Да бъ­деш Га­ла Сал­ва­дор Да­ли

Пър­ва­та изложба в све­та, пос­ве­те­на на Га­ла – му­за, ху­дож­ник и клю­чо­ва фи­гу­ра в аван­гар­да на XX век

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ #41 - ав­тор Мег­ле­на Ми­ше­ва

Пър­ва­та изложба в све­та, пос­ве­те­на на му­за­та на ху­дож­ни­ка

ЖЖ­е­на, ко­я­то цял жи­вот ос­та­ва ин­те­рес­на за един мъж, е дос­той­на за ува­же­ние; же­на, ко­я­то цял жи­вот ос­та­ва ин­те­рес­на за мъж ка­то Сал­ва­дор Да­ли, зас­лу­жа­ва спе­ци­ал­но вни­ма­ние; яв­ле­ни­е­то Га­ла, ко­я­то е не прос­то му­за, но и съ­ав­тор, съв­сем ло­гич­но се оказ­ва в цен­тъ­ра на ед­на го­ля­ма ев­ро­пейс­ка изложба.

Еле­на Дмит­ри­ев­на Дя­ко­но­ва (Ка­зан, 1894 – Пор­т­ли­гат, 1982), или Га­ла, как­то са­ма­та тя се на­ри­ча, без съм­не­ние е лич­ност с клю­чо­во мяс­то в све­тов­ния аван­гард. Съ­бу­ди­ла бе­зус­лов­на­та лю­бов на по­е­та сюр­ре­а­лист Пол Елю­ар и на не­оп­ро­вер­жи­мо ге­ни­ал­ния Сал­ва­дор Да­ли, раз­па­ли­ла страст­та на Макс Ер­н­ст, но и не­на­вист­та на Бре­тон и Бу­ню­ел, тя е не­де­ли­ма част от сюр­ре­а­лис­тич­ния пей­заж и без нея той не би мо­гъл да бъ­де пъ­лен.

В На­ци­о­нал­ния му­зей за ка­та­лон­с­ко из­кус­т­во - MNAC, Бар­се­ло­на, я виж­да­ме във фо­тог­ра­фи­и­те на Ман Рей, в кар­ти­ни­те на Макс Ер­н­ст и, раз­би­ра се, на са­мия Да­ли, но то­ва са мно­го по­ве­че от пор­т­ре­ти – те прос­ле­дя­ват пъ­тя на ед­на ам­би­ци­оз­на же­на, ко­я­то са­ма кон­т­ро­ли­ра и съз­да­ва своя об­раз в сво­е­об­ра­зен жи­тейс­ки пър­фор­манс

avant la lettre.

Из­лож­ба­та в Бар­се­ло­на ни по­каз­ва ед­на Га­ла, ко­я­то, из­пол­з­вай­ки за па­ра­ван ро­ля­та на му­за, из­вър­вя­ва соб­с­т­ве­ния си път на ар­тист – пи­ше, съз­да­ва сюр­ре­а­лис­тич­ни ми­ни­а­тю­ри, крои соб­с­т­ве­ни­те си рок­ли и са­ма взи­ма ре­ше­ни­я­та за то­ва как и по ка­къв на­чин де се раз­к­рие пред све­та.

Пос­те­пен­но ще усе­тим как тя за­е­ма съ­щес­т­ве­на ро­ля в ар­тис­тич­но­то раз­ви­тие на Сал­ва­дор Да­ли, до­ка­то не офор­ми за­ед­но с не­го един нов, тре­ти кре­а­ти­вен пер­со­наж, кой­то са­ми­ят ху­дож­ник приз­на­ва за факт, под­пис­вай­ки свои твор­би с нед­вус­мис­ле­но­то Га­ла Сал­ва­дор Да­ли.

И все пак коя е Га­ла

Ро­де­на и из­рас­на­ла в Ру­сия, тя е без съм­не­ние ар­тис­тич­на на­ту­ра с из­к­лю­чи­тел­но бо­га­та об­ща кул­ту­ра. Га­ла не прос­то под­би­ра кни­ги­те в биб­ли­о­те­ка­та си, тя про­зор­ли­во из­би­ра и с ко­го да об­щу­ва – са­мо с та­лан­ти. Оказ­ва се клю­чо­ва фи­гу­ра в ли­те­ра­тур­но­то раз­ви­тие на пър­вия си съп­руг Пол Елю­ар, кой­то при пър­ва­та си сре­ща с нея до­ри не знае, че ис­ка да пи­ше. Тя е и та­зи, ко­я­то, в ед­но пъ­ту­ва­не до Ка­да­кес през 1929 г. и все още омъ­же­на за Елю­ар, съ­зи­ра по­тен­ци­а­ла на мла­дия Да­ли. За­ряз­ва пре­ус­пя­ва­щия па­риж­ки по­ет, за да спо­де­ли жи­вот и твор­чес­ки про­ект с то­зи млад ка­та­лу­нец, кой­то я бо­гот­во­ри и с ко­го­то ос­та­ва за­ед­но до края на дни­те си.

Из­лож­ба­та в Бар­се­ло­на с ве­ли­ко­леп­на ку­ра­тор­с­ка ниш­ка пов­ди­га мис­те­ри­оз­но­то бу­ло на му­за. Вли­за­ме в ста­я­та на Га­ла в лич­ния й дом-кре­пост в Пу­бол, нас­та­ня­ва­ме се в бу­до­а­ра й, до­кос­ва­ме се до лич­ни­те й фо­тог­ра­фии, пис­ма и ве­щи. От­ва­ря­ме гар­де­ро­ба й, пъ­лен

с изис­ка­ни ве­чер­ни рок­ли от дан­те­ли, па­йе­ти и де­се­ни, съз­да­де­ни от Да­ли спе­ци­ал­но за нея, виж­да­ме и ед­на от ек­с­цен­т­рич­ни­те й шап­ки във фор­ма­та на обув­ка. Из­лож­ба­та е обо­га­те­на и с ви­де­о­ма­те­ри­а­ли, ко­и­то ни пра­вят пряк сви­де­тел на ко­кет­ни­че­не­то й с Пол и съ­жи­тел­с­т­во­то й с Да­ли, виж­да­ме я и ка­то до­ма­кин в прос­ло­ву­та­та Ве­че­ря на сюр­ре­а­лиз­ма, на ко­я­то ар­тис­тич­на­та лу­дост на двой­ка­та Га­ла - Да­ли сти­га до край­ност.

Труд­но е да се оп­ре­де­ли кое е по-ек­с­т­ра­ва­ган­т­но – то­ва, че те под­на­сят на гос­ти­те си жи­ви жа­би, или бе­зум­на­та ре­ак­ция на ра­дост и въл­не­ние на са­ми­те по­ка­не­ни.

Без­с­пор­на ес­те­ти­чес­ка кул­ми­на­ция на оби­кол­ка­та в за­ли­те са пор­т­ре­ти­те на Га­ла от Сал­ва­дор Да­ли. В ед­на от кар­ти­ни­те виж­да­ме двой­ка­та в зря­ла въз­раст и ня­как не­вол­но си за­да­ва­ме въп­ро­са „въз­мож­но ли е един тво­рец да е не­чие дру­го про­из­ве­де­ние на из­кус­т­во­то“.

До мо­мен­та в све­та не е по­каз­ва­на тол­ко­ва под­роб­на се­лек­ция, пос­ве­те­на на Га­ла, от­час­ти за­ра­ди пред­раз­съ­дъ­ци­те око­ло лич­ност­та й, но и по­ра­ди из­к­лю­чи­тел­на­та де­ли­кат­ност и крех­кост на мно­го от из­ло­же­ни­те лич­ни пред­ме­ти, ре­кон­с­т­ру­и­ра­щи пор­т­ре­та й.

Из­лож­ба­та включ­ва 315 кар­ти­ни, ски­ци, фо­тог­ра­фии, ръ­ко­пи­си. По­ве­че­то от про­из­ве­де­ни­я­та са от Фон­да­ция „Га­ла Сал­ва­дор Да­ли“, мно­го са не­по­каз­ва­ни до мо­мен­та.

Из­лож­ба­та про­дъл­жа­ва до 14 ок­том­в­ри в Бар­се­ло­на, а рес­то­ран­тът на му­зея MNAC ос­вен за­ше­ме­тя­ва­щи глед­ки към гра­да пред­ла­га и „сюр­ре­а­лис­тич­но“ме­ню. До­ма­ки­ни­те обе­ща­ват, че ня­ма да под­на­сят жи­ви жа­би.

© Salvador Dalí, Fundació Gala-Salvador Dalí, VEGAP, Barcelona, 2018.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.