Играчка-плачка на популизма
За добро или лошо, изглежда, че и третият референдум в периода на прехода няма да премине успешно
Въпросите за референдума, предложени от един шоумен и екипа му, внушават опасно лесни решения, а всъщност изискват експертиза и дебат.
Политическите играчи бягат от отговорност, като пренебрегват допитването в опит да го маргинализират. Брекзит даде нагледен урок на безкритично вярващите в пряката демокрация като панацея за проблемите на едно общество. Референдумът за излизане на Великобритания от ЕС донесе шок за всички и предизвика политически катаклизъм в основните партии.
България все още не си е поднесла такава изненада. С голяма сигурност може да се каже, че и предстоящият на 6 ноември референдум няма да прeмине успешно. Защото успехът не е в приемането на предложенията, които се гласуват. Успешно провеждане на един референдум е налице при масово и информирано участие на гражданите, базирано на сериозна и аргументирана кампания по важни за обществото въпроси.
Референдумът е средство за приобщаване на гражданите във властта. Точно затова той може да е опасно оръжие в ръцете на политици популисти и податливо на манипулативни внушения общество. У нас за съжаление, референдумите се оказаха самоцелно средство за политическо надмощие и трупане на рейтинг със съзнателното очакване гражданите да гласуват не обмислено и разумно, а според моментните си емоции или според партийните си пристрастия.
Трети предизвестен провал
Случаят със сегашния референдум е по-особен. Политическите играчи се почувстваха застрашени от предложенията на инициаторите му, но вместо да агитират за правилната според тях позиция, решиха да пренебрегнат допитването в опит да го маргинализират. Самите въпроси пък са плод на амбициите на един шоумен и екипа му, с тях решението изглежда опасно лесно, но всъщност изисква експертиза и дебат.
А експертите отрано се оттеглиха. В крайна сметка, колкото и непопулярно да звучи, очакваната ниска избирателна активност може да се окаже благословия. Със сигурност обаче трети провален референдум в рам- ките на прехода - след тези за АЕЦ „Белене“и електронното гласуване, ще означава и опорочаване на идеята за пряка демокрация в България, която и без това е твърде крехка.
Нищожна е вероятността през ноември броят на гласувалите в допитването да стигне 3 500 585, колкото са гласували на последните парламентарни избори. А това е първото условие да се стигне до задължителен резултат от допитването. След него е подкрепата на конкретното предложение от повече от половината от гласувалите. В този смисъл дори 100% от участвалите в референдума да са подкрепили дадено предложение, резултатът няма да е задължителен за Народното събрание, ако общата активност не достигне тази на последните парламентарни избори. В тези случаи предложението се разглежда от парламента като национална гражданска инициатива, без обвързваща с решение стойност.
Предстоящият референдум е с три въпроса, като броят на участниците в него се определя общо от броя на пуснатите пликове, независимо как е попълнена бюлетината вътре, дали тя съдържа отговор и на трите въпроса или само на един или два, дори на нито един. Оттам насетне отчитането на резултата се прави за всеки въпрос поотделно, като се броят отговорите „да“и „не“, съотнесени към общия брой на пликовете, а не само към броя на тези, които са гласували за конкретното предложение. За да се счита за прието едно предложение, за него с „да“трябва да са гласували над 50% от участвалите в референдума.
През последните 25 години активността в президентските избори винаги е била по-ниска от тази в парламентарните. Референдумът няма потенциал да я вдигне, всъщност логиката е обратната - от президентските избори се очаква да стимулират участието в референдума. Трябва да се отчете и фактът, че предстоящите избори са първи след въвеждането на задължителното гласуване в Изборния кодекс, но много експерти са скептични, че това може съществено