//ПРО­ФИЛ

Capital - - 74 | K3 | СВОБОДНО ВРЕМЕ - ав­тор Ис­к­ра Ве­лич­ко­ва, Кан

ТТ­о­ва мо­же­ше да е ре­пор­таж от Кан из­вън чер­ве­ния ки­лим. Раз­каз за ка­та­ком­би­те на фес­ти­вал­ния дво­рец, в ко­и­то на най-го­ле­мия фил­мов па­зар в све­та се про­да­ват ут­реш­ни­те фил­ми. И най-ве­че за сек­ци­я­та “Къ­со­мет­ра­жен кът”, къ­де­то 1500 мла­ди ре­жи­сьо­ри по­се­ща­ват се­ми­на­ри и дис­ку­сии и съз­да­ват кон­так­ти за бъ­де­щи про­ек­ти. Но ис­то­ри­я­та пое в мал­ко по-раз­лич­на по­со­ка.

Сре­щам се във фес­ти­вал­ния дво­рец с Пла­ме­на Слав­че­ва, 33-го­диш­но мо­ми­че от Тър­го­ви­ще, ко­е­то учас­т­ва та­зи го­ди­на в “Къ­со­мет­раж­ния кът” с 8-ми­нут­ния си филм “Сър­це в при­ро­да­та – ево­лю­ция на един чо­век”. Пла­ме­на тър­си пар­т­ньо­ри и сред­с­т­ва за ре­а­ли­за­ци­я­та на пър­вия си пъл­но­мет­ра­жен филм. Как­то всич­ки ос­та­на­ли, мис­ля си. След един час раз­го­вор с нея ще мис­ля по друг на­чин.

Ин­те­ре­са ми към нея съ­бу­ди­ха имен­но те­зи 8 ми­ну­ти, сни­ма­ни на дру­гия край на све­та, в Сид­ни.

Крис Дар­вин, око­ло 60-го­ди­шен прап­рав­нук на Чар­лс Дар­вин, се раз­хож­да из кит­на­та ав­с­т­ра­лийс­ка джун­г­ла в си­вия си кос­тюм, с вра­тов­ръз­ка и… бос. Чу­дес­ни кад­ри. Пос­ле раз­каз­ва как е ра­бо­тил дъл­ги го­ди­ни в рек­лам­на аген­ция, до­ка­то един ден из­пад­нал в теж­ка деп­ре­сия и осъз­нал как­во е на­ис­ти­на важ­но за не­го - той оби­ча при­ро­да­та и ис­ка да по­мог­не да я съх­ра­ним. На­пус­ка ра­бо­та, про­да­ва всич­ко, ко­е­то при­те­жа­ва, и се пос­ве­ща­ва на про­мя­на­та в съз­на­ни­е­то на хо­ра­та, ка­то за­поч­ва от са­мия се­бе си. Ана­ли­зи­ра поч­ти всич­ко, ко­е­то пра­ви във все­кид­не­ви­е­то си, и прес­мя­та как то вли­яе на окол­на­та сре­да. Та­ка ус­пя­ва да на­ма­ли вред­ни­те ефек­ти от дей­нос­ти­те си.

С из­чис­ле­ни­я­та пра­ви при­ло­же­ние за мо­би­лен те­ле­фон, ко­е­то да по­мог­не и на дру­ги хо­ра да жи­ве­ят по-при­ро­до­съ­об­раз­но. При раз­ра­бот­ка­та на “Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то на Дар­вин” (The Darwin Challenge), как­то се каз­ва ап­ли­ка­ци­я­та, се за­поз­на­ва с Пла­ме­на – по то­ва вре­ме ръ­ко­во­ди­тел на про­ек­та от стра­на на из­пъл­ня­ва­ща­та ди­ги­тал­на аген­ция.

Тя ви­на­ги е ис­ка­ла да пра­ви фил­ми и ус­по­ред­но с ра­бо­та­та си в Сид­ни за­пис­ва курс в мес­т­ния уни­вер­си­тет. Кур­со­ва­та ра­бо­та е фил­мът за Крис.

Ав­с­т­ра­лия е ос­ма­та стра­на, в ко­я­то жи­вее Пла­ме­на, и тре­ти­ят кон­ти­нент. Го­во­ри се­дем ези­ка, два от ко­и­то не чак тол­ко­ва доб­ре, ще уточ­ни в раз­го­во­ра ни. За ти­пи­чен пред­с­та­ви­тел на ди­ги­тал­ни­те бо­хе­ми ми се стру­ва не­о­би­чай­но скром­на и мно­го за­ин­т­ри­гу­ва­на от всич­ко око­ло се­бе си. Го­во­ри страш­но бър­зо. Ни­що чуд­но, мис­ля си. Как ина­че ще ус­пее да свър­ши всич­ко то­ва са­мо за 33 го­ди­ни - дип­ло­ми­ра се ка­то ба­ка­ла­вър по рек­ла­ма и ко­му­ни­ка­ции в Али­кан­те, пра­ви ма­гис­т­ра­ту­ра по ев­ро­пейс­ки на­у­ки в Бил­бао и Гро­нин­ген, ра­бо­ти в меж­ду­на­ро­ден кул­ту­рен ин­с­ти­тут в Шве­ция, в Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия в Люк­сем­бург, в ази­ат­с­ко-ев­ро­пейс­ка­та фон­да­ция AЗЕФ в Син­га­пур. И през то­ва вре­ме се за­ни­ма­ва с най-раз­лич­ни про­ек­ти - от из­с­лед­ва­не на “гло­бал­ни­те хип­с­тъ­ри” до

ор­га­ни­за­ция на със­те­за­ние по фо­тог­ра­фия с пос­лед­ва­ла из­лож­ба в 14 стра­ни. Ко­га­то ми раз­каз­ва за тях, ви­на­ги го­во­ри за то­ва как са пов­ли­я­ли на хо­ра­та, как са нап­ра­ви­ли жи­во­та им мал­ко по-до­бър.

Та­ка е и с при­ло­же­ни­е­то на Крис: “Бла­го­дар­на сам, че мо­га да ра­бо­тя с не­го. Ап­ли­ка­ци­я­та му не е съз­да­де­на, за да пра­ви па­ри, а за­що­то е важ­но да я има.” И се­га про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти по вто­ра­та вер­сия от Бъл­га­рия.

Оби­кол­ка­та й на све­та прик­люч­ва на 29 сеп­тем­в­ри 2017 г., ко­га­то от днес за ут­ре Пла­ме­на се пре­мес­т­ва от Сид­ни об­рат­но в Тър­го­ви­ще. Три дни по-ра­но ба­ща й пре­тър­пя­ва теж­ка ав­то­мо­бил­на ка­тас­т­ро­фа. За­кар­ват го в бол­ни­ца, но два ча­са по-къс­но уми­ра ед­ва на 57 го­ди­ни. До днес тя се опит­ва да раз­бе­ре как­во се е слу­чи­ло в съд­бо­нос­ни­те два ча­са. От бол­ни­ца­та по­лу­ча­ва са­мо три лис­та, нег­ра­мот­но и неб­реж­но на­пе­ча­та­ни на пи­ше­ща ма­ши­на, на ко­я­то поч­ти й е свър­ши­ло мас­ти­ло­то. Раз­с­лед­ва­не­то на слу­чая я по­та­пя в от­ча­я­на­та ре­ал­ност на мал­кия град.

“Те­зи три лис­та са на­пи­са­ни от хо­ра, ко­и­то не оби­чат жи­во­та”, раз­каз­ва Пла­ме­на. “Те се на­ми­рат пос­то­ян­но в ре­жим на оце­ля­ва­не и то­ва ги пра­ви мно­го жес­то­ки. На то­ва тряб­ва да се да­де глас­ност, да се за­поч­не ди­а­лог.” То­ва е в ос­но­ва­та на фил­ма, кой­то ис­ка да нап­ра­ви. И мо­же би то­ва я от­ли­ча­ва от дру­ги­те мла­ди ки­на­джии на ма­си­те око­ло нас: Пла­ме­на е дош­ла в Кан не за да ус­пее във фил­мо­ва­та си ка­ри­е­ра. Тя е прос­то ед­но мо­ми­че, ко­е­то ис­ка да ка­же не­що важ­но на све­та. С филм.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.