Вре­ме пси­хот­роп­но

Ин­те­ре­сът към пси­хе­де­ли­ци­те се въз­раж­да, то­зи път на­ред е на­у­ка­та

Capital - - Съдържание #36 - ав­тор Лия Па­на­йо­то­ва

Ин­те­ре­сът към пси­хе­де­ли­ци­те се въз­раж­да, то­зи път на­ред е на­у­ка­та

КК­ое е пър­во­то, ко­е­то ви хрум­ва, ко­га­то чу­е­те, че все по­ве­че хо­ра се ин­те­ре­су­ват от пси­хо­ак­тив­ни ве­щес­т­ва?

Мо­же би „Нар­ко­за­ви­си­ми“, „На­къ­де оти­ва све­тът“, „Ни­що не е как­то ед­но вре­ме“. И с три­те ще сте на прав път – све­тът на­ис­ти­на се про­ме­ня, за да мо­гат все по­ве­че об­ра­зо­ва­ни и лю­бо­пит­ни хо­ра да из­пол­з­ват на­у­ка­та, за да тре­ти­рат със­то­я­ния ка­то за­ви­си­мос­ти, деп­ре­сия и тре­вож­ност, а и да пог­лед­нат на се­бе си и жи­во­та с но­ви очи. Поч­ти бук­вал­но. През пос­лед­ни­те го­ди­ни из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та дей­ност с пси­хо­ак­тив­ни ве­щес­т­ва (на­ри­ча­ни още пси­хот­роп­ни, ен­те­о­ге­ни, пси­хе­де­ли­ци, ха­лю­ци­но­ге­ни) е не­що, за ко­е­то све­тът го­во­ри все по-уси­ле­но, след за­ти­ши­е­то и стиг­ма­та през пос­лед­ни­те 50 - 60 го­ди­ни.

За да на­пи­ше сво­я­та кни­га How to Change Your Mind, ува­жа­ва­ни­ят аме­ри­кан­с­ки жур­на­лист и ак­ти­вист Май­къл По­лан (ав­тор на на­шу­мя­ла­та кни­га „В за­щи­та на хра­на­та“) тес­т­ва вър­ху се­бе си раз­лич­ни ха­лю­ци­но­ге­ни и пси­хот­роп­ни це­ре­мо­нии. Ин­тер­вю­та с хо­ра, ко­и­то има­ли то­зи опит, за­па-

ли­ли ин­те­ре­са му и след ка­то из­п­роб­вал всич­ко то­ва, По­лан се ус­мих­ва: „Да­ли се­га се стра­ху­вам по-мал­ко от смърт­та... Да, мо­же би да.“В съ­що­то вре­ме New York Times пуб­ли­ку­ва заг­ла­вия ка­то How LSD Saved One Woman’s Marriage. В плат­фор­ми ка­то Reddit се тру­пат ис­то­рии за прос­вет­ле­ние чрез ха­лю­ци­но­ге­ни, по­ръ­се­ни тук­там с ня­кой ужа­сен „пси­хот­ро­пен ту­рист“, кой­то е пре­ка­рал най-кош­мар­на­та ве­чер в жи­во­та си и ни­ко­га по­ве­че не би пов­то­рил. Как­во зна­чи всич­ко то­ва? По­бър­ка­ли ли са се уче­ни­те и от­къ­де се по­я­ви то­зи ин­те­рес към пси­хе­де­ли­ци­те?

Спо­ред Пол Ос­тин, съз­да­те­лят на ин­тер­нет стра­ни­ца­та The Third Wave, ос­но­вен лек­тор и един от ли­де­ри­те по те­ма­та за пси­хе­де­ли­ци­те: „Пър­ва­та въл­на на ин­те­рес пъм пси­хо­ак­тив­ни­те ве­щес­т­ва е би­ла в древ­ност­та, ко­га­то са има­ли ре­ли­ги­оз­но зна­че­не. Вто­ра­та – през 50-те и 60-те, ко­га­то хо­ра­та са ги из­пол­з­ва­ли за за­бав­ле­ние, без да зна­ят как­во пра­вят. Тре­та­та е се­га – пси­хе­де­ли­ци­те от­но­во за­ли­ват све­та, но през на­у­чен под­ход.“

Що е то пси­хе­де­лик и от­ко­га има поч­ва у нас?

Мно­го хо­ра, до­ри те­зи, кои- то би тряб­ва­ло да са за­поз­на­ти с въп­ро­са, ка­то ле­ка­ри­те, сла­гат всич­ки дро­ги под общ зна­ме­на­тел. Важ­но е да зна­ем, че пси­хе­де­ли­ци­те са най-ве­че пси­ло­си­бин, мес­ка­лин, пе­йо­те, LSD, DMT – те са в от­дел­на гру­па, за­що­то вли­я­ят на мо­зъ­ка по съв­сем раз­ли­чен на­чин, а упот­ре­ба­та им има дъл­га ис­то­рия.

Доб­ре из­вес­т­но е, че пси­хот­роп­ни от­ва­ри ка­то ая­ху­ас­ка от хи­ля­до­ле­тия се из­пол­з­ват в ри­ту­а­ли­те и на­род­на­та ме­ди­ци­на на Юж­на Аме­ри­ка. Всъщ­ност го­ля­ма част от древ­ни­те кул­ту­ри са при­бяг­ва­ли към пси­хе­де­ли­ци в раз­лич­ни си­ту­а­ции – за проз­ре­ние, ле­че­ние, во­ен­на мощ или прос­то за за­бав­ле­ние.

Бъл­га­рия не пра­ви из­к­лю­че­ние.

Ет­но­бо­та­ни­ка­та спо­ме­на­ва из­пол­з­ва­не­то на пси­ло­ци­бин­ни гъ­би (по-поз­на­ти ка­то ма­ги­чес­ки или ха­лю­ци­но­ген­ни) и рас­те­ния ка­то та­тул в об­ре­ди­те на пра­де­ди­те ни. А ед­на от древ­ни­те ри­сун­ки в

пе­ще­ра­та Ма­гу­ра­та изоб­ра­зя­ва гъ­ба и два­ма ду­ши, ка­то най-чес­то­то тъл­ку­ва­ние е це­ре­мо­ния с пси­ло­ци­бин­ни гъ­би. Мо­же да зву­чи не­ве­ро­ят­но, но и в со­ци­а­лис­ти­чес­ка Бъл­га­рия пси­хот­роп­ни­те ве­щес­т­ва не са би­ли заб­ра­ве­ни – по то­ва вре­ме пси­хи­ат­ри пра­вят кли­нич­ни про­уч­ва­ния с мес­ка­лин, а най-из­вес­т­ни са тес­то­ве­те на д-р Ма­ри­на Бо­я­джи­е­ва, при ко­и­то на 140 ду­ши от вся­как­ви прос­лой­ки на об­щес­т­во­то би­ло да­де­но LSD. До­ка­то по оно­ва вре­ме кли­нич­ни­те про­уч­ва­ния би­ли спо­ра­дич­ни и дър­жа­ва­та ги па­зе­ла в тай­на, днес све­тов­на­та на­уч­на об­щ­ност е на­со­чи­ла вни­ма­ни­е­то си към ха­лю­ци­но­ге­ни­те. За тях се пи­шат кни­ги и се про­веж­дат кон­фе­рен­ции от се­ри­оз­ни уче­ни, ко­и­то ис­кат да раз­бе­рат да­ли пси­хе­де­ли­ци­те ос­но­ва­тел­но са не­за­кон­ни, или кри­ят не­по­до­зи­ран по­тен­ци­ал.

В сво­я­та лек­ция за на­уч­на­та плат­фор­ма TED Ро­за­лин Уотс раз­каз­ва ис­то­ри­и­те на ня­кол­ко ду­ши, ко­и­то де­се­ти­ле­тия на­ред се бо­ри­ли с деп­ре­сия. Опит­ва­ли раз­лич­ни ви­до­ве пси­хо­те­ра­пия и ме­ди­ка­мен­ти без ре­зул­тат, до­ка­то не ста­на­ли част от кли­нич­но про­уч­ва­не с пси­ло­ци­бин. Ро­за­лин е пси­хо-

Го­ля­ма част от древ­ни­те кул­ту­ри са при­бяг­ва­ли до пси­хе­де­ли­ци в раз­лич­ни си­ту­а­ции – за проз­ре­ние, ле­че­ние, во­ен­на мощ или прос­то за за­бав­ле­ние.

лог и част от еки­па на Imperial College London, кой­то про­веж­да из­с­лед­ва­ния вър­ху пси­хе­де­ли­ци­те. „Бла­го­да­ре­ние на кон­т­ро­ли­ра­но­то и вни­ма­тел­но из­пол­з­ва­не на пси­хо­ак­тив­ни ве­щес­т­ва ня­кои от те­зи хо­ра пос­ти­гат за 6 ча­са та­къв ус­пех, кой­то би от­нел 6 го­ди­ни пси­хо­те­ра­пия“, за­вър­ш­ва раз­па­ле­но лек­ци­я­та си тя. Еки­път на Imperial College да­леч не е един­с­т­ве­ни­ят, кой­то пра­ви по­доб­ни сон­да­жи. Eд­но от на­йиз­вес­т­ни­те из­с­лед­ва­ния с пси­ло­ци­бин ид­ва от ре­но­ми­ра­ния уни­вер­си­тет Johns Hopkins. Учас­т­ва­ли­те са хо­ра, как­ви­то при­е­ма­ме за се­ри­оз­ни - на сред­на въз­раст, със се­мейс­т­во, ка­ри­е­ра и „нор­ма­лен“жи­вот, с ед­на важ­на спе­ци­фи­ка – всич­ки те би­ли тер­ми­нал­но бол­ни от рак. Ме­се­ци след про­уч­ва­не­то оба­че ре­зул­та­ти­те про­дъл­жи­ли да по­каз­ват, че при­е­мат случ­ва­що­то се по-лес­но и ус­пя­ват да се рад­ват на жи­во­та, кой­то им ос­та­вал. До­ри хо­ра­та око­ло тях ги на­ми­ра­ли за по­мал­ко деп­ре­сив­ни и тре­вож­ни, с по­доб­ре­но пси­хич­но здра­ве и со­ци­ал­ни кон­так­ти. При пуб­ли­ку­ва­не на из­с­лед­ва­не­то до­ри на най-го­ле­ми­те скеп­ти­ци би­ло труд­но да на­ме­рят со­лид­ни ар­гу­мен­ти про­тив.

Раз­би­ра се, ла­бо­ра­тор­ни­те из­с­лед­ва­ния са кон­т­ро­ли­ра­ни, а ре­зул­та­ти­те – срав­ни­тел­но лес­но из­ме­ри­ми. Как­во оба­че се случ­ва, ко­га­то по­доб­ни ме­то­ди се при­ло­жат в ре­ал­ния жи­вот? Ма­рия Па­пас­пи­ру е от един нов тип уче­ни – не го­во­ри из­лиш­но слож­но и не бър­чи веж­ди, за да си при­да­ва се­ри­оз­ност. Нап­ро­тив, има оби­ца на но­са, хо­ди по фес­ти­ва­ли, но об­съж­да ра­бо­та­та си с та­ка­ва от­да­де­ност, че ед­ва ли ня­кой би я по­мис­лил за не­се­ри­оз­на. След по­ве­че от 15 го­ди­ни ка­то пси­хо­те­ра­певт Ма­рия Па­пас­пи­ру чес­то ра­бо­ти с хо­ра, ко­и­то са ста­на­ли жер­т­ва на ха­рак­те­рен за за­пад­ния свят мо­дел – свръх­п­ред­пис­ва­не на ле­кар­с­т­ва, ко­и­то тре­ти­рат сим­п­то­ма, но не и при­чи­на­та. Още по­се­ри­оз­ни­ят проб­лем е, че към ня­кои от те­зи ле­кар­с­т­ва лес­но се из­г­раж­да за­ви­си­мост, а от­каз­ва­не­то им от­не­ма го­ди­ни и е ужас­но мъ­чи­тел­но. За­то­ва Ма­рия за­поч­ва да се ин­те­ре­су­ва от ал­тер­на­ти­ви­те и та­ка сти­га до про­уч­ва­ния, пра­ве­ни през 50-те и 60-те го­ди­ни, пре­ди пси­хо­ак­тив­ни­те ве­щес­т­ва да бъ­дат заб­ра­не­ни от за­ко­на за­ра­ди не­рег­ла­мен­ти­ра­на­та и чес­то бе­зот­го­вор­на упот­ре­ба по вре­ме на т.нар. хи­пи ера. С вре­ме­то на­у­ча­ва тол­ко­ва, че за­поч­ва да во­ди лек­ции пред British Psychological Society и чес­то гос­ту­ва на раз­лич­ни меж­ду­на­род­ни фо­ру­ми. „За ня­кои хо­ра пси­хе­де­ли­ци­те са пос­лед­ни­ят шанс да си вър­нат же­ла­ни­е­то за жи­вот. Те не ги взи­мат, за да се над­ру­сат, а за да си по­мог­нат след го­ди­ни не­ус­пеш­на те­ра­пия за деп­ре­сия, мис­ли за са­мо­у­бийс­т­во и PTSD (син­д­ром на пост­трав­ма­ти­чен стрес)“, обяс­ня­ва Ма­рия от ка­би­не­та си в Брай­тън. Тя оба­че не е съг­лас­на с по­пу­ляр­но­то на­пос­ле­дък твър­де­ние, че ед­на нощ с пси­хот­роп­на от­ва­ра в ня­коя го­ра се рав­ня­ва на го­ди­ни пси­хо­те­ра­пия: „Пси­хе­де­ли­ци­те, из­г­леж­да, са из­к­лю­чи­те­лен ин­с­т­ру­мент, кой­то мо­же да по­мог­не за то­ва да от­во­рим вра­та­та към раз­ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ми­те си. Но все пак тряб­ва да по­ра­бо­тим в нор­мал­но­то си ежед­не­вие, за да ми­нем през та­зи вра­та.“Точ­но как­то зак­люч­ват уче­ни­те от поч­ти вся­ко из­с­лед­ва­не по те­ма­та, Ма­рия се съг­ла­ся­ва, че пси­хе­де­ли­ци­те имат по­тен­ци­ал, но не са под­хо­дя­щи за все­ки, съ­що как­то ме­ди­ка­мен­ти­те не би­ва да бъ­дат пред­пис­ва­ни без­раз­бор­но.

Ед­ва ли оба­че за ня­ко­го би би­ло из­не­на­да, че мно­го хо­ра ек­с­пе­ри­мен­ти­рат с пси­хо­ак­тив­ни ве­щес­т­ва на своя от­го­вор­ност, да­леч от ла­бо­ра­то­рии и бе­ли прес­тил­ки. В пос­лед­ни­те го­ди­ни та­ка на­ре­че­ни­ят пси­хот­ро­пен ту­ри­зъм ста­ва все по-по­пу­ля­рен, а заг­ла­ви­я­та в го­ле­ми меж­ду­на­род­ни ме­дии – все пог­ръм­ки. Не­под­гот­ве­ни ту­рис­ти оти­ват в Юж­на Аме­ри­ка, най-чес­то Пе­ру, за да опи­тат тра­ди­ци­он­ни за ре­ги­о­на пси­хе­де­ли­ци. За съ­жа­ле­ние ня­кои от тях ста­ват жер­т­ва на то­зи тип ту­ри­зъм, кой­то ве­че се е пре­вър­нал в до­хо­до­но­сен бизнес, за­що­то тръг­ват с наг­ла­са­та, че то­ва е ня­ка­къв пар­ти нар­ко­тик или ис­то­рия, ко­я­то пос­ле да но­сят ка­то ме­дал. До­ка­то ис­тин­с­ки­те ша­ма­ни пре­ми­на­ват тра­ди­ци­он­но из­то­щи­тел­но обу­че­ние в про­дъл­же­ние на го­ди­ни и та­ка по­лу­ча­ват при­ем­с­т­ве­ност от хи­ля­до­лет­на кул­ту­ра, за да по­ма­гат чрез от­ва­ра­та, бро­ят на са­моз­ван­ци­те рас­те. Та­ка ня­кои нев­ръс­т­ни ту­рис­ти по­лу­ча­ват бо­лез­не­ния урок, че пси­хе­де­ли­ци­те не са иг­рач­ка, с ко­я­то мал­ко да се по­за­бав­ля­ваш. „Виж­да­ла съм хо­ра, ко­и­то са де­зо­ри­ен­ти­ра­ни и мно­го из­п­ла­ше­ни по вре­ме на сво­е­то пре­жи­вя­ва­не с пси­хот­роп­но ве­щес­т­во. Ко­га­то оба­че са в за­щи­т­e­но прос­т­ран­с­т­во, с обу­чен екип от пси­хо­ло­зи, пси­хи­ат­ри и ле­ка­ри, мо­гат да пре­ми­нат нев­ре­ди­ми и да се вър­нат към оби­чай­но­то си съз­на­ние с но­во, по-дъл­бо­ко раз­би­ра­не за се­бе си и све­та“, раз­каз­ва Ма­рия Па­пас­пи­ру в от­го­вор на заг­ла­вия тип „Пси­хот­роп­ни ту­рис­ти по­лу­ча­ват по­бой вмес­то прос­вет­ле­ние“.

Алек­сан­д­ра Ла­за­ро­ва има уни­кал­на за Бъл­га­рия пер­с­пек­ти­ва – ед­нов­ре­мен­но е хи­мик и има опит с пси­хе­де­ли­ци­те. За­то­ва знае, че пре­жи­вя­ва­не­то мо­же да е ка­то 12-ча­сов ма­ра­тон на Хич­кок меж­ду сте­ни­те на соб­с­т­ве­ния ти ум, но и съ­що „пси­хе­де­ли­ци­те мо­гат да бъ­дат из­к­лю­чи­те­лен ин­с­т­ру­мент за из­с­лед­ва­не и раз­би­ра­не на съз­на­ни­е­то в ръ­це­те на он­зи, кой­то е доб­ре за­поз­нат със свойс­т­ва­та им и ги из­пол­з­ва вни­ма­тел­но“.

За мно­го хо­ра, ко­и­то за пръв път чу­ват ду­ма­та пси­хе­де­лик из­вън поп кул­тур­ни­те ре­фе­рен­ции, всич­ко то­ва мо­же да зву­чи от­в­ле­че­но и не­раз­би­ра­е­мо. Из­г­леж­да, раз­ка­зи­те от пър­во ли­це труд­но мо­гат да да­дат кой знае как­ва яс­но­та, за­що­то в тях ста­ва въп­рос за не­о­бик­но­ве­ни пре­жи­вя­ва­ния.

Все ед­но да се опи­та­те да опи­ше­те на ня­ко­го как­во е чер­ве­но, без той ни­ко­га да е виж­дал цве­то­ве. Все пак Ло­ра Ива­но­ва пре­хап­ва ус­т­ни, съ­би­ра ку­раж и се съг­ла­ся­ва да опи­та: „При пър­во­то си пре­жи­вя­ва­не с та­ко­ва ве­щес­т­во се пре­вър­нах в стра­ни­чен наб­лю­да­тел на трав­ма от дет­с­т­во­то, ко­я­то бях заб­ра­ви­ла. Ви­дях как е пов­ли­я­ла на всич­ки­те ми връз­ки с хо­ра­та до мо­мен­та. Бе­ше страш­но труд­но – пред­с­та­ве­те си из­вед­нъж да ви ша­ма­ро­са не­що, ко­е­то тол­ко­ва ви е из­п­ла­ши­ло, че мо­зъ­кът е по­тис­нал спо­ме­на. Но ми по­мог­на да се раз­бе­ра по-доб­ре и да из­г­ра­дя по-пъл­но­цен­ни от­но­ше­ния с окол­ни­те. Дру­ги пъ­ти се е случ­ва­ло да ви­дя све­та ка­то мре­жа от свет- > 68

Да­ли се­га се стра­ху­вам по-мал­ко от смърт­та... Да, мо­же би да. Май­къл По­лан, аме­ри­кан­с­ки жур­на­лист , ав­тор на How to Change Your Mind

Пси­хе­де­ли­ци­те мо­гат да бъ­дат ин­с­т­ру­мент за из­с­лед­ва­не и раз­би­ра­не на съз­на­ни­е­то в ръ­це­те на он­зи, кой­то е доб­ре за­поз­нат със свойс­т­ва­та им и ги из­пол­з­ва вни­ма­тел­но.

лин­ки – все­ки чо­век е ед­но пла­мъ­че и до­ри най-нез­на­чи­тел­ни­те му дейс­т­вия вли­я­ят на всич­ко ос­та­на­ло. Раз­би­ра се, в нор­мал­но­то си ежед­не­вие пак се ядос­вам, то­ва усе­ща­не труд­но се за­дър­жа, но се опит­вам да ра­бо­тя над се­бе си и да гле­дам на хо­ра­та с раз­би­ра­не.

При ед­но от пос­лед­ни­те ми пси­хе­де­лич­ни пре­жи­вя­ва­ния след смърт­та на мой бли­зък се по­чув­с­т­вах та­ка, как­то той се е чув­с­т­вал през пос­лед­ни­те си дни. Зву­чи на­луд­ни­ча­во и е труд­но за обяс­не­ние, но мно­го ми по­мог­на да пре­о­до­лея за­гу­ба­та му“, спо­де­ля Ло­ра.

Вън­ш­но тя не се е про­ме­ни­ла, не е за­поч­на­ла да хо­ди с ко­ро­на от пе­ра и да но­си то­те­ми, но твър­ди, че се чув­с­т­ва по-доб­ре в ко­жа­та си. Все пак ряд­ко раз­каз­ва за­ра­ди сту­де­ни­те или нас­меш­ли­ви пог­ле­ди, с ко­и­то пос­ре­щат ду­ми­те ù.

Си­ме­он Ке­ре­мед­чи­ев е един от мла­ди­те хо­ра в Бъл­га­рия, ко­и­то ис­кат да пре­диз­ви­кат раз­го­вор за пси­хе­де­ли­ци­те до­ри с це­на­та на лич­ни на­пад­ки, за­то­ва не крие ин­те­ре­са си към тях. И все пак каз­ва: „Пре­ди мно­го ис­ках да го­во­ря на хо­ра­та за то­ва, но се­га се от­пус­кам в раз­го­во­ри са­мо ако ня­кой про­я­ви ин­те­рес, за­що­то за мно­зи­на те­ма­та не вли­за в гра­фа „нор­мал­но“. Пси­хе­де­ли­ци­те са прос­то един ин­с­т­ру­мент за ле­че­ние и осъз­на­ва­не.

Важ­но е чо­век да вник­не и да про­я­ви ин­те­рес не към тях са­ми­те, а към то­ва, ко­е­то ни по­каз­ват.”

Из­г­леж­да, об­ща те­ма в мно­го пси­хе­де­лич­ни пре­жи­вя­ва­ния, не­за­ви­си­мо да­ли се случ­ват на по­лян­ка в пла­ни­на­та или в сте­ри­лен ка­би­нет, е усе­ща­не­то за свър­за­ност. Поз­на­то е ка­то „его-раз­пад“и час­тич­но обяс­ня­ва за­що пси­хе­де­ли­ци­те по­ма­гат при тре­вож­ни и деп­ре­сив­ни раз­с­т­ройс­т­ва. В труд на Imperial College London се каз­ва, че ня­кои от хо­ра­та в тех­ни­те ек­с­пе­ри­мен­ти се чув­с­т­ват „мно­го по-мал­ко по­гъл­на­ти от соб­с­т­ве­ни­те си проб­ле­ми и тре­во­ги“и пре­жи­вя­ват „сво­бо­да от соб­с­т­ве­ни­те си ог­ра­ни­че­ния за­ра­ди чув­с­т­во­то на свър­за­ност с це­лия свят“.

Не би­ва оба­че да се заб­ра­вя, че все още не съ­щес­т­ву­ват дан­ни, ко­и­то по­каз­ват как­во се случ­ва с един чо­век, опи­тал пси­хе­де­лик, в дъл­гос­ро­чен план. За­то­ва из­с­ле­до­ва­те­ли­те и пси­хо­ло­зи­те ка­то Ма­рия Па­пас­пи­ру ка­те­го­рич­но за­я­вя­ват, че не под­к­ре­пят упот­ре­ба­та на как­ви­то и да би­ло не­за­кон­ни ве­щес­т­ва, осо­бе­но на своя гла­ва. До­ба­вя, че съ­що ка­то дру­ги стре­со­ви си­ту­а­ции в жи­во­та, нап­ри­мер раз­вод, ка­тас­т­ро­фа, увол­не­ние, ед­но теж­ко пси­хе­де­лич­но пре­жи­вя­ва­не мо­же да пов­ли­яе не­га­тив­но на хо­ра с раз­с­т­ройс­т­ва на мис­ле­не­то и то­ва е ед­на от при­чи­ни­те те­зи ве­щес­т­ва да не бъ­дат въз­п­ри­е­ма­ни ле­ко­ва­то. „Под­к­ре­пям оба­че до­пъл­ни­тел­но­то кли­нич­но из­с­лед­ва­не на пси­хо­ак­тив­ни­те ве­щес­т­ва и съз­да­ва­не­то на ди­а­лог за тях – как­то в про­фе­си­о­нал­ни­те, та­ка и в со­ци­ал­ни­те сре­ди“, уточ­ня­ва Ма­рия.

В край­на смет­ка из­во­дът на спе­ци­а­лис­ти и лю­би­те­ли, из­г­леж­да, е един и същ – ле­гал­но или не, кой­то е ре­шил да из­п­роб­ва пси­хе­де­ли­ци­те, сам ще на­ме­ри на­чи­ни да го нап­ра­ви и ни­то за­ко­нът, ни­то кой­то и да би­ло мо­же да поп­ре­чи. Но след ка­то та­ки­ва опи­ти та­ка или ина­че ви­на­ги е има­ло и ве­ро­ят­но ви­на­ги ще има, то по­не не­ка не спи­ра­ме на­у­ка­та от то­ва да раз­бе­ре по­ве­че за тях. Та­ка ще мо­гат да се при­ла­гат по­лез­но и бе­зо­пас­но как­то за ле­че­ние, та­ка и за про­мя­на на пер­с­пек­ти­ва­та при здра­ви хо­ра.

В на­ча­ло­то на сеп­тем­в­ри в Со­фия се про­ве­де съ­би­ти­е­то Uprooting Stress with Psychedelics („Ле­ку­ва­не на стре­са с пси­хе­де­ли­ци“). Два­ма­та лек­то­ри, Грег Дън (вля­во) и Крис Мор­ган, при­те­жа­ват док­тор­с­ка сте­пен, съ­от­вет­но по нев­ро­ло­гия и фар­ма­ко­ло­гия, с ко­и­то про­гон­ват вся­как­ви съм­не­ния, че то­ва е ня­как­ва сбир­ка а ла Ууд­с­ток. Мо­же би точ­но за­ра­ди то­ва ин­те­ре­сът към съ­би­ти­е­то бе­ше ог­ро­мен. Крис Мор­ган и Грег Дън за­поч­ват раз­го­во­ра с то­ва, че е важ­но да не пов­та­ря­ме греш­ки­те от 50-те и 60-те в САЩ

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.