Па­ни­ка­та е из­лиш­на

Capital - - Съдържание #06 - ав­тор То­дор То­до­ров | todor.todorov@capital.bg

В края на ми­на­ла­та сед­ми­ца доб­ра но­ви­на за ико­но­ми­ка­та на САЩ до­не­се кра­тък срив на па­за­ри­те

→ В края на ми­на­ла­та сед­ми­ца доб­ра но­ви­на за ико­но­ми­ка­та на САЩ до­не­се кра­тък срив на па­за­ри­те. → За ня­кол­ко дни от бор­си­те бя­ха из­т­ри­ти 4 тр­лн. до­ла­ра, но страс­ти­те бър­зо се ус­по­ко­и­ха.

→ Ко­рек­ци­я­та е очак­ва­на, а спо­ред ин­вес­ти­то­ри и ана­ли­за­то­ри пред­с­тои вре­ме на сил­на во­ла­тил­ност при ак­ци­и­те.

ПП­рез ля­то­то на ми­на­ла­та го­ди­на един от по­пу­ляр­ни­те ин­вес­ти­то­ри на на­ше­то вре­ме – Джим Ро­джърс, ка­за, че през след­ва­щи­те го­ди­ни ще има бор­сов срив, не­виж­дан до­се­га. Ду­ми­те му бя­ха под­ми­на­ти то­га­ва, но съ­би­ти­я­та от пос­лед­ни­те дни на све­тов­ни­те па­за­ри мо­же да са на­ка­ра­ли по­ве­че хо­ра да се се­тят за тях. Как­во се слу­чи – в края на ми­на­ла­та сед­ми­ца за­поч­на спад в кор­по­ра­тив­ни­те цен­ни кни­жа от САЩ през Азия до Ев­ро­па, след ка­то го­ди­ни на­ред се но­си­ха на въл­на­та на въз­хо­дя­щия тренд, под­к­ре­пя­ни от ну­ле­ви­те лих­ви и ви­со­ка­та лик­вид­ност, оси­гу­ре­на от цен­т­рал­ни­те бан­ки. Чер­ве­на­та въл­на се пре­не­се и през та­зи сед­ми­ца, ка­то за крат­ко пе­чал­би­те за це­лия яну­а­ри бя­ха из­т­ри­ти - 4 тр­лн. до­ла­ра за 4 дни. В аб­со­лют­на стой­ност Dow Jones 30 нап­ра­ви най-го­ля­ма­та си ис­то­ри­чес­ка днев­на за­гу­ба в по­не­дел­ник – 1175 пун­к­та (-4.6%), в про­цен­ти ре­кор­дът все още се дър­жи от Чер­ния по­не­дел­ник от 19 ок­том­в­ри 1987 г., ко­га­то па­да за ден с 22%. Във втор­ник ве­чер­та и сря­да страс­ти­те се ус­по­ко­и­ха.

Пог­лед­на­ти от Бъл­га­рия, те­зи съ­би­тия из­г­леж­дат дос­та аб­с­т­рак­т­но, но те за­ся­гат все­ки от нас – пен­си­он­ни­те фон­до­ве ин­вес­ти­рат част от ак­ти­ви­те си в ак­ции на ком­па­нии в стра­на­та и в чуж­би­на, а вся­ко тях­но по­ни­же­ние се от­ра­зя­ва на до­ход­ност­та им, а от­там и на по­тен­ци­ал­ни­те бъ­де­щи пен­сии. Бор­са­та в Со­фия съ­що се по­ни­жа­ва­ше пос­лед­ни­те дни.

Ре­зон­ни­те въп­ро­си са до­ко­га и кол­ко ще про­дъл­жи то­зи спад, крат­ка ли е ко­рек­ци­я­та, ид­ва ли ме­чи­ят пазар (за та- къв се счи­та, ко­га­то бор­си­те се сри­нат с 20% от най-ви­со­ка­та им пос­лед­на точ­ка).

Ди­шай, спо­кой­но

През сед­ми­ца­та се по­я­ви­ха мно­го и раз­лич­ни мне­ния, но по­ве­че­то са в ду­ха "Без па­ни­ка". Все пак ко­рек­ци­и­те на па­за­ри­те са не­що нор­мал­но - след ръст ин­вес­ти­то­ри­те обик­но­ве­но при­би­рат пе­чал­би­те си. Ос­вен то­ва ня­ма фун­да­мен­тал­на при­чи­на на то­зи етап за срив и па­ни­ка - ико­но­ми­ки­те са ста­бил­ни, кор­по­ра­тив­ни­те пе­чал­би рас­тат. То­ва, ко­е­то бу­ди при­тес­не­ние (и спо­ред Джим Ро­джърс) е ви­со­ко­то ни­во на дълг - т.е. до­ри в дър­жа­ви ка­то Ки­тай, ко­и­то пре­ди 10 го­ди­ни спа­ся­ва­ха па­за­ри и ком­па­нии, днес има дълг. Ба­лан­сът на Фед е пъ­лен с об­ли­га­ции, а бу­мът на сли­ва­ни­я­та и при­до­би­ва­ни­я­та бе­ше фи­нан­си­ран с ев­ти­ни па­ри.

За да се раз­бе­ре ети­мо­ло­ги­я­та на гор­ни­те съ­би­тия, все пак тряб­ва да се вър­нем мал­ко по-на­зад – око­ло 8-10 го­ди­ни. След фи­нан­со­ва­та кри­за от 2007/2008 г. цен­т­рал­ни­те бан­ки пред­п­ри­е­ха без­п­ре­це­ден­т­ни дейс­т­вия по раз­х­лаб­ва­не на па­рич­на­та си по­ли­ти­ка. Ре­зул­та­тът бе­ше ну­ле­ви и до­ри от­ри­ца­тел­ни лих­ви и ог­ром­на лик­вид­ност, ко­я­то те оси­гу­ря­ва­ха чрез из­ку­пу­ва­не на дър­жав­ни, ипо­теч­ни и кор­по­ра­тив­ни об­лек­че­ния – про­цес, ста­нал из­вес­тен с име­то ко­ли­чес­т­ве­ни об­лек­че­ния. Цел­та му бе­ше да се оси­гу­ри ре­сурс във фи­нан­со­ва­та сис­те­ма, кой­то да се пре­лее в ико­но­ми­ка­та (фи­нан­си­ра­не на биз­не­си), за да се ус­ко­ри рас­те­жът. Го­ля­ма част от те­зи ев­ти­ни па­ри сти­му­ли­ра­ха рас­те­жа на бор­си­те.

Ко­га­то доб­ра­та но­ви­на сри­не па­за­ри­те

То­ва, ко­е­то на­тис­на спу­съ­ка в пе­тък, бя­ха... мно­го доб­ри дан­ни за аме­ри­кан­с­ка­та ико­но­ми­ка – ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да обя­ви, че па­за­рът на ра­бот­на ръ­ка се дви­жи от­лич­но – без­ра­бо­ти­ца­та през яну­а­ри ос­та­ва неп­ро­ме­не­на на 4.1% за чет­вър­ти по­ре­ден ме­сец, но­ви­те ра­бот­ни мес­та се уве­ли­ча­ват, а по­ча­со­ва­та став­ка на зап­ла­ща­не рас­те с

2.9%. Без­ра­бо­ти­ца­та и ин­ф­ла­ци­я­та са два­та клю­чо­ви ин­ди­ка­то­ра, ко­и­то Фе­де­рал­ни­ят ре­зерв сле­ди при оп­ре­де­ля­не на лих­ве­на­та си по­ли­ти­ка – нис­ко ни­во на пър­ва­та и на­рас­т­ва­не на вто­ра­та да­ват по­ве­че сме­лост на цен­т­рал­ни­те бан­ки да за­тя­гат мо­не­тар­ни­те си по­ли­ти­ки. Фед от ня­кол­ко го­ди­ни за­поч­на да вди­га плав­но лих­ви­те и обя­ви край на из­ку­пу­ва­не­то на дър­жав­ни об­ли­га­ции, а ЕЦБ ги на­ма­ли. До­кол­ко­то оба­че ин­ф­ла­ци­я­та в САЩ ос­та­ва под цел­та от по­не 2%, за­ло­же­на от Фед, то по-се­ри­оз­но вди­га­не на лих­ви­те из­г­леж­да мал­ко ве­ро­ят­но за­се­га. Но в дъл­гос­ро­чен план по-ви­со­ки­те зап­ла­ти ще се прех­вър­лят в по­ве­че пот­реб­ле­ние, а от­там и ин­ф­ла­ция. За­то­ва и по­ни­же­ни­я­та и при­тес­не­ни­я­та на па­за­ри­те до­ня­къ­де мо­же да се оп­ре­де­лят ка­то свръх­ре­ак­ция.

Ис­то­ри­чес­ки­те ре­кор­ди на Уолстрийт ка­рат от по­не го­ди­на ана­ли­за­то­ри и ин­вес­ти­то­ри да го­во­рят и пре­дуп­реж­да­ват, че ак­ци­и­те са над­це­не­ни. Ин­те­рес­но из­каз­ва­не в та­зи по­со­ка нап­ра­ви и пред­се­да­те­лят на Фед Джа­нет Йе­лън. В ин­тер­вю за CBS тя за­я­ви, че при­тес­не­ния пре­диз­вик­ва ви­со­ка­та оцен­ка на кни­жа­та на ком­па­ни­и­те, но не се ан­га­жи­ра да ка­же да­ли спо­ред нея има ба­лон. По­доб­ни из­каз­ва­ния ряд­ко мо­гат да се чу­ят пуб­лич­но от во­дещ цен­т­ра­лен бан­кер, но в слу­чая те

дой­до­ха и с из­ра­зе­но­то ра­зо­ча­ро­ва­ние на Йе­лън, че ня­ма да по­лу­чи но­ми­на­ция за вто­ри ман­дат на­че­ло на Цен­рал­на­та бан­ка на САЩ.

Из­вес­т­но нап­ре­же­ние на па­за­ри­те до­не­се и кор­по­ра­тив­ни­ят се­зон, в кой­то ком­па­ни­и­те пуб­ли­ку­ват сво­и­те отчети за пос­лед­но­то три­ме­се­чие на ми­на­ла­та го­ди­на. Трен­дът е по­ло­жи­те­лен, но ня­кои от го­ле­ми­те ком­па­нии из­не­со­ха и про­ти­во­ре­чи­ви дан­ни, по-сла­би прог­но­зи

или прос­то не от­го­во­ри­ха на ви­со­ки­те очак­ва­ния на ин­вес­ти­то­ри и ръ­ко­вод­с­т­во.

Пър­ви­ят ба­ро­ме­тър за очак­ва­ни­я­та по от­но­ше­ние на лих­ви­те ви­на­ги е об­ли­га­ци­он­ни­ят пазар - 10-го­диш­ни­те дър­жав­ни цен­ни кни­жа на САЩ са счи­та­ни за най­без­рис­ко­ва­та ин­вес­ти­ция, а до­ход­ност­та им се по­ви­ши до бли­зо 3% - най-ви­со­ко­то ни­во от 2014 г. на­сам. Имен­но тя е счи­та­на за ин­ди­ка­тор за ни­во­то на дъл­гос­роч­ни­те лих-

ви - по­ви­ше­ни­е­то й оз­на­ча­ва, че па­за­ри­те очак­ват имен­но по­кач­ва­не­то им в ня­ка­къв мо­мент.

То­ва, око­ло ко­е­то се обе­ди­ня­ват поч­ти всич­ки, е, че пред­с­тои сил­на во­ла­тил­ност през след­ва­щи­те ме­се­ци - т.е. спа­до­ве с по ня­кол­ко про­цен­та и след то­ва по­кач­ва­ния ще са не­що нор­мал­но. Ко­е­то ня­ма да е доб­ре за бър­зи спе­ку­лан­ти със сла­би нер­ви.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.