха маргинализирани до интелектуални упражнения, чиито резултати са просто за сведение. В първоначално обявената методология се съдържаха референтни стойности, които можеха да се тълкуват като прагове, при падането под които трябва да се предприемат действия, но на финала изведнъж се оказа, че няма граница. И дори и отрицателни стой-
След проверката общо за системата се налагат корекции за 665 млн. лв. концентритани основно в две банки.
ности могат да се игнорират като дължащи се на нереалистично шоковите сценарии и/или на самата свръхконсервативна методология. Смислена публична реакция и анализ на резултатите от проверките почти отсъстваха. Едно от малкото изключения направи бившият финансов министър Симеон Дянков, който заяви, че предишното управление на БНБ начело с Иван Искров явно е било „в по-дружески отношения” с банките с българска собственост и трябва да се върви по-бързо към Европейския банков съюз (ЕБС), с което надзорът частично да мине към ЕЦБ и да се скъсат тези връзки. Това беше препотвърдено като приоритет и от управителя на БНБ Димитър Радев. Но според Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики за съжаление резултатите по- скоро отклоняват България от тази цел. “Положителните аг- регатни данни за стабилността на банковата система означават, че именно сега би бил правилният момент за пристъпване към ЕБС, тъй като ще можем да представим силни аргументи за присъединяване. За съжаление обаче начинът на провеждане на стрес тестовете (самостоятелно, а не заедно с ЕЦБ) и откритите, но очаквани проблеми в третата по големина банка (която би била една от трите под директен надзор от Брюксел като част от ЕБС) вероятно силно ще ограничат апетита за подобни стъпки - въпреки уверенията след колапса на КТБ”, пише в свой анализ той.
Добре ли е да е толкова добре
Финалните числа и на ниво система, и в банките, където са наложени най-сериозни мерки, са като цяло скромни на фона на очакванията и на публично достъпните данни за практиките в тях. Това чисто логически може да се обясни по два начина - или страховете ни след констатираната бездна в КТБ са били преувеличени и ситуацията с банките е много подобра, или някой иска да изглежда по-розова, отколкото е.
Да се отсъди твърдо кое от двете е вярно практически е невъзможно. Одиторите и консултантите, правили проверката, са имали достъп до първична информация - кредитни досиета, обезпечения, договори и т.н. В БНБ също имат детайлни данни от прегледа, както и от Централния кредитен регистър, и резултати от собствените си надзорни инспекции. Освен това имат и законовите правомощия да изискват и практически всякаква допълнителна информация. Така че е трудно някой външен анализатор или медиа да обори резултатите и да каже със сигурност, че има някакво разкрасяване.
За защита на тезата “каквото виждате, това е” служи основно фактът, че резултатите се верифицират от поне няколко независими институции. Всяка банка си има одитор, който й заверява годишните отчети. Освен това при проверката в нея е влязъл друг консултант, който независимо е изследвал детайлно извадки от най-големите и от случайно избрани експозиции. На трето място данните се събират и анализират от консултанта на БНБ “Делойт България”.