Ела­те, хи­ля­ди сту­ден­ти

Ши­ро­ки­ят при­ем, в кой­то пред­ла­га­не­то над­ви­ша­ва тър­се­не­то, обез­с­мис­ля със­те­за­тел­ния прин­цип за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние и вло­ша­ва още ка­чес­т­во­то му

Capital - - Съдържание #36 - ав­тор Ге­на­дий Ми­хай­лов | genadiy.mihaylov@capital.bg

Ши­ро­ки­ят при­ем обез­с­мис­ля със­те­за­тел­ния прин­цип за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние и вло­ша­ва ка­чес­т­во­то му

За по­ред­на го­ди­на Со­фийс­ки­ят уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“, ли­де­рът на бъл­гар­с­ко­то вис­ше об­ра­зо­ва­ние, обя­ви, че и след тре­то­то кла­си­ра­не има 850 не­за­е­ти мес­та. Но­ви­на­та пре­диз­ви­ка кра­тък шум в ме­ди­и­те. Как­во се случ­ва под по­вър­х­ност­та й оба­че? Ма­кар на­би­ра­не­то на сту­ден­ти да не е прик­лю­чи­ло и Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та (МОН) не мо­же да пре­дос­та­ви фи­нал­на ста­тис­ти­ка, яс­но е, че не­дос­ти­гът се от­на­ся за поч­ти всич­ки уни­вер­си­те­ти и обя­ве­ни­те мес­та за при­ем не мо­гат да бъ­дат за­пъл­не­ни. То­ва про­ли­ча още в на­ча­ло­то на кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­ка­та кам­па­ния, ко­га­то ме­ди­и­те съ­об­щи­ха за раз­но­об­раз­ни­те от­с­тъп­ки и „бо­ну­си“, ко­и­то вис­ши­те учи­ли­ща пред­ла­гат на зре­лос­т­ни­ци­те, за да по­да­дат до­ку­мен­ти­те си при тях.

Съ­щин­с­ки­ят проб­лем е с пос­ле­ди­ци­те от та­зи си­ту­а­ция вър­ху ка­чес­т­во­то, а от­там и ав­то­ри­те­та на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние в Бъл­га­рия.

От ед­на стра­на, на­ли­чи­е­то на кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­ки из­пи­ти би тряб­ва­ло да оз­на­ча­ва, че за пос­лед­на­та сте­пен на об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес, от ко­я­то тряб­ва да из­ля­зат най-високо ква­ли­фи­ци­ра­ни­те спе­ци­а­лис­ти, се осъ­щес­т­вя­ва ня­ка­къв под­бор. От дру­га стра­на, поч­ти съв­па­да­щи­ят брой на за­вър­ш­ва­щи­те сред­но об­ра­зо­ва­ние с обя­ве­ни­те мес­та за при­ем във вис­ше­то обез­с­мис­ля със­те­за­тел­ния му прин­цип - нак­рая всич­ки „вли­зат“, сти­га да по­же­ла­ят.

По-при­тес­ни­тел­но­то е, че и всич­ки из­ли­зат ка­то „спе­ци­а­лис­ти“, за­що­то в про­ти­вен слу­чай университетите би­ха гу­би­ли фи­нан­си­ра­не.

Мно­гок­рат­но съ­об­ща­ва­ни и ко­мен­ти­ра­ни са не­за­вид­ни­те бъл­гар­с­ки ре­зул­та­ти в

меж­ду­на­род­ни­те про­уч­ва­ния PISA на Ор­га­ни­за­ци­я­та за ико­но­ми­чес­ко сът­руд­ни­чес­т­во и раз­ви­тие сред уче­ни­ци­те в сред­но­то об­ра­зо­ва­ние - най­ви­со­ки­ят про­цент в ЕС по фун­к­ци­о­нал­на нег­ра­мот­ност, свър­за­на с че­те­не­то, ма­те­ма­ти­ка­та и при­род­ни­те на­у­ки. Близ­ко до ума е, че от­пад­на­ли­ят на прак­ти­ка под­бор пре­на­ся ав­то­ма­тич­но проб­ле­ма във вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние.

За не­за­пъл­не­ни­те мес­та в университетите има два лес­ни от­го­во­ра, ко­и­то ще чу­е­те - неб­ла­гоп­ри­ят­ни­те де­мог­раф­с­ки тен­ден­ции и кон­ку­рен­ци­я­та на чуж­ди­те учеб­ни за­ве­де­ния. Спо­ред док­лад на Смет­на­та па­ла­та за из­пъл­не­ни­е­то на стра­те­ги­я­та за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние и дан­ни на Аген­ци­я­та за бъл­га­ри­те в чуж­би­на бъл­гар­с­ки­те сту­ден­ти из­вън стра­на­та са око­ло 30 хил. ду­ши. Фир­ми, кон­сул­ти­ра­щи же­ла­е­щи­те да учат в чуж­би­на, пот­вър­ж­да­ват то­зи

брой ка­то ре­а­лис­ти­чен.

Ма­кар да е на­яс­но и с два­та фак­то­ра, об­ра­зо­ва­тел­но­то ми­нис­тер­с­т­во про­дъл­жа­ва да оп­ре­де­лят при­ем по дър­жав­на по­ръч­ка, кой­то не из­г­леж­да да от­чи­та се­ри­оз­но тен­ден­ци­и­те. Спо­ред про­ек­то­ре­ше­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от март т.г. прог­но­зи­ра­ни­ят брой на за­вър­ши­ли­те сред­но об­ра­зо­ва­ние мла­де­жи през учеб­на­та 2017/2018 го­ди­на е 56 737. А мес­та­та за при­ем в дър­жав­ни­те и час­т­ни­те уни­вер­си­те­ти, оп­ре­де­ле­ни от МОН за об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­ни сте­пе­ни за та­зи го­ди­на, са 54 731 . И до­ри са уве­ли­че­ни с 0.5% спря­мо ми­на­ла­та го­ди­на

Па­ри на кал­пак и мал­ко за ка­чес­т­во

Стра­те­ги­я­та за раз­ви­тие на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние в Бъл­га­рия за пе­ри­о­да 2014 - 2020 тряб­ва­ше да про­ме­ни мо­де­ла на фи­нан­си­ра­не­то му. Вмес­то суб­си­ди­я­та за все­ки уни­вер-

си­тет да се оп­ре­де­ля из­ця­ло въз ос­но­ва на броя на сту­ден­ти­те в не­го, в оп­ре­де­ля­не­то на раз­ме­ра й тряб­ва­ше да има и ка­чес­т­вен еле­мент - да се на­соч­ват по­ве­че сред­с­т­ва за те­зи, чи­и­то сту­ден­ти се ре­а­ли­зи­рат най-ефек­тив­но на па­за­ра на тру­да. В дейс­т­ви­тел­ност в пос­лед­ни­те го­ди­ни има на­ма­ля­ва­не на брой­ка­та за при­ем в спе­ци­ал­нос­ти ка­то “Пуб­лич­на ад­ми­нис­т­ра­ция”,

“Икономика” или “Пси­хо­ло­гия”, ко­и­то са сил­но при­те­га­тел­ни за мла­де­жи­те, но с нис­ка ре­а­ли­за­ция - за смет­ка на по­ве­че тех­ни­чес­ки спе­ци­ал­нос­ти, ко­и­то са по-тър­се­ни на па­за­ра на тру­да.

“Най-го­ля­мо на­ма­ле­ние има в две­те най-ма­со­ви нап­рав­ле­ния - ад­ми­нис­т­ра­ция и уп­рав­ле­ние и икономика. През 2017 г. в тях са се обу­ча­ва­ли с 20 хил. ду­ши по-мал­ко от 2013, ко­е­то е на­ма­ле­ние с 20% за че­ти­ри го­ди­ни”, по­со­чи Ге­ор­ги Стой­чев, из­пъл­ни­те­лен ди­рек-

тор на ин­с­ти­тут „От­во­ре­но об­щес­т­во - Со­фия“, кой­то из­гот­вя рей­тин­го­ва­та сис­те­ма на университетите. За съ­щия пе­ри­од с 30% се е уве­ли­чил бро­ят на уче­щи­те ме­ди­ци­на - ед­но от нап­рав­ле­ни­я­та, в ко­и­то без­ра­бо­ти­ца на прак­ти­ка ня­ма, как­то и праз­ни мес­та в университетите. По­доб­ни по­зи­тив­ни тен­ден­ции има и при ви­со­ки­те тех­но­ло­гии и дру­ги тър­се­ни и важ­ни за ико­но­ми­ка­та спе­ци­ал­нос­ти. Спо­ред Стой­чев то­ва е и до­ка­за­тел­с­т­во, че “има ра­ци­о­на­ли­за­ция на из­бо­ри­те на кан­ди­дат-сту­ден­ти­те”.

В из­к­лю­чи­тел­но кри­тич­ния си док­лад от ми­на­ла­та го­ди­на, кой­то об­х­ва­ща пе­ри­о­да 2013 - 2015 г. и за­ся­га из­пъл­не­ни­е­то на Стра­те­ги­я­та за раз­ви­тие на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние в Бъл­га­рия, Смет­на­та па­ла­та по­соч­ва не­дос­та­тъ­ци­те в ра­бо­та­та на об­ра­зо­ва­тел­но­то ми­нис­тер­с­т­во в ня­кол­ко нап­рав­ле­ния и най-ве­че в не­хайс­т­во­то му да съ­би­ра адек­ват­на ин­фор­ма­ция за ре­а­ли­за­ци­я­та на за­вър­ши­ли­те вис­ше об­ра­зо­ва­ние, как­то и дан­ни за миг­ра­ци­он­ни­те про­це­си сред тях. Оцен­ка­та и на ин­вес­ти­то­ри­те за па­за­ра на тру­да по от­но­ше­ние на тър­се­ни­те спе­ци­а­лис­ти съ­що про­дъл­жа­ва да е не­га­тив­на. И ед­на от при­чи­ни­те е, че об­вър­з­ва­но­то с ка­чес­т­во фи­нан­си­ра­не на университетите фор­ми­ра мал­ка част от прак­ти­ка­та, до­ка­то фи­нан­си­ра­не­то “на

кал­пак” ос­та­ва оп­ре­де­ля­що за из­раз­ход­ва­не­то на бли­зо 400 млн. ле­ва го­диш­но, без да се включ­ват па­ри­те за БАН.

“Еле­мен­тът с ка­чес­т­во­то бе за­ло­жен да ста­не 60% от суб­си­ди­я­та и да бъ­де връз­ка­та с па­за­ра на тру­да. Но още през 2014 и 2015 г. за­поч­на­ха с пос­та­нов­ле­ния, на­ред­би и спи­съ­ци да се съз­да­ват из­к­лю­че­ния и те са за­сег­на­ли по­ве­че­то спе­ци­ал­нос­ти”, каз­ва Зор­ни­ца Сла­во­ва от Ин­с­ти­ту­та за па­зар­на икономика. За­се­га при­о­ри­тет­ни­те нап­рав­ле­ния са 36 от об­що 52 и ако тен­ден­ци­я­та про­дъл­жи, мо­же да се ока­же, че всич­ки са „при­о­ри­тет­ни“.

Но­во­съз­да­де­на през та­зи го­ди­на ма­гис­тър­с­ка прог­ра­ма в СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“нап­ри­мер пред­ла­га обу­че­ние по „цър­ко­вен ме­ни­дж­мънт“, на­со­че­но спе­ци­ал­но за уп­рав­ле­ние на биз­не­са с ак­ти­ви­те, при­те­жа­ва­ни от Све­тия си­нод.

Ло­ша но­ви­на за час­т­ни­те уро­ци

Дейс­т­ва­ща­та сис­те­ма сти­му­ли­ра мла­ди­те хо­ра към лес­но при­до­би­ва­не на дип­ло­ма, ко­я­то ще ги обя­ви за „спе­ци­а­лис­ти“. И ако за ня­кои спе­ци­ал­нос­ти се знае, че тра­ди­ци­он­но се вли­за с по-ни­сък бал, ши­ро­ки­ят при­ем ве­ро­ят­но сва­ля стан­дар­ти­те и за тра­ди­ци­он­но по-труд­ни спе­ци­ал­нос­ти. „Връз­ка­та меж­ду по­ве­че­то по­зи­ции и на­ма­ля­ва­ща­та кон­ку­рен­т­ност за мес­та­та е пра­воп­ро­пор­ци­о­нал­на“, ко­мен­ти­ра пред

„Ка­пи­тал“Ал­бе­на Вел­ко­ва от фир­ма­та „Elina-AV“, ко­я­то се за­ни­ма­ва с под­го­тов­ка на кан­ди­дат-сту­ден­ти. На въп­рос то­ва вли­яе ли и на дей­ност­та, свър­за­на с т.нар. час­т­ни уро­ци, тя по­со­чи: „Раз­би­ра се, ня­ма как да не ни вли­яе. Ин­те­ре­сът към под­го­тов­ка­та за дос­та пред­ме­ти, ко­и­то не са тол­ко­ва при­о­ри­тет­ни за кан­ди­дат-сту­ден­ти­те, ви­ди­мо на­ма­ля­ва. Има дру­ги оба­че, в ко­и­то ос­та­ва ви­сок, ка­то пси­хо­ло­гия или пра­во. Там кон­ку­рен­т­ност все още има, осо­бе­но при мо­ми­че­та­та.“

Доц. Мар­чев­с­ки, рек­тор на Сто­пан­с­ка­та ака­де­мия в Сви­щов, от­бе­ляз­ва и дру­га тен­ден­ция, ко­я­то из­к­ри­вя­ва об­ра­зо­ва­ни­е­то - че все по-ва­жен ста­ва фак­то­рът къ­де да се учи. “Мо­де­лът с Хай­дел­берг ка­то уни­вер­си­тет­с­ки град у нас не ра­бо­ти”, ка­за той. До­ри при по-високо ка­чес­т­во на об­ра­зо­ва­ни­е­то и по-нис­ки це­ни при по-доб­ри ус­ло­вия кан­ди­дат-сту­ден­ти­те ма­со­во пред­по­чи­тат най-го­ле­ми­те гра­до­ве. Рек­то­рът на Сто­пан­с­ка­та ака­де­мия си го обяс­ня­ва и с лип­са­та на дос­та­тъч­но сти­мул при из­бо­ра си да пос­та­вят при­до­би­ва­не­то на зна­ния и уме­ния над всич­ко дру­го.

Спо­ред Зор­ни­ца Сла­во­ва пра­вил­ни­те сти­му­ли мо­гат да нап­ра­вят сис­те­ма­та на­йе­фек­тив­на. И пър­ви­ят по ду­ми­те й е уни­вер­си­тет­с­ка­та так­са. „Тряб­ва об­ра­зо­ва­ни­е­то да е пла­те­но, а не сту­дент да из­кар­ва че­ти­ри го­ди­ни уче­ние, ра­бо­тей­ки в за­ве­де­ние“, смя­та тя. Ней­но­то виж­да­не на ико­но­мист оба­че е да­леч от мис­ле­не­то на съ­ве­та на рек­то­ри­те, кой­то на ед­но от съб­ра­ни­я­та си ми­на­ла­та есен пред­ло­жи так­са­та за уни­вер­си­тет да бъ­де по­ни­же­на и об­вър­за­на с ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та.

За­що­то за тях най-важ­но­то си ос­та­ва да бъ­дат по­пъл­не­ни кол­ко­то мо­же по­ве­че бройки, от ко­и­то ще по­лу­чат и съ­от­вет­но­то дър­жав­но фи­нан­си­ра­не. А как­во ста­ва с те­зи „бройки“след уни­вер­си­те­та - то­ва ве­че не е те­хен проб­лем.

Об­вър­за­но­то с ка­чес­т­во фи­нан­си­ра­не на университетите фор­ми­ра мал­ка част от прак­ти­ка­та, до­ка­то суб­си­ди­я­та “на кал­пак” ос­та­ва оп­ре­де­ля­ща за из­раз­ход­ва­не­то на бли­зо 400 млн. ле­ва го­диш­но.

Ге­ор­ги Ко­жу­ха­ров

Q Дейс­т­ва­ща­та сис­те­ма сти­му­ли­ра мла­ди­те хо­ра към лес­но при­до­би­ва­не на дип­ло­ма, ко­я­то ще ги обя­ви за „спе­ци­а­лис­ти“| снимка

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.