Да, Бър­но

Оби­ча­ни­ят от че­хи­те пи­са­тел Мар­тин Рай­нер за ро­ма­на си за ге­ни­ал­ния по­ет Иван Блат­ни, пре­ка­рал жи­во­та си в пси­хи­ат­рич­на кли­ни­ка в Ан­г­лия, и за ре­ше­ни­е­то си да се вклю­чи в по­ли­ти­ка­та за доб­ро­то на своя град

Capital - - Съдържание #40 - ав­тор Та­ма­ра Въл­че­ва | tamara.valcheva@capital.bg

Оби­ча­ни­ят от че­хи­те пи­са­тел Мар­тин Рай­нер за ро­ма­на си за Иван Блат­ни

MМ­ар­тин Рай­нер, един от най-лю­би­ми­те пи­са­те­ли в Че­хия, от­де­ля це­ли пет­на­де­сет го­ди­ни за изу­ча­ва­не на ис­то­ри­я­та на Иван Блат­ни – ге­ни­ал­ни­ят чеш­ки по­ет, кой­то пре­кар­ва жи­во­та

си в пси­хи­ат­рич­на кли­ни­ка в Ан­г­лия. Пре­от­к­рит пов­тор­но за све­та от ед­на ан­г­лийс­ка ме­ди­цин­с­ка сес­т­ра, Блат­ни е цен­тър на до­ку­мен­тал­ния ро­ман „По­е­тът“. „Пи­сах в сти­ла на кла­си­чес­ки до­ку­мен­та­лен ро­ман ка­то „Хлад­нок­ръв­но“на Тру­ман Ка­по­ти, въп­ре­ки че по­до­бен тип по­вес­т­во­ва­ние ня­ма го­ле­ми тра­ди­ции в Че­хия“, каз­ва Мар­тин Рай­нер по вре­ме на сре­ща­та ни в Со­фия, къ­де­то пред­с­та­ви бъл­гар­с­ко­то из­да­ние на ро­ма­на си. Пок­рай би­ог­ра­фи­я­та на Иван Блат­ни кни­га­та опис­ва ис­то­ри­я­та на XX век – вой­ни, ко­му­ни­зъм и мно­го ин­те­рес­ни под­роб­нос­ти от раз­ви­ти­е­то на сюр­ре­а­лиз­ма в Ев­ро­па, сре­щи­те на френ­с­кия пи­са­тел Ан­д­ре Бре­тон с ху­дож­нич­ка­та То­йен. За ли­те­ра­ту­ра­та при­но­сът на по­е­зи­я­та на Иван Блат­ни към сюр­ре­а­лиз­ма е съ­из­ме­рим с при­но­са на Да­ли в изоб­ра­зи­тел­но­то из­кус­т­во. Пър­во е цен­зу­ри­ран от гер­ман­ци­те по вре­ме на на­цис­т­ка­та оку­па­ция на Че­хия, а впос­лед­с­т­вие е заб­ра­нен от ко­му­нис­ти­те. Блат­ни до­чак­ва ре­ванш - след ка­то ко­му­нис­ти­чес­ки­ят ре­жим го обя­вя­ва за мър­тъв, ме­ди­цин­с­ка сес­т­ра в Ан­г­лия го от­к­ри­ва, ка­то за­бе­ляз­ва мет­ри из­пи­са­на то­а­лет­на хар­тия със сти­хо­ве.

И до­ка­то в род­на­та му Че­хия до­ри не зна­ят, че е жив, той съз­да­ва още по-ин­т­ри­гу­ва­щи кни­ги и пред­на­чер­та­ва раз­ви­ти­е­то на по­е­зи­я­та за де­се­ти­ле­тия нап­ред. През 1977 г. сес­т­ра Фран­сис Мий­чъм из­п­ра­ща не­го­ви твор­би в Ка­на­да на из­да­тел­с­т­во ’68 Пъб­ли­шърс на Йо­зеф Шк­во­рец­ки и Зде­на Са­ли­ва­ро­ва, ко­е­то из­да­ва сбор­ни­ка „Ста­ри­те оби­та­ли­ща”.

Мар­тин Рай­нер от­де­ля вни­ма­ние в ро­ма­на си не са­мо на ис­то­ри­чес­ки­те пов­рат­нос­ти, но и на ар­хи­тек­тур­ни­те сък­ро­ви­ща в Бър­но. На гра­да е пос­ве­те­на ця­ла гла­ва – не са­мо за­що­то той е ро­ден град и на Иван Блат­ни, и на Мар­тин Рай­нер, но за­що­то, как­то ще раз­бе­рем, има мно­го дру­ги дос­тойн­с­т­ва.

„По­е­тът“ста­ва лю­бим на чи­та­те­ли­те – да­ват му пър­во мяс­то след ан­ке­та на в. „Ли­до­ве но­ви­ни“, по­лу­ча­ва и най-прес­тиж­на­та чеш­ка ли­те­ра­тур­на наг­ра­да „Маг­не­зия Ли­те­ра“в ка­те­го­рия „Кни­га на го­ди­на­та“, как­то и наг­ра­да „Йо­зеф Шк­во­рец­ки“. Но Мар­тин Рай­нер не се за­ни­ма­ва са­мо с пи­са­не­то на об­шир­ния ро­ман през пос­лед­ни­те пет­на­де­сет го­ди­ни, той е един от ак­тив­ни­те граж­да­ни в род­ния си Бър­но, а в мо­мен­та се кан­ди­да­ти­ра и за мес­т­ни­те из­бо­ри в лис­та­та на пар­тия Žít Brno. Сфор­ми­ра­на пре­дим­но от ак­тив­ни граж­да­ни и про­фе­си­о­на­лис­ти ка­то ар­хи­тек­ти, ле­ка­ри, прог­ра­мис­ти, хо­ра на из­кус­т­во­то – всич­ки те за­я­вя­ват, че са обе­ди­не­ни от же­ла­ни­е­то им гра­дът да се уп­рав­ля­ва в ли­бе­рал­на и де­мок­ра­тич­на по­со­ка, без ко­руп­ция.

„Не въз­на­ме­ря­вам да ста­вам по­ли­тик, но ис­кам да по­мог­на на гра­да да се дви­жи в та­зи по­со­ка, в ко­я­то е по­ел през пос­лед­ни­те че­ти­ри го­ди­ни. В мо­мен­та Бър­но е най-доб­ро­то мяс­то за жи­ве­е­не в Че­хия, бие до­ри Пра­га. Нап­ри­мер цен­тъ­рът на сто­ли­ца­та е из­ця­ло и са­мо за ту­рис­ти, мес­т­ни­те хо­ра не мо­гат ни­що да си поз­во­лят да пра­вят там, до­ка­то Бър­но е жив, за­що­то има че­ти­ри уни­вер­си­те­та, случ­ват се мно­го не­ща, но съ­щев­ре­мен­но е дос­тъ­пен, в мо­мен­та из­жи­вя­ва злат­на­та си епо­ха“, раз­каз­ва Мар­тин Рай­нер. По ду­ми­те му, от­как­то Žít Brno са спе­че­ли­ли из­бо­ри­те, па­ри­те, пред­наз­на­че­ни за кул­ту­ра, оти­ват за кул­ту­ра, без да бъ­дат от­к­рад­на­ти, взи­мат се ефек­тив­ни и адек­ват­ни решения за раз­ви­ти­е­то на гра­да – „по­ли­ти­ка­та е проз­рач­на, всич­ко се ко­му­ни­ки­ра с хо­ра­та. В мо­мен­та те­а­тъ­рът в Бър­но е на ев­ро­пейс­ко ни­во“. Ос­вен за кул­ту­ра­та и град­с­ка­та сре­да

В мо­мен­та Бър­но е най­доб­ро­то мяс­то за жи­ве­е­не в Че­хия, бие до­ри Пра­га

мес­т­на­та уп­ра­ва пра­ви мно­го за со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка - из­чис­ли­ли са, че без­дом­ни в гра­да са око­ло 500 се­мейс­т­ва, а съ­щев­ре­мен­но има сво­бод­ни жи­ли­ща (ос­та­на­ли от ев­ре­и­те, из­би­ти в кон­ц­ла­ге­ри, и от из­го­не­ни­те от Че­хия сол­дат­с­ки нем­ци), ко­и­то са ос­та­на­ли об­щин­с­ки и мо­гат да бъ­дат пре­дос­та­ве­ни на хо­ра­та без пок­рив над гла­ва­та си. „Раз­би­ра се, не да­ром, а сре­щу ни­сък на­ем. Ек­с­пе­ри­мен­тът Rapid re-housing бе­ше нап­ра­вен па­ра­лел­но с ан­га­жи­мен­та им да ра­бо­тят, бе­ше им пре­дос­та­ве­на ра­бо­та. След ед­на го­ди­на се оказ­ва, че ек­с­пе­ри­мен­тът е ус­пе­шен – ко­га­то по­да­деш ръ­ка на хо­ра­та, те сe мо­би­ли­зи­рат. Всич­ки си пла­ща­ха на­е­ма и ня­ма­ше ни­то един раз­ру­шен апар­та­мент“, каз­ва Мар­тин Рай­нер. Про­ек­тът Rapid re-housing пе­че­ли наг­ра­да­та на Ев­ро­пейс­кия съ­юз за най-доб­ро спра­вя­не със со­ци­а­лен проб­лем и е гор­дост­та на Бър­но, да по­чер­пят опит ид­ват ек­с­пер­ти от ця­ла Ев­ро­па. „Но те­зи ус­пе­хи не се ха­рес­ват на про­тив­ни­ци­те на Žít Brno и на по­пу­лис­ти­те, ко­и­то са­мо на­дъх­ват жи­те­ли­те и пуб­ли­ку­ват лъ­жи, че да­ва­ме апар­та­мен­ти без­п­лат­но на ро­ми­те“, обяс­ня­ва Мар­тин Рай­нер. Имен­но за­ра­ди мно­го сил­на­та ата­ка в за­ви­си­ми ме­дии, ко­и­то на­па­дат ак­тив­ни­те граж­да­ни и хо­ра­та от дви­же­ни­е­то Žít Brno, Мар­тин Рай­нер ре­ша­ва на те­зи из­бо­ри да ги под­к­ре­пи не са­мо с име­то си, но и с

ду­ми­те си – пи­ше ста­тии и ана­ли­зи, да­ва ин­тер­вю­та и по вся­ка­къв на­чин се стре­ми да ра­зоб­ли­ча­ва фал­ши­ви­те но­ви­ни и на­ме­ре­ния.

Въп­ре­ки че има кон­к­ре­тен план как гра­дът мо­же да ста­не още по-кра­сив и дос­тъ­пен за всич­ки, Мар­тин Рай­нер не дър­жи да бъ­де ак­тив­но за­ме­сен в об­щин­с­ки­те де­ла. „Ня­ма да бъ­да ра­зо­ча­ро­ван, ако не ме из­бе­рат на об­щин­с­ки­те из­бо­ри се­га, през ок­том­в­ри, ис­кам са­мо­то дви­же­ние да вле­зе от­но­во в уп­рав­ле­ни­е­то и да про­дъл­жи с кон­с­т­рук­тив­на­та си по­ли­ти­ка, а аз тък­мо ще имам по­ве­че вре­ме да пи­ша.“От ко­е­то би­ха спе­че­ли­ли всич­ки чи­та­те­ли. Пре­во­дът на „По­е­тът“от чеш­ки е на Кра­си­мир Про­да­нов, из­да­тел­с­т­во „Изи­да“.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.