Дър­жа­ва­та пла­ни­ра да по­хар­чи ре­кор­д­ни­те 44.5 мл­рд. лв. през 2019 г. То­ва мо­же да се ока­же пос­лед­ни­ят охо­лен бю­джет пре­ди но­ва кри­за

P В го­ди­на на из­бо­ри, как­ва­то е 2019, пра­ви­тел­с­т­во­то пла­ни­ра да по­хар­чи ре­кор­д­ни­те 44.5 мл­рд. лв., или 38.2% от БВП. P Най-осе­за­е­мо до­пъл­ни­тел­ни­те 4 мл­рд. лв. ще се усе­тят от за­е­ти­те в бю­джет­на­та сфе­ра, учи­те­ли­те и кме­то­ве­те на мал­ки и бед­ни об­щи­ни. Ефект

Capital - - Front page - ав­тор Ве­ра Де­ни­зо­ва | vera.denizova@capital.bg

АА­ко сле­ди­те ви­де­а­та във фейс­бук про­фи­ла на пре­ми­е­ра Бо­ри­сов, ня­ма как да не ви е нап­ра­вил впе­чат­ле­ние пи­та­щи­ят му и под­кан­ващ пог­лед към до­ма­ки­ни­те на лет­ни­те му оби­кол­ки из Бъл­га­рия. След­ват обе­ща­ния за фи­нан­си­ра­не на най-раз­лич­ни проекти – об­но­вя­ва­не на хра­мо­ве, ре­мон­ти на ули­ци, нови ста­ди­о­ни... На ед­но от те­зи по­се­ще­ния в про­вин­ци­я­та пре­ди по­ве­че от ме­сец Бо­ри­сов обя­ви и гот­ве­ния 10% скок на зап­ла­ти­те в бю­джет­на­та сфе­ра.

Пре­ми­е­рът мо­же да си поз­во­ли та­зи щед­рост още мал­ко – бла­го­да­ре­ние на бум­тя­ща­та ико­но­ми­ка и па­зар на тру­да при­хо­ди­те в бю­дже­та ще рас­тат и през 2019 г., ко­я­то по съв­па­де­ние е и двой­но из­бор­на – с вот за ев­ро­де­пу­та­ти и за мес­т­на власт. То­ва от­час­ти обяс­ня­ва и на­ме­ре­ни­е­то на пра­ви­тел­с­т­во­то до­го­ди­на да пре­раз­п­ре­де­ли в аб­со­лют­на су­ма ре­кор­д­ни­те 44.5 мл­рд. лв., или 38.2% от БВП.

С мал­ки из­к­лю­че­ния из­ли­ва­не­то на тол­ко­ва мно­го па­ри в бю­джет­на­та > 12

В пре­ход­ни­те и зaк­лю­чи­тел­ни раз­по­ред­би на За­ко­на за бю­дже­та се пред­ла­га и ед­на не осо­бе­но по­пу­ляр­на мяр­ка – хо­ра­та, ко­и­то са се пен­си­о­ни­ра­ли, ня­ма да мо­гат да ра­бо­тят ка­то дър­жав­ни слу­жи­те­ли по За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел. Тя ще за­сег­не и за­ва­ре­ни­те слу­чаи, ко­и­то в мо­мен­та са под 2 хи­ля­ди. Ос­та­вя се и вра­тич­ка – те ще мо­гат да про­дъл­жат да ра­бо­тят по за­мес­т­ва­не или пък на тру­дов до­го­вор. Ма­кар и да е крач­ка в пра­вил­на­та по­со­ка, про­мя­на­та ня­ма да ва­жи за си­ло­ви­те ве­дом­с­т­ва, къ­де­то ре­ал­но са най-мла­ди­те пен­си­о­не­ри, но пък ще об­х­ва­не част от ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те длъж­нос­ти в тях. Спо­ред Ге­ор­ги Ан­ге­лов от “От­во­ре­но об­щес­т­во” про­мя­на­та тряб­ва да се раз­п­рос­т­ре и към системата на МВР и на ар­ми­я­та: “Не мо­же пър­во да се пре­бо­риш за ран­но пен­си­о­ни­ра­не, а след то­ва да про­дъл­жиш да ра­бо­тиш и да взи­маш и пен­сия, и зап­ла­та. Се­га е мо­мен­тът да се пре­мах­не та­зи при­ви­ле­гия, ко­га­то се да­ват и па­ри за но­во уве­ли­че­ние на зап­ла­ти­те в системата”, каз­ва той.

сфе­ра ня­ма да по­доб­ри зна­чи­тел-

но ра­бо­та­та ù. Прос­то за­що­то лип­с­ва кри­те­ри­ят за ефек­тив­ност за мно­го от об­щес­т­ве­ни­те сек­то­ри. Ре­фор­ми­те, къ­де­то се нап­ра­ви опит да се за­поч­нат, свър­ши­ха още на ни­во об­щес­т­ве­но об­съж­да­не. А в го­ди­на на из­бо­ри, при все по-за­сил­ва­щи се очак­ва­ния за пред­с­роч­но прек­ра­тя­ва­не на ман­да­та на “Бо­ри­сов 3” и все по-шум­ни скан­да­ли меж­ду ли­де­ри­те в мал­кия ко­а­ли­ци­о­нен пар­т­ньор, ре­во­лю­ци­и­те не са на дне­вен ред.

2019 г. оба­че мо­же да е пос­лед­на­та с тол­ко­ва охо­лен бю­джет. Очак­ва­ни­я­та на все по­ве­че ана­ли­за­то­ри са след­ва­ща­та кри­за да по­чу­ка на вра­та­та още през 2020 г. Пре­ди ня­кол­ко сед­ми­ци и уп­рав­ля­ва­щи­ят ди­рек­тор на МВФ Крис­тин Ла­гард пре­дуп­ре­ди, че об­ла­ци­те пред све­тов­на­та ико­но­ми­ка за­поч­ват да се сгъс­тя­ват.

“Прин­ци­път от­но­во е „па­ри на кал­пак“. Проб­ле­мът ни­ко­га не е бил раз­ме­рът на су­ма­та, ко­я­то се пре­дос­та­вя през бю­дже­та. Проб­ле­мът ви­на­ги е бил как се хар­чат те­зи па­ри.” Опит за мал­ка ре­фор­ма

При­раст на дър­жав­ния ре­зерв 0.02 / 10%

> 12 кар че ня­ма ре­фор­ма за по­ви­ша­ва­не на ефек­тив­ност­та. Съ­от­вет­но ко­га­то об­щес­т­ве­ни­ят сек­тор съ­що за­поч­не да вди­га зап­ла­ти­те, в час­т­ния не­дос­ти­гът се изос­т­ря. А то­зи струк­ту­рен проб­лем ог­ра­ни­ча­ва по­тен­ци­а­ла за рас­теж”, обяс­ня­ва Стай­ков.

Ве­ро­ят­но тър­сен от уп­рав­ля­ва­щи­те ефект е през бю­джет­на­та сфе­ра да се вдиг­не ни­во­то на до­хо­ди­те в ико­но­ми­ка­та ка­то ця­ло, за да мо­же стра­на­та по­бър­зо да нас­ти­га сред­ни­те ев­ро­пейс­ки стой­нос­ти. Ст­ра­ни­чен ефект на то­ва за­ни­ма­ние оба­че е по­ве­че пот­реб­ле­ние и внос, и то в го­ди­на, в ко­я­то ико­но­ми­ка­та ве­ро­ят­но ще прег­ря­ва. Ко­е­то оз­на­ча­ва и по­ве­че ин­ф­ла­ция. Прог­но­зи­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те са тя да про­дъл­жи да се по­ви­ша­ва и при 2.7% сред­но­го­диш­на стой­ност, из­ме­ре­на през хар­мо­ни­зи­ра­ния це­но­ви ин­декс през 2018 г., да дос­тиг­не 3% през 2019 г. (виж гра­фи­ки­те). След то­ва то­зи ефект се очак­ва да от­шу­ми.

И ка­то сме на до­хо­ди и ефек­ти­те от тях – пен­си­и­те съ­що ще по­рас­нат с 5.7% от сре­да­та на след­ва­ща­та го­ди­на, но Ан­ге­лов от­бе­ляз­ва, че уве­ли­че­ни­е­то е с по-ни­сък про­цент от но­ми­нал­ния ръст на БВП. То­ест то­зи ди­а­па­зон е ус­той­чив. “Ма­кар че се уве­ли­ча­ват но­ми­нал­но, раз­хо­ди­те за пен­сии ка­то дял от БВП на­ма­ля­ват. В мо­мен­та бро­ят на оси­гу­ре­ни­те е 2.9 млн. ду­ши – ни­ко­га не е има­ло тол­ко­ва мно­го оси­гу­ре­ни до­се­га.

Та­ка че по­ка­за­те­ли­те на дър­жав­но­то об­щес­т­ве­но осигуряване в мо­мен­та са доб­ри”, до­пъл­ва той.

Об­щи­те раз­хо­ди се уве­ли­ча­ват с це­ли 5.8 мл­рд. лв. (виж ка­ре­то) спря­мо очак­ва­но­то из­пъл­не­ние през та­зи го­ди­на, ка­то от Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те обяс­ня­ват то­зи го­лям скок ос­вен с уве­ли­че­ни­те па­ри за пер­со­нал с ръст на ня­кои суб­си­дии, на со­ци­ал­ни­те и здрав­ни­те пла­ща­ния, как­то и на по­ве­че пла­ни­ра­ни ка­пи­та­ло­ви раз­хо­ди.

Лек флирт с мал­ки­те об­щи­ни Слу­чай­но или не, в го­ди­на на мес­т­ни из­бо­ри общините съ­що ще по­лу­чат по­го­лям тран­с­фер от дър­жа­ва­та. Пла­ни­ра­ни­те сред­с­т­ва за ка­пи­та­ло­ви раз­хо­ди, сне­го­по­чис­т­ва­не и за де­ле­ги­ра­ни­те от дър­жа­ва­та дей­нос­ти са об­що с 477 млн.

лв. по­ве­че, ка­то до­го­ди­на 131 мал­ки об­щи­ни (ко­и­то се во­дят 4-а и 5-а ка­те­го­рия) ще по­лу­чат по 25 хил. лв. до­пъл­ни­тел­но за ка­пи­та­ло­ви суб­си­дии. По­доб­но раз­да­ва­не на сред­с­т­ва не се е случ­ва­ло до­се­га, не е яс­но и да­ли жес­тът е ед­нок­ра­тен.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те пред­ла­га и но­ва фор­му­ла за из­чис­ля­ва­не на т.нар. из­рав­ни­тел­на суб­си­дия, ко­я­то це­ли по-го­ля­ма част от су­ма­та да бъ­де на­со­че­на към об­щи­ни с ни­сък фис­ка­лен ка­па­ци­тет, т.е. та­ки­ва, ко­и­то труд­но мо­гат са­ми да съ­би­рат зна­чи­тел­ни су­ми от мес­т­ни да­нъ­ци. На прак­ти­ка до­го­ди­на 19 об­щи­ни, сред ко­и­то Со­фия, Плов­див, Вар­на, Бур­гас, Бан­с­ко, Со­зо­пол и още ня­кол­ко ку­рор­т­ни и ин­дус­т­ри­ал­ни цен­т­ро­ве, ня­ма да по­лу­чат по­доб­на суб­си­дия. А спес­те­ни­те от тях 22 млн. лв. ще се пре­раз­п­ре­де­лят към ос­та­на­ли­те мес­т­ни влас­ти. Ак­цен­тът е вър­ху Се­ве­ро­за­пад­на Бъл­га­рия, къ­де­то сред­но­то го­диш­но уве­ли­че­ние на из­рав­ни­тел­на­та суб­си­дия ще е 14.3%.

“Про­мя­на­та при из­рав­ни­тел­на­та суб­си­дия не е ло­ша. Но го­ле­ми­ят проб­лем е, че след ка­то има проб­лем с ус­той­чи­вост­та на ико­но­ми­ка­та на общините, тряб­ва пър­во да се нап­ра­ви ад­ми­нис­т­ра­тив­на ре­фор­ма и след то­ва да се на­мес­ва дър­жа­ва­та”, каз­ва Лю­бо­мир Да­цов, фи­нан­сов ана­ли­за­тор и бивш зам.-ми­нис­тър на фи­нан­си­те.

И все пак да­нъч­на­та те­жест се уве­ли­ча­ва

Ако не ра­бо­ти­те в пуб­лич­на­та сфе­ра или пък не раз­чи­та­те на об­щес­т­ве­ни по­ръч­ки, го­ля­мо­то дър­жав­но хар­че­не ня­ма да ви се от­ра­зи ди­рек­т­но. До­ри нап­ро­тив – през 2019 г. част от ком-

па­ни­и­те и хо­ра­та ще вна­сят по­ве­че, най-ве­че оси­гу­ров­ки. Оси­гу­ри­тел­на­та те­жест ще се уве­ли­чи за око­ло 140 хил. ду­ши през вди­га­не­то на мак­си­мал­ния оси­гу­ри­те­лен до­ход с 400 лв. до 3000 лв., а очак­ва­ни­ят ефект за бю­дже­та е око­ло 150 млн. лв. Да­ли та­зи идея ще по­лу­чи и одоб­ре­ни­е­то в пар­ла­мен­та оба­че все още не яс­но пред­вид из­каз­ва­не­то на пред­се­да­те­ля на бю­джет­на­та ко­ми­сия към пар­ла­мен­та Мен­да Сто­я­но­ва (ГЕРБ). “За мен лич­но по­ви­ша­ва­не­то на мак­си­мал­ния оси­гу­ри­те­лен до­ход бе­ше из­не­на­да след среща със син­ди­ка­ти­те, тъй ка­то, как­то е из­вес­т­но на всич­ки, в три­го­диш­на­та прог­но­за на пра­ви­тел­с­т­во­то е за­пи­са­но до 2021 г. то­зи мак­си­ма­лен оси­гу­ри­те­лен до­ход да ос­та­не 2600 лв.”, по­со­чи тя.

До­го­ди­на на­го­ре про­дъл­жа­ват да вър­вят и ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та и оси­гу­ри­тел­ни пра­го­ве, от ко­и­то под фор­ма­та на да­нък вър­ху до­хо­ди­те се

очак­ват нови 115 млн. лв. Но­ми­нал­ни­ят ръст на при­хо­ди­те спря­мо очак­ва­но­то из­пъл­не­ние за 2018 г. е око­ло 4.7 мл­рд. лв., а на раз­хо­ди­те - с ре­кор­д­ни­те 5.8 мл­рд. лв. На пръв пог­лед те­зи су­ми из­г­леж­дат кос­ми­чес­ки. Но на прак­ти­ка и в при­ход­на­та, и в раз­ход­на­та част има око­ло 1.8 мл­рд. лв., ко­и­то са от так­си и про­даж­ба на въг­ле­род­ни кво­ти и ко­и­то са за спе­ци­фич­ни це­ли. “От 1 яну­а­ри ця­ла­та про­из­ве­де­на ел. енер­гия ще се про­да­ва на бор­са­та. Пре­ди тя се про­да­ва­ше на НЕК, а так­са­та “За­дъл­же­ния към об­щес­т­во­то” съ­що оти­ва­ше в НЕК. Се­га так­са­та ще вли­за във Фон­да за си­гур­ност на енер­гий­на­та сис­те­ма. То­ва оба­че не са нови при­хо­ди. Ще има и по-го­лям при­ход от про­даж­ба на пар­ни­ко­ви кво­ти, но те­зи сред­с­т­ва ще оти­дат в НЕК. То­ва не са бю­джет­ни па­ри и ако се мах­нат от смет­ка­та, уве­ли­че­ни­е­то на при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те не е тол­ко­ва драс­тич­но”, обяс­ня­ва Ге­ор­ги Ан­ге­лов.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.