Вар­нен­с­ко ля­то

След го­ди­ни в без­тег­лов­ност кул­тур­на­та сце­на в гра­да от­но­во на­ми­ра пъ­тя си

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ #41 - ав­тор Све­тос­лав То­до­ров | svetoslav.todorov@capital.bg

След го­ди­ни в без­тег­лов­ност кул­тур­на­та сце­на в гра­да от­но­во на­ми­ра пъ­тя си

НН­о­ви­ни­те око­ло Вар­на ви­на­ги но­сят про­ти­во­ре­чие - проб­лем­на по­ли­ти­чес­ка об­с­та­нов­ка, из­чез­ва­не на цен­ни ста­ри сгра­ди, ин­ф­рас­т­рук­тур­ни проб­ле­ми. От дру­га стра­на, все по-го­лям ин­те­рес от стра­на на чуж­дес­т­ран­ни сту­ден­ти и ре­кор­ден ту­рис­ти­чес­ки ръст. Лип­с­ва­що­то в те­зи те­ми е как­во се случ­ва от­въд по­ли­ти­ка­та, ико­но­ми­ка­та и ту­риз­ма.

Ако из­к­лю­чим дъл­го­го­диш­ни­те фес­ти­ва­ли ка­то “Вар­нен­с­ко ля­то” и ки­но­фо­ру­ма “Злат­на ро­за”, стаг­на­ци­я­та на кул­тур­на­та сце­на е лес­но за­бе­ле­жи­ма - за пос­лед­но­то десетилетие гра­дът та­ка и не раз­ви ут­вър­де­но съ­би­тие, ко­е­то да съ­би­ра хи­ля­ди хо­ра, ко­и­то ина­че не би­ха по­се­ти­ли гра­да – не­що, в ко­е­то Плов­див и Бур­гас ус­пя­ха.

“Изос­та­ве­на” е оп­ре­де­ле­ние, ко­е­то чес­то се из­пол­з­ва в кон­тек­с­та на Вар­на. Но през пос­лед­ни­те го­ди­ни и осо­бе­но то­ва ля­то кул­тур­на­та сце­на в гра­да на­ми­ра спа­си­те­ли­те си как­то в ли­це­то на хо­ра, ко­и­то от дъл­ги го­ди­ни я под­дър­жат, та­ка и от ен­ту­си­ас­ти, ро­де­ни във Вар­на, ре­а­ли­зи­ра­ни дру­га­де, но с доб­ри идеи, ко­и­то раз­ви­ват тук.

“През пос­лед­ни­те пет­шест го­ди­ни тук се аку­му­ли­ра енер­гия за ор­га­ни­зи­ра­не, учас­тие, раз­ви­тие на фес­ти­вал­на­та кул­ту­ра. Мо­же би то­ва е част от тенденция в ця­ла­та стра­на”, каз­ва Ни­ко­лай То­до­ров-Ник, ос­но­ва­тел на съ­щес­т­ву­ва­ща­та от сре­да­та на 90-те го­ди­ни мар­ка „На тъм­но“, ор­га­ни­за­тор на мно­жес­т­во кул­тур­ни съ­би­тия във Вар­на, вклю­чи­тел­но по­ре­ди­ца­та про­жек­ции „Лят­но ки­но в квар­та­ла“. То­ва ля­то той над­г­ра­ди кон­цеп­ци­я­та с

пър­во­то из­да­ние на “Ки­но и хра­на” - фес­ти­вал, кой­то съ­че­та­ва ку­ли­на­рия, про­жек­ции и му­зи­ка на от­к­ри­то. Съ­би­ти­е­то съб­ра над 20 хи­ля­ди ду­ши и Ник ве­че мис­ли за след­ва­що­то из­да­ние.

“До ня­как­ва сте­пен кам­па­ни­я­та око­ло „Вар­на - Ев­ро­пейс­ка мла­деж­ка сто­ли­ца“през 2017 г. да­де от­ра­же­ние. Във Вар­на се пра­вят ин­ф­рас­т­рук­тур­ни про­ме­ни, но част от тях са твър­де по­вър­х­нос­т­ни и е яв­но, че са свър­за­ни с

ко­нюн­к­тур­на­та по­ли­ти­чес­ка об­с­та­нов­ка. Те­зи про­ме­ни са пред­пос­тав­ка за по­ве­че въз­мож­нос­ти за кул­тур­ни­те опе­ра­то­ри и ка­то че ли об­щи­на Вар­на в ли­це­то на част от ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та си, ако не по­ма­га, по­не не пре­чи за ре­а­ли­за­ци­я­та на раз­лич­ни про­ек­ти.”

За Ник ма­ща­бът на пуб­ли­ка­та в гра­да ви­на­ги е бил ос­но­вен проб­лем. “Ка­то из­к­лю­чим ед­на ог­ра­ни­че­на гру­па от сто­ти­на ду­ши, ко­и­то се сре­ща­ме на поч­ти вся­ко ал­тер-

на­тив­но съ­би­тие - изложба, кон­церт, пар­ти или дру­го, мно­го е труд­но да се ге­не­ри­ра тра­ен ин­те­рес у мла­ди­те хо­ра в гра­да. През пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни се по­я­ви­ха но­ви учас­т­ни­ци в кул­тур­ния жи­вот на Вар­на и то­ва е по­ве­че от доб­ре. От­во­ри­ха се но­ви ал­тер­на­тив­ни прос­т­ран­с­т­ва, но­ви за­ве­де­ния. Не­ви­на­ги фи­нан­си­ра­не­то е в ос­но­ва­та на ре­а­ли­за­ци­я­та на ка­чес­т­вен про­ект. Въз­мож­нос­ти има дос­та­тъч­но”, смя­та Ни­ко­лай То­до­ров.

То­ва ля­то най-ус­пеш­но­то си из­да­ние до­се­га от­бе­ля­за фес­ти­ва­лът за ек­с­пе­ри­мен­тал­на му­зи­ка Radar. Той се про­веж­да за пе­та го­ди­на, ка­то част от из­пъл­не­ни­я­та са на от­к­ри­то в дво­ра на Ху­до­жес­т­ве­на­та га­ле­рия.

“С Radar за­поч­нах­ме сме­ло и тър­сим сме­ла­та пуб­ли­ка, ко­я­то по де­фи­ни­ция е по-мал­ко.

Но ся­каш ве­че я на­ми­ра­ме. Та­ка или ина­че ди­ле­ма­та за ко­кош­ка­та и яй­це­то ос­та­ва: има ли ал­тер­на­тив­на пуб­ли­ка във Вар­на; и ако ня­ма, да­ли то­ва

е, за­що­то ня­ма ал­тер­на­тив­ни съ­би­тия”, обяс­ня­ва пи­а­нис­тът, ком­по­зи­тор и про­ду­цент Ди­ми­тър Бо­ду­ров, съ­ор­га­ни­за­тор на фес­ти­ва­ла за­ед­но със Свет­ло­за­ра Хрис­то­ва, един от ос­нов­ни­те кул­тур­ни ме­ни­джъ­ри в гра­да.

“Ако съ­дя по на­ше­то съ­би­тие, по­зи­тив­на про­мя­на има ма­кар и мал­ка. Но ако го­во­рим об­що за це­лия град, опа­ся­вам се, че все още се бо­рим със сян­ка­та на пос­т­ко­му­низ­ма. То­ва се усе­ща как­то и от ор­га­ни­за­то­ри­те на съ­би­тия, та­ка и от пуб­ли­ка­та. Лип­с­ва ге­не­рал­на ви­зия за мо­де­рен кул­ту­рен об­лик на гра­да - ка­то се за­поч­не от му­зеи и фес­ти­ва­ли до мал­ки и ама­тьор­с­ки сце­ни”, каз­ва ро­де­ни­ят във Вар­на Бо­ду­ров, кой­то в мо­мен­та жи­вее и ра­бо­ти в Ам­с­тер­дам. Про­ек­ти­те му са пре­дим­но в об­ласт­та на джа­за, а в ня­кои от тях тър­си пре­сеч­на точ­ка с бъл­гар­с­ка­та фол­к­лор­на му­зи­ка.

“Все още ос­но­вен проб­лем е лип­са­та на съв­ре­мен­на мул­ти­фун­к­ци­о­нал­на кон­цер­т­на за­ла, ко­я­то мо­же да при­ю­ти как­то един сред­но го­лям кла­си­чес­ки кон­церт, та­ка и джаз кон­церт и до­ри елек­т­рон­на му­зи­ка.”

Radar все още не е раз­гър­нал пъл­ния си по­тен­ци­ал, но за да го дос­тиг­не, тряб­ва да пре­о­до­лее труд­но­то ко­му­ни­ки­ра­не на по­доб­ни съ­би­тия в гра­да. “Друг го­лям проб­лем за раз­ви­тие на но­ви пуб­ли­ки е лип­са­та на ус­та­но­ве­ни ка­на­ли за рек­ла­ма на кул­тур­ни съ­би­тия - таб­ла, ба­не­ри, афи­ши, бил­бор­до­ве и т.н. То­ва се от­на­ся как­то за вън­ш­на рек­ла­ма, та­ка и за ди­ги­тал­на он­лайн рек­ла­ма. Но без да зву­ча твър­де край­но, по­зи­тив­на про­мя­на има, но яв­но се случ­ва по-бав­но, от­кол­ко­то ни се ис­ка. За­ед­но със Свет­ло­за­ра сме от Вар­на и съз­да­вай­ки фес­ти­ва­ла, пър­во­на­чал­но ис­ках­ме да нап­ра­вим ед­но по-нес­тан­дар­т­но съ­би­тие, по­не­же вяр­ва­ме, че гра­дът има нуж­да от та­ко­ва.

Мис­ли­ли сме за пар­т­ньор­с­т­во и в дру­ги гра­до­ве, но за­се­га ня­ма­ме ни­що кон­к­рет­но. Пред­по­ла­гам, че вре­ме­то ще по­ка­же най-доб­ре”, каз­ва Ди­ми­тър Бо­ду­ров.

От­въд град­с­ки­те прос­т­ран­с­т­ва и му­зи­ка­та съ­що се за­бе­ляз­ват про­ме­ни. Те­ат­рал­ни­ят ре­жи­сьор Пе­тър Ден­чев, ро­ден във Вар­на, все по-чес­то се връ­ща в гра­да, за да пос­та­вя в дра­ма­тич­ния те­а­тър. Той от­бе­ляз­ва, че има оп­ре­де­ле­на “ек­зал­та­ция” в те­ат­рал­на­та пуб­ли­ка пок­рай зав­ръ­ща­не­то на ре­жи­сьо­ри ка­то Явор Гър­дев, Ге­ор­ги Ми­хал­ков и Си­ме­он Лю­та­ков на вар­нен­с­ка­та сце­на. Не е си­гу­рен да­ли то­ва ще има тра­ен ефект или да­ли ще бъ­де за­бе­ля­за­но от ин­с­ти­ту­ци­и­те.

Спо­ред не­го през пос­лед­ни­те го­ди­на-две има по-ак­тив­ни про­це­си в кул­тур­на­та сце­на, но е все още твър­де ра­но да се

го­во­ри за не­що съ­щин­с­ко. “Сме­ли­те про­ек­ти за Вар­на ня­как си ос­та­на­ха в 90-те го­ди­ни – “Ко­микс”, рок клу­бо­ве­те, би­е­на­ле­то “Ав­густ в из­кус­т­во­то” бя­ха опи­ти за ал­тер­на­ти­вен арт жи­вот и по­ве­че­то от тях ум­ря­ха до края на 2005. Вар­на е мяс­то, ко­е­то фе­о­да­ли­зи­ра те­ри­то­ри­я­та си и не оби­ча про­мя­на­та.”

Въп­ре­ки то­ва Теа Де­но­лю­бо­ва и Йор­дан Пет­ков се опит­ват да съ­бу­дят не са­мо но­ва пуб­ли­ка, но и но­ви твор­чес­ки идеи. През пос­лед­ни­те две го­ди­ни те раз­ви­ват плат­фор­ма­та From Page to Stage. В рам­ки­те й за ня­кол­ко дни се ор­га­ни­зи­рат ин­тен­зив­ни ра­бо­тил­ни­ци с мес­т­ни и меж­ду­на­род­ни име­на в об­ласт­та на ли­те­ра­ту­ра­та, те­а­тъ­ра и ки­но­то. До то­зи мо­мент сред гос­ту­ва­щи­те са би­ли Фре­де­рик Бег­бе­де, Явор Гър­дев, Те­о­до­ра Ди­мо­ва, Ди­ми­тър Ко­цев-Шо­шо, Ивай­ло Хрис­тов, Сте­фан Де­но­лю­бов.

“Та­зи го­ди­на към From Page to Stage до­ба­вих­ме и про­жек­ции на бъл­гар­с­ки фил­ми на от­к­ри­то, как­то и сре­щи с ре­жи­сьо­ри и ак­тьо­ри от еки­пи­те. Про­жек­ци­и­те бя­ха пъл­ни, а дис­ку­си­и­те след фил­ми­те пре­ми­на­ва­ха в при­я­тен и мно­го це­нен раз­го­вор”, раз­каз­ва Теа Де­но­лю­бо­ва, съ­що пи­са­тел­ка. В мо­мен­та жи­вее в Со­фия, а пре­ди то­ва е за­вър­ши­ла Istituto Europeo di Design в Ми­ла­но. Въп­ре­ки жи­во­та на дру­ги мес­та Теа из­лъч­ва ис­к­ре­на и бе­зус­лов­на при­вър­за­ност към род­ния си град. Ам­би­ци­ра­на е фор­ма­тът да про­дъл­жи и през след­ва­що­то ля­то. “Вяр­вам, че вар­нен­с­ка­та пуб­ли­ка има нуж­да и из­пит­ва глад за по­доб­ни съ­би­тия.”

Тя си обяс­ня­ва по-доб­ра­та ат­мос­фе­ра в гра­да с но­во­то по­ко­ле­ние. “Има ед­на мла­да въл­на от ка­чес­т­ве­ни и ин­те­ли­ген­т­ни хо­ра, ко­и­то ис­кат да про­ме­нят об­ли­ка на гра­да, да ор­га­ни­зи­рат съ­би­тия, да из­пол­з­ват всич­ки ве­ли­ко­леп­ни да­де­нос­ти, ко­и­то Вар­на при­те­жа­ва. И за щас­тие пуб­ли­ка­та от­к­лик­ва на всич­ко то­ва, за­що­то има нуж­да да бъ­де съ­бу­де­на от зас­тоя, в кой­то се на­ми­ра­ше. Мис­ля, че в близ­ки­те го­ди­ни Вар­на от­но­во ще се пре­вър­не в же­ла­на дес­ти­на­ция, но пре­ди то­ва да се слу­чи, има още мно­го ра­бо­та.По­со­ка­та е та­зи и то­ва ме пра­ви мно­го об­на­деж­де­на. Нуж­но е да се вяр­ва на мла­ди­те. Има­ме пла­но­ве и енер­гия. Мо­я­та меч­та е Вар­на през яну­а­ри да е съ­що та­ка пъл­на и щас­т­ли­ва, как­ва­то е през ля­то­то.”

Та­зи меч­та, как­то всич­ки във Вар­на зна­ят, ще изис­к­ва на­ис­ти­на мно­го енер­гия.

Пос­лед­но­то из­да­ние на фес­ти­ва­ла на MTV в гра­да до­ве­де две от го­ле­ми­те име­на на бри­тан­с­ка­та поп му­зи­ка в мо­мен­та – гру­па­та Years & Years и пе­ви­ца­та Ри­та Ора. Гра­дът поч­ти ни­ко­га не при­със­т­ва в тур­не­та­та на ак­ту­ал­ни име­на в му­зи­ка­та.

След­ва­ща­та са­мос­то­я­тел­на изложба на съв­ре­мен­ния ар­тист Иван Му­дов е във Вар­на. „От гло­ба към му­зи­ка” съ­че­та­ва звук, текст, тех­ни­чес­ки ус­т­ройс­т­ва и ди­ги­тал­ни тех­но­ло­гии. Ин­с­та­ла­ци­он­на­та изложба е от­во­ре­на до 10 но­ем­в­ри в contemporary space, во­де­що­то прос­т­ран­с­т­во за съв­ре­мен­но из­кус­т­во във Вар­на.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.