Как­во но­во в съв­ре­мен­но­то из­кус­т­во

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ #41 - ав­тор Стеф­ка Ца­не­ва*

СС­лед не­о­бик­но­ве­но ди­на­мич­но ля­то с мно­жес­т­ве­но из­лож­би и пре­диз­бор­но ре­мон­т­ни ба­ри­ка­ди есен­та в Со­фия дой­де с бо­га­та прог­ра­ма от от­к­ри­ва­ния, фес­ти­ва­ли и го­ле­ми но­ви­ни. Но там, къ­де­то ля­то­то свър­ш­ва, за­поч­ва се­зо­нът на из­лож­би­те.

Не­що ста­ро, не­що но­во САМСИ от­к­ри се­зо­на с из­лож­ба­та „Ку­тия с не­га­ти­ви“на фо­тог­раф­ка­та Га­ли­на Йо­то­ва (до 14 ок­том­в­ри), ко­я­то пред­с­та­вя крат­ка ис­то­рия на бъл­гар­с­ко­то съв­ре­мен­но из­кус­т­во през своя ар­хив. В из­лож­ба­та са вк­лю­че­ни де­сет­ки кад­ри от фес­ти­ва­ли, пър­фор­ман­си и хе­пъ­нин­ги от края на 80-те го­ди­ни до по-но­ви вре­ме­на. Кад­ри­те са из­к­лю­чи­тел­но стой­нос­т­ни ка­то фо­тог­ра­фия, но - по-важ­но­то - съз­да­ват усе­ща­не­то за ис­то­рия, ко­я­то ни лип­с­ва, ко­га­то мис­лим за бъл­гар­с­ко съв­ре­мен­но из­кус­т­во.

Мно­го въп­ро­си оба­че ос­та­ват от­во­ре­ни. САМСИ е ин­с­ти­ту­ция, ко­я­то се пред­по­ла­га, че тряб­ва да ра­бо­ти не прос­то за пред­с­та­вя­не­то, но и за ис­то­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ко­то съв­ре­мен­но из­кус­т­во. От Га­ли­на Йо­то­ва ка­то ав­тор ня­ма как да се очак­ва да вклю­чи та­ка бо­лез­не­но не­об­хо­ди­ми­те ис­то­ри­чес­ки и из­кус­т­во­вед­с­ки тек­с­то­ве, но за­що САМСИ не го пра­ви? Ма­кар и из­лож­ба­та са­ма по се­бе си да е из­к­лю­чи­тел­но ин­те­рес­на и ус­пеш­на

ка­то ав­тор­с­ки под­ход, все още лип­с­ва му­зей­на­та от­го­вор­ност и изоб­що учас­ти­е­то на му­зея ка­то не­що по­ве­че от из­лож­бе­но прос­т­ран­с­т­во.

Ко­га­то се от­на­ся до НХГ, фи­ли­ал на ко­я­то е САМСИ, сеп­тем­в­ри ни пос­рещ­на и с дру­га но­вост – а имен­но нов ди­рек­тор в ли­це­то на Яра Буб­но­ва. Бив­ша­та ве­че ди­рек­тор­ка Сла­ва Ива­но­ва ус­тоя на пос­то­ян­ни кри­ти­ки, вклю­чи­тел­но на скан­да­ла с де­сет­ки­те кар­ти­ни, ко­и­то пос­т­ра­да­ха ми­на­ла­та зи­ма за­ра­ди

проб­ле­ми­те с кли­ма­тич­на­та ин­с­та­ла­ция в „Квад­рат 500“.

На то­зи фон про­мя­на­та ид­ва не­о­чак­ва­но, но с мно­го го­ле­ми на­деж­ди – не са­мо за по-адек­ват­на прог­ра­ма и под­ход към пуб­ли­ка­та, но и във връз­ка с пред­с­то­я­що­то през 2019 г. Ве­не­ци­ан­с­ко би­е­на­ле, на ко­е­то мо­же би най-сет­не ще има бъл­гар­с­ко учас­тие.

Още в Со­фия

В Ин­с­ти­ту­та за съв­ре­мен­но из­кус­т­во до 20 ок­том­в­ри е по­ка­за­на ин­с­та­ла­ци­я­та „При­със­т­ва­що от­със­т­вие“на мла­дия бъл­гар­с­ки ху­дож­ник Ра­дос­тин Се­дев­чев. Той е пре­ди всич­ко съ­зер­ца­тел, кой­то в ра­бо­ти­те си ула­вя мал­ки ис­то­рии, заб­ра­ве­ни спо­ме­ни и не­за­бе­ле­жи­ми при­със­т­вия. В про­дъл­же­ние на ме­се­ци ка­ме­ри за нощ­но наб­лю­де­ние, ак­ти­ви­ра­щи се от дви­же­ние, зас­не­мат не­о­бик­но­ве­ния жи­вот на се­мейс­т­во язов­ци на изос­та­ве­но гро­би­ще. Дис­тан­ци­ра­ни­те нощ­ни кад­ри от тай­ния жи­вот на жи­вот­ни­те, съ­пос­та­ве­ни с днев­на­та глед­на точ­ка, съз­да­ват не­о­бик­но­ве­на сре­да за раз­ми­съл вър­ху кръ­гов­ра­та на жи­во­та. До 23 ок­том­в­ри в ИСИ - Со­фия.

След ня­кол­ко нес­по­луч­ли­ви лет­ни изя­ви га­ле­рия One Monev се зав­ръ­ща към се­ри­оз­ни­те из­лож­би със „Со­фия но­ва 2118-2084 “на Мил­ко Пав­лов.

Чрез тех­ни­ка­та на фро­та­жа (пре­на­ся­не на ре­леф­на тек­с­ту­ра) Пав­лов пра­ви ве­ли­ко­леп­ни плат­на, ко­и­то убяг­ват на все­ки опит да бъ­дат де­фи­ни­ра­ни. Той ос­та­вя ин­тер­п­ре­та­ци­я­та из­ця­ло в ръ­це­те на зри­те­ля. До 14 ок­том­в­ри в One Monev Gallery.

Ко­га­то сеп­тем­в­ри не е май

Сеп­тем­в­ри за­вър­ши с ми­ну­сов знак. Из­к­лю­чи­тел­но важ­но­то

за съв­ре­ме­но­то из­кус­т­во в Бъл­га­рия прос­т­ран­с­т­во The Fridge зат­во­ри вра­ти на ло­ка­ци­я­та си на ул. „Па­рен­сов“след по-мал­ко от две го­ди­ни пре­би­ва­ва­не на то­зи ад­рес и поч­ти де­сет го­ди­ни дей­ност на раз­лич­ни мес­та.

The Fridge е съз­да­де­но от ху­дож­нич­ки­те Ива­на Нен­че­ва и На­та­лия То­до­ро­ва през 2009 г. и от­то­га­ва е ед­но от най­важ­ни­те при­със­т­вия на не­за­ви­си­ма­та сце­на за из­кус­т­во в Со­фия. The Fridge не е прос­то сту­дио и га­ле­рия, а про­ект, кой­то ус­пя­ва да ра­бо­ти без го­диш­на из­д­ръж­ка от кул­тур­на прог­ра­ма или фонд. За те­зи де­сет го­ди­ни The Fridge под­к­ре­пи де­сет­ки мла­ди ху­дож­ни­ци, ус­пя да съз­да­де об­щ­ност от хо­ра и – пре­ди всич­ко – от­во­ри сво­бод­но прос­т­ран­с­т­во за идеи. Ис­то­ри­я­та му е до­бър при­мер за то­ва, че не­за­ви­си­ма сце­на за съв­ре­мен­но из­кус­т­во има от­въд пуб­лич­но­то фи­нан­си­ра­не и па­за­ра.

На из­ток от Со­фия

За по­ред­на го­ди­на цен­т­рал­но мяс­то в ка­лен­да­ра на съ­би­ти­я­та в Плов­див за­е­ма Сед­ми­ца­та на съв­ре­мен­но­то из­кус­т­во (ко­я­то меж­ду дру­го­то е ме­сец) в Ба­ня Ста­рин­на. Та­зи го­ди­на ку­ра­то­ри са Ка­тя Ан­ге­ло­ва и Але­сан­д­ра По­жан­ти, ко­и­то пред­с­та­вят из­лож­ба­та Metaphorai. Кон­цеп­ци­я­та мо­же да из­г­леж­да на пръв пог­лед слож­на за обик­но­ве­ния по­се­ти­тел, но с вся­ка след­ва­ща за­ла в прос­т­ран­с­т­во­то се раз­г­ръ­ща и раз­ви­ва в не­о­бик­но­ве­на раз­ход­ка, ко­я­то но­си ле­ко­та и нас­ла­да. От по­е­тич­на­та ин­с­та­ла­ция с тан­цу­ва­щи във въз­ду­ха лис­та хар­тия на Ал­бер­то Га­ру­ти, през ув­ли­ча­ща­та до за­ви­ва­не на свят ра­бо­та на Зби­нек Бал­да­ран до пър­вия съв­мес­тен про­ект на Прав­до­люб Ива­нов и Да­ни­е­ла

Кос­то­ва. До 14 ок­том­в­ри.

Дру­го тра­ди­ци­он­но плов­див­с­ко съ­би­тие ве­че е и из­лож­ба­та „Ома­но­то­пея“, ор­га­ни­зи­ра­на от мла­ди ху­дож­ни­ци от гра­да. То­зи път тя е при­ю­те­на в CU29, ко­е­то всъщ­ност е ка­фе­не, чи­е­то под­зе­мие се из­пол­з­ва за из­лож­би. Ма­кар и за по­ре­ден път да има драз­не­що­то усе­ща­не за пре­ко­ме­рен пре­вес на ка­фе­не­то над га­ле­ри­я­та, из­лож­ба­та си има дос­та доб­ри по­па­де­ния, сред ко­и­то ра­бо­ти­те на Въл­ко Чо­ба­нов, Мар­ти­на Ва­че­ва, Мич Бре­зу­нек, Мар­тин Пе­нев, Бе­льо Ха­джи­ев, Ле­и­еуд Ндог­релд и Кре­ме­на Сто­я­но­ва.

Га­ле­рия Sariev Contemporary пред­с­та­вя изложба на ед­на от най-ин­те­рес­ни­те бъл­гар­с­ки ав­тор­ки в мо­мен­та - Ра­да Бу­ко­ва. „Как­ва енер­гия вла­га­ме, за да тран­с­фор­ми­ра­ме не­ща­та с нес­к­ри­то удо­вол­с­т­вие“про­ти­ча ед­нов­ре­мен­но на две мес­та - как­то в прос­т­ран­с­т­во­то на га­ле­ри­я­та, та­ка и в ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва „Св. Йо­сиф“. До 27 ок­том­в­ри.

От­въд гра­ни­ца

След не­кол­кок­рат­ни учас­тия на па­на­и­ра Vienna Contemporary плов­див­с­ка­та га­ле­рия Sariev Contemporary се за­вър­на във Ви­е­на. То­зи път

пред­с­та­ви са­мос­то­я­те­лен щанд на ху­дож­ни­ка Лъ­че­зар Бо­я­джи­ев. Бъл­гар­с­ко­то при­със­т­вие на най-зна­чи­мия па­на­ир с фо­кус вър­ху из­кус­т­во от Из­точ­на Ев­ро­па про­дъл­жи и с пуб­лич­но пред­с­та­вя­не на кни­га­та „Въ­ве­де­ние в бъл­гар­с­ко­то съв­ре­мен­но из­кус­т­во“на Ве­се­ла Но­жа­ро­ва. Па­ра­лел­но с то­ва ви­ен­с­ка­та га­ле­рия Notgalerie пред­с­та­ви из­лож­ба­та Phantasy is more important на Ка­мен Сто­я­нов.

И още ед­на важ­на меж­ду­на­род­на изя­ва на бъл­гар­с­ки съв­ре­ме­нен ху­дож­ник - до 21 ок­том­в­ри до вхо­да на па­риж­кия Grand Palais ос­та­ва мо­ну­мен­тал­на скул­п­ту­ра на Сте­фан Ни­ко­ла­ев, кой­то жи­вее и ра­бо­ти меж­ду Па­риж и Со­фия. Про­ек­тът му Streetlight е част от прог­ра­ма­та на фес­ти­ва­ла за съв­ре­мен­но из­кус­т­во FIAC.

От­въд оке­а­на

На 3 сеп­тем­в­ри Бра­зи­лия осъм­на с но­ви­на­та за по­жа­ра в На­ци­о­нал­ния му­зей в Рио де Жа­ней­ро – ин­с­ти­ту­ция с 200-го­диш­на ис­то­рия, ми­ли­о­ни ек­с­по­на­ти и дом на ед­ни от най-важ­ни­те ко­лек­ции с из­кус­т­во от Юж­на Аме­ри­ка.

Тра­ге­ди­я­та ид­ва в мо­мент на ед­на от най-теж­ки­те ре­це­сии

в стра­на­та след гран­ди­оз­ни ко­руп­ци­он­ни скан­да­ли и ожес­то­че­ни пре­диз­бор­ни бит­ки. На 7 сеп­тем­в­ри пък край­но­дес­ни­ят кан­ди­дат за пре­зи­дент Жа­ир Бол­со­на­ро бе­ше на­муш­кан от на­па­да­тел, кой­то пред по­ли­ци­я­та обяс­ни дейс­т­ви­я­та си ка­то „бо­жес­т­ве­на ми­сия“.

На то­зи дра­ма­ти­чен фон бе­ше от­к­ри­то 33-ото би­е­на­ле за из­кус­т­во в Сао Па­у­ло.

Вмес­то да се за­ни­ма­ва с по­ли­ти­чес­ки те­ми и реф­лек­сия на слож­на­та си­ту­а­ция в стра­на­та, ку­ра­то­рът на таз­го­диш­но­то из­да­ние Габ­ри­ел Пе­рес-Ба­рей­ро из­би­ра съв­сем друг под­ход. Той из­с­лед­ва как из­кус­т­во­то съз­да­ва сре­да за ко­му­ни­ка­ция, на връз­ка меж­ду ху­дож­ник и пуб­ли­ка. Бен Дей­вис от Artnet News оп­ре­де­ля съ­би­ти­е­то ка­то „би­е­на­ле на пре­мис­ле­ни­те и про­во­ка­тив­но мал­ки пре­тен­ции“.

Про­во­ка­ти­вен и мно­го об­съж­дан е ця­лос­т­ни­ят ку­ра­тор­с­ки под­ход на Ба­рей­ро. Вмес­то го­ля­ма те­ма­тич­на ку­ра­тор­с­ка изложба той пред­с­та­вя два­най­сет ин­ди­ви­ду­ал­ни и се­дем гру­по­ви про­ек­та. За цел­та ка­ни се­дем ху­дож­ни­ци, ко­и­то да ку­ри­рат из­лож­би, ка­то имат пъл­на сво­бо­да и един­с­т­ве­но­то ус­ло­вие е те са­ми­те съ­що да учас­т­ват и ка­то ав­то­ри в тях. В пос­лед­ни­те го­ди­ни все по­ве­че би­е­на­ле­та се об­ръ­щат към ху­дож­ни­ци за ку­ра­то­ри, но с Ба­рей­ро слу­ча­ят е друг.

Ня­кои се пи­тат да­ли по­до­бен тип де­ле­ги­ра­не не е от­каз от от­го­вор­ност. Дру­ги при­вет­с­т­ват под­хо­да му ка­то ра­ди­ка­лен жест, кой­то пре­ос­мис­ля ро­ля­та на ку­ра­то­ра. До 9 де­кем­в­ри 2018 г.

Q От из­лож­ба­та „Ку­тия с не­га­ти­ви“на Га­ли­на Йо­то­ва

Q От из­лож­ба­та „Со­фия но­ва 21182084“на Мил­ко Пав­лов

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.