След­ва­ща­та ико­но­ми­чес­ка кри­за ще бъ­де по-дъл­бо­ка

Capital - - ДЕЛОТО КТБ | K1 | 33 -

Крис­то­фър Дем­бик е ръ­ко­во­ди­тел на от­дел „Мак­ро­а­на­ли­зи“в ин­вес­ти­ци­он­на­та Saxo Bank от 2016 г. Фо­ку­сът му е вър­ху мо­не­тар­на­та по­ли­ти­ка и мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на гло­бал­но ни­во. Пре­ди да се при­съ­е­ди­ни към бан­ка­та през 2014 г., е сът­руд­ник към френ­с­ко­то ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те и ико­но­ми­ка­та в Тел Авив. За­вър­шил е Пол­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те с ма­гис­тър­с­ка сте­пен по биз­нес ад­ми­нис­т­ра­ция и Ин­с­ти­ту­та за по­ли­ти­чес­ки на­у­ки в Па­риж с ма­гис­т­ра­ту­ра по меж­ду­на­род­ни от­но­ше­ния.

Пос­лед­ни­те мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки прог­но­зи за­ла­гат на за­ба­вя­не на ико­но­ми­чес­кия рас­теж в Ев­ро­па. За­що?

Пър­во, на­ми­ра­ме се в края на биз­нес ци­къ­ла. Пе­ри­о­дът на въз­с­та­но­вя­ва­не се ока­за по-дъ­лъг, от­кол­ко­то очак­вах­ме, но ве­че прик­люч­ва. То­ва не е не­о­чак­ван об­рат, по­не що се от­на­ся до кре­дит­ния ци­къл.

Вто­ро, през пос­лед­ни­те го­ди­ни ико­но­ми­чес­ка­та ак­тив­ност се дъл­же­ше пре­дим­но на нис­ки­те лих­ви по кре­ди­ти­те, ко­е­то е тре­вож­но. Ев­ти­ни­те кре­ди­ти оз­на­ча­ват сил­но зад­лъж­ня­ва­не как­то в час­т­ния, та­ка и в пуб­лич­ния сек­тор. То­ва не е бе­лег на ста­бил­но въз­с­та­но­вя­ва­не.

През ид­ни­те две го­ди­ни мо­жем да очак­ва­ме ре­це­сия, осо­бе­но в САЩ. Проб­ле­мът е, че ко­га­то тя за­поч­не, ня­ма да раз­по­ла­га­ме с дос­та­тъч­но ин­с­т­ру­мен­ти да кон­т­ро­ли­ра­ме па­за­ра, тъй ка­то лих­ви­те и се­га са мно­го нис­ки или от­ри­ца­тел­ни, а ня­ма­ме мно­го дру­ги лос­то­ве, ко­и­то да из­пол­з­ва­ме.

То­ва оз­на­ча­ва, че в ня­ка­къв мо­мент цен­т­рал­ни­те банки от­но­во ще тряб­ва да се на­ме­сят и да из­ку­пу­ват ак­ти­ви.

Ве­че се чу­ват пре­дуп­реж­де­ния, че се за­да­ва след­ва­ща­та кри­за. Спо­ме­нах­те пред­с­то­я­ща ре­це­сия в САЩ. Как­во ви да­ва по­вод за тре­во­га там?

Ка­то за на­ча­ло - фи­нан­со­ви­те па­за­ри. Обик­но­ве­но има ран­ни ин­ди­ка­то­ри за пред­с­то­я­щи ре­це­сии, ка­то нап­ри­мер из­рав­ня­ва­ща се кри­ва на до­ход­ност­та.

Из­пол­з­ва­ме и ин­ди­ка­тор на Saxo Bank, на­ре­чен “кре­ди­тен им­пулс” - то­ва е при­то­кът на нов кре­дит, пре­дим­но тър­гов­с­ки и ин­дус­т­ри­ал­ни за­е­ми, ка­то про­цент от БВП. Ин­дек­сът все още не е от­ри­ца­те-

лен, но е мно­го бли­зо, а ко­га­то пре­ми­не в ми­ну­со­ва те­ри­то­рия, ще пре­рас­не в ре­це­сия. То­ва се пот­вър­ди с пос­лед­ни­те се­дем ци­къ­ла на кри­за­та.

Друг фак­тор са мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ки­те дан­ни. Чис­ла­та от пър­во­то три­ме­се­чие по­каз­ват, че пот­реб­ле­ни­е­то в САЩ се­ри­оз­но се за­ба­вя. За­ба­ве­ни­те пла­ща­ния по кре­дит­ни­те кар­ти и ав­то­мо­бил­ни­те кре­ди­ти дос­ти­гат най-ви­со­ки­те си ни­ва от пос­лед­на­та кри­за. Всич­ко то­ва се случ­ва в пе­ри­од на пъл­на за­е­тост. Пред­с­та­ве­те си как­во би се слу­чи­ло, ако без­ра­бо­ти­ца­та се по­ви­ши. И то­ва се дъл­жи имен­но на фак­та, че въз­с­та­но­вя­ва­не­то бе­ше зад­ви­же­но от дълг. Ев­ти­ни­ят кре­дит во­ди до зад­лъж­ня­ва­не и в да­ден мо­мент тряб­ва да се из­п­ла­тиш.

Опи­са­на­та си­ту­а­ция на­пом­ня та­зи на

то­ва е дъл­гът, кой­то е по­ет от­то­га­ва.

Ко­га спо­ред вас ЕЦБ ще вдиг­не лих­ви­те?

Ни­ко­га. Ако съм прав, че се за­да­ва ре­це­сия или сил­но за­ба­вя­не на рас­те­жа към 2019 г., не мо­жем да очак­ва­ме по­ви­ша­ва­не на лих­ве­ни­те про­цен­ти. Мо­же да прек­ра­тят прог­ра­ма­та за ко­ли­чес­т­ве­ни­те об­лек­че­ния, но лих­ви­те ня­ма да се про­ме­нят ско­ро.

Ве­че де­сет го­ди­ни Saxo Bank пуб­ли­ку­ва сво­и­те ек­с­цен­т­рич­ни прог­но­зи за пред­с­то­я­ща­та го­ди­на. Как­во пред­с­тав­ля­ват те и кои са най-ин­те­рес­ни­те за 2018 г.?

В днеш­но вре­ме най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во пред ин­вес­ти­то­ри­те на фон­до­ви­те па­за­ри е не­си­гур­ност­та. То­ва, ко­е­то се опит­ва­ме да пра­вим с те­зи ек­с­цен­т­рич­ни прог­но­зи, е да ги за­поз­на­ем с те­зи яв­ле­ния, ко­и­то не очак­ват – т.нар. чер­ни ле­бе­ди. Вся­ка го­ди­на има­ме де­сет прог­но­зи и по­не ед­на от тях се ма­те­ри­а­ли­зи­ра в по­ве­че­то слу­чаи. Ед­на от най-из­вес­т­ни­те бе­ше от 2014 г., ко­га­то пред­ви­дих­ме рез­кия спад на це­на­та на пет­ро­ла.

През та­зи го­ди­на има­ше ед­на, ко­я­то мно­го ме за­рад­ва – аф­ри­кан­с­ка­та про­лет.

Прог­но­за­та ни бе­ше, че ще ви­дим въл­на от де­мок­ра­тич­ни дви­же­ния в Зим­баб­ве и Юж­на Аф­ри­ка, ко­е­то се слу­чи. Е, не е пъл­на де­мок­ра­ция, но е стъп­ка в та­зи по­со­ка.

Френ­с­ки­ят пре­зи­дент Мак­рон по­да­де за­яв­ки за мно­жес­т­во ре­фор­ми във Фран­ция и Ев­ро­пейс­кия ва­лу­тен съ­юз. До­кол­ко са пос­ти­жи­ми?

Ре­фор­ми­те на Мак­рон във Фран­ция вър­вят мно­го доб­ре, за­що­то ня­ма опо­зи­ция от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии и син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции. Има и ог­ром­на об­щес­т­ве­на под­к­ре­па. Шан­со­ве­те му във Фран­ция са го­ле­ми.

В Ев­ро­па оба­че ще срещ­не про­вал, без съм­не­ние. Пред­ло­же­ни­я­та му не мо­гат да се ре­а­ли­зи­рат при се­гаш­ни­те ви­со­ки ни­ва на по­пу­ли­зъм. Мер­кел не е пар­т­ньор, по­пу­лиз­мът в Ита­лия е ба­ри­е­ра, а в ЦИЕ пар­ти­и­те, ко­и­то са близ­ки до иде­и­те на Мак­рон, ня­мат сил­на под­к­ре­па от стра­на на на­се­ле­ни­е­то. Ня­ма пар­т­ньор, по­ра­ди ко­е­то ще се про­ва­ли.

Вър­ви ли ЕС към “Ев­ро­па на две ско­рос­ти”?

Си­ту­а­ци­я­та и в мо­мен­та е та­ка­ва, но не е ин­с­ти­ту­ци­о­нал­но ус­та­но­ве­на. Меж­ду по­ли­ти­чес­ки­те ек­с­пер­ти в За­пад­на Ев­ро­па до­ри не се во­ди по­до­бен де­бат, а за нас то­ва е аб­со­лю­тен факт. Въп­ро­сът се­га е да се спо­ра­зу­ме­ем на по­ли­ти­чес­ко ни­во как да про­дъл­жим от­тук на­та­тък. От ико­но­ми­чес­ка глед­на точ­ка е по­ве­че от оче­вид­но, че има го­ля­ма раз­ли­ка меж­ду дър­жа­ви­те в ЦИЕ и За­пад­на Ев­ро­па. Ако пог­лед­нем до­ри са­мо на За­пад, ико­но­ми­ки­те и там не се дви­жат на ед­на ско­рост.

Кои са най-го­ле­ми­те рис­ко­ве пред рас­те­жа в Ев­ро­па през след­ва­щи­те две го­ди­ни?

На пър­во мяс­то, час­т­ни­те ин­вес­ти­ции са твър­де нис­ки, осо­бе­но в раз­ви­ти­те за­пад­ни ико­но­ми­ки. В по­ве­че­то дър­жа­ви до­ри виж­да­ме, че от чет­вър­то­то три­ме­се­чие на ми­на­ла­та го­ди­на се за­ба­вят още по­ве­че.

От глед­на точ­ка на вън­ш­ни­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва из­пък­ва ге­о­по­ли­ти­чес­ки­ят риск. Той е пре­ка­ле­но сло­жен, за да бъ­де оце­нен. Въп­ре­ки то­ва Фе­де­рал­ни­ят ре­зерв на САЩ раз­по­ла­га със сво­и­те ин­с­т­ру­мен­ти, за да го ос­той­нос­ти и да го пре­вър­не в ин­декс. И към мо­мен­та то­зи ин­декс се на­ми­ра на най-ви­со­ка­та си стой­ност от пос­лед­на­та го­ди­на. Рис­кът се дъл­жи пре­дим­но на си­ту­а­ци­я­та в Близ­кия из­ток. Жи­вял съм в Тел Авив ня­кол­ко го­ди­ни – и то­га­ва не бе­ше лес­но, но днес об­с­та­нов­ка­та е в пъ­ти по-слож­на за­ра­ди по­ло­же­ни­е­то в Са­у­дит­с­ка Ара­бия, Ру­сия и ро­ля­та на САЩ.

Тре­во­жи ме и пер­с­пек­ти­ва­та, че мо­же да се ока­жем с ев­рос­кеп­тич­но мно­зин­с­т­во в Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент през 2019 г. Ита­лия нап­ри­мер вяр­ва, че то­ва ще се слу­чи.

Виж­да­те ли рис­ко­ве за све­тов­на­та тър­го­вия пред­вид мер­ки­те от стра­на на САЩ?

Ну­лев риск. Ко­га­то се сре­щам с кли­ен­ти, ги пре­дуп­реж­да­вам да не се фо­ку­си­рат вър­ху тър­гов­с­ки вой­ни по две при­чи­ни. Пър­во, не мо­жем да пред­ви­дим как­во ще нап­ра­ви До­налд Тръмп, за да оце­ним рис­ка. А при по­ло­же­ние че не мо­же да се ос­той­нос­ти, ня­ма при­чи­на да се тре­во­жим пред­ва­ри­тел­но. Вто­ро, те­ку­ща­та си­ту­а­ция не мо­же да се на­ре­че тър­гов­с­ка вой­на, как­ва­то бе наб­лю­да­ва­на през 30-те го­ди­ни на ми­на­лия век, ко­га­то не бях­ме в пе­ри­од на гло­ба­ли­за­ция. В днеш­но вре­ме пра­вил­на­та ду­ма тряб­ва да е про­тек­ци­о­ни­зъм.

Тръмп е биз­нес­мен. В мо­мен­та иг­рае ха­зарт и му се по­лу­ча­ва по от­но­ше­ние на тър­го­ви­я­та. Спо­ред мен ня­ма при­чи­на за тре­во­га. Ки­тай, САЩ и Ев­ро­па са на­яс­но, че ако за­поч­нат тър­гов­с­ка вой­на, всич­ки ще са гу­бе­щи. И вяр­вам, че Тръмп съ­що раз­би­ра то­ва.

В на­ча­ло­то на 2017 г. бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во за­я­ви, че ще по­да­де до­ку­мен­ти за ERM II до края на по­лу­го­ди­е­то. Как из­г­леж­да по­доб­на ини­ци­а­ти­ва от­с­т­ра­ни?

След ре­фе­рен­ду­ма във Ве­ли­коб­ри­та­ния и след ка­то зна­ем, че след­ва­щи­ят ев­ро­пейс­ки бю­джет ще бъ­де фо­ку­си­ран вър­ху ев­ро­зо­на­та, хо­дът е раз­би­ра­ем и ра­зу­мен. Бъл­га­рия още има нуж­да от ев­ро­пейс­ки­те фон­до­ве и то­ва е на­чи­нът да пос­тиг­не­те по-го­ля­мо вли­я­ние.

Ка­то ико­но­мист оба­че съм по-скеп­ти­чен. Ва­лу­та­та ви е фик­си­ра­на към ев­ро­то, но в ев­ро­зо­на­та гу­би­те вся­ка­къв кон­т­рол над мо­не­тар­на­та си по­ли­ти­ка. Не съм си­гу­рен, че ико­но­ми­ка­та ви е дос­та­тъч­но сил­на и кон­ку­рен­т­на, за да пре­о­до­лее рис­ка. Ико­но­ми­ки ка­то Сло­ва­кия, Бъл­га­рия и до­ри Пол­ша са ба­зи­ра­ни на нис­ки раз­хо­ди за про­из­вод­с­т­во. Проб­ле­мът се виж­да и в мо­мен­та в Ита­лия, ко­я­то из­пит­ва се­ри­оз­ни труд­нос­ти за­ра­ди твър­де сил­но­то ев­ро. Мис­ля, че Бъл­га­рия ня­ма ин­те­рес да при­е­ме ев­ро­то в близ­ко бъ­де­ще.

До­къ­де мо­гат да стиг­нат це­ни­те на пет­ро­ла до края на го­ди­на­та?

Спо­ред ек­с­пер­ти­те на Saxo Bank це­на­та би тряб­ва­ло да се за­дър­жи око­ло 80 щат­с­ки до­ла­ра на ба­рел по ня­кол­ко при­чи­ни. От ед­на стра­на, Тръмп по­ис­ка от Са­у­дит­с­ка Ара­бия да уве­ли­чи про­из­вод­с­т­во­то, за да ком­пен­си­ра по-нис­ко­то ко­ли­чес­т­во от Иран. От дру­га стра­на, Ве­не­цу­е­ла, ко­я­то е си­лен про­из­во­ди­тел, за­сил­ва по­зи­ци­и­те си.

Ефек­тът вър­ху Ев­ро­па ще е по­ве­че ин­ф­ла­ция. Но на­да­ли ще се от­ра­зи на по­ку­па­тел­на­та спо­соб­ност на на­се­ле­ни­е­то.

Не­га­тив­ни­ят ефект ще се усе­ти по-ско­ро от САЩ – там вди­га­не­то на це­на­та има пряк от­ри­ца­те­лен ефект вър­ху джо­ба на пот­ре­би­те­ля.

Ин­тер­вю­то взе Ли­лия Иг­на­то­ва

Тръмп е биз­нес­мен. В мо­мен­та иг­рае ха­зарт и му се по­лу­ча­ва по от­но­ше­ние на тър­го­ви­я­та.

БЮ­ДЖЕТ И ДЪЛГ

Бю­джет­ни­ят из­ли­шък дос­ти­га 1.5 мл­рд. лв. към края на май, до­ка­то го­ди­на по-ра­но бе­ше 1.7 мл­рд. лв. Ма­кар че да­нъч­ни­те при­хо­ди на­рас­т­ват, по-го­ле­ми­те раз­хо­ди на пра­ви­тел­с­т­во­то за­ра­ди со­ци­ал­ни пла­ща­ния, зап­ла­ти­те в пуб­лич­ния сек­тор и по­ве­че ев­ро­фон­до­ве сви­ват плю­са в бю­дже­та. Ин­вес­ти­ци­он­ни­те раз­хо­ди на­рас­т­ват спря­мо ми­на­ло­го­диш­но­то нис­ко ни­во. Към ап­рил су­ма­та дос­ти­га 743 млн. лв. и ве­ро­ят­но ще про­дъл­жи да се по­ви­ша­ва през

след­ва­щи­те ме­се­ци за­ра­ди по- 20

ве­че ев­ро­фон­до­ве. Дър­жав­ни­ят 10

дълг ( 24.4 мл­рд. лв.) про­дъл­жа­ва да е един от най-нис­ки­те в съ­ю­за след то­зи на Ес­то­ния и Люк­сем­бург. Нет­ни­ят вън­шен дълг ос­та­ва от­ри­ца­те­лен.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.