Новият Ви­дин?

Бла­го­ев­г­рад из­не­над­ва­що пад­на под се­вер­ния град ка­то но­во­то мяс­то с най-нис­ко зап­ла­ща­не. Та­зи ста­тис­ти­ка със си­гур­ност е из­к­ри­ве­на от си­вия сек­тор и ма­со­ва­та ра­бо­та в чуж­би­на. Проб­лем в об­ласт­та оба­че има: тя труд­но за­дър­жа хо­ра и още пот­руд­но прив­ли­ча

Capital - - ТЕМА НА БРОЯ - ав­тор Ти­хо­ми­ра Дон­че­ва

Бла­го­ев­г­рад из­не­над­ва­що пад­на под се­вер­ния град ка­то но­во­то мяс­то с най­нис­ко зап­ла­ща­не

АА­ни (име­то е сме­не­но) е сер­ви­тьор в бла­го­ев­г­рад­с­ко за­ве­де­ние от две сед­ми­ци. Съв­сем нас­ко­ро се пре­мес­т­ва от Со­фия в гра­да за­ра­ди по-го­ля­мо­то спо­койс­т­вие. Лес­но си на­ми­ра пър­во­на­чал­на ра­бо­та, но си тър­си и вто­ра - зап­ла­ща­не­то е твър­де нис­ко. Каз­ва, че не е труд­но да за­поч­не и на дру­го мяс­то. За­се­га да­же мо­же да из­би­ра - по­ве­че­то хра­ни­тел­ни ма­га­зи­ни око­ло рес­то­ран­та тър­сят пер­со­нал. Но ще е раз­лич­но в края на ме­се­ца, ко­га­то сту­ден­ти­те се вър­нат в гра­да и за­пъл­нят по­ча­со­ви­те ра­бот­ни мес­та.

Раз­каз­ва оба­че как го­де­ни­кът й, хо­лан­дец, ед­ва ли ще за­поч­не ра­бо­та ско­ро. До­ка­то в Со­фия офер­ти­те за ра­бо­та с хо­лан­д­с­ки и ан­г­лийс­ки език са мно­го, най-ве­че в кол-цен­т­ро­ве­те, къ­де­то два­ма­та са ра­бо­ти­ли пре­ди, в Бла­го­ев­г­рад та­ки­ва на­пъл­но лип­с­ват.

Та­зи слу­чай­на сре­ща пра­ви мно­го, за да обяс­ни ед­на на пръв пог­лед стран­на ста­тис­ти­ка. През вто­ро­то три­ме­се­чие на го­ди­на­та об­ласт Бла­го­ев­г­рад за пръв път ста­на об­ласт­та в стра­на­та с най-нис­ка сред-

на брут­на зап­ла­та - 743 лв. по дан­ни на НСИ, или с око­ло ед­на тре­та по-нис­ка от сред­на­та в стра­на­та. Как е въз­мож­но град с два уни­вер­си­те­та и неп­рес­та­нен при­лив на мла­де­жи, на 40 ми­ну­ти от сто­ли­ца­та по ма­гис­т­ра­ла и на 2 ча­са от най­го­ля­мо­то прис­та­ни­ще на­о­ко­ло

(Со­лун) да е по-зле от тра­ди­ци­он­но най-зле пред­с­та­вя­ща­та се об­ласт - Ви­дин?

Ис­то­ри­я­та на Ани под­с­каз­ва еди­ния от­го­вор - ра­бот­ни­те мес­та тук са пре­дим­но за нис­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни и са в сек­то­ри, ко­и­то пред­по­ла­гат по-нис­ко зап­ла­ща­не и ра­бо­та на си­во - тек­с­тил, зе­ме­де­лие, ту­ри­зъм, ус­лу­ги. Но има и дру­ги от­го­во­ри.

Цвет­но, кра­си­во... и все та­ка си­во

Глед­ка­та, ко­я­то най-мно­го хо­ра за­пом­нят от Бла­го­ев­г­рад, са бло­ко­ве­те пок­рай пъ­тя за Гър­ция. Па­нел­ки­те бя­ха пре­вър­на­ти във „вит­ри­на“на гра­да с по­мощ­та на прог­ра­ма­та за са­ни­ра­не. „Се­га всич­ко е цвет­но, кра­си­во и се съз­да­де ог­ром­на за­е­тост“, за­я­ви кме­тът Ата­нас Кам­би­тов в на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на. То­га­ва той прес­мет­на, че за пос­лед-

ни­те 5 го­ди­ни в гра­да са влез­ли 300 млн. лв. - за са­ни­ра­не и по ев­ро­пейс­ки прог­ра­ми.

Иро­нич­но, но ос­нов­но­то, за ко­е­то те­зи глед­ки слу­жат, е имен­но за фон - по пъ­тя към дру­га­де. Мес­т­ни­те очак­ват по­ло­жи­те­лен ефект да има до­вър­ш­ва­не­то на ма­гис­т­ра­ла “Ст­ру­ма”, но и се­га раз­с­то­я­ни­е­то Со­фия - Со­лун е вър­за­но поч­ти из­ця­ло с ма­гис­т­ра­ла.

Доб­ро­то ге­ог­раф­с­ко по­ло­же­ние на гра­да по­ма­га на хо­ра­та да сти­гат по-бър­зо до сто­ли­ца­та и Гър­ция, но ве­ро­ят­но - и да ос­та­ват там. Го­ля­ма част от мес­т­на­та нис­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на ра­бот­на ръ­ка емиг­ри­ра или тър­си се­зон­на за­е­тост зад гра­ни­ца, ко­е­то вди­га стан­дар­та на жи­вот в гра­да, но ос­та­вя

и праз­но­ти на па­за­ра на тру­да - по­ве­че­то ком­па­нии труд­но на­ми­рат на­деж­д­на ра­бот­на ръ­ка, а сек­то­рът на ус­лу­ги­те дър­жи ни­во­то на зап­ла­ти­те нис­ко.

Друг от плю­со­ве­те на Бла­го­ев­г­рад съ­що не ра­бо­ти твър­де мно­го в не­го­ва пол­за. Гра­дът има мно­го сту­ден­ти, но то­ва зна­чи, че жи­вее с ри­тъ­ма на учеб­на­та го­ди­на - през ля­то­то из­г­леж­да мър­тъв. Мла­ди­те уче­щи доп­ри­на­сят за ико­но­ми­ка­та на гра­да през за­ве­де­ни­я­та и раз­хо­ди­те за на­ем, но са и фак­тор в оп­ре­де­ля­не­то на зап­ла­ща­не­то. По­ча­со­во ра­бо­те­щи­те сту­ден­ти на прак­ти­ка сва­лят став­ки­те, за­що­то за тях то­ва е вре­ме­нен на­чин да си до­ка­рат ня­ка­къв до­ход и ряд­ко ос­та­ват да ра­бо­тят в ре­ги­о­на при за­вър­ш­ва­не на об­ра­зо­ва­ни­е­то си.

За­ра­ди струк­ту­ра­та на мес­т­на­та ико­но­ми­ка зап­ла­ща­не­то в брой е все та­ка по­пу­ляр­но - ра­бот­ни­ци­те се во­дят на ми­ни­мал­на зап­ла­та, а по­лу­ча­ват по-го­ля­ма­та част от за­ра­бо­те­но­то на чер­но.

Та­ка ця­ла­та сис­те­ма на си­ва­та ико­но­ми­ка се под­х­ран­ва и зат­ва­ря в кръг - ра­бот­ни­ци­те

са в чуж­би­на, тук зап­ла-

ти­те са нис­ки, а част от тях и не се дек­ла­ри­рат.

Ск­ри­та­та ста­тис­ти­ка

Об­ласт Бла­го­ев­г­рад включ­ва Пет­рич, Сан­дан­с­ки, Го­це Дел­чев, Бан­с­ко, Раз­лог и др. В ре­ги­о­на има ня­кол­ко ком­па­нии, ко­и­то имат си­лен ръст на при­хо­ди­те в пос­лед­ни­те три го­ди­ни. Са­мо три от тях оба­че са в град Бла­го­ев­г­рад, ка­то по­ве­че­то се за­ни­ма­ват с тър­го­вия на ед­ро, стро­и­тел­с­т­во и про­из­вод­с­т­во на об­лек­ла.

Най-до­хо­до­но­сен за пос­лед­ни­те три го­ди­ни е тю­тю­не­ви­ят про­из­во­ди­тел “Бла­го­ев­г­рад - БТ”, кой­то има поч­ти трой­но по-ви­со­ки при­хо­ди от след­ва­щи­те ня­кол­ко в спи­съ­ка, глав­но ха­зар­тен биз­нес в бли­зост до гра­ни­ца­та. Фаб­ри­ка­та, ко­я­то е свър­з­ва­на с де­пу­та­та Де­лян Пе­ев­с­ки, оба­че пос­те­пен­но сък­ра­ща­ва ра­бот­на­та си­ла, ка­то за пос­лед­ни­те три го­ди­ни ос­во­бо­де­ни­те са сто­ти­на ду­ши по дан­ни от НОИ.

Но в гра­да се при­тес­ня­ват, че по­ред­ни­ят тур от от­с­т­ра­не­ни наб­ли­жа­ва. Ком­па­ни­я­та,

в ко­я­то брут­на­та сред­на ра­бот­на зап­ла­та спо­ред от­че­та е 848 лв., от­ка­за да ко­мен­ти­ра пред “Ка­пи­тал” при­чи­на­та за на­ма­ля­ва­не­то на със­та­ва си с око­ло 800 ду­ши от 2015 г. на­сам.

В съ­що­то вре­ме въп­ре­ки доб­ро­то раз­по­ло­же­ние в гра­да лип­с­ват зна­ко­ви ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти, ако из­к­лю­чим вло­же­ни­я­та в ту­риз­ма, ко­и­то са в пла­ни­на­та. Прив­ле­че­ни­те чуж­ди ин­вес­ти­ции в об­ласт­та са двой­но по-нис­ки от сред­ни­те за стра­на­та - 1433 ев­ро на чо­век по дан­ни на ИПИ за 2015 г.

Ня­кои чуж­ди ком­па­нии, ко­и­то все пак из­би­рат ре­ги­о­на, спо­де­лят про­ти­во­ре­чив опит.

Та­къв е слу­ча­ят на ка­над­с­ка­та ALC, ко­я­то от­ва­ря тре­та­та си фаб­ри­ка в Бла­го­ев­г­рад. Фир­ма­та про­из­веж­да та­пи­це­рии на ав­то­мо­би­ли и ко­же­ни ка­лъ­фи за во­ла­ни­те. Но сре­ща труд­нос­ти с на­ми­ра­не­то на ра­бот­на ръ­ка, ка­то брут­но­то зап­ла­ща­не в ком­па­ни­я­та е меж­ду 700 и 1400 лв. “Хо­ра­та са го­лям проб­лем”, приз­на­ва Шон Бош, ге­не­ра­лен ме­ни­джър на ALC. Той раз­каз­ва, че се при-

нуж­да­ват да пре­о­ри­ен­ти­рат част от по­ръч­ки­те към Ма­ро­ко, за­що­то прос­то не мо­гат да на­ме­рят нуж­на­та ра­бот­на си­ла. В мо­мен­та за­е­ти­те в бла­го­ев­г­рад­с­ка­та фаб­ри­ка са око­ло 450, но ком­па­ни­я­та има нуж­да от още по­не 300.“Дъл­гос­роч­на­та ста­бил­ност на та­зи фаб­ри­ка е под въп­рос, за­що­то не мо­жем да на­ме­рим дос­та­тъч­но хо­ра”, до­пъл­ва Бош.

От по­до­бен проб­лем се оп­лак­ва и Тон­ка Трай­ко­ва от ме­соп­ре­ра­бот­ва­ща ком­па­ния КФМ. Там ра­бо­тят 180 ду­ши.

Въп­ре­ки че не­за­е­ти­те по­зи­ции са да­леч по-мал­ко - око­ло 40, те са клю­чо­ви за мощ­нос­ти­те на про­из­во­ди­те­ля на ме­со. Сред­на­та зап­ла­та във фаб­ри­ка­та е 1310 лв.

И две­те ком­па­нии - КФМ и ALC, пред­ла­гат до­пъл­ни­тел­ни бо­ну­си на сво­и­те ра­бот­ни­ци, как­то и ва­у­че­ри за хра­на. До­ка­то от ALC тър­сят и ра­бот­ни­ци от окол­нос­ти­те, за ко­и­то има оси­гу­рен тран­с­порт, в КФМ за­ла­гат на зап­ла­ща­не на из­вън­ре­ден труд, но ра­бот­на ръ­ка, го­то­ва да из­вър­ш­ва нек-

ва­ли­фи­ци­ран труд, оп­ре­де­ле­но лип­с­ва.

Фак­тът, че не са сред пред­по­чи­та­ни­те ра­бо­то­да­те­ли, го­во­ри или за лип­са на ра­бот­на ръ­ка, или за сил­но из­к­ри­ве­ни дан­ни за зап­ла­ща­не­то. Спо­ред Тон­ка Трай­ко­ва вто­ро­то е да­леч по-ве­ро­ят­но.

“На пръв пог­лед стан­дар­тът на жи­вот е дос­та ви­сок, но за да се раз­ми­на­ва­ме с офи­ци­ал­ни­те ста­тис­ти­ки, мо­же би на­ис­ти­на има на­ли­чие на си­ва ико­но­ми­ка, за ко­е­то спо­ма­га, че в гра­да ня­ма мно­го доб­ре раз­ви­та ин­дус­т­рия. Пре­об­ла­да­ват тър­го­ви­я­та на дреб­но, ус­лу­ги­те, хо­те­ли­ер­с­т­во­то, от­да­ва­не­то на квар­ти­ри под на­ем”, каз­ва тя.

Ако взе­мем за из­ме­ри­тел бъл­гар­с­кия пред­с­та­ви­тел на гер­ман­с­ка­та тран­с­пор­т­на ком­па­ния WittWer, ста­ва яс­но че Трай­ко­ва е пра­ва. Ири­на Ве­лич­ко­ва, уп­ра­ви­тел на “Вит­вер”, каз­ва, че при тях до­ри има лист от ча­ка­щи за на­е­ма­не. В мо­мен­та ра­бо­тят об­що 164 ду­ши, а зап­ла­ти­те са “дос­та по-ви­со­ки от сред­но­то за Бла­го­ев­г­рад, а и за стра­на­та”, ко­е­то се дъл­жи на ес­тес­т­во­то на ра­бо­та.

До­ка­то ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та по­лу­ча­ва око­ло 1200 лв., при меж­ду­на­род­ни­те шо­фьо­ри ме­сеч­но­то зап­ла­ща­не за­поч­ва от 2000 лв. и дос­ти­га 7000 лв. Не из­пит­ват и се­ри­оз­на кон­ку­рен­ция: “Ком­па­ни­и­те в тран­с­пор­т­ния биз­нес са дос­та, но по-го­ле­ми­те мо­же би се бро­ят на пръс­ти­те на ед­на ръ­ка.

По­ве­че­то са се­ме­ен биз­нес и бих ги при­чис­ли­ла към мал­кия и сред­ния биз­нес”, каз­ва Ве­лич­ко­ва, ка­то до­пъл­ва, че мо­же би ня­ма­ше да имат съ­щия ус­пех в Со­фия.

Как се лъ­же сис­те­ма­та

На бю­ро­то на Бош от ALC са ос­та­ве­ни че­ти­ри-пет мол­би за на­пус­ка­не. Той обяс­ня­ва, че

то­ва е ре­дов­на прак­ти­ка в гра­да - хо­ра­та за­поч­ват ра­бо­та, ня­кол­ко ме­се­ца им се пла­щат оси­гу­ров­ки, а пос­ле на­пус­кат и се за­пис­ват ка­то без­ра­бот­ни в Бю­ро­то по тру­да за обез­ще­те­ния. Все­ки ден око­ло 20% от те­зи, ко­и­то са на смя­на, прос­то не се по­я­вя­ват по­ве­че.

По­пу­ляр­ни са и фал­ши­ви­те бол­нич­ни, чес­то в про­дъл­же­ние до­ри на ме­се­ци. Наб­лю­де­ни­я­та на ALC са, че през то­ва вре­ме мно­го от “бол­ни­те” всъщ­ност ра­бо­тят се­зон­но - в Гър­ция и по бъл­гар­с­ко­то Чер­но­мо­рие през ля­то­то, а про­лет­та и есен­та - ка­то бе­ра­чи на пло­до­ве в За­пад­на Ев­ро­па. За­бе­ляз­ват, че през март-ап­рил го­ля­ма част от пер­со­на­ла им на­пус­ка и през сеп­тем­в­ри от­но­во тър­сят ра­бо­та, а от ком­па­ни­я­та са при­ну­де­ни да ги на­е­мат об­рат­но.

То­ва е и ос­нов­на­та при­чи­на за раз­рас­т­ва­ща­та се си­ва ин­дус­т­рия, смя­тат мес­т­ни­те. Каз­ват, че в се­мейс­т­во­то по­не един от чле­но­ве­те ра­бо­ти на­вън, къ­де­то за два-три ме­се­ца взи­ма то­ва, ко­е­то ще из­ка­ра за го­ди­на в Бъл­га­рия. Спе­че­ле­ни­те сред­с­т­ва се вла­гат в имо­ти.

За­то­ва и пър­ви­те впе­чат­ле­ния от стан­дар­та на жи­вот са раз­лич­ни от офи­ци­ал­ни­те ста­тис­ти­ки - има мно­го но­ви мо­де­ли ав­то­мо­би­ли, го­ле­ми­те ве­ри­ги ка­фе­не­та и рес­то­ран­ти са пъл­ни, а се за­бе­ляз­ва и дос­та но­во стро­и­тел­с­т­во на сгра­ди.

От ALC се оп­лак­ват от те­ку­щи чес­ти про­вер­ки, а от КФМ каз­ват, че дос­ко­ро са би­ли обект на ин­с­пек­ции по бе­зо­пас­ност на тру­да, по­жар­на бе­зо­пас­ност и др. Про­ве­ря­ват са­мо ко­рек­т­ни­те дру­жес­т­ва, смя­тат ком­па­ни­и­те. От Глав­на ин­с­пек­ция по тру­да (ГИТ) - об­ласт Бла­го­ев­г­рад, от­ри­чат по­доб­ни твър­де­ния, за­я­вя­вай­ки, че по-чес­ти­те про­вер­ки от за­дъл­жи­тел­ни­те по за­кон

са при до­ка­за­но не­ко­рек­т­ни ра­бо­то­да­те­ли или при пред­п­ри­я­тия с ви­сок риск. От ГИТ оба­че съ­що пот­вър­ж­да­ват, че в об­ласт­та се наб­лю­да­ва раз­ви­та си­ва ико­но­ми­ка, най-ве­че в про­из­вод­с­т­во­то на об­лек­ло, рес­то­ран­тьор­с­т­во­то и про­из­вод­с­т­во­то на дър­вен ма­те­ри­ал, къ­де­то раз­п­рос­т­ра­не­на прак­ти­ка е нес­к­люч­ва­не­то на тру­до­ви до­го­во­ри.

Сту­ден­т­с­ки град

В Бла­го­ев­г­рад има и два уни­вер­си­те­та - Аме­ри­кан­с­кия уни­вер­си­тет и ЮЗУ, ко­и­то оси­гу­ря­ват око­ло 12 хи­ля­ди сту­ден­ти це­ло­го­диш­но и още око­ло две-три хил. не­пос­то­ян­но пре­би­ва­ва­щи. Пър­ви­ят от тях ус­той­чи­во из­ли­за на­че­ло в ре­ди­ца кла­са­ции в Бъл­га­рия.

Проб­ле­мът е, че мно­го мал­ка част от то­зи по­ток мла­ди хо­ра ос­та­ват в об­ласт­та след за­вър­ш­ва­не­то си.

Ико­но­ми­ка­та тук се дви­жи най-ве­че от сел­с­ко сто­пан­с­т­во, ту­ри­зъм и тър­го­вия, как­то и ле­ка про­миш­ле­ност - все сфе­ри, ко­и­то не тър­сят доб­ре ква­ли­фи­ци­ра­на ра­бот­на ръ­ка. Сту­ден­ти­те са се­зон­ни и по­ча­со­ви ра­бот­ни­ци, на ко­и­то не се пред­ла­га ат­рак­тив­на ал­тер­на­ти­ва, за да ос­та­нат в гра­да.

На въп­ро­са да­ли ня­кой от сту­ден­ти­те се раз­ви­ва в гра­да Сти­вън Съ­ли­ван, рек­тор на Аме­ри­кан­с­кия уни­вер­си­тет, ос­та­ва без­мъл­вен. “Мо­га да ви ка­жа де­сет­ки с ус­пеш­ни биз­не­си в Со­фия, но не се се­щам и за един, кой­то да е ос­та­нал тук”, каз­ва той. Бли­зост­та до Со­фия по-ско­ро пре­чи на раз­ви­ти­е­то на гра­да, тъй ка­то прив­ли­ча мла­ди­те кад­ри. Зам.-рек­то­рът от ЮЗУ проф. Ге­ор­ги Апос­то­лов по­соч­ва, че съ­щес­т­ву­ва и об­рат­на­та тен­ден­ция - пре­по­да­ва­тел­с­ки­ят им със­тав е от Со­фия и все­ки ден пъ­ту­ва до Бла­го­ев­г­рад в рам­ки­те на ра- бот­ния ден. Ма­кар че уни­вер­си­те­тът е чет­вър­ти­ят най-го­лям ра­бо­то­да­тел в об­ласт­та, го­ре-до­лу един­с­т­ве­но по­мощ­ни­ят му със­тав е мес­тен.

Под са­ни­ров­ка­та

Кме­тът Кам­би­тов не ус­пя да се срещ­не с „Ка­пи­тал“за раз­го­вор.

Пе­тър Га­нев, ико­но­мист от Ин­с­ти­ту­та за па­зар­ни из­с­лед­ва­ния, кой­то се за­ни­ма­ва с про­фи­ли­те на ре­ги­о­ни­те, каз­ва, че па­да­не­то под Ви­дин е но­вост, но Бла­го­ев­г­рад от дъл­ги го­ди­ни се дви­жи да­леч под сред­но­то.

„Пър­во, 40% от хо­ра­та тук жи­ве­ят в се­ла­та, ко­е­то е мно­го. Лип­с­ват до­бив­на про­миш­ле­ност или ин­фор­ма­ци­он­ни ус­лу­ги, къ­де­то са ви­со­ки­те зап­ла­ти.

Ин­вес­ти­ци­и­те - не вън­ш­ни­те, а по прин­цип - са тра­ди­ци­он­но нис­ки“, обоб­ща­ва той.

Та­ка е яс­но ед­но: Бла­го­ев­г­рад оп­ре­де­ле­но не е Ви­дин въп­ре­ки ста­тис­ти­ка­та. Без­ра­бо­ти­ца­та е двой­но по-нис­ка, а стан­дар­тът на жи­вот оче­вид­но - по-ви­сок. Два­та уни­вер­си­те­та ра­бо­тят ак­тив­но за та­ка мо­дер­ни­те „тех пар­ко­ве“, а аме­ри­кан­с­ки­ят пра­ви и го­диш­на­та кон­фе­рен­ция StartUp Blagoevgrad. Но проб­лем тук има и са­ни­ра­не­то не мо­же да го скрие: Бла­го­ев­г­рад ос­та­ва го­ле­ми­ят град в Бъл­га­рия с мо­же би най-мно­го про­пи­лян по­тен­ци­ал.

Зна­ем, че мно­го хо­ра на­пус­кат на­ша­та ком­па­ния и оти­ват да ра­бо­тят в съ­сед­на­та фаб­ри­ка, къ­де­то се на­е­мат на ми­ни­мал­на зап­ла­та и по­лу­ча­ват ос­та­на­ла­та част от зап­ла­та­та в кеш Шон Бош, ALC

На­деж­да Чи­пе­ва

В гра­да има хи­ля­ди сту­ден­ти, но мал­ко от тях ос­та­ват след за­вър­ш­ва­не­то | сним­ка

На­деж­да Чи­пе­ва

P Ком­па­ни­и­те в об­ласт­та не мо­гат да за­пъл­нят ра­бот­ни­те мес­та до­ри с двой­но по-ви­со­ки зап­ла­ти от обя­ве­ни­те в НСИ | сним­ка

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.