Ди­ми­тър Цан­чев, пос­ла­ник на Бъл­га­рия в ЕС

Ди­ми­тър Цан­чев,

Capital - - Съдържание #06 - пос­то­я­нен пред­с­та­ви­тел на Бъл­га­рия към ЕС Ин­тер­вю­то взе Илин Ста­нев

За­що спо­ред вас в Бъл­га­рия има не­до­ве­рие в спо­соб­ност­та на стра­на­та да се спра­ви с пред­се­да­тел­с­т­во­то на Съ­ве­та на ЕС?

Не бих ка­зал, че има не­до­ве­рие в спо­соб­нос­ти­те ни да се спра­вим с та­зи за­да­ча. По-ско­ро в Бъл­га­рия има за­си­лен ин­те­рес към то­ва, ко­е­то пра­вим в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, и към спе­ци­фич­ни­те за­да­чи, ко­и­то има­ме в ро­ля­та си на пред­се­да­тел. То­зи тип об­щес­т­ве­на мо­би­ли­за­ция и ак­тив­ност на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во бих срав­нил са­мо с пе­ри­о­да не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бъл­га­рия към ЕС и то­ва е по­зи­тив­но раз­ви­тие. Ев­ро­па в мо­мен­та е из­п­ра­ве­на пред го­ле­ми въп­ро­си, пред слож­ни ре­ше­ния и е ху­ба­во, че бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во е със за­си­лен ин­те­рес как и къ­де Бъл­га­рия стои ка­то по­зи­ции при тър­се­не­то на от­го­во­ри­те на те­зи въп­ро­си.

Раз­би­ра се, то­зи ин­те­рес съз­да­ва и пок­ри­ти­чен пог­лед към на­ша­та ра­бо­та, но той всъщ­ност ни по­ма­га и мо­ти­ви­ра да се спра­вим по-доб­ре.

Мо­же ли да се ка­же, че с пред­се­да­тел­с­т­во­то дос­та бъл­га­ри пре­от­к­ри­ха ЕС – се­га те из­вед­нъж виж­дат как ре­ал­но ра­бо­ти?

Еди­най­сет го­ди­ни след на­ча­ло­то на член­с­т­во­то то­ва е пър­ва­та го­ля­ма про­вер­ка за Бъл­га­рия да до­ка­же, че за те­зи го­ди­ни стра­на­та е из­г­ра­ди­ла ре­ал­ни спо­соб­нос­ти в сво­я­та ад­ми­нис­т­ра­ция да учас­т­ва в ев­ро­пейс­кия про­цес на взи­ма­не­то на ре­ше­ни­я­та. За­що­то пред­се­да­тел­с­т­во­то е пре­ди всич­ко свър­за­но с ро­ля­та на Бъл­га­рия в про­це­са на взи­ма­не на ре­ше­ния в ин­с­ти­ту­ци­и­те на ЕС. То­ва е про­вер­ка за ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та в Со­фия и тук, в Пос­то­ян­но­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во към ЕС, как­то и за еки­пи­те, ко­и­то ра­бо­тят по раз­лич­ни­те по­ли­ти­ки на ЕС ка­то зе­ме­де­лие, ди­ги­тал­на ико­но­ми­ка, пра­во­съ­дие и вът­ре­шен ред и т.н. Всич­ки те­зи хо­ра се­га имат въз­мож­ност да по­ка­жат, че са на ни­во, ко­е­то поз­во­ля­ва да во­дят то­зи про­цес.

За­си­ле­ни­ят ин­те­рес не до­ве­де ли до ле­ко из­к­ри­ве­на­та пред­с­та­ва в Бъл­га­рия, под­сил­ва­на от пра­ви­тел­с­т­во­то, че стра­на­та ед­ва ли не дви­жи днев­ния ред на Ев­ро­па?

Пос­та­нов­ка­та, че ня­кой ня­ко­го заб­луж- да­ва, че Бъл­га­рия оп­ре­де­ля днев­ния ред на Ев­ро­па, е не­точ­на. Бъл­га­рия на­ис­ти­на оп­ре­де­ля днев­ния ред. Днес (02.02.2018 – бел. ред.) нап­ри­мер аз съм из­п­ра­тил на мо­и­те ко­ле­ги пос­то­ян­ни пред­с­та­ви­те­ли от дру­ги­те стра­ни член­ки пред­ло­же­ния за два та­ки­ва днев­ни ре­да – за пред­с­то­я­що за­се­да­ние на КОРЕПЕР (ко­ми­те­тът на пос­то­ян­ни­те пред­с­та­ви­те­ли, кой­то под­гот­вя за­се­да­ни­я­та на ми­нис­т­ри­те и съг­ла­су­ва пред­ва­ри­тел­но по­ве­че­то въп-

Ка­то пред­се­да­тел тряб­ва да на­ме­рим та­къв ба­ланс, при кой­то да не ос­та­ва впе­чат­ле­ни­е­то, че стра­на­та опит­ва през гла­ва­та на всич­ки ос­та­на­ли да про­ка­ра сво­и­те интереси.

ро­си – бел. ред), на ко­е­то ще раз­г­ле­да­ме пред­ло­же­ни­е­то за дне­вен ред на пред­с­то­я­щия Съ­вет по об­щи въп­ро­си.

По-важ­но­то от бук­вал­но­то оп­ре­де­ля­не на днев­ния ред, раз­би­ра се, е, че Бъл­га­рия има въз­мож­ност да из­ва­ди от не­го на пре­ден план оне­зи те­ми, ко­и­то тя ка­то стра­на пред­се­да­тел на Съ­ве­та на ЕС, смя­та за важ­ни. И в то­ва е го­ля­ма­та си­ла и въз­мож­ност на вся­ко ед­но пред­се­да­тел­с­т­во – да сло­жи ак­цент вър­ху оне­зи въп­ро­си, ко­и­то за нас или за ре­ги­о­на се счи­тат за важ­ни.

Един кон­к­ре­тен при­мер са За­пад­ни­те Балкани. Да, те от­дав­на са част от по­ли­ти­ка­та на ЕС за раз­ши­ря­ва­не­то, но имен­но на­ше­то пред­се­да­тел­с­т­во ус­пя да фо­ку­си­ра вни­ма­ни­е­то вър­ху то­зи ре­ги­он с по­зи­ци­я­та, че той бе­ше по­заб­ра­вен на­пос­ле­дък. С по­доб­на пер­с­пек­ти­ва пра­ви­тел­с­т­ва­та в ре­ги­о­на ще бъ­дат на­сър­че­ни в сво­я­та ре­фор­мис­т­ка по­ли­ти­ка.

Ако ос­та­вим нас­т­ра­на За­пад­ни­те Балкани, в кои дру­ги об­лас­ти на ев­ро­пейс­кия дне­вен ред Бъл­га­рия вкар­ва ней­но спе­ци­фич­но гле­ди­ще?

Нап­ри­мер в раз­го­во­ра за бъ­де­ща­та фи­нан­со­ва рам­ка на ЕС. Ние още от­се­га сме ка­за­ли, че ко­хе­зи­он­на­та по­ли­ти­ка (по­ли­ти­ка­та на сб­ли­жа­ва­не, ко­я­то фи­нан­си­ра стра­ни­те член­ки с БВП по-нис­ко от 75% от сред­но за съ­ю­за – бел. ред.) за нас е от из­к­лю­чи­тел­но зна­че­ние. Тя е важ­на не са­мо за нас и за но­ви­те член­ки, ко­и­то се при­съ­е­ди­ни­ха след 2004 г. То­ва е по­ли­ти­ка, ко­я­то по­ма­га за из­рав­ня­ва­не на стан­дар­ти­те меж­ду стра­ни­те член­ки и има ви­ди­ми и осе­за­е­ми ре­зул­та­ти за все­ки един граж­да­нин на Ев­ро­па.

Се­га, пре­ди да за­поч­не съ­щин­с­ко­то об­съж­да­не на бю­дже­та през май, ко­га­то Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия ще пред­с­та­ви про­ек­та си за пе­ри­о­да 2021 - 2027, ние тряб­ва да сло­жим об­ща­та рам­ка на де­ба­та - за как­ви по­ли­ти­ки и как­во при­о­ри­тет­ни це­ли тряб­ва да оти­ват ре­сур­си­те на ЕС. За­ед­но с Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия ние сме си пос­та­ви­ли за цел да съз­да­дем ус­ло­вия и въз­мож­нос­ти за дър­жа­ви­те член­ки да за­поч­нат да фор­ми­рат ос­нов­ни­те на­со­ки на де­ба­та, та­ка че да се ви­дят ос­нов­ни­те раз­де­ли­тел­ни ли­нии или пък къ­де има въз­мож­нос­ти за офор­мя­не на ко­а­ли­ции.

Как ка­то пред­се­да­тел ус­пя­ва­ме да про­ка­ра­ме соб­с­т­ве­ни­те си интереси? Въп­ре­ки че чес­то се каз­ва, че пред­се­да­тел­с­т­во­то е ос­нов­но ба­лан­сьор, то­ва не е точ­но та­ка – ви­дях­ме нап­ри­мер как Ес­то­ния се опит­ва­ше да про­кар­ва мак­си­мал­но ли­бе­рал­но законодателство в об­ласт­та на ди­ги­тал­ни­те тех­но­ло­гии. Бъл­га­рия ско­ро ще се сб­лъс­ка с об­лас­ти, в ко­и­то има сил­ни интереси, ка­то нап­ри­мер пра­ви­ла­та за ко­ман­ди­ро­ва­не­то на шо­фьо­ри. Има­ме ли чер­ве­ни ли­нии?

То­ва е един от най-де­ли­кат­ни­те и съ­щев­ре­мен­но най-ин­те­рес­ни ас­пек­ти от ра­бо­та­та на вся­ко пред­се­да­тел­с­т­во. Има мо­мен­ти, в ко­и­то стра­ни­те имат своя по­зи­ция, ко­я­то тряб­ва на вся­ка це­на да бъ­де за­щи­та­ва­на при яс­на съп­ро­ти­ва от гру­па стра­ни член­ки. Та­ки­ва си­ту­а­ции въз­ник­ват чес­то – ние има­ме сво­и­те интереси, за ко­и­то пре­го­ва­ря­ме и опит­ва­ме да ги ус­то­я­ва­ме, ка­то бъ­дем по-убе­ди­тел­ни в ар­гу­мен­ти­те си, из­г­раж­да­ме ко­а­ли­ции, как­то и да тър­сим раз­лич­ни дру­ги въз­мож­нос­ти – как­то про­це­дур­ни, та­ка и по­ли­ти­чес­ки хо­до­ве.

В ус­ло­ви­я­та на пред­се­да­тел­с­т­во­то, ко­е­то е приз­ва­но да бъ­де чес­тен пос­ред­ник меж­ду дър­жа­ви­те член­ки и да оси­гу­ри един­на по­зи­ция меж­ду тях, та­ка че да мо­же да се вър­ви нап­ред по раз­лич­ни­те за­ко­но­да­тел­ни пред­ло­же­ния, за­да­ча­та ес­тес­т­ве­но е мно­го по-труд­на. Тряб­ва да на­ме­рим та­къв ба­ланс, при кой­то да не ос­та­ва впе­чат­ле­ни­е­то, че стра­на­та пред­се­да­тел се опит­ва през гла­ва­та на всич­ки ос­та­на­ли да про­ка­ра сво­и­те интереси.

Нап­ри­мер в об­ласт­та на ко­хе­зи­я­та е яс­но, че тя ще про­дъл­жи да съ­щес­т­ву­ва, но за нас е важ­но та­зи по­ли­ти­ка да не бъ­де сви­та до ми­ни­мал­ни раз­ме­ри. Не бих ка­зал, че то­ва е чер­ве­на ли­ния, а по-ско­ро при­о­ри­тет, кой­то ние яс­но сме фор­му­ли­ра­ли и пос­та­ви­ли на ма­са­та.

Как­во е раз­ли­ка­та за вас се­га, ко­га­то сте в ро­ля­та на пред­се­да­тел на ва­ши­те ко­ле­ги и нор­мал­на­та ви ро­ля на един от 28-те пос­то­ян­ни пред­с­та­ви­те­ли?

Раз­ли­ка­та е го­ля­ма. От на­ча­ло­то на ме­сец юли 2017 до края на юни 2018 г. пос­то­ян­но­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во е с уд­во­ен със­тав. Ме­ха­низ­ми­те на ко­ор­ди­на­ция на на­ша­та ра­бо­та са про­ме­не­ни зна­чи­тел­но, та­ка че всич­ко да ста­ва мно­го по-бър­зо, мно­го по­е­фек­тив­но. Всич­ко е съ­об­ра­зе­но с то­ва, че го­ля­ма част от ре­ше­ни­я­та тряб­ва да се взи­мат тук на място, а ко­ор­ди­на­ция със сто­ли­ца­та има са­мо по клю­чо­ви въп­ро­си. То­ва е дос­та по-раз­ли­чен ва­ри­ант на ко­му­ни­ка­ция от то­зи, на кой­то бях­ме свик­на­ли в пос­лед­ни­те го­ди­ни.

По-важ­но­то е, че се­га ние не­пос­ред­с­т­ве­но но­сим от­го­вор­ност за на­чи­на, по кой­то про­ти­чат всич­ки за­се­да­ния на ра­бот­ни­те гру­пи (за­се­да­ни­я­та на ек­с­пер­ти­те, ко­и­то под­гот­вят до­ку­мен­ти­те за пос­то­ян­ни­те пред­с­та­ви­те­ли и ми­нис­т­ри­те – бел. ред.), КОРЕПР и всич­ки фор­ма­ти на съ­ве­та, ко­и­то се пред­се­да­тел­с­т­ват от бъл­гар­с­ки ми­нис­т­ри. От нас – пос­то­я­нен пред­с­та­ви­тел, ми­нис­т­ри, пре­са­та­ше­та, се очак­ва да бъ­дем мно­го по-ак­тив­ни в кон­так­ти­те си с ме­ди­и­те. Тук пос­то­ян­но да­ва­ме прес­кон­фе­рен­ции, бри­фин­ги, тех­ни­чес­ки бри­фин­ги и т.н. От моя глед­на точ­ка аз виж­дам как мно­го по­ве­че сме във­ле­че­ни в це­лия про­цес на из­ра­бот­ва­не­то на ре­ше­ни­я­та, вклю­чи­тел­но на най-ви­со­ко рав­ни­ще.

Кои са кри­те­ри­и­те, по ко­и­то вие бих­те оце­ни­ли пред­се­да­тел­с­т­во­то след шест ме­се­ца ка­то ус­пеш­но или не?

Фор­мал­ни кри­те­рии ед­ва ли мо­же да има. Ня­къ­де мо­же­те да от­к­ри­е­те от­чет за кон­к­рет­ния нап­ре­дък по за­ко­но­да­тел­ни­те до­си­е­та (т.е. съв­куп­ност­та от до­ку­мен­ти и про­це­ду­ри, ко­и­то съ­път­с­т­ват все­ки за­ко­но­да­те­лен акт – бел. ред), ко­и­то ед­но пред­се­да­тел­с­т­во е раз­г­ле­да­ло и прид­ви­жи­ло на раз­ли­чен етап – под­го­тов­ка­та в ра­бот­ни­те гру­пи, пос­тиг­на­та об­ща по­зи­ция на Съ­ве­та на ЕС или прик­люч­ва­не на пър­во че­те­не, или пък три­а­ло­зи (т.е. об­съж­да­ния меж­ду пред­се­да­тел­с­т­во, Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент и Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия как да се пос­тиг­не ком­п­ро­мис по ня­кой за­ко­но­да­те­лен акт – бел. ред.), ко­и­то са нав­лез­ли в ре­ши­тел­на фа­за. За мен ус­пех на на­ше­то пред­се­да­тел­с­т­во би бил, ако ус­пе­ем да прив­ле­чем де­ба­та в ЕС по те­ми, ко­и­то за нас са би­ли важ­ни – За­пад­ни­те Балкани, ко­хе­зи­он­на­та по­ли­ти­ка и имиг­ра­ци­я­та.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.