Ико­но­ми­ка с ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра

Ру­мъ­ния от­че­те най-ви­со­кия темп на рас­теж на БВП сред стра­ни­те в ЕС през 2017 г. Се­га оба­че той се за­ба­вя, а съ­щев­ре­мен­но ин­ф­ла­ци­я­та ряз­ко се ус­ко­ря­ва. На фо­на на из­тъ­не­ли фис­кал­ни бу­фе­ри и пла­но­ве за още по-го­ле­ми пра­ви­тел­с­т­ве­ни раз­хо­ди прог­но­зи­те за и

Capital - - ТЕМА НА БРОЯ - ав­тор Ли­лия Иг­на­то­ва | liliya.ignatova@capital.bg

Ру­мъ­ния от­че­те най-ви­со­кия темп на рас­теж сред стра­ни­те в ЕС за 2017 г.

ББ­ор­ба­та с ко­руп­ци­я­та, ви­со­ки­ят ико­но­ми­чес­ки рас­теж и пос­то­ян­но­то вди­га­не на зап­ла­ти­те - то­ва са най­чес­ти­те асо­ци­а­ции с Ру­мъ­ния в Бъл­га­рия. Дейс­т­ви­тел­но през 2017 г. ру­мън­с­ка­та ико­но­ми­ка от­бе­ля­за най-ви­со­кия ръст в ЕС – 6.9%. В уни­сон с ос­та­на­ла­та част от Ев­ро­па оба­че 2018 г. за­поч­на с ра­зо­ча­ро­ва­щи чис­ла, ко­и­то про­дъл­жи­ха и през вто­ро­то три­ме­се­чие. Меж­дув­ре­мен­но от март на­сам Ру­мъ­ния во­ди и по още един, не тол­ко­ва по­ло­жи­те­лен по­ка­за­тел – тя се­га е стра­на­та с най-ви­со­ка­та ин­ф­ла­ция в ЕС, ка­то през юли тем­път на пос­къп­ва­не стиг­на 4.3% на го­диш­на ба­за при 2.2% сред­но в ЕС.

В ком­би­на­ция с рас­тя­щи­те де­фи­ци­ти – бю­дже­тен и тър­гов­с­ки, то­ва за­поч­ва да свет­ва сиг­нал­ни лам­пич­ки за ру­мън­с­ка­та ико­но­ми­ка. На фо­на на въп­ро­си­тел­ни­те за ус­той­чи­вост­та на рас­те­жа при­зи­ви­те от ЕС и МВФ към пра­ви­тел­с­т­во­то да за­тег­не ко­ла­ни­те ста­ват все по-сил­ни, а прог­но­зи­те за та­зи и след­ва­ща­та го­ди­на - все по-пе­си­мис­тич­ни. Ико­но­ми­ка­та все още не прегрява, но въз­мож­ност­та да се пред­п­ри­е­мат мер­ки сре­щу по­до­бен сце­на­рий пос­те­пен­но на­ма­ля­ва.

Ре­цеп­та за рас­теж

Вди­га­не­то на зап­ла­ти­те бе­ше клю­чо­во пре­диз­бор­но обе­ща­ние на Со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия, ко­я­то се вър­на на власт в края на 2016 г. И то се случ­ва въп­ре­ки пре­дуп­реж­де­ни­я­та от ЕС и МВФ, че Ру­мъ­ния труд­но мо­же да си поз­во­ли рез­ки по­ви­ше­ния.

Ре­зул­та­тът – ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та на­рас­т­ва с над 16% през 2016 и 2017 г. и с още 37.9% от яну­а­ри 2018 г.

Ус­по­ред­но с то­ва сред­ни­те въз­наг­раж­де­ния в пуб­лич­ния сек­тор се вди­гат еже­год­но, ка­то уве­ли­че­ни­е­то е с над 70% меж­ду 2015 и 2017. Съ­щев­ре­мен­но кос­ве­ни­те да­нъ­ци са по­ни­же­ни – ДДС став­ка­та па­да с 5 пр.п. до 20% меж­ду 2016 и 2017 г., а още ед­но на­ма­ле­ние от 1 пр.п. е пла­ни­ра­но за на­ча­ло­то на 2019 г. Спо­ред ана­ли­за­то­ри зад мо­ти­ва­ци­я­та за те­зи ре­ше­ния не стои дру­го ос­вен по­пу­ли­зъм.

Въп­ре­ки кри­ти­ки­те те­зи сти­му­ли из­т­лас­к­ват ру­мън­с­ка­та ико­но­ми­ка на­го­ре. По- ви­со­ки­те зап­ла­ти вди­гат по­ку­па­тел­на­та спо­соб­ност и през 2017 г. рас­те­жът на БВП дос­ти­га 6.9% (при пър­во­на­чал­ни прог­но­зи на ЕК за 4.4%) - най-ви­со­ки­ят в ЕС, ка­то час­т­но­то пот­реб­ле­ние има при­нос от 6.4 пр.п. Пред­ла­га­не­то в стра­на­та оба­че за­поч­ва да изос­та­ва и хо­ра­та се на­соч­ват към внос­ни про­дук­ти. „Рас­те­жът не е ус­той­чив, ин­вес­ти­ци­и­те се за­ба­вят, а тър­гов­с­ки­ят де­фи­цит на­рас­т­ва“, обоб­ща­ва си­ту­а­ци­я­та пред „Ка­пи­тал“глав­ни­ят ико­но­мист на UniCredit за ре­ги­о­на на ЦИЕ Дан Бук­ша.

Бю­джет под па­ра

Всич­ко то­ва има ви­со­ка це­на за бю­дже­та и бу­ди опа­се­ния, че Ру­мъ­ния вър­ви по стъп­ки­те на Гър­ция. „Поч­ти всич­ки фис­кал­ни пра­ви­ла бя­ха на­ру­ше­ни през 2017 г.“, пи­ше в го­диш­ния док­лад на ру­мън­с­кия Фис­ка­лен съ­вет. Ми­на­ла­та го­ди­на раз­хо­ди­те за пер­со­на­ла в бю­джет­ния сек­тор над­ви­ша­ват пър­во­на­чал­но пла­ни­ра­ни­те с над 2.1 мл­рд. ев­ро. За да ком­пен­си­ра по-ви­со­ки­те раз­хо­ди, пра­ви­тел­с­т­во­то из­пол­з­ва ме­тод, поз­нат и в Бъл­га­рия – сви­ва ин­вес­ти­ци­и­те и про­ек­ти­те по прог­ра­ми на ЕС с об­що 2.4 мл­рд. ев­ро. „Пуб­лич­ни­те ин­вес­ти­ции през 2017 г. бя­ха на ре­кор­д­но нис­ки ни­ва и на дъ­но­то в ЕС спря­мо БВП“, от­бе­ляз­ва Бук­ша.

Въп­ре­ки то­ва ми­ну­сът в бю­дже­та е твър­де го­лям. За да ос­та­не в рам­ки­те на до­пус­ти­мия в ЕС ли­мит - 3% от БВП, през 2017 г. пра­ви­тел­с­т­во­то из­в­ли­ча до­пъл­ни­тел­ни ди­ви­ден­ти от дър­жав­ни­те дру­жес­т­ва, пре­къс­вай­ки пла­но­ве­те им за ин­вес­ти­ции. Та­ка по ев­ро­пейс­ки­те смет­ки бю­джет­ни­ят де­фи­цит на­ма­ля­ва, но струк­тур­но­то бю­джет­но сал­до (ко­га­то ико­но­ми­ка­та се дви­жи по по­тен­ци­а­ла си) се вло­ша­ва – ми­ну­сът от 2.1% от БВП се уве­ли­ча­ва до -3.3% по оцен­ки на цен­т­рал­на­та бан­ка.

А то­ва е по­ка­за­те­лят, кой­то Ев­ро­па гле­да при про­це­ду­ра­та си за пре­ко­мер­ни бю­джет­ни де­фи­ци­ти. „Та­зи го­ди­на пра­ви­тел­с­т­во­то ве­ро­ят­но ще ус­пее да се вмес­ти в гра­ни­ца­та от 3% де­фи­цит, но до­го­ди­на мис­ля, че ще е не­въз­мож­но“, каз­ва Бук­ша. Спо­ред оцен­ки­те на UniCredit де­фи­ци­тът през 2019 г. ще се вдиг­не до 3.4%.

За да фи­нан­си­ра бю­джет­на­та дуп­ка, дър­жа­ва­та еми­ти­ра об­ли­га­ции, то­ест тру­па

дълг. За­се­га ру­мън­с­ка­та

пуб­лич­на зад­лъж­ня­лост е ед­на от най-нис­ки­те в Ев­ро­па, но прог­но­зи­те са пе­си­мис­тич­ни. Спо­ред ЕК дъл­гът ще на­рас­не от 37.9% от БВП до 40.4% през 2019 и ще над­ви­ши 60% през 2027 г. Меж­дув­ре­мен­но до­ход­ност­та на 10-го­диш­ни­те ру­мън­с­ки ДЦК се уве­ли­ча­ва, ко­е­то пра­ви дъл­га все по-скъп за еми­тен­та, то­ест дър­жа­ва­та (виж гра­фи­ка­та).

Бър­зи кръп­ки

За да об­лек­чи на­рас­т­ва­щия на­тиск вър­ху бю­дже­та, ка­би­не­тът пред­п­ри­е­ма но­ва ре­фор­ма – прех­вър­ля поч­ти из­ця­ло со­ци­ал­но­то оси­гу­ря­ва­не от ра­бо­то­да­те­ли­те към ра­бо­те­щи­те. За да ба­лан­си­рат ефек­та, уп­рав­ля­ва­щи­те по­ни­жа­ват да­нъ­ка вър­ху до­хо­ди­те и уве­ли­ча­ват ми­ни­мал­на­та зап­ла­та.

На хар­тия брут­ни­те въз­наг­раж­де­ния тряб­ва да на­рас­нат, а не­то зап­ла­ти­те да ос­та­нат неп­ро­ме­не­ни. На прак­ти­ка оба­че ня­кои слу­жи­те­ли виж­дат по­ни­же­ние, дру­ги уве­ли­че­ние, в ре­зул­тат на ко­е­то пот­ре­би­тел­с­ко­то до­ве­рие ряз­ко па­да в на­ча­ло­то на го­ди­на­та, ко­е­то по­тис­ка пот­реб­ле­ни­е­то и от­там – рас­те­жа. В ком­би­на­ция с нис­ки­те раз­хо­ди за ин­вес­ти­ции, през пър­ви­те две три­ме­се­чия на го­ди­на­та уве­ли­че­ни­е­то на БВП в Ру­мъ­ния се за­ба­вя до око­ло 4%.

Меж­дув­ре­мен­но ин­ф­ла­ци­я­та се ус­ко­ря­ва, ка­то през юни дос­тиг­на 4.7% го­ди­шен темп по дан­ни на Ев­рос­тат. Имен­но ус­ко­ре­ни­е­то й през пос­лед­на­та го­ди­на, во­де­но от рас­тя­щи­те це­ни на пет­ро­ла и пре­ко­мер­но­то тър­се­не на сто­ки и ус­лу­ги, бе­ше че­реш­ка­та на тор­та­та, ко­я­то пре­диз­ви­ка през юни пре­дуп­реж­де­ния от стра­на на

МВФ. “На фо­на на приз­на­ци за

прег­ря­ва­не има риск те­ку­ща­та по­ли­ти­ка да уве­ли­чи мак­ро- ико­но­ми­чес­ка­та во­ла­тил­ност“, пи­шат от ин­с­ти­ту­ци­я­та.

“В на­ча­ло­то на 2018 г. има­ше по­доб­ни приз­на­ци, но цен­т­рал­на­та бан­ка за­тег­на па­рич­на­та по­ли­ти­ка”, при­пом­ня пред „Ка­пи­тал“глав­ни­ят ико­но­мист на ING Bank в Ру­мъ­ния Чип­ри­ан Дас­ка­лу. При ин­ф­ла­ци­о­нен тар­гет от 2.5% цен­т­рал­на­та бан­ка на Ру­мъ­ния по­бър­за да по­ви­ши меж­ду­бан­ко­ви­те лих­ве­ни про­цен­ти за пръв път от 2008 г. – на три стъп­ки от по 0.25 пр.п., се­га на ни­во 2.5%. То­ва за­ба­ви ус­ко­ре­ни­е­то и ин­ф­ла­ци­я­та пад­на до 4.3% през юли.

МВФ от­бе­ляз­ва, че не мо­же да се очак­ва от цен­т­рал­на­та бан­ка из­ця­ло да ко­ри­ги­ра дис­ба­лан­си­те, нуж­но е и за­тя­га­не на дър­жав­ни­те фи­нан­си.

“Пра­ви­тел­с­т­во­то има оп­ции – мо­же да уве­ли­чи съ­би­ра­е­мост­та на да­нъ­ци­те, ко­я­то е ед­на от най-нис­ки­те в ЕС, а мо­же и да по­ви­ши став­ки­те в за­ви­си­мост от то­ва до­кол­ко дър­жат на ог­ра­ни­ча­ва­не­то на де­фи­ци­та в рам­ки­те на 3% от БВП”, счи­та Дас­ка­лу.

Спо­ред Бук­ша оба­че по­ли­ти­чес­ки­ят ци­къл не ве­щае бю­джет­на ди­е­та. “До­го­ди­на в Ру­мъ­ния пред­с­то­ят пре­зи­ден­т­с­ки из­бо­ри, та­ка че на­да­ли ще има за­тя­га­не на фис­кал­на­та по­ли­ти­ка”, от­бе­ляз­ва той.

Аван­тю­ра с тъ­жен край

Всич­ко то­ва се случ­ва в пе­ри­од на бум­тящ гло­ба­лен ико­но­ми­чес­ки рас­теж, в доб­ра­та част от ико­но­ми­чес­кия ци­къл след ре­це­си­я­та от­п­ре­ди де­се­ти­ле­тие. Ло­ша­та но­ви­на е, че пи­кът, из­г­леж­да, от­ми­на­ва.

Ру­мъ­ния се дви­жи в уни­сон с ос­та­на­ли­те ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви, ко­и­то от­чи­тат по-слаб рас­теж през пър­ви­те ме­се­ци на 2018 г. Не­кол­кок­рат­но МВФ и ЕК пре­дуп­реж­да­ват, че се­га е

мо­мен­тът да се тру­пат фис­кал­ни бу­фе­ри, ко­и­то да се из­пол­з­ват в по-труд­ни вре­ме­на.

Ни­къ­де в Ев­ро­па то­зи съ­вет не се пре­неб­рег­ва тол­ко­ва ви­ди­мо, кол­ко­то в Ру­мъ­ния. „Прос­т­ран­с­т­во­то за бъ­де­щи фис­кал­ни по­ли­ти­ки, ко­и­то да под­к­ре­пят рас­те­жа, се сви­ва“, по­соч­ва Дас­ка­лу. „В слу­чай на об­рат на ико­но­ми­чес­кия ци­къл фис­кал­на­та по­ли­ти­ка ня­ма да мо­же да сти­му­ли­ра ико­но­ми­ка­та по­ра­ди лип­са­та на фис­кал­но прос­т­ран­с­т­во“, пре­дуп­реж­да­ва и Фис­кал­ни­ят съ­вет на Ру­мъ­ния.

По­ли­ти­ка­та на цен­т­рал­на­та бан­ка за­се­га по­ту­ша­ва по­тен­ци­ал­ни по­жа­ри. Но до­ри и да не нас­тъ­пи ско­ро след­ва­ща­та кри­за, рас­те­жът в Ру­мъ­ния на­да­ли ще бъ­де то­ва, ко­е­то бе­ше ми­на­ла­та го­ди­на. Ви­со­ки­те бю­джет­ни раз­хо­ди за зап­ла­ти при­нуж­да­ват пра­ви­тел­с­т­во­то да по­ни­жи ин­вес­ти­ци­он­ни­те, а ефек­тът от фис­кал­ни­те сти­му­ли, ко­и­то до­се­га дви­же­ха пот­реб­ле­ни­е­то, от­с­лаб­ва. Съ­щев­ре­мен­но ин­ф­ла­ци­я­та изяж­да част от по­ку­па­тел­на­та спо­соб­ност. Ако цен­т­рал­на­та бан­ка про­дъл­жи да по­ви­ша­ва лих­ви­те, за да ог­ра­ни­чи ин­ф­ла­ци­я­та, то­ва ще за­ба­ви кре­ди­ти­ра­не­то и съ­от­вет­но ин­вес­ти­ци­и­те.

Има ва­ри­ант, в кой­то ка­би­не­тът про­дъл­жа­ва с пла­но­ве­те си за още уве­ли­че­ния на зап­ла­ти­те въп­ре­ки пре­дуп­реж­де­ни­я­та и пос­лед­с­т­ви­я­та. Но ще ста­ва все по-скъ­по и труд­но да удър­жа де­фи­ци­та и пуб­лич­ния дълг. „Ст­рук­тур­ни­ят де­фи­цит днес е ке­шов де­фи­цит ут­ре, кой­то ще тряб­ва да се фи­нан­си­ра при ус­ло­вия, ко­и­то мо­же да се ока­жат неб­ла­гоп­ри­ят­ни за раз­ви­ва­щи се ико­но­ми­ки“, пре­дуп­реж­да­ва На­ци­о­нал­на­та бан­ка на Ру­мъ­ния в свой док­лад от ав­густ. За­се­га оба­че ня­ма кой да я чуе.

Ико­но­ми­ка­та все още не прегрява, но въз­мож­ност­та да се пред­п­ри­е­мат мер­ки сре­щу по­до­бен сце­на­рий пос­те­пен­но на­ма­ля­ва.

Пре­зи­ден­тът на Ру­мъ­ния Кла­ус Йо­ха­нис е сред кри­ти­ци­те на те­ку­щи­те фис­кал­ни по­ли­ти­ки на пра­ви­тел­с­т­во­то | Reuters

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.