//БЪЛ­ГАР­С­КИ­ЯТ GDPR Цен­зу­ра, об­ле­че­на в за­кон

Про­ме­ни­те в за­щи­та­та на лич­ни­те дан­ни мо­же се­ри­оз­но да зат­руд­нят жур­на­лис­ти­те и да се пре­вър­нат в бу­хал­ка сре­щу не­у­доб­ни­те

Capital - - ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА | K1 | 23 - ав­тор Ро­сен Бо­сев | rossen.bossev@capital.bg

НН­а­чи­нът, по кой­то но­ви­ят рег­ла­мент на ЕС за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни, из­вес­тен ка­то GDPR, ще вле­зе в на­ци­о­нал­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, мо­же да съз­да­де те­жък проб­лем с де­мок­ра­ци­я­та в Бъл­га­рия. Про­ек­тът за про­ме­ни в ед­но­и­мен­ния за­кон, чи­е­то об­съж­да­не прик­лю­чи, съб­ра гра­ма­да от кри­ти­ки - от биз­нес, ад­во­ка­ту­ра, пра­во­за­щит­ни­ци, ка­то стряс­ка­щи опа­се­ния из­ра­зи­ха Асо­ци­а­ци­я­та на ев­ро­пейс­ки­те жур­на­лис­ти в Бъл­га­рия, „Прог­ра­ма Дос­тъп до ин­фор­ма­ция“(ко­я­то по­ма­га на раз­с­лед­ва­щи жур­на­лис­ти по за­щи­та­та на лич­ни­те дан­ни) и Съ­ю­зът на из­да­те­ли­те в Бъл­га­рия.

Не­яс­ни­те раз­по­ред­би мо­гат сил­но да вър­жат ръ­це­те на жур­на­лис­ти­те, а Ко­ми­си­я­та за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни (КЗЛД), из­би­ра­на от пар­ла­мен­та, да се пре­вър­не в бу­хал­ка сре­щу ме­ди­и­те.

Пред­ви­де­ни­те ви­со­ки сан­к­ции ще са не­по­сил­ни за пе­чат­ни и ин­тер­нет из­да­ния, ра­бо­те­щи ре­ал­но в об­щес­т­вен ин­те­рес - те и без­д­ру­го тър­сят как да оце­ле­ят във враж­деб­на­та сре­да и свит рек­ла­мен па­зар.

Дър­жав­ни ре­гу­ла­то­ри и в дру­ги сфе­ри се из­пол­з­ват за на­тиск вър­ху из­да­ния и жур­на­лис­ти, не­у­доб­ни за власт­та или свър­за­ни­те с нея ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си - от НАП, през Ко­ми­си­я­та за фи­нан­сов над­зор и Ко­ми­си­я­та за за­щи­та на кон­ку­рен­ци­я­та до Ко­ми­си­я­та за от­не­ма­не на не­за­кон­но при­до­би­то иму­щес­т­во.

Да смра­зиш жур­на­лис­ти­ка­та Влез­ли­ят в си­ла рег­ла­мент пред­виж­да яс­но из­к­лю­че­ние за об­ра­бот­ва­не­то на лич­ни дан­ни от жур­на­лис­ти - не е не­об­хо­ди­мо съг­ла­сие на су­бек­та при из­пол­з­ва­не­то им, за­що­то по де­фи­ни­ция ме­ди­и­те ра­бо­тят в об­щес­т­вен ин­те­рес. В бъл­гар­с­кия за­кон оба­че се въ­веж­дат де­сет кри­те­рия (дейс­т­ва­щи ед­нов­ре­мен­но) за то­ва из­к­лю­че­ние. И ако по­ве­че­то са яс­ни и са свър­за­ни с ба­лан­са меж­ду за­щи­та­та на об­щес­т­вен ин­те­рес от пуб­ли­ка­ци­я­та и на лич­ни­те дан­ни, то пос­лед­ни­ят кри­те­рий - „дру­ги об­с­то­я­тел­с­т­ва, от­но­си­ми към кон­к­рет­ния слу­чай“, е ог­ром­на вра­та в по­ле­то.

„Ако се схва­ща ка­то не­об­хо­ди­мост от до­ку­мен­ти­ра­не на пре­цен­ка пре­ди вся­ко

съ­би­ра­не, съх­ра­ня­ва­не или пуб­ли­ку­ва­не на лич­ни дан­ни, то­ва би смра­зи­ло жур­на­лис­ти­ка­та“, смя­та адв. Алек­сан­дър Ка­шъ­мов от „Прог­ра­ма Дос­тъп до ин­фор­ма­ция“.

При­мер е слу­ча­ят със смо­лян­с­кия вес­т­ник „От­з­вук“, кой­то през 2011 г. пуб­ли­ку­ва раз­с­лед­ва­не за не­ред­нос­ти, из­вър­ше­ни от мес­тен биз­нес­мен. След ка­то той за­гу­би де­ла­та за кле­ве­та сре­щу из­да­ни­е­то, пус­на жал­ба до КЗЛД - за­ра­ди пуб­ли­ку­ван но­та­ри­а­лен акт с не­го­ви лич­ни дан­ни.

Ре­гу­ла­то­рът на­ло­жи гло­ба от 11 хил. лв., ко­я­то ще­ше да до­ве­де до зат­ва­ря­не­то на вес­т­ни­ка, но съ­дът я обя­ви за не­за­кон­на.

Те­ма­та мо­ти­ви­ра ис­ка­ния за от­к­ри- та цен­зу­ра. Пе­тьо Це­ков, ре­дак­тор във вес­т­ник „Се­га“, раз­каз­ва как док­тор по­ис­кал пре­ди ня­кол­ко дни да сва­лят до­пис­ка от 2007 г., за­що­то му урон­ва­ла прес­ти­жа. „Ин­фор­ма­ци­я­та е фак­то­ло­ги­чес­ки точ­на - док­то­рът на­пад­нал род­ни­ни на па­ци­ент, дош­ла по­ли­ция, пов­диг­на­ли му об­ви­не­ние. Се­га той се по­зо­ва­ва на GPDR”, по­со­чи жур­на­лис­тът.

От Съ­ю­за на из­да­те­ли­те об­ръ­щат вни­ма­ние на фак­та, че в про­ме­ни­те в за­ко­на за лич­ни­те дан­ни в Гер­ма­ния из­рич­но е от­бе­ля­за­но, че ог­ра­ни­че­ни­я­та на ев­ро­пейс­кия рег­ла­мент не ва­жат за жур­на­лис­ти­те и ме­ди­и­те, ко­и­то слу­жат

на об­щес­т­ве­ния ин­те­рес да ин­фор­ми­рат. „Точ­но то­ва тряб­ва съв­сем яс­но да бъ­де за­пи­са­но и в бъл­гар­с­кия за­кон, за да не се ока­жем в си­ту­а­ци­я­та на глав­ния ге­рой от „1984“на Ору­ел, чи­я­то ра­бо­та е да преп­ра­вя и ста­ри­те вес­т­ни­ци, за да се фал­ши­фи­ци­ра ис­то­ри­я­та“, се каз­ва в ста­но­ви­ще­то на СИБ.

Друг проб­лем е за­па­зе­но­то изис­к­ва­не, спо­ред ко­е­то про­ве­ря­ва­ни­те от ко­ми­си­я­та са длъж­ни (ина­че ще бъ­дат гло­бе­ни) да раз­к­ри­ват из­точ­ни­ци­те си на ин­фор­ма­ция. То­ва е в пряк кон­ф­ликт с прак­ти­ка­та на Ев­ро­пейс­кия съд за пра­ва­та на чо­ве­ка (ЕСПЧ), спо­ред ко­я­то жур­на­лис­ти­те имат не са­мо пра­во, а и за­дъл­же­ние да за­щи­та­ват из­точ­ни­ци­те си. Та­зи раз­по­ред­ба, ве­че об­вър­за­на с GDPR, мо­же да от­ка­же дър­жав­ни слу­жи­те­ли, склон­ни да съ­об­щят за не­ред­нос­ти, да об­щу­ват с жур­на­лис­ти.

„Не сме спе­ци­а­лис­ти по всич­ко, за­то­ва бе­ше об­щес­т­ве­но­то об­съж­да­не“, ко­мен­ти­ра пред „Ка­пи­тал“пред­се­да­те­лят на КЗЛД Вен­цис­лав Ка­ра­джов. Той за­я­ви, че в за­ко­на ще бъ­де за­пи­са­на яс­на де­ро­га­ция от пра­ви­ла­та, ко­га­то ста­ва ду­ма за жур­на­лис­ти­чес­ка ра­бо­та. За­ра­ди обяс­не­ни­е­то му, че ко­ми­си­я­та ще пра­ви раз­ли­ка меж­ду из­пол­з­ва­не­то на лич­ни дан­ни за це­ли­те на жур­на­лис­ти­чес­ки раз­с­лед­ва­ния и са­мо­цел­но­то им пуб­ли­ку­ва­не > 26

проф. Не­ли Ог­ня­но­ва, спе­ци­а­лист по ме­дий­но пра­во

По от­но­ше­ние на ме­ди­и­те ос­нов­ни­те прин­ци­пи на ев­ро­пейс­ко­то пра­во за лич­ни дан­ни не се про­ме­нят с но­вия рег­ла­мент. Да­вам си смет­ка, че мно­го бъл­гар­с­ки жур­на­лис­ти ще на­у­чат за за­дъл­же­ни­я­та си бла­го­да­ре­ние на GDPR. Се­гаш­ни­ят за­кон съз­да­ва впе­чат­ле­ние, че ме­ди­и­те са из­к­лю­че­ни от об­х­ва­та му. Лип­с­ват и ука­за­ния от ко­ми­си­я­та, как­то и съ­деб­на прак­ти­ка.

В Обе­ди­не­но­то крал­с­т­во пре­ди вли­за­не­то в си­ла на рег­ла­мен­та бе­ше при­ет нов за­кон за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни. Спе­ци­ал­на част от не­го опис­ва из­к­лю­че­ни­я­та от об­щи­те пра­ви­ла, свър­за­ни със сво­бо­да­та на из­ра­зя­ва­не. На ме­ди­и­те се да­ва въз­мож­ност да от­ка­жат нап­ри­мер да удов­лет­во­рят ис­ка­не за про­мя­на на пуб­ли­ка­ции или на дос­тъп до лич­ни дан­ни, ко­и­то те имат за оп­ре­де­ле­но ли­це. Из­к­лю­че­ни­я­та са до­пус­ти­ми за ма­те­ри­а­ли в об­щес­т­вен ин­те­рес, как­то и ко­га­то спаз­ва­не­то на пра­ви­ла­та за лич­ни­те дан­ни би би­ло не­съв­мес­ти­мо с жур­на­лис­ти­чес­ка­та про­фе­сия. Ме­ди­и­те­но­сят те­жест­та да до­ка­жат и две­те ус­ло­вия.

На­рас­т­ва зна­че­ни­е­то на етич­ни­те пра­ви­ла: ако до­се­га бри­тан­с­ки­те съ­ди­ли­ща бя­ха за­дъл­же­ни да ги взи­мат пред­вид, но­ви­ят за­кон изис­к­ва из­рич­но от ме­дий­ни­те ор­га­ни­за­ции да ги спаз­ват, за да се пол­з­ват от из­к­лю­че­ни­я­та. Бри­тан­с­ки­тев­лас­ти по­ло­жи­ха дос­та уси­лия да да­дат въз­мож­ност на граж­да­ни­те да оп­ре­де­лят как ме­ди­и­те из­пол­з­ват тех­ни­те лич­ни дан­ни и за­ед­но с то­ва да за­щи­тят ка­чес­т­ве­на­та жур­на­лис­ти­ка, ра­бо­те­щав об­щес­т­вен ин­те­рес. Бъ­де­ще­то ще по­ка­же как­ви ще са ре­зул­та­ти­те.

В гер­ман­с­кия за­кон из­рич­но е от­бе­ля­за­но, че ог­ра­ни­че­ни­я­та на ев­ро­пейс­кия рег­ла­мент не ва­жат за жур­на­лис­ти­те и ме­ди­и­те, ко­и­то слу­жат на об­щес­т­ве­ния ин­те­рес да ин­фор­ми­рат. Точ­но то­ва тряб­ва съв­сем яс­но да бъ­де за­пи­са­но и в бъл­гар­с­кия, за да не се ока­жем в си­ту­а­ци­я­та на глав­ния ге­рой от „1984“на Ору­ел, чи­я­то ра­бо­та е да преп­ра­вя и ста­ри­те вес­т­ни­ци, за да се фал­ши­фи­ци­ра ис­то­ри­я­та. За­ко­нът не съ­об­ра­зя­ва по ни­ка­къв на­чин те­жест­та на на­ру­ше­ни­е­то и те­жест­та на сан­к­ци­я­та за не­го - ако то­ва не се про­ме­ни, ще е въз­мож­но да се сти­га до неп­ро­пор­ци­о­нал­ни сан­к­ции и до­ри до зло­у­пот­ре­би. От­мя­на­та на неп­ри­кос­но­ве­ност­та на ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то кли­ен­ти­те спо­де­лят с ад­во­ка­ти­те си, е не­що, ко­е­то про­ку­ра­ту­ра­та от­дав­на се опит­ва да пос­тиг­не без ус­пех. Но то мо­же да се ока­же на­пъл­но във въз­мож­нос­ти­те на КЗЛД, ако се при­е­мат но­ви­те й пра­во­мо­щия във ви­да, в кой­то са пред­ло­же­ни. Ог­ра­ни­че­ни­е­то на пра­во­то на свободно из­ра­зя­ва­не мо­же да убие об­ра­зо­ва­тел­ни­те кур­со­ве, ко­и­то бран­шо­ви­те ор­га­ни­за­ции про­веж­дат. От­па­да­не­то на въз­мож­ност­та за об­ра­бот­ка на дан­ни за здра­вос­лов­но­то със­то­я­ние на кли­ен­ти­те им пра­ви ра­бо­та­та на зас­т­ра­хо­ва­те­ли­те не­въз­мож­на. Не­мис­ли­мо е стра­ни­те по вся­ко ед­но ви­ся­що из­пъл­ни­тел­но де­ло, ко­и­то в мо­мен­та са око­ло 800 хил. ду­ши, да бъ­дат ин­ди­ви­ду­ал­но уве­до­мя­ва­ни. То­ва ще до­ве­де съ­деб­но­то из­пъл­не­ние до не­въз­мож­ност да фун­к­ци­о­ни­ра.

> 25 в па­па­раш­ки и жъл­ти из­да­ния, от Съ­ю­за на из­да­те­ли­те от­бе­ля­за­ха, че „тъй ка­то в прав­ния мир не съ­щес­т­ву­ва оп­ре­де­ле­ние коя но­ви­на е „жъл­та“и коя - не, пре­цен­ка­та на ко­ми­си­я­та ня­ма как да е дру­га ос­вен су­бек­тив­на, ко­е­то би мог­ло да до­ве­де до цен­зу­ра или раз­п­ра­ва с не­у­доб­ни ме­дии“.

Проз­рач­ност­та па­да жер­т­ва

Ог­ра­ни­ча­ва­не­то на ин­фор­ма­ци­я­та с мо­тив “за­щи­та на лич­ни­те дан­ни” не е но­во. Ед­ва от де­се­ти­на го­ди­ни след на­тиск от Брюк­сел съ­ди­ли­ща­та за­поч­на­ха да пуб­ли­ку­ват при­съ­ди­те и мо­ти­ви­те към тях по на­ка­за­тел­ни де­ла и ре­ше­ни­я­та по граж­дан­с­ки и тър­гов­с­ки спо­ро­ве. ВСС из­хар­чи ми­ли­о­ни от ев­ро­пейс­ки фон­до­ве за цен­т­ра­ли­зи­ран пор­тал, на кой­то да се кач­ват всич­ки съ­деб­ни ак­то­ве.

По иро­ния сай­тът, пре­дос­та­вящ най­ши­рок дос­тъп, вклю­чи­тел­но до про­то­ко­ли­те на за­се­да­ни­я­та и ска­ни­ра­ни ос­нов­ни до­ку­мен­ти по де­ла­та, бе­ше то­зи на Вър­хов­ния ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд. Пре­ди две го­ди­ни със за­по­вед на то­га­ваш­ния му пред­се­да­тел Ге­ор­ги Ко­лев та­зи ин­фор­ма­ция бе­ше пре­мах­на­та, а всич­ки ре­ше­ния - сва­ле­ни за „обез­ли­ча­ва­не“. Под но­жа ми­на­ха не са­мо име­на­та на фи­зи­чес­ки ли­ца и фир­ми, но и на дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции. За­по­вед­та на Ко­лев бе­ше об­жал­ва­на от гру­па съ­деб­ни ре­пор­те­ри, но жал­ба­та бе­ше от­х­вър­ле­на, за­ра­ди ко­е­то те по­тър­си­ха пра­ва­та си пред Ев­ро­пейс­кия съд в Ст­рас­бург.

Но­во­то ръ­ко­вод­с­т­во на ВАС пое ан­га­жи­мент да вър­не име­на­та на фир­ми­те и дър­жав­ни­те уч­реж­де­ния, но не и на граж­да­ни­те, ко­и­то са стра­ни по де­ла.

Мо­ти­вът - жал­би в Ко­ми­си­я­та за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни.

Обез­ли­ча­ва­не­то на съ­деб­ни­те ак­то­ве ста­ва по не­яс­ни кри­те­рии. В ня­кои съ­ди­ли­ща тай­ни ос­та­ват име­на­та на съ­ди­и­те и про­ку­ро­ра, по­ня­ко­га съ­деб­но­то ре­ше­ние ста­ва не­раз­би­ра­е­мо, а до­ри и ко­мич­но (из ре­ше­ние на ВАС: “Ико­на­та е про­из­ве­де­ние на из­кус­т­во­то... На нея са пред­с­та­вя­ни Х., Б., апос­то­ли­те, свет­ци­те...“) Съ­ди­ли­ща за­поч­на­ха да ог­ра­ни­ча­ват и въз­мож­ност­та за он­лайн де­ло­вод­ни справ­ки, ко­е­то се от­ра­зи и на ад­во­ка­ти­те и стра­ни­те по де­ла­та.

Про­ку­ра­ту­ра­та пък спря да из­пис­ва до­ри и ини­ци­а­ли, съ­об­ща­вай­ки, че сре­щу ня­ко­го е пов­диг­на­то об­ви­не­ние или е вне­сен об­ви­ни­те­лен акт, вклю­чи­тел­но за пуб­лич­на лич­ност. Но­ви­на­та за об­ви­ни­тел­ния акт сре­щу бив­шия ди­рек­тор на НДК Ми­рос­лав Бор­шош бе­ше съ­об­ще­на та­ка: “... Ед­но­то длъж­нос­т­но ли­це (д.л.) - из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор, е об­ви­не­но за то­ва, че е раз­по­ре­ди­ло част от це­ле­ви­те сред­с­т­ва…”

То­ва за­ед­но с твър­дия от­каз на дър­жав­но­то об­ви­не­ние да пре­дос­та­вя ин­фор­ма­ция по про­вер­ки и раз­с­лед­ва­ния, за ко­и­то ня­ма ин­те­рес да го­во­ри, ци­мен­ти­ра лип­са­та на от­чет­ност на ин­с­ти­ту­ци­я­та. Но­ва­та ан­ти­ко­руп­ци­он­на ко­ми­сия скри про­ти­во­ре­чи­во ре­ше­ние, с ко­е­то бе­ше прек­ра­те­на про­вер­ка сре­щу зе­ме­дел­с­кия ми­нис­тър Ру­мен По­ро­жа­нов.

Тя бе­ше обя­ве­на ка­то во­де­на “от­нос­но ***** - ми­нис­тър на ****** ”.

По­тен­ци­ал­на жер­т­ва са и пуб­лич­ни­те ре­гис­т­ри (тър­гов­с­ки и имо­тен), ко­и­то съ­що мо­гат да бъ­дат зат­во­ре­ни с ар­гу­мент за­щи­та на лич­ни­те дан­ни. То­ва сил­но ще зат­руд­ни раз­с­лед­ва­ща­та жур­на­лис­ти­ка.„Не мо­жем да ог­ра­ни­чим ре­гис­т­ри­те, за­що­то те след­ват от спе­ци­ал­но за­ко­но­да­тел­с­т­во“, ко­мен­ти­ра Ка­ра­джов, кой­то обяс­ни, че то­зи въп­рос ще бъ­де ре­гу­ли­ран след об­съж­да­не със съ­от­вет­ни­те ин­с­ти­ту­ции. Ако пред­се­да­те­лят на КЗЛД за­се­га по­каз­ва, че по-ско­ро е го­тов да чуе кри­ти­ки­те към про­ек­та, край­на­та ду­ма ще е на пар­ла­мен­та, кой­то се очак­ва да гла­су­ва про­ме­ни­те до края на юли.

От­но­ше­ни­е­то на уп­рав­ля­ва­щи­те към ме­ди­и­те не вдъх­ва го­ле­ми на­деж­ди. Пре­ди дни пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­я­та по кул­ту­ра и ме­дии Веж­ди Ра­ши­дов за­я­ви, че Бой­ко Бо­ри­сов има ед­на „ви­на“- то­ле­ри­ра сво­бо­да­та на сло­во­то“, ко­е­то поз­во­ли­ло „на ед­ни хо­ра да раз­вих­рят сло­бо­ди­я­та и да го на­па­дат“.

„Мо­же би е вре­ме да по­мис­лим за за­кон за пе­ча­та и дру­ги ак­то­ве, ко­и­то да вне­сат пра­ви­ла в из­г­раж­да­не­то на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во“, за­я­ви през 2002 г. бив­ша­та му ко­леж­ка в ко­ми­си­я­та и зам.пред­се­да­тел на ДПС то­га­ва Емел Етем. Е, по­мис­ле­но е - За­ко­нът за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни мо­же да за­ра­бо­ти ка­то скрит за­кон за пе­ча­та, кой­то да сло­жи край на сло­бо­ди­я­та да се кри­ти­ку­ва власт­та.

Цве­те­ли­на Бе­лу­то­ва Q За­ко­нът за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни мо­же да за­ра­бо­ти ка­то скрит за­кон за пе­ча­та, кой­то да сло­жи край на „сло­бо­ди­я­та“да се кри­ти­ку­ва власт­та | сним­ка

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.