За пре­ход­ност­та на власт­та

Тур­с­ко-бъл­гар­с­ка­та про­дук­ция „Обяв­ле­ни­е­то“се със­те­за­ва на Ве­не­ци­ан­с­кия ки­но­фес­ти­вал

Capital - - Съдържание #36 - ав­тор Ис­к­ра Ве­лич­ко­ва

Тур­с­ко-бъл­гар­с­ка­та про­дук­ция „Обяв­ле­ни­е­то“се със­те­за­ва на Ве­не­ци­ан­с­кия ки­но­фес­ти­вал

ННа 15 юли 2016 г. Мах­мут Фа­зъл Джош­кун ве­че е ра­бо­тил бли­зо две го­ди­ни над тре­тия си иг­ра­лен филм “Обяв­ле­ни­е­то” – тра­ги­ко­ме­дия, коп­ро­ду­ци­ра­на от бра­тя Чуч­ко­ви.

Точ­но на то­зи ден за­поч­ват да тър­сят мес­та за сним­ки­те, не­ща­та са дос­та нап­ред­на­ли. Ве­чер­та оба­че в Ан­ка­ра се случ­ва не­що – опи­тът за во­е­нен прев­рат сре­щу пра­ви­тел­с­т­во­то и пре­зи­ден­та Ер­до­ган.

Ре­а­ли­за­ци­я­та на „Обяв­ле­ни­е­то“за ед­на нощ ви­си на ко­съм: фил­мът раз­каз­ва ис­то­ри­я­та имен­но на един не­ус­пе­шен опит за во­е­нен прев­рат в Тур­ция – то­зи от 1963 г., тре­ти под­ред за три го­ди­ни и са­мо един от при­ме­ри­те за мно­гоб­рой­ни­те на­ме­си на ар­ми­я­та в по­ли­ти­ка­та на стра­на­та от 1960-те до 1990-те.

Тур­с­ко-бъл­гар­с­ка­та про­дук­ция е вклю­че­на в сек­ци­я­та “Хо­ри­зон­ти” на 75-ото из­да­ние на прес­тиж­ния фил­мов фес­ти­вал във Ве­не­ция.

В на­чал­на­та сце­на на “Обяв­ле­ни­е­то” гер­ман­с­ки ле­кар прег­леж­да Му­рат (Ер­дем Се­но­чак), кан­ди­дат за гас­тар­бай­тер, но бър­зо го от­х­вър­ля, тъй ка­то му лип­с­ват ня­кол­ко зъ­ба. Сте­рил­на­та бе­ло­та на бол­ни­ца­та, през ко­я­то за миг се прок­рад­ва обе­ща­ни­е­то за един по-до­бър жи­вот в Гер­ма­ния, ще ос­та­не един­с­т­ве­ни­ят ши­рок и от­во­рен ка­дър.

След миг свет­ли­на­та на ек­ра­на угас­ва и ос­та­тъ­кът от фил­ма пре­кар­ва­ме в кла­ус­т­ро­фо­би­чен по­лум­рак, майс­тор­с­ки хва­нат в ка­дър от бъл­гар­с­кия опе­ра­тор­с­ки екип на­че­ло с Крум Род­ри­гес („Вик­то­рия“, „Цве­тът на ха­ме­ле­о­на“). Си­на­си (Тар­хан Ка­ра­гьоз) и без­мъл­в­ни­ят му спът­ник Ре­ха

(Али Сец­ки­нер Али­чи) пъ­ту­ват в ед­но так­си през нощ­ния Ис­тан­бул. С нап­ред­ва­не­то по пъ­тя без мно­го ду­ми се по­кач­ва и нап­ре­же­ни­е­то в так­си­то и ко­га­то два­ма­та сти­гат до хле­бар­ни­ца­та на при­я­те­ля си Ке­мал (Му­рат Ки­лич), при ко­го­то, по-къс­но на­у­ча­ва­ме, ра­бо­ти Му­рат, се случ­ва не­що не­о­чак­ва­но. И та­ка “Обяв­ле­ни­е­то” се дви­жи на ръ­ба меж­ду вне­зап­но без­ми­лос­т­но на­си­лие и съ­що тол­ко­ва без­ми­лос­тен сар­ка­зъм, изоб­ли­ча­ващ пре­ход­ност­та на те­зи, ко­и­то са на власт.

Си­на­си, Ре­ха и Ке­мал са офи­це­ри от ар­ми­я­та, по­е­ли за­да­ча­та да опо­вес­тят прев­ра­та на съ­миш­ле­ни­ци­те си в Ан­ка­ра в ра­дио “Ис­тан­бул”. Те след­ват сля­по пла­на, из­к­лю­чи­ли вся­как­ви емо­ции. Съ­щев­ре­мен­но на­ми­рат вре­ме да си по­го­во­рят за но­вия бизнес на Ке­мал, кой­то вмес­то с хляб смя­та да се за­ни­ма­ва с внос на “сту­де­ни шка­фо­ве” (в пър­вия хла­дил­ник, кой­то ве­че е в офи­са му, след мал­ко ще се по­мес­ти по­ред­ни­ят труп). Или да пос­лу­шат как чет­вър­ти­ят от бан­да­та Ри­фат (Сен­чан Гю­ле­рюз) пее хим­на на Се­вер­на Ко­рея по дол­ни га­щи.

Още в пър­ви­те си два иг­рал­ни фил­ма „Обър­ка­на бро­е­ни­ца” и “Йоз­гат Блус”, с ко­и­то Джош­кун пе­че­ли два пъ­ти наг­ра­да за най-до­бър бал­кан­с­ки филм на „Со­фия филм фест“(2010 и 2014 г.), ре­жи­сьо­рът по­каз­ва уме­лост при из­г­раж­да­не­то на все­ки ка­дър. В ком­би­на­ция с ми­ни­ма­лиз­ма на сет ди­зай­не­ра Лас­ло Райк (“Си­нът на Са­ул“) и пре­циз­но­то око на Род­ри­гес ре­зул­та­тът е ес­те­ти­чес­ки бе­зуп­ре­чен. Бъл­гар­с­ки­ят екип съ­що та­ка доп­ри­на­ся и за зву­ка на фил­ма, с кой­то майс­тор­с­ки раз­каз­ва мно­жес­т­во сце­ни, случ­ва­щи се из­вън ка­дър.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.