Со­фия Night Live,

Как стен­дъп ко­ме­ди­я­та си проп­ра­ви път в Бъл­га­рия

Capital - - Съдържание #06 - Ав­тор Све­тос­лав То­до­ров

Как стен­дъп ко­ме­ди­я­та си проп­ра­ви път в Бъл­га­рия

СС­тен­дъп жан­рът в Бъл­га­рия е в ин­те­ре­сен етап от раз­ви­ти­е­то си - ста­ва все по-по­пу­ля­рен, без все още да е ма­сов. Ня­ма звез­ди, но има име­на, ко­и­то се пол­з­ват с до­ве­рие, а до­ве­ри­е­то во­ди към раз­п­ро­да­де­ни изя­ви и ло­ял­на пуб­ли­ка. Жан­рът е елас­ти­чен - на ня­кои мес­та ху­мо­рът е по-бли­зък до те­ле­ви­зи­он­ния и за­ла­га на по­ти­пич­ни за бъл­гар­с­кия ху­мор ше­ги, а на дру­ги кло­ни към аме­ри­кан­с­кия сар­ка­зъм с оче­вид­ни вли­я­ния от най-го­ле­ми­те име­на в жан­ра. Във вто­ра­та по­со­ка се раз­ви­ват хо­ра­та от Inside Joke, об­щ­ност от стен­дъп из­пъл­ни­те­ли, ко­и­то през пос­лед­на­та го­ди­на се дви­жат за­ед­но и къ­де­то и да оти­дат, раз­каз­ват за жи­во­та си пред пъл­на за­ла.

То­ва, ко­е­то про­да­ва фор­ма­та, е усе­ща­не­то за об­щ­ност. „Мно­го хо­ра ид­ват ка­то пуб­ли­ка на open mic ве­че­ри­те, но ня­кол­ко ис­то­рии по-къс­но ре­ша­ват да из­ля­зат на сце­на­та“, каз­ва 31-го­диш­ни­ят Ди­ми

Де­ян­с­ки, един от най-поз­на­ти­те стен­дъп пър­фор­мъ­ри. КА­ПИ­ТАЛ | 9 - 15 фев­ру­а­ри 2018 г. | capital.bg „Всъщ­ност не е има­ло съ­би­тие, на ко­е­то то­ва да не се е случ­ва­ло.“И обик­но­ве­но то­ва ня­ма да е пър­ви­ят и един­с­т­вен път, в кой­то те ще из­ля­зат пред пуб­ли­ка. „Мо­же би е по-дос­тъп­на фор­ма на изя­вя­ва­не. Връз­ка­та меж­ду чо­ве­ка и пуб­ли­ка­та е мно­го ин­тим­на - ня­ма ни­как­ва сте­на.“

Ди­ми, кой­то из­вън сце­на­та ра­бо­ти в рек­лам­на аген­ция, до го­ля­ма сте­пен е яд­ро­то на об­щ­ност­та. Той е в ор­га­ни­за­ци­я­та на ня­кол­ко раз­лич­ни по вид съ­би­тия - от­во­ре­на сце­на (open mic) за же­ни пър­фор­мъ­ри, „Со­фия vs. про­вин­ци­я­та“, нас­ко­ро нап­ра­ви и вто­ро из­да­ние на ве­чер, пос­ве­те­на на гей­мин­га, от вре­ме на вре­ме пра­ви изя­ви и в дру­ги гра­до­ве. По-ра­но та­зи го­ди­на той из­ва­ди пуб­ли­ка­та от ком­фор­т­на­та й зо­на и я за­ве­де на ули­ца „Про­миш­ле­на“за спе­ци­ал­но из­да­ние с „ов­ча­ку­пел­с­ки ху­мор“.

Сре­ща­ме се на вто­ро­то из­да­ние на „Generational клаш“в бар Rabbit Hole - шо­у­то е пос­ве­те­но на раз­лич­ни­те па­ра­док­си при из­рас­т­ва­не­то през 90-те го­ди­ни - от кул­та към ан­цу­га до то­ва как ба­би­те не ти поз- во­ля­ват да из­пол­з­ваш „ху­ба­вия плик“за тор­ба за бок­лук, как­во е да си млад ро­ди­тел, фрус­т­ри­ра­щи­те пър­ви сек­су­ал­ни пре­жи­вя­ва­ния, за­що бъл­га­ри­те тол­ко­ва се стра­ху­ват ня­кой да не раз­бе­ре ЕГН-то им. Съ­ща­та ве­чер учас­тия имат Крис­ти­на До­мо­зе­то­ва, Мо­ни­ка Най­де­но­ва, пред­с­та­ви­те­лят на най-мла­ди­те - Куб­рат Ар­ги­лаш­ки. Не пра­вят ре­пе­ти­ции, за ми­ну­та се уго­ва­рят кой след ко­го ще из­ле­зе, а хи­ми­я­та с пуб­ли­ка­та е миг­но­ве­на. Ин­те­ре­сът към тях не се фор­ми­ра тол­ко­ва бър­зо, кол­ко­то мо­же би из­г­леж­да от­с­т­ра­ни. „Би­ли сме на мес­та, в ко­и­то хо­ра­та прос­то са дош­ли да пи­ят и ни­кой ня­ма на­ме­ре­ние да те слу­ша.“

Ди­ми не си на­ла­га осо­бе­ни пра­ви­ла и ог­ра­ни­че­ния. Из­ли­за на сце­на­та без строг сце­на­рий, но с оп­ре­де­лен ред от ак­цен­ти - в раз­г­ра­фен теф­тер той срав­ня­ва от­дел­ни­те сег­мен­ти меж­ду изя­ви­те си и пре­це­ня­ва да­ли има твър­де мно­го ед­ни и съ­щи хо­ра от пре­диш­ния път, за да пре­це­ни до­кол­ко мо­же да се пов­та­ря.

„Не мо­же да съ­диш хо­ра­та за не­ща, ко­и­то не са те­хен

из­бор, но мо­же да се ше­гу­ваш с то­ва, ко­е­то е тях­но ре­ше­ние. С вре­ме­то за­поч­нах да не раз­чи­там тол­ко­ва на те­ми­те, ко­и­то ви­на­ги бър­зо раз­с­ми­ват хо­ра­та. В на­ча­ло­то имах ше­ги, ко­и­то бя­ха по-basic, ис­ка­ше ми се в един мо­мент да ста­на по­mature (зрял - бел. ред.). Ко­га­то пуб­ли­ка­та ти е об­ра­зо­ва­на и ин­те­ли­ген­т­на, не мо­же да им сер­ви­раш не­що ев­ти­но, тряб­ва да си на ней­но­то ни­во. До­ри и да

се слу­чи ня­кой да ка­же по-вул­гар­на ду­ма, тя има оп­ре­де­лен ефект, не е за­що­то зна­ем един­с­т­ве­но та­зи ду­ма“, каз­ва Ди­ми, кой­то съ­що та­ка е от­го­во­рен за ди­зай­на при про­мо­ти­ра­не­то на съ­би­ти­я­та и се ин­те­ре­су­ва от стен­дъ­па и от ис­то­ри­чес­ка глед­на точ­ка - как през пос­лед­ния по­ло­вин век той раз­мес­т­ва плас­то­ве­те на об­щес­т­во­то и пре­об­ръ­ща пред­с­та­ви­те за то­ва как­во е ред­но и как­во не е ред­но да се го­во­ри. Пре­кар­ва по-го­ля­ма­та част от тий­нейджър­с­ки­те си го­ди­ни в Ка­на­да, ко­е­то е шанс да се за­поз­нае със стен­дъ­па в ес­тес­т­ве­на­та му сре­да. Ран­но вли­я­ние са и епи­зо­ди­те на Saturday Night Live. Ос­ме­ля­ва се да из­ле­зе на сце­на ед­ва пре­ди две го­ди­ни, на ед­на от open mic ве­че­ри­те.

Се­га е не­от­лъч­но за­ет с раз­ви­ва­не­то на стен­дъп сце­на­та у нас, въп­ре­ки че е ук­лон­чив в от­го­во­ри­те си да­ли на­ис­ти­на тя се е раз­ви­ла дос­та­тъч­но, за да бъ­де на­ре­че­на сце­на. „Не е стре­си­ра­що, за­що­то е от­душ­ник. По­ве­че ми но­си, от­кол­ко­то ми взи­ма. Случ­ва­ло ми се е да взи­мам от­пуск, за да се под­гот­вя за ня­коя ве­чер.“

„Но та­зи ин­тим­ност с пуб­ли­ка­та по­ня­ко­га е пла­ше­ща“, смя­та Мо­ни­ка Най­де­но­ва, ко­я­то пе­че­ли един от от­во­ре­ни­те мик­ро­фо­ни за же­ни. „От го­ля­мо зна­че­ние е да имаш при­я­те­ли в пуб­ли­ка­та, за да мо­жеш да до­би­еш уве­ре­ност и да ис­каш да си ед­но с пуб­ли­ка­та, вмес­то да я иг­но­ри­раш.“Де­бю­ти­ра в The Comedy Club. „Су­пер мно­го се про­ва­лих! Но ка­то не­що не се по­лу­чи, аз се ам­би­ци­рам. Мо­же би ме мо­ти­ви­ра то­ва, че хо­ра­та, с ко­и­то се за­поз­нах впос­лед­с­т­вие, бя­ха по-све­жи, по­пад­нах в сре­да, в ко­я­то мо­жем да си го­во­рим за всич­ко и не се взи­ма­ме на­се­ри­оз­но. Всъщ­ност не знам да­ли съм та­лан­т­ли­ва в то­ва - всич­ки­те ми ше­ги са за секс, ци­ци и пи­е­не. За­поч­нах, тъй ка­то ис­ках да си из­ля­за от зо­на­та на ком­форт. В един мо­мент се уп­ла­ших, че съм су­пер­с­куч­на и че на 22 го­ди­ни съм ста­на­ла лел­ка“, каз­ва Мо­ни­ка, ко­я­то ра­бо­ти в неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция, ан­га­жи­ра­на с из­г­раж­да­не­то на граж­дан­с­ко са­мо­съз­на­ние при под­рас­т­ва­щи.

Драз­ни я на­чи­нът, по кой­то в бъл­гар­с­кия ху­мор же­ни­те са изоб­ра­зя­ва­ни ка­то жад­ни един­с­т­ве­но за вни­ма­ние, па­ри, секс. Ед­на от це­ли­те й е да да­де съв­сем раз­ли­чен и мно­го по-ав- тен­ти­чен ъгъл към жен­с­ки­те пре­жи­вя­ва­ния. Да по­ка­же, че за секс мо­же да се го­во­ри ди­рек­т­но, но и ин­те­ли­ген­т­но. Та­ка ос­вен раз­лич­на мар­ка ху­мор те на­ла­гат ед­на по-ли­бе­рал­на и по-мал­ко сте­ре­о­тип­на ви­зия за све­та и от­но­ше­ни­я­та меж­ду хо­ра­та.

„За да си сме­шен в стен­дъп кон­текст, тряб­ва да си от­к­ро­вен. Прос­то хва­щаш хо­ра­та за ръ­ка­та, раз­каз­ваш им ня­как­ви не­ща и ако на тях съ­що им са се случ­ва­ли, те ре­а­ги­рат със смях. Опит­ваш се да пос­тиг­неш са­мо­и­ден­ти­фи­ка­ция с пуб­ли­ка­та, но все пак от ин­ди­ви­ду­а­лен ъгъл“.

Ра­бо­та­та с де­ца я е на­у­чи­ла, че ху­мо­рът е рам­ка, в ко­я­то мо­гат да се об­съ­дят ина­че ужас­но се­ри­оз­ни те­ми. „Го­ля­ма заб­лу­да е, че всич­ко се­ри­оз­но тряб­ва да бъ­де обяс­ня­ва­но за­дъл­жи­тел­но по се­ри­о­зен на­чин - стра­хо­тен при­мер за об­рат­но­то са шо­у­та­та на Джон Оли­вър и Сти­вън Кол­бер.“

За 30-го­диш­ни­на­та Крис

ти­на До­мо­зе­то­ва, май­ка на две де­ца, ин­те­ре­сът към фор­ма­та за­поч­ва пок­рай при­я­те­ли, ко­и­то я про­во­ки­рат да учас­т­ва на ед­на от open mic ве­че­ри­те, пос­ве­те­ни са­мо на

же­ни. За пър­ва­та си изя­ва не каз­ва на ни­ко­го, за да про­ве­ри мо­же ли да бъ­де за­бав­на от­въд при­я­тел­с­ка­та сре­да. Из­ли­за без ни­що под­гот­ве­но и ця­ла­та изя­ва ми­на­ва на им­п­ро­ви­за­ция. „Но „изя­ва“зву­чи мал­ко со­ци­а­лис­ти­чес­ко, да­ли да не ги на­ри­ча­ме прос­то ги­го­ве?“

„Има как­то плю­со­ве, та­ка и ми­ну­си да си „за­бав­ни­ят в ком­па­ни­я­та“, каз­ва Крис­ти­на, ко­я­то ра­бо­ти в го­ля­ма ком­па­ния. „Пок­рай сек­су­ал­ни­те об­ви­не­ния сре­щу тях ве­че не е удоб­но да спо­ме­на­ва­ме

хо­ра ка­то Лу­ис Си Кей или Бил Коз­би, но и два­ма­та мно­го ми по­мог­на­ха да пре­жи­вея май­чин­с­т­во­то. Не съм чо­век, кой­то лес­но си стои вкъ­щи и го­во­ри в мно­жес­т­ве­но чис­ло.“

И три­ма­та каз­ват, че им се случ­ва да не бъ­дат взи­ма­ни на­се­ри­оз­но, ко­га­то тряб­ва. „В Бъл­га­рия ка­то че ли, ако си чо­век, кой­то е по-ху­мо­рис­ти­чен, то­ва ся­каш оз­на­ча­ва, че не мо­жеш да си се­ри­о­зен в от­но­ше­ни­я­та или ра­бо­та­та си.“

Пок­рай гри­жи­те за де­ца­та вре­ме­то не­ви­на­ги сти­га, за да мо­же да ра­бо­ти по изя­ви­те си. „Но и за­то­ва жи­во­тът на ро­ди­те­ля е част от то­ва, ко­е­то пра­вя. Раз­би­ра се, то­ва но­си рис­ка, че не все­ки мо­же да се асо­ци­и­ра с то­зи тип ше­ги. Ка­то ця­ло е по-лес­но да се ше­гу­ваш с не­ща, ко­и­то са фак­ти в тво­я­та со­ци­ал­на гру­па, за­що­то е вид са­мо­и­ро­ния. На Крис Рок и Дей­вид Ша­пел им се по­лу­ча­ва, за­що­то са аф­ро­а­ме­ри­кан­ци, ако те­зи ше­ги бъ­дат ка­за­ни от бе­ли мъ­же, ефек­тът съв­сем ня­ма да е съ­щи­ят.“

За­що се­га? Ди­ми ня­ма ди­рек­тен от­го­вор и все още се чу­ди за­що в Бъл­га­рия та­зи фор­ма нав­ли­за тол­ко­ва къс­но. „Ся­каш в мо­мен­та, в кой­то има кул­ту­ра на из­ли­за­не, ба­ро­ве и дос­тъп до ин­фор­ма­ция, то­ва е тряб­ва­ло да се за­ро­ди. Яс­но е, че по вре­ме на со­ци­а­лиз­ма ня­ма как да има та­ко­ва не­що, през 90-те го­ди­ни е раз­би­ра­е­мо на хо­ра­та да не им е до то­ва, но е ин­те­рес­но за­що чак през 2011 г. за­поч­на­ха пър­ви­те стен­дъп ве­че­ри в Со­фия (във ве­че не­съ­щес­т­ву­ва­щия бар Coda).“Мал­ко по-къс­но стен­дъп изя­ви и YouTube ка­нал с по-ши­рок ус­пех пра­ви Бо­ги Бей­ков, ак­ти­вен и днес.

При­е­мат раз­п­ро­да­де­но­то шоу на бри­тан­с­кия ко­мик Еди Изард, чес­то из­ли­защ на сце­на­та в жен­с­ки дре­хи, в за­ла 1 на НДК от ми­на­ла­та го­ди­на ка­то един от атес­та­ти­те, че вре­ме­то за раз­ви­тие на стен­дъп жан­ра в Бъл­га­рия е дош­ло. „За да има сце­на, тряб­ва да има по­ве­че open mic ве­че­ри, то­ва е гръб­на­кът на жан­ра. Стен­дъ­път не е ес­т­ра­да, той не мо­же да бъ­де зак­лю­чен в сту­ди­о­то, той си е со­ци­а­лен от­душ­ник.“

Те са из­ця­ло пов­ли­я­ни от аме­ри­кан­с­кия и бри­тан­с­кия ху­мор (ко­е­то ли­чи и по мно­го­то чуж­ди­ци, ко­и­то из­пол­з­ват,

ко­га­то го­во­рят) и не на­ми­рат ди­рек­т­но вли­я­ние от не­що тук. „С при­я­те­ли си при­пом­них­ме епи­зо­да за Учи­те­ля от „Ули­ца­та“и ка­то че ли Ка­мен До­нев е от хо­ра­та, ко­и­то, съз­на­тел­но или не, вкар­ват стен­дъп в то­ва, ко­е­то пра­вят. Той из­ле­зе от фор­ма­та на ти­пич­ния те­а­тър и ти­пич­но­то пред­с­тав­ле­ние, за­поч­на да из­с­лед­ва со­ци­ал­ни­те те­ми по друг на­чин, вклю­чи­тел­но чрез им­п­ро­ви­за­ция.“

Ка­за­но по ка­мен­до­нев­с­ки,

за крат­ко вре­ме три­ма­та и при­я­те­ли­те им са ста­на­ли от „ко­тен­ца“„лъ­у­ове“. Ме­ри­ло­то им за ус­пех? „Всич­ко е окей, ако мо­жеш да раз­с­ме­еш и бар­ма­ни­те, каз­ва Ди­ми. Те са чу­ва­ли всич­ко...“

В Inside Joke са още Ге­ор­ги Кю­чу­ков, Ди­ми­тър Вел­ков, Ве­не­та Ко­жу­ха­ро­ва, Ди­а­на Или­е­ва. За по-го­ля­ма­та част от стен­дъп съ­би­ти­я­та сле­де­те facebook.com/ standupcomedybulgaria и facebook. com/insidejokestandup.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.