За ко­го не бие звъ­не­цът

До­маш­но­то об­ра­зо­ва­ние про­дъл­жа­ва да пе­че­ли при­вър­же­ни­ци

Capital - - Свободно Време - Лия Па­на­йо­то­ва, ма­гис­тър по пси­хо­ло­гия

П„Пър­во­то не­що, за ко­е­то си мис­ля, ко­га­то чуя ду­ма­та „учи­ли­ще“, са хо­ра­та, а след то­ва учеб­ни­ят про­цес.

Виж­да­те се все­ки ден, рад­ва­те се на ху­ба­ви­те мо­мен­ти за­ед­но и се спра­вя­те с ло­ши­те“, то­ва каз­ва Вик­тор*, въп­ре­ки че ве­че 11-а го­ди­на е част от бъл­гар­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма и е сред най-доб­ри­те уче­ни­ци в ед­но от т.нар. елит­ни сто­лич­ни учи­ли­ща. А как­во си спом­ня­те вие от учи­ли­ще? Зна­е­те ли „как­во е ис­кал да ка­же ав­то­рът“и къ­де да на­ме­ри­те ка­не­ле­ни поч­ви?

Или пък пом­ни­те пър­ва­та ци­га­ра, нес­ръч­но за­па­ле­на в близ­кия пуш­ком? Бе­леж­ки­те, раз­ме­не­ни под чи­на, и пър­ви­те лю­бов­ни тре­пе­ти? А мо­же би ви прес­лед­ват спо­ме­ни за по­диг­рав­ки, аг­ре­сия, чув­с­т­во на без­си­лие, не­раз­би­ра­не от стра­на на учи­те­ли­те... То­ва, че се­гаш­на­та сис­те­ма е ут­вър­де­на, не оз­на­ча­ва, че ра­бо­ти за всич­ки, а ня­кои се пи­тат да­ли изоб­що ра­бо­ти.„Об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма в Бъл­га­рия не е про­ме­ня­на от вре­ме­то на Ин­дус­т­ри­ал­на­та ре­во­лю­ция, ори­ен­ти­ра­на е към нат­руп­ва­не на ба­за дан­ни вмес­то към ус­во­я­ва­не на уме­ния, по­лез­ни за жи­во­та ка­то въз­рас­тен“, смя­та Га­ля Не­дял­ко­ва, ос­но­ва­тел на прос­т­ран­с­т­во за уче­не „Пъ­те­ки“и чо­век, кой­то от го­ди­ни ак­тив­но раз­ви­ва ал­тер­на­тив­ни об­ра­зо­ва­тел­ни ме­то­ди в Бъл­га­рия, ба­зи­ра­ни на све­тов­ни тен­ден­ции. Изглежда, все по­ве­че ро­ди­те­ли се съг­ла­ся­ват с те­за­та на Айн­щайн: „Един­с­т­ве­но­то не­що, поп­ре­чи­ло на то­ва да на­у­ча­вам, е мо­е­то об­ра­зо­ва­ние“, и по не­о­фи­ци­ал­ни дан­ни в мо­мен­та око­ло 700 се­мейс­т­ва в Бъл­га­рия обу­ча­ват де­ца­та си у до­ма. Офи­ци­ал­ни дан­ни ня­ма, тъй ка­то дър­жа-

ва­та при­е­ма, че вся­ко де­те, ко­е­то не е за­пи­са­но в стан­дар­т­но учи­ли­ще, изоб­що не се обу­ча­ва, и не са­мо иг­но­ри­ра уси­ли­я­та и ус­пе­хи­те на те­зи се­мейс­т­ва, но и ги прес­лед­ва.

Мо­же ли МОН да ни под­гот­ви за жи­во­та или „дър­жа­ва­та има мо­но­пол вър­ху об­ра­зо­ва­ни­е­то, а ние сме ней­ни кли­ен­ти на­си­ла“, как­то смя­та Ди­мо, кой­то обу­ча­ва си­на си у до­ма? Ед­ва ли ще на­ме­рим ня­ка­къв уни­вер­са­лен от­го­вор, фор­му­ла, с ко­я­то вся­ко де­те да пре­ми­не към жи- во­та на въз­рас­т­ни­те спо­кой­но, под­гот­ве­но и без се­ри­оз­ни де­фи­ци­ти. За­то­ва пък мо­жем да раз­бе­рем мал­ко по­ве­че за ед­на от ал­тер­на­ти­ви­те.

Ди­мо Алек­сан­д­ров, кой­то за­ед­но със съп­ру­га­та си До­ри обу­ча­ва 10-го­диш­ния си син Алекс вкъ­щи, раз­па­ле­но раз­каз­ва как ка­то ма­лък все не мо­жел да се удър­жи и раз­г­ло­бя­вал до­маш­но­то ра­дио, кол­ко­то и проб­ле­ми да му нав­ли­ча­ло то­ва, а още пре­ди да е тръг­нал на учи­ли­ще, сгло­бил пър­вия си

ком­пю­тър от раз­лич­ни час­ти, и то във вре­ме, ко­га­то мно­го въз­рас­т­ни не би­ли и чу­ва­ли за те­зи ма­ши­ни. Ко­га­то по­рас­нал, се впус­кал в как­ви ли не поп­ри­ща и чес­то про­фе­си­о­нал­ни­ят му път след­вал тра­ек­то­рия тип „Дис­ни при­каз­ка от Си­ли­ци­е­ва­та до­ли­на“– за­поч­вал от най-нис­ко­то стъ­па­ло на ком­па­ни­я­та, след ко­е­то уси­ли­я­та и ра­бот­на­та му ети­ка го из­ди­га­ли до ме­ни­джър­с­ки по­зи­ции. Та­ка раз­б­рал, че цен­ни­те и по­лез­ни уме­ния чо­век учи сам, а не ка­то част от пос­ло­вич­на­та “сис­те­ма”. Се­га е твър­до убе­ден: „При­ви­ле­ги­и­те не са да­де­ност, а се по­лу­ча­ват в за­мя­на на уси­лия и из­пъл­не­ни за­дъл­же­ния“. На та­зи фи­ло­со­фия по­чи­ва и въз­пи­та­ни­е­то на Алекс. Дру­га­та глав­на ро­ля в обу­че­ни­е­то на де­те­то се па­да на май­ка му До­ри, ко­я­то се от­ли­ча­ва с топ­ла­та си ус­мив­ка и ко­са във всич­ки цве­то­ве на дъ­га­та. Спо­ред нея „за до­маш­но­то об­ра­зо­ва­ние тряб­ва пъл­на от­да­де­ност от стра­на на ро­ди­те­ли­те“. Тя е мо­ти­ви­ра­на от же­ла­ни­е­то Алекс да има ши­ро­ка пер­с­пек­ти­ва за про­фе­си­о­нал­на ре­а­ли­за­ция, но и да по­лу­чи уме­ния, с ко­и­то един ден да из­г­ра­ди се­мейс­т­во на ба­за­та на вза­им­но до­ве­рие и ува­же­ние. Тя не е от май­ки­те, ко­и­то ще пред­по­че­тат да пу­кат вир­ту­ал­ни ба­лон­че­та на те­ле­фо­на си, вмес­то да обър­нат вни­ма­ние на де­те­то: “Мо­га да нап­ра­вя мо­и­те не­ща и пос­ле. За не­го е мно­го важ­но да спо­де­ли то­ва, за­ра­ди ко­е­то е раз­въл­ну­ван. Ко­га­то е нап­ра­вил не­що неп­ра­вил­но, съ­що ся­да­ме и обяс­ня­ва­ме. Всич­ко тряб­ва да се пре­го­во­ри с чо­веш­ко от­но­ше­ние, а не с ду­ми­те: „Ти си де­те, не раз­би­раш и ще слу­шаш!“Ко­га­то му се обяс­ни, раз­би­ра всич­ко.“

Ня­кои се­мейс­т­ва мо­же би още смя­тат, че де­ца­та да

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.