съ­ос­но­ва­тел и из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Bee smart techologies

Capital - - Съдържание #36 - Сер­гей Пет­ров, съ­ос­но­ва­тел и из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Bee smart technologies

За­ра­ди меч­та­та си да уп­рав­ля­ва са­мо­лет Сер­гей Пет­ров за­вър­ш­ва “Авиация” в Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет в Со­фия. След съ­би­ти­я­та от 11 сеп­тем­в­ри оба­че дър­жав­ни­те по­ръч­ки за обу­че­ни­е­то на пи­ло­ти са спре­ни и Пет­ров ре­ша­ва да се пре­на­со­чи в дру­га сфе­ра. За­поч­ва ра­бо­та пър­во ка­то ме­ни­джър про­ек­ти в ком­па­ния за уеб ди­зайн, а след то­ва и в соф­ту­ер­на­та Axway. В не­го­ва ис­тин­с­ка страст се прев­ръ­щат тех­но­ло­ги­и­те, ино­ва­ци­и­те и на­чи­нът, по кой­то мо­гат да по­доб­рят жи­во­та на хо­ра­та. Та­ка новият му път за­поч­ва от прог­ра­ма­та „Кос­ми­чес­ки пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва“. Обу­че­ни­е­то го от­веж­да и до Singularity University в САЩ, къ­де­то се раж­да иде­я­та за опаз­ва­не­то на пче­ли­те, ко­я­то впос­лед­с­т­вие прев­ръ­ща в бизнес и през 2015 г. ос­но­ва­ва ком­па­ни­я­та Bee Smart Technologies. Сер­гей Пет­ров е сред фи­на­лис­ти­те в таз­го­диш­но­то из­да­ние на кон­кур­са за мла­ди пред­п­ри­е­ма­чи Next Generation, ор­га­ни­зи­ран от „Ка­пи­тал“и „Ка­ри­е­ри“. Бъл­гар­с­ка­та “Бий смарт тек­но­ло­джис” раз­ра­бот­ва ком­би­на­ция от хар­ду­ер­ни и соф­ту­ер­ни ре­ше­ния, ко­и­то се внед­ря­ват в пчел­ния ко­шер и по­ма­гат на пче­ла­ри­те да по­лу­чат ин­фор­ма­ция за със­то­я­ни­е­то му. Про­дук­тът на ком­па­ни­я­та пред­с­тав­ля­ва ма­лък ком­пю­тър, кой­то през сен­зо­ри­те си за­си­ча тем­пе­ра­ту­ра, вла­га, пре­мес­т­ва­не и акус­ти­чен ана­лиз на чес­то­та­та, с ко­я­то жу­жат пче­ли­те. Раз­ра­бот­ка­та е на­со­че­на към не­ко­мер­си­ал­ни пче­ла­ри и до мо­мен­та е съб­ра­ла 400 хил. ев­ро ин­вес­ти­ции от бизнес ан­ге­ли и фон­да NEVEQ.

400

хил. ев­ро, ин­вес­ти­ции от бизнес ан­ге­ли и фон­да NEVEQ

Ка­къв бе­ше про­фе­си­о­нал­ни­ят ви път, пре­ди да ос­но­ве­те соб­с­т­ве­на ком­па­ния?

За­поч­нах да ра­бо­тя още ко­га­то бях в гим­на­зи­я­та. То­га­ва бях Project manager в ком­па­ния за уеб ди­зайн. Впос­лед­с­т­вие за­поч­нах ра­бо­та в ком­па­ни­я­та Axway, къ­де­то ос­нов­на­та дей­ност бе­ше имейл за­щи­та и си­гур­но прех­вър­ля­не на фай­ло­ве, и та­ка нав­ля­зох в соф­ту­ер­ния бизнес. Там пре­ка­рах око­ло 6 го­ди­ни и за­поч­нах да тър­ся но­ви пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва. То­га­ва по­пад­нах на об­ра­зо­ва­тел­на­та прог­ра­ма “Кос­ми­чес­ки пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва”, ор­га­ни­зи­ра­на от Рай­чо Рай­чев от EnduroSat. Две го­ди­ни по­ред учих с еки­па и пред­ло­жих на Рай­чо да нап­ра­вим за­ед­но про­ект.

Зас­нех­ме Бъл­га­рия от 30 км ви­со­чи­на с ба­лон. От то­зи мо­мент се ро­ди­ха и дру­ги идеи ка­то стра­тос­фер­на со­вал­ка и мал­ки­те са­те­ли­ти, ко­и­то EnduroSat раз­ви­ват в мо­мен­та. От­там се за­па­ли же­ла­ни­е­то ми да ра­бо­тя в по-ино­ва­тив­ни ком­па­нии, ко­и­то се за­ни­ма­ват с тех­но­ло­гии и имат шанс да про­ме­нят све­та.

Та­ка през 2013 г. стиг­нах до Singularity University в САЩ, кой­то се за­ни­ма­ва с ек­с­по­нен­ци­ал­но раз­ви­ва­щи се тех­но­ло­гии и тях­но­то внед­ря­ва­не в биз­не­си, ко­и­то мо­гат да по­мог­нат на чо­ве­чес­т­во­то. То­ва бе­ше и кур­со­ва­та ми ра­бо­та - да из­мис­ля про­ект, кой­то да по­мог­не на по­не 1 мл­рд. ду­ши в след­ва­щи­те 10 го­ди­ни. След ка­то за­вър­ших прог­ра­ма­та, се вър­нах на ра­бо­та за ня­кол­ко ме­се­ца в Axway, но усе­тих, че ве­че ми е скуч­но там. Ис­ках да имам соб­с­т­вен бизнес и си да­дох вре­ме от 1 го­ди­на, в ко­я­то да из­чис­тя кон­цеп­ци­я­та си.

Как се ро­ди иде­я­та за про­ект, свър­зан с опаз­ва­не­то на пче­ли­те?

Иде­я­та за про­ект в по­мощ на пче­ли­те ви­на­ги се е вър­тя­ла в съз­на­ни­е­то ми, но ко­га­то кан­ди­дат­с­т­вах за Singularity University, тряб­ва­ше да из­пък­на с ори­ги­на­лен про­ект и в то­зи мо­мент ре­ших да я раз­пи­ша под­роб­но. Мо­ят про­ект бе­ше за то­ва как­во би пред­с­тав­ля­ва­ло пче­лар­с­т­во­то на бъ­де­ще­то и как мо­же да по­мог­нем на пче­ли­те да за­па­зят ус­той­чи­во­то раз­ви­тие на аг­рар­на­та ин­дус­т­рия и съ­от­вет­но да има как­во да ядат хо­ра­та. Про­ек­тът ми спе­че­ли пъл­на сти­пен­дия и впос­лед­с­т­вие ре­ших,

че та­зи идея тряб­ва да се пре­вър­не в бизнес, за­що­то се ока­за на­бо­лял проб­лем, за кой­то ин­дус­т­ри­я­та тър­си ре­ше­ние.

Как­ви бя­ха пър­ви­те стъп­ки от съз­да­ва­не­то на стар­ти­ра­ща ком­па­ния?

В про­дъл­же­ние на ед­на го­ди­на уси­ле­на ра­бо­та тряб­ва­ше да си дам смет­ка ка­къв ще бъ­де биз­не­сът ни, как­во и как ще про­да­ва, ка­къв ще бъ­де еки­път, как­ва ще бъ­де ино­ва­ци­я­та, ко­я­то да внед­рим, ка­къв ще е про­дук­тът, кол­ко ще стру­ва, как ще стиг­не до кли­ен­ти­те и мно­го дру­ги не­ща. За­то­ва чак на­ча­ло­то на 2015 г. ос­но­вах ком­па­ни­я­та с цел да по­лу­чим ин­вес­ти­ция, за­що­то раз­ви­ва­не­то на хар­ду­ер е скъ­по. Ин­вес­ти­ци­я­та ни бе­ше нуж­на, за да си нап­ра­вим про­то­тип и да го за­ка­ра­ме на по­ле­ви тес­то­ве в САЩ.

Впос­лед­с­т­вие по­тър­сих­ме и по-го­ля­ма ин­вес­ти­ция, за да мо­же про­то­ти­път да се пре­вър­не в про­дукт и бизнес.

Кол­ко об­що ин­вес­ти­ции има­те до мо­мен­та?

Към мо­мен­та сме по­лу­чи­ли мал­ко над 400 хил. ев­ро. Пър­ви­ят рунд бе­ше оси­гу­рен от ин­вес­ти­то­ри от ан­гел­с­ки клуб в Бъл­га­рия, в кой­то учас­т­ват 20 ду­ши, ко­и­то тър­сят как да по­мог­нат на мал­кия бизнес и обик­но­ве­но ин­вес­ти­рат мал­ки су­ми. Впос­лед­с­т­вие в нас по­вяр­ва и фон­дът за рис­ко­ви ин­вес­ти­ции NEVEQ, ко­и­то ин­вес­ти­ра­ха 315 хил. ев­ро, и се­га тър­сим нов рунд на фи­нан­си­ра­не.

Как се про­ме­ни бизнес пла­нът ви от 2015 г. до­се­га?

Ком­па­ни­я­та тръг­на с иде­я­та да бъ­де от пол­за на го­ле­ми­те пче­ла­ри. То­га­ва си мис­лех­ме, че та­ка ще мо­жем да по­мог­нем на най-го­ле­ми­те ин­дус­т­рии, ка­то внед­рим на­ша­та тех­но­ло­гия. Ока­за се оба­че, че те са в мно­го удоб­но по­ло­же­ние, тъй ка­то пче­ли­те са мал­ко на брой, а на фер­ме­ри­те им тряб­ва тях­но­то оп­раш­ва­не. В ре­ал­ност, къ­де­то па­за­рът на оп­раш­ва­не­то не е об­с­лу­жен, т.е. има по-мал­ко пче­ли, от­кол­ко­то са нуж­ни, пче­ла­ри­те мо­гат да из­би­рат ус­ло­ви­я­та си. То­ва бе­ше пър­ва­та ни и най-го­ля­ма кри­тич­на фа­за, за­що­то се ока­за, че пче­ла­ри­те прог­но­зи­рат кол­ко точ­но ак­ти­ви ще за­гу­бят и съ­от­вет­но си вди­гат це­ни­те. В та­ка­ва ре­ал­ност не е лес­но да по­зи­ци­о­ни­раш про­дукт, кой­то ре­а­ли­зи­ра спес­тя­ва­ния.

За­то­ва ре­ших­ме да се пре­на­со­чим към вся­ка­къв вид пче­ла­ри, най-ве­че не­ко­мер­си­ал­ни, за ко­и­то то­ва не е ос­но­вен до­ход.

Ко­га­то дос­та­тъч­но мно­го хо­ра вля­зат на то­зи па­зар и оп­раш­ва­не­то се пре­вър­не в пла­те­на ус­лу­га, то­га­ва ве­че и ние ще оти­дем към ко­мер­си­ал­ни­те пче­ла­ри.

А са­ми­ят про­дукт как се про­ме­ни?

Пър­ви­те про­то­ти­пи, ко­и­то за­ка­рах­ме в САЩ, бя­ха ус­т­ройс­т­ва, ко­и­то те­жат 7 кг, сто­ят из­вън ко­ше­ра, връз­ват се с мно­го ка­бе­ли. Впос­лед­с­т­вие се фо­ку­си­рах­ме вър­ху то­ва да нап­ра­вим все по­мал­ко ус­т­ройс­т­во, ко­е­то се приб­ра в ед­на мал­ка ку­тий­ка. В на­ча­ло­то има­ше сен­зо­ри, ко­и­то вли­за­ха вът­ре в ко­ше­ра, а са­мо­то ус­т­ройс­т­во бе­ше на­вън.

Се­га го све­дох­ме до един ма­лък ком­пю­тър, кой­то е спо­со­бен да за­си­ча раз­лич­ни съ­би­тия през сен­зо­ри­те си - тем­пе­ра­ту­ра, вла­га, пре­мес­т­ва­не и акус­ти­чен ана­лиз на чес­то­та­та, с ко­я­то жу­жат пче­ли­те. Сле­дим жу­же­не­то им през ця­ла­та го­ди­на и го ана­ли­зи­ра­ме и та­ка по­ма­га­ме на пче­ла­ри­те да раз­би­рат как­во се случ­ва с ко­ше­ри­те и има ли нуж­да да се на­мес­ват и да ги от­ва­рят. Тъй ка­то в ко­ше­ра се об­ра­зу­ва еко­сис­те­ма, ко­я­то не е доб­ре да се на­ру­ша­ва и пос­то­ян­но да се про­ве­ря­ва да­ли всич­ко е на­ред, чрез ус­т­ройс­т­во­то пче­ла­ри­те ще се на­мес­ват са­мо то­га­ва, ко­га­то на­ис­ти­на има проб­лем.

Кол­ко кли­ен­ти и про­да­де­ни ус­т­ройс­т­ва има­те до мо­мен­та?

За­поч­нах­ме да про­да­ва­ме през вто­ро­то три­ме­се­чие на 2017 г., тъй ка­то бе­ше мно­го важ­но да пре­ми­нем всич­ки про­це­си по сер­ти­фи­ка­ция и да се съ­об­ра­зим със за­ко­на. От­на­ча­ло за­поч­нах­ме да­леч пос­к­ром­но, от­кол­ко­то си пред­с­та­вях­ме, но до края на та­зи го­ди­на це­лим да про­да­дем ус­т­ройс­т­во но­мер 1000. Как­то и с всич­ко дру­го, хар­ду­ер­ни­те про­дук­ти имат нуж­да от по­ве­че вре­ме и ма­со­ва ко­мер­си­а­ли­за­ция. Чрез сключ­ва­не­то на под­хо­дя­щи пар­т­ньор­с­т­ва и до­раз­ра­бот­ва­не на ве­ри­га­та за дос­тав­ки, за ко­я­то и тър­сим ин­вес­ти­ция в мо­мен­та, смя­та­ме да пос­тиг­нем ек­с­по­нен­ци­а­лен > 54

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.