//АРТ Пет из­лож­би за пре­жи­вя­ва­не

Пъ­те­во­ди­тел към съв­ре­мен­но­то из­кус­т­во в Со­фия през но­ем­в­ри

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ - Стеф­ка Ца­не­ва

Пъ­те­во­ди­тел към съв­ре­мен­но­то из­кус­т­во в Со­фия през но­ем­в­ри

Пре­ди две го­ди­ни Ма­рия Нал­бан­то­ва се по­я­ви на сце­на­та на Кук­ле­ния те­а­тър в Плов­див за сво­и­те „15 ми­ну­ти сла­ва“(фор­мат на фон­да­ция „От­во­ре­ни из­кус­т­ва“, в кой­то раз­лич­ни твор­ци пред­с­та­вят твор­чес­т­во­то си по на­чин, на­по­до­бя­ващ stand-up изя­ва).

Бе­ше с къ­са рок­ля с ог­ле­дал­ни па­йе­ти, ко­и­то хвър­ля­ха от­ра­же­ния ка­то дис­ко топ­ка. Пос­лед­ва­ха 13 мъ­чи­тел­ни ми­ну­ти, в ко­и­то Нал­бан­то­ва с найс­куч­ни пе­ча­тар­с­ки тер­ми­ни опис­ва­ше поп-ъп кни­га­та си „Чер­ни меч­ки за бе­ли дни“, до­ка­то тя се раз­па­да­ше. В край­на смет­ка скуч­на­та пре­зен­та­ция се ока­за доб­ре пла­ни­ран пър­фор­манс, в кой­то Ма­рия Нал­бан­то­ва пре­съз­да­ва и из­жи­вя­ва

най-го­ле­мия страх на един ху­дож­ник – стра­хът от про­вал.

В пър­ва­та си са­мос­то­я­тел­на из­лож­ба „Прог­но­за за вре­ме­то“тя се за­ни­ма­ва с го­ля­ма­та те­ма за „вре­ме­то“– ме­те­о­ро­ло­гич­но­то, но и вре­ме­то вът­ре в нас. Нал­бан­то­ва сме­ло преп­ли­та ба­нал­ни­те зна­ци и ме­те­о­ро­ло­гич­ни об­ра­зи с раз­лич­ни ме­та­фо­ри и на­род­ни при­каз­ки за вре­ме­то. По из­к­лю­чи­тел­но ор­га­ни­чен на­чин тя вк­люч­ва и кон­тек­с­та на га­ле­ри­я­та – пос­то­ян­на­та ек­с­по­зи­ция на Вас­ка Ема­ну­и­ло­ва и пар­ка „За­и­мов“. Ре­зул­та­тът е ед­на по­е­тич­на из­лож­ба, ви­зу­ал­но на­си­те­на, но и ос­та­вя­ща дос­та­тъч­но прос­т­ран­с­т­во на пуб­ли­ка­та са­ма да на­ме­ри сво­и­те зна­че­ния и ин­тер­п­ре­та­ции. Тя но­си доб­ре поз­на­тия по­черк на Нал­бан­то­ва ка­то илюс­т­ра­тор, но и чер­тае пъ­тя й в съв­ре­мен­но­то из­кус­т­во ка­то един от ин­те­рес­ни­те мла­ди ав­то­ри в мо­мен­та.

Га­ле­рия „Ра­кур­си“пред­с­та­вя из­лож­ба на друг млад ху­дож­ник. „Ео­нът на Пос­тар­тис­та“е един мно­го (до­ри твър­де) се­ри­о­зен по своя за­ми­съл проект. Бо­я­нов се опит­ва да из­г­ра­ди соб­с­т­ве­на ми­то­ло­гия,

ба­зи­ра­на на езо­те­ри­ка, ма­гия, ал­хи­мия и окул­т­ни вяр­ва­ния. В цен­тъ­ра стои ар­тис­тът ка­то ме­сия и спа­си­тел на чо­ве­чес­т­во­то в ци­ви­ли­за­ция, опи­са­на ка­то оти­ва­ща към ги­бел.

Ця­ла­та та­зи аб­сур­д­на в на­ча­ло­то (ув­ле­ка­тел­на впос­лед­с­т­вие) амал­га­ма от преп­рат­ки е пре­съз­да­де­на чрез се­рия от жи­во­пис­ни плат­на, ко­и­то са сил­но пов­ли­я­ни от поп­кул­ту­ра­та, съв­ре­мен­на­та илюс­т­ра­ция, кар­ти­те та­ро (ко­и­то дос­та на­пом­нят и на Бо­рис Пра­ма­та­ров).

Яс­но е, че ам­би­ци­и­те на про­ек­та и на въп­рос­но­то „ми­то­ло­ги­зи­ра­не“са на­роч­но пре­у­ве­ли­че­ни, но все пак лип­с­ва нуж­на­та до­за иро­ния, за да се пре­вър­не из­лож­ба­та на­ис­ти­на в ув­ле­ка­тел­ния, про­во­ка­ти­вен (и мал­ко на­и­вен) на­ра­тив, кой­то би мо­га да бъ­де.

Ата­нас Та­шев ра­бо­ти с пов­то­ре­ни­е­то. В жи­во­пис­ни­те му плат­на ед­ни и съ­щи обек­ти и фраг­мен­ти се пов­та­рят, до­ка­то не из­гу­бят ре­ал­ни­те си очер­та­ния и не се пре­вър­нат в аб­с­т­рак­т­ни ком­по­зи­ции.

Чес­то тек­с­тът към ед­на из­лож­ба мо­же да й при­да­де сми­съл и ця­лост или по­не да улес­ни пуб­ли­ка­та в ней­но­то

раз­би­ра­не. В то­зи слу­чай той е ос­нов­ни­ят фак­тор на ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то. Оказ­ва се, че с та­зи из­лож­ба ав­то­рът нас­той­чи­во тър­си ди­а­лог с пуб­ли­ка­та (как­во­то и да се има пред­вид с то­ва). Той по­у­чи­тел­но обяс­ня­ва как­во е але­го­рия и нак­рая за­я­вя­ва, че се на­дя­ва, че „из­лож­ба­та, ин­тер­п­ре­ти­рай­ки обек­ти­те ка­то але­го­рии, ще по­ро­ди раз­ми­съл за чо­ве­ка, сми­съ­ла на съ­щес­т­ву­ва­не­то и ци­ви­ли­за­ци­я­та“. На из­ли­за­не от га­ле­ри­я­та оба­че по­се­ти­те­лят мо­же с ра­зо­ча­ро­ва­ние да осъз­нае, че не е бил спо­хо­ден от та­ка очак­ва­но­то тран­с­це­ден­тал­но из­жи­вя­ва­не.

Ис­то­ри­я­та на Сер­гей Ро­жин, опи­са­на от ку­ра­то­ра на из­лож­ба­та Сне­жа­на Кръс­те­ва, е тро­га­тел­на и мно­го­о­бе­ща­ва­ща.

Ста­ва ду­ма за не­го­ви­те ран­ни юно­шес­ки трав­ма­тич­ни пре­жи­вя­ва­ния, убе­де­ност­та му в зна­че­ни­е­то на из­кус­т­во­то, раз­но­об­раз­ни­те му твор­чес­ки за­ни­ма­ния меж­ду из­кус­т­во­то, те­а­тъ­ра и рап му­зи­ка­та. В пър­ва­та част от не­го­ва­та из­лож­ба в One Monev Gallery са пред­с­та­ве­ни ин­с­та­ла­ции, нап­ра­ве­ни от на­ме­ре­ни на ули­ци­те в Ека­те­рин­бург стък­ла с

дуп­ки от кур­шу­ми. С ми­ни­мал­на на­ме­са вър­ху стък­ла­та и с ос­ве­тя­ва­не в ина­че тъм­но­то прос­т­ран­с­т­во на га­ле­ри­я­та сен­ки­те съз­да­ват по­е­тич­ни и кра­си­ви кар­ти­ни на цве­тя.

И на­ис­ти­на, опи­са­ни та­ка, ин­с­та­ла­ци­и­те на Ро­жин имат ог­ром­ния по­тен­ци­ал да но­сят

раз­лич­ни пос­ла­ния и да пре­диз­вик­ват раз­но­об­раз­ни асо­ци­а­ции.

В дейс­т­ви­тел­ност оба­че те се гу­бят в по­е­тич­ност­та на сен­ки­те и ос­та­ват прос­то кра­си­ви и мал­ко слад­ни­ка­ви об­ра­зи. След­ва оба­че и вто­ри „акт“, в кой­то очак­ва­ме да ви­дим още от Сер­гей Ро­жин.

Га­ле­рия „Ст­рук­ту­ра“про­дъл­жа­ва прог­ра­ма­та в пър­ва­та го­ди­на от ос­но­ва­ва­не­то си с из­лож­ба­та „Ст­рук­ту­ри на ми­съл­та“. Тя пред­с­та­вя ня­кои от най-зна­чи­ми­те ав­с­т­рийс­ки съв­ре­мен­ни ав­то­ри. Из­лож­ба­та е съ­би­тие не са­мо за­ра­ди чис­то ху­до­жес­т­ве­ни­те си ка­чес­т­ва, но и по още две важ­ни при­чи­ни. Тук виж­да­ме про­из­ве­де­ния на ху­дож­ни­ци, ко­и­то са ут­вър­де­ни в све­то­вен ма­щаб и се чис­лят към го­ля­ма­та ис­то­рия на из­кус­т­во­то – съ­би­тие, ко­е­то в Со­фия ни се случ­ва учуд­ва­що ряд­ко. То­ва са нап­ри­мер ВАЛИ ЕКСПОРТ и Франц Вест (в му­зея „Пом­пи­ду“в Па­риж в мо­мен­та те­че не­го­ва рет­рос­пек­ти­ва). Дру­га­та при­чи­на е, че из­лож­ба­та „Ст­рук­ту­ри на ми­съл­та“не прос­то по­каз­ва чуж­до­то, но и тър­си ди­а­лог с мес­т­ния кон­текст. Та­ка нап­ри­мер Са­би­не Би­тер и Хел­мут Ве­бер съз­да­ват ра­бо­та­та си „Сп­ра­вя­не с ис­то­ри­я­та“, ко­я­то се за­ни­ма­ва с ве­че не­съ­щес­т­ву­ва­щия, но все още пре­диз­вик­ващ вър­ли де­ба­ти па­мет­ник „1300 го­ди­ни Бъл­га­рия“.

R от из­лож­ба­та на Ма­рия Нал­бан­то­ва

P от из­лож­ба­та на Сер­гей Ро­жин

Q от из­лож­ба­та „Ст­рук­ту­ри на ми­съл­та“, ра­бо­та на Са­би­не Би­тер и Хел­мут Ве­бер >

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.