В сян­ка­та на чер­ве­ния ок­том­в­ри

Capital - - #44 -

ЧЧ­ер­ве­ни­ят ок­том­в­ри. Та­ка бор­со­ви­те иг­ра­чи и ана­ли­за­то­ри ще за­пом­нят отиш­лия си ме­сец, в кой­то всич­ки па­за­ри вър­вя­ха на­до­лу след мно­го дъ­лъг пе­ри­од на въз­ход. Фи­нан­со­ви­те ужа­си, ко­и­то пе­си­мис­ти­те очак­ва­ха за Хе­ло­у­ин оба­че, се от­ло­жи­ха. В край­на смет­ка та­зи сед­ми­ца па­за­ри­те от­но­во тръг­на­ха на­го­ре, но ос­та­на неп­ри­ят­но­то усе­ща­не, че чер­ве­ни­ят ок­том­в­ри е един от пър­ви­те сиг­на­ли за наб­ли­жа­ва­ща кри­за. (Виж­те по­ве­че на стр. 61.)

То­ва усе­ща­не пом­ра­ча­ва ина­че доб­ри­те ико­но­ми­чес­ки но­ви­ни през та­зи го­ди­на. Ръс­тът в це­ни­те на имо­ти­те нап­ри­мер в по­ве­че­то слу­чаи е по­ло­жи­тел­но съ­би­тие. Уве­ли­че­ни­е­то им в Бъл­га­рия та­зи го­ди­на оба­че има ве­ро­ят­ност да е пос­лед­но­то след шест го­ди­ни на ста­би­лен ръст. Еу­фо­ри­я­та от то­ва, че си на вър­ха, из­чез­ва, ко­га­то за­поч­неш да мис­лиш за пъ­тя на­до­лу. Ря­зък спад в це­на­та на имо­ти­те мо­же и да ня­ма, но след­ва­ща­та го­ди­на ве­ро­ят­но ще се слу­чи то­ва, ко­е­то ви­на­ги по­ло­жи­тел­но нас­т­ро­е­ни­те бро­ке­ри на­ри­чат “ус­по­ко­я­ва­не” на па­за­ра. (Виж­те те­ма­та на то­зи брой на стр. 12-18.)

Приз­ра­кът на пред­с­то­я­ща­та кри­за мо­же да пос­лу­жи и за ус­по­ко­е­ние на ви­со­ки­те це­ни на га­за в Бъл­га­рия (стр. 28-29). Ако све­тов­на­та ико­но­ми­ка от­но­во тръг­не на­до­лу, го­ри­ва­та съ­що ще по­ев­ти­не­ят и се­гаш­ни­те спо­ро­ве да­ли тя е ви­со­ка или нис­ка в срав­не­ние с дру­ги ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви ще ста­нат по-мал­ко важ­ни.

Ико­но­ми­чес­ки­те и по­ли­ти­чес­ки­те кри­зи чес­то са свър­за­ни. По­ня­ко­га ико­но­ми­ка­та раз­бър­к­ва по­ли­ти­ка­та, по­ня­ко­га об­рат­но­то. При­ме­рът от ми­на­ла­та сед­ми­ца е Ита­лия, къ­де­то по­пу­лис­т­ко­то пра­ви­тел­с­т­во се опит­ва да при­е­ме бю­джет с мно­го го­лям де­фи­цит, а не­га­ти­ви­те от по­до­бен ход мо­же да са за ця­ла­та ев­ро­зо­на. Та­зи сед­ми­ца Гер­ма­ния уве­ли­чи тре­во­ги­те за ев­ро­пейс­ка­та ико­но­ми­ка, след ка­то Ан­ге­ла Мер­кел ка­за, че ще

се от­тег­ли от по­ли­ти­ка­та, и ев­ро­то вед­на­га по­ев­ти­ня (стр. 34).

През то­ва вре­ме Бъл­га­рия е за­тъ­на­ла в по­ре­ди­ца от скан­да­ли и не из­г­леж­да да пра­ви ни­що се­ри­оз­но, за да при­гот­ви ико­но­ми­ка­та си за след­ва­ща­та кри­за. Или по­не да прив­ле­че по­ве­че ин­вес­ти­ции. Ам­би­ци­оз­ни­ят бю­джет, кой­то ГЕРБ пред­ла­га за след­ва­ща­та го­ди­на, се опит­ва да сти­му­ли­ра ръст на до­хо­ди­те, но без по-се­ри­оз­ни ре­фор­ми, ефек­тът от те­зи уси­лия ще жи­вее крат­ко. Ефек­тът от ос­нов­на­та по­ли­ти­ка през ера­та “Бо­ри­сов” - от­ка­зът от се­ри­оз­ни про­ме­ни, се ви­дя мно­го доб­ре от пос­лед­на­та кла­са­ция Doing business на Све­тов­на­та бан­ка. В нея стра­на­та па­да ня­кол­ко мес­та на­до­лу, но не за­що­то пра­ви­тел­с­т­во­то е нап­ра­ви­ло не­що, а точ­но об­рат­но­то, за­що­то не е нап­ра­ви­ло ни­що. Бъл­га­рия рас­те мно­го бав­но но и дру­ги­те стра­ни я из­п­ре­вар­ват - доб­ра илюс­т­ра­ция на зас­тоя от пос­лед­ни­те го­ди­ни. Уп­рав­ле­ни­е­то на Бо­ри­сов за­поч­на с на­ча­ло­то на го­ля­ма­та кри­за от 2008 г. и тя пос­лу­жи за али­би да не се пра­вят ре­фор­ми. Ко­га­то тя свър­ши, се про­дъл­жи по съ­щия на­чин. Се­га на хо­ри­зон­та се за­да­ва но­ва кри­за. Но и без нея е яс­но как­во ня­ма да се слу­чи - уп­рав­ле­ни­е­то ще е за­е­то мно­го по­ве­че със соб­с­т­ве­но­то си оце­ля­ва­не (как - на стр. 24) от­кол­ко­то с важ­ни­те ре­ше­ния, ко­и­то ри­су­ват гра­фи­ка­та на жи­во­та през след­ва­щи­те го­ди­ни.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.