„Ау­ру­бис“

Но­ви 260 млн. лв. ще бъ­дат ин­вес­ти­ра­ни в ме­до­до­бив­ния за­вод в Пир­доп през след­ва­щи­те че­ти­ри го­ди­ни. Ком­па­ни­я­та ще раз­ши­ри въз­мож­нос­ти­те си да пре­ра­бот­ва раз­лич­ни су­ро­ви­ни от но­ви­те до­бив­ни проекти в ре­ги­о­на. В пред­п­ри­я­ти­е­то ще бъ­дат въ­ве­де­ни но­ви про­цес

Capital - - Front page - ав­тор Иг­ли­ка Фи­ли­по­ва | iglika.philipova@capital.bg

ПП­рез 2017 г. ме­до­до­бив­ни­ят за­вод „Ау­ру­бис“бе­ше на крач­ка от то­ва да се пре­вър­не в най-го­ля­ма­та ком­па­ния по при­хо­ди в Бъл­га­рия. Ата­ка­та към ли­дер­с­т­во­то на „Лу­койл Неф­то­хим Бур­гас“бе­ше под­по­мог­на­та от по­кач­ва­ща­та се це­на на мед­та, но зад нея сто­е­ше и ин­вес­ти­ци­он­на­та прог­ра­ма от 2015 г., по ко­я­то до края на та­зи го­ди­на ще бъ­дат вло­же­ни об­що над 350 млн. лв.

Се­га но­ви­на­та е, че ме­се­ци пре­ди края на то­зи план ве­че има нов, кой­то зву­чи ам­би­ци­оз­но, ма­кар и чис­ло­то да е по­мал­ко. През след­ва­щи­те че­ти­ри го­ди­ни в пред­п­ри­я­ти­е­то в Пир­доп ще бъ­дат вло­же­ни още 260 млн. лв., ка­то соб­с­т­ве­ни­кът – гер­ман­с­ка­та гру­па Aurubis, ще фи­нан­си­ра пред­ви­де­ни­те проекти със соб­с­т­ве­ни сред­с­т­ва.

Ос­нов­на­та част от но­ви­те сред­с­т­ва ще се из­пол­з­ва за об­но­вя­ва­не на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та – сгра­ди, ули­ци, жп ли­нии и во­доп­ро­во­ди, на за­во­да, кой­то със сво­и­те 4.2 кв.км площ е един ма­лък град в гра­да. По-ин­те­рес­на­та част оба­че е свър­за­на с въ­веж­да­не­то на но­ви про­це­си, ко­и­то ще поз­во­лят на ком­па­ни­я­та да пре­ра­бот­ва по-раз­но­об­раз­ни су­ро­ви­ни и да по­е­ме кон­цен­т­ра­ти­те на ня­кои от за­поч­ва­щи­те до­бив­ни проекти в ре­ги­о­на (а евен­ту­ал­но и на но­ва­та ми­на край Кру­мов­г­рад), как­то и да из­в­ли­ча по­ве­че от мед­та, ко­я­то се­га ос­та­ва в от­пад­ния ма­те­ри­ал.

В го­тов­ност за раз­лич­ни су­ро­ви­ни Ня­ко­гаш­ни­ят МДК – Пир­доп, кой­то бе­ше при­ва­ти­зи­ран през 1997 г. от Union Miniere и след то­ва при­до­бит от гер­ман­с­ка­та гру­па Aurubis, всъщ­ност се­га е най-го­ле­ми­ят ме­до­до­би­вен за­вод в Юго­из­точ­на Ев­ро­па. То­ва обяс­ня­ва и же­ла­ни­е­то на мин­ни­те ком­па­нии от ре­ги­о­на да ра­бо­тят с не­го. А проекти не лип­с­ват - за раз­ли­ка от Бъл­га­рия в стра­ни ка­то Ма­ке­до­ния и Сър­бия в мо­мен­та мно­го ак­тив­но се раз­ра­бот­ват но­ви на­хо­ди­ща и бли­зост­та на та­къв го­лям ме­та­лур­ги­чен за­вод за тях е пре­дим­с­т­во. От то­ва ще спе­че­ли и са­ма­та „Ау­ру­бис“, чий­то ка­па­ци­тет за пре­ра­бот­ка на кон­цен­т­ра­ти е три пъ­ти по-го­лям от ко­ли­чес­т­ва­та, ко­и­то се про­из­веж­дат в стра­на­та (от „Аса­рел-Ме­дет“и „Ела­ци­те мед“), и ко­я­то вна­ся ос­та­на­ли­те су­ро­ви­ни от дос­та по-да­леч­ни дес­ти­на­ции - ка­то Юж­на Аме­ри­ка нап­ри­мер.

За­то­ва и ед­на част от но­ва­та ин­вес­ти­ция це­ли да уве­ли­чи въз­мож­нос­ти­те на ком­па­ни­я­та да пре­ра­бот­ва раз­лич­ни кон­цен­т­ра­ти. „То­ва е свър­за­но с но­ви­те проекти, ко­и­то за­поч­ват в до­бив­на­та ин­дус­т­рия във и око­ло Бъл­га­рия. Има­ме за­пит­ва­ния от Ма­ке­до­ния, в пре­го­во­ри сме и с Dundee Precious Metals за пре­ра­бот­ка на кон­цен­т­ра­та от но­ва­та им ми­на край Кру­мов­г­рад“, ка­за из­пъл­ни­тел­ни­ят ди­рек­тор на „Ау­ру­бис Бъл­га- рия“Тим Курт за „Ка­пи­тал“, но уточ­ни, че за­се­га ня­ма под­пи­сан до­го­вор.„Ин­вес­ти­ци­я­та ще ни поз­во­ли да се под­гот­вим за те­зи проекти“, до­ба­ви той.

Ми­на­та край Кру­мов­г­рад всъщ­ност е за злат­ни ру­ди, а не за мед­ни­те су­ро­ви­ни, ко­и­то „Ау­ру­бис“тра­ди­ци­он­но пре­ра­бот­ва. По ду­ми­те на Курт ком­па­ни­я­та е във фа­за, в ко­я­то мис­ли и за дру­ги ме­та­ли, ко­и­то са ес­тес­т­ве­но раз­п­рос­т­ра­не­ни в ре­ги­о­на. Ред­ки­те ме­та­ли оба­че за­се­га не са във фо­ку­са й, тъй ка­то те изис­к­ват на­пъл­но но­ви тех­но­ло­гии.„То­ва е не­що, ко­е­то се раз­г­леж­да ка­то по­тен­ци­ал­на въз­мож­ност в по-да­леч­на пер­с­пек­ти­ва“, ка­за той.

За пре­ра­бот­ка­та на но­ви­те су­ро­ви­ни в Пир­доп ще бъ­дат въ­ве­де­ни но­ви про­це­си, ко­и­то са раз­ра­бо­те­ни от мес­т­ния R&D екип, кой­то вк­люч­ва око­ло 10 ду­ши. Ин­вес­ти­ци­я­та ще бъ­де нап­ра­ве­на в но­во обо­руд­ва­не и из­г­раж­да­не на по­ме­ще­ния, ка­то ком­па­ни­я­та ве­че е по­да­ла ис­ка­не за стро­и­тел­но раз­ре­ши­тел­но.

Из­пол­з­ва­не и на стра­нич­ни­те про­дук­ти Раз­вой­ни­ят екип на „Ау­ру­бис“стои и зад друг проект от ин­вес­ти­ци­он­на­та прог­ра­ма, кой­то по ду­ми­те на Курт ос­вен ико­но­ми­чес­ки ще има и еко­ло­ги­чен ефект. Той е свър­зан с един от стра­нич­ни­те про­дук­ти на ме­та­лур­гич­но­то про­из­вод­с­т­во – фа­я­ли­та (же­ле­зен си­ли­кат).

„Ма­кар и в мно­го ог­ра­ни­че­на сте­пен в не­го се съ­дър­жа из­вес­т­но ко­ли­чес­т­во мед и цел­та е да из­в­ле­чем въз­мож­но найм­но­го“, обяс­ни Курт. Той уточ­ни, че про­ек­тът не е свър­зан с мар­ке­ти­ра­не­то на са­мия стра­ни­чен про­дукт ка­то ма­те­ри­а­ла, въп­ре­ки че ком­па­ни­я­та ра­бо­ти и по то­зи въп­рос.

Фа­я­ли­тът е по­до­бен на ка­мък ма­те­ри­ал, кой­то мо­же да се из­пол­з­ва в стро­и­тел­с­т­во­то, ма­кар че упот­ре­ба­та му по­не в Бъл­га­рия е дос­та ог­ра­ни­че­на за­се­га. Въп­ре­ки то­ва „Ау­ру­бис“ве­че има кли­ен­ти за част от не­го, а по ду­ми­те на Курт из­г­ле­ди­те са де­лът да на­рас­т­ва.

„В мо­мен­та про­да­ва­ме око­ло 10-15% от фа­я­ли­та си на стро­и­тел­на­та и на ци­мен­то­ва­та ин­дус­т­рия. Стро­и­тел­с­т­во­то се­га се раз­ви­ва доб­ре и на­ши­те про­даж­би съ­що на­рас­т­ват“, ка­за той. До­пъл­ни­тел­ни въз­мож­нос­ти той виж­да във фак­та, че ци­мен­то­ви­те за­во­ди в Бъл­га­рия са част от све­тов­ни гру­пи, ко­и­то имат про­из­вод­с­т­ва и в дру­ги стра­ни.„Ко­га­то вле­зем в един за­вод, след то­ва е мно­го по-лес­но да убе­дим и дру­ги­те да пол­з­ват фа­я­ли­та“, ка­за той. Гру­па­та Heidelberg нап­ри­мер, ко­я­то е соб­с­т­ве­ник на един от кли­ен­ти­те на „Ау­ру­бис“– „Дев­ня ци­мент“, има за­во­ди и в Гър­ция, ко­и­то са по­тен­ци­ал­ни пот­ре­би­те­ли на ма­те­ри­а­ла.

Най-скъ­па­та част - об­но­вя­ва­не­то Най-го­ля­ма­та част от ин­вес­ти­ци­я­та оба­че ще оти­де за мо­дер­ни­зи­ра­не на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та на за­во­да. „То­ва е най-скъ­пи­ят проект, за­що­то за­во­дът ни е го­лям“, ка­за Курт. Ком­па­ни­я­та на прак­ти­ка пла­ни­ра да под­но­ви всич­ко, ко­е­то е не­об­хо­ди­мо – ог­ра­да­та, сгра­ди­те, ули­ци­те, жп връз­ка­та и мос­то­ве­те, как­то и тръ­боп­ро­во­ди­те, по ко­и­то ид­ва про­миш­ле­на во­да от язо­вир „Ду­шан­ци“и ко­и­то са дъл­ги 17 км. „Ще нап­ра­вим про­вер­ка на всич­ки съ­о­ръ­же­ния и ще пре­це­ним как да бъ­дат об­но­ве­ни, та­ка че за­во­дът да ос­та­не в доб­ра фор­ма през след­ва­щи­те го­ди­ни и да ня­ма­ме неп­ред­ви­де­ни спи­ра­ния“, по­яс­ни той.

Прог­ра­ма­та вк­люч­ва съ­що и раз­хо­ди­те за те­ку­ща под­дръж­ка на за­во­да, как­то и сред­с­т­ва­та за кра­тък ка­пи­та­лов ре­монт до­го­ди­на. Той ще бъ­де нап­ра­вен в пе­ри­о­да май - юни, ко­га­то за­во­дът ще спре ра­бо­та за 18 дни. Пред­виж­да се то­га­ва да бъ­дат нап­ра­ве­ни из­мер­ва­ни­я­та на съ­до­ве­те под на­ля­га­не, ко­и­то по за­кон се про­веж­дат на все­ки три го­ди­ни, да бъ­де сме­нен ка­та­ли­за­то­рът в за­во­да за сяр­на ки­се­ли­на, как­то и да се фи­на­ли­зи­рат ня­кои от по-го- ле­ми­те проекти, ко­и­то вър­вят в мо­мен­та. Пре­диш­ни­ят път, ко­га­то пред­п­ри­я­ти­е­то спря ра­бо­та за ка­пи­та­лов ре­монт, бе­ше през 2016 г., но то­га­ва той про­дъл­жи по-дъл­го (око­ло 50 дни).

Дъл­гос­роч­ни пла­но­ве Ця­ла­та ин­вес­ти­ция от 260 млн. лв. ще бъ­де фи­нан­си­ра­на със сред­с­т­ва от ком­па­ни­я­та май­ка. По ду­ми­те на Курт, ма­кар че Aurubis по прин­цип ра­бо­ти с го­ле­ми су­ми, вло­же­ни­е­то е зна­чи­тел­но за нея.„То­ва по­каз­ва,че гру­па­та вяр­ва на бъл­гар­с­ка­та ком­па­ния, че мис­ли дъл­гос­роч­но и смя­та да се раз­ви­ва в стра­на­та. В про­ти­вен слу­чай не би нап­ра­ви­ла по­доб­на ин­вес­ти­ция, осо­бе­но в ин­ф­рас­т­рук­ту­ра“, ка­за той. Прог­ра­ма­та ще га­ран­ти­ра нор­мал­на­та ра­бо­та на за­во­да през след­ва­щи­те 10-15 го­ди­ни. Спо­ред Курт има ве­ро- ят­ност „Ау­ру­бис“да по­лу­чи и по-го­ля­ма су­ма, ако ус­пее да за­щи­ти пред­ло­же­ни­я­та си пред цен­т­ра­ла­та през след­ва­щи­те ме­се­ци.

Из­вън пред­с­то­я­щи­те проекти до края на го­ди­на­та ком­па­ни­я­та ще за­вър­ши и всич­ки еле­мен­ти от ин­вес­ти­ци­он­на­та прог­ра­ма „Спек­тър 2018“, ко­я­то за­поч­на през 2015 г. и е на стой­ност 180 млн. ев­ро. Об­що до­се­га от при­ва­ти­за­ци­я­та през 1997 г. в за­во­да са ин­вес­ти­ра­ни 1.2 мл­рд. ев­ро.

Ре­а­лен из­ме­ри­тел на ефек­та от вло­же­ни­я­та са ре­зул­та­ти­те на ком­па­ни­я­та. Бла­го­да­ре­ние на пос­лед­ни­те проекти про­из­вод­с­т­во­то в Пир­доп на­рас­на и ста­на ед­на от при­чи­ни­те ми­на­ла­та го­ди­на дру­жес­т­во­то да от­че­те ре­кор­д­ни ре­зул­та­ти. Зна­че­ние ес­тес­т­ве­но има­ха и дру­ги фак­то­ри ка­то пос­къп­ва­не­то на мед­та на све­тов­ни­те па­за­ри и пос­тиг­на­ти­те по­ви­со­ки так­си за пре­ра­бот­ка. Всич­ко то­ва про­из­ве­де ръст на при­хо­ди­те 58% до 5.5 мл­рд. лв., а съ­що и ре­кор­д­на за кор­по­ра­тив­на­та ис­то­рия на Бъл­га­рия пе­чал­ба на ин­дус­т­ри­ал­на ком­па­ния - 393.6 млн. лв. за 2017 г.

В пер­с­пек­ти­ва очак­ва­ни­я­та на „Ау­ру­бис“са свър­за­ни с пред­с­то­я­що­то га­зи­фи­ци­ра­не на Сред­но­го­ри­е­то, ко­е­то след дъл­ги го­ди­ни на под­го­тов­ка и пла­ни­ра­не ве­че тряб­ва да се слу­чи. Про­ек­тът е на „Бул­гар­т­ран­с­газ“и за не­го е до­го­во­рен за­ем от Ев­ро­пейс­ка­та бан­ка за въз­с­та­но­вя­ва­не и раз­ви­тие. Ус­ло­ви­е­то е стро­и­тел­с­т­во­то да за­поч­не до края на 2020 г.

Из­г­раж­да­не­то на га­зоп­ро­во­да ще поз­во­ли на ком­па­ни­я­та да за­ме­ни теж­ко­то си го­ри­во с газ и да оп­ти­ми­зи­ра енер­гий­ния ба­ланс на обек­та. Про­ек­тът ще е плюс и за всич­ки пред­п­ри­я­тия и до­ма­кин­с­т­ва в ре­ги­о­на, ко­и­то ще мо­гат да из­пол­з­ват мно­го по-чист из­точ­ник на енер­гия.

Курт | сним­ка На­деж­да Чи­пе­ва

T Ос­вен за мед, ком­па­ни­я­та мис­ли и за дру­ги ме­та­ли, ко­и­то са раз­пос­т­ра­не­ни в ре­ги­о­на, ка­за из­пъл­ни­тел­ни­ят ди­рек­тор Тим

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.